№ 302
гр. гр. Добрич , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500437 по описа за 2021 година
намира следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.126, ал.1 от ГПК,
образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.№4875/08.07.2021г. от СВ.
В. П. с ЕИГН ********** и Н. АНГ. П. с ЕГН **********, двамата от гр.Д., чрез адв.Д.Д.-
ДАК, срещу определение №577/24.06.2021г. по гр.д.№1284/2021г.на ДРС, с което
производството по делото е прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК
Доводите за незаконосъобразност се свеждат до липсата на основание за прекратяване на
производството по предявения от тях срещу Д. и Д.Н. по чл.32, ал.2 от ЗС в хипотезата на
чл.126, ал.1 от ГПК - поради висящност на предявен срещу тях от Д. и Д.Н. иск по чл.64 от
ЗС, по който суперфециарния собственик желаел да му бъде предоставени ползване на част
от земята в размер извън идеалните 50кв.м., върху които е построена сградата, по който
било образувано гр.д.№3897/2019г. на ДРС. Предявеният от тях иск по чл.32, ал.2 от ЗС бил
с друг предмет. Ако не било така, нямало предявеният от тях като насрещен иск по чл.32,
ал.2 от ЗС по гр.д.№3897/2019г- на ДРС да бъде отделен в отделно производство,
прекратено поради неизправяне на нередовности.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, с начало 05.07.2021г., когато
обжалваното определение е връчено на жалбоподателите, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледсана по същество е неоснователна.
Предмет на гр.д.№1284/2021г.на ДРС е предявен с искова молба вх.
№1863/21.04.2021г., уточнена с молба вх.№2685/18.05.2021г. от С. и Н.П.и срещу Д.и Д.Н.
иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на незастроената част от ПИ с
идентификатор ***. Изложените в исковата молба твърдения са за притежание от ищците на
105кв.м. в ид.част от поземления имот, целия с площ от 158кв.м., за права на ответниците
1
върху 50кв.м.в идеална част, заети от сграда, собственост на ответниците.
Предмет на гр.д.№3897/2019г. на ДРС е предявен с искова молба вх.
№21629/28.10.2019г. от Д.и Д.Н. срещу С. и Н.П.и иск за осъждането на ответниците да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражнява правото
си на собственост в пълен обем върху построената в ПИ с идентификатор *** сграда, като
премахнат изградената в имота ограда, плътно долепена до двете стени на сградата, както и
да бъде разпределено ползването на поземления имот. Изложените в исковата молба на Д.и
Д.Н. твърдения са за съсобственост между тях и ответниците върху дворното място и
индивидуална собственост върху сградата. Дали се касае за иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, или за
искане по чл. 64 ЗС, е въпрос на правна квалификация, която е задължение на съда, налице
е обаче образувано и висящо производство по гр.д.№3897/2019г. на ДРС, чиято цел е да
установи и да уреди едно фактическо положение относно ползването на незастроената част
на ПИ с идентификатор ***. Ако в поземления имот има постройка, която е изградена и се
ползва въз основа на отстъпено право на строеж, правомощието на съсобственика да ползва
застроената част не произтича от правото му на собственост върху земята, а е елемент от
съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж - чл. 64 ЗС. Обстоятелството,
че то е учредено върху съсобствен имот, не променя характера му на самостоятелно вещно
право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на
собствено основание поражда за съсобственика - суперфициар правомощието да владее и да
ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да
бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж като
ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на
останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения
имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими
правилата на съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между
съсобствениците съобразно техните права/така Решение № 252 от 25.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 933/2014 г., I г. о., ГК/. Законът допуска правото на собственост върху сграда да
бъде притежавано отделно от собствеността върху дворното място, в което е построена от
лице, което не притежава право на собственост върху дворното място, както и възможност
собственикът на дворното място да не притежава права върху онази част от същото, която е
застроена. Построеното тежи върху терена в тези случаи въз основа на право на строеж,
което ограничава правата на собственика на дворното място. Какви са в случая правата на
страните по отношение собствеността и ползването на ПИ с идентификатор *** следва да се
разреши по гр.д.№3897/2019г. на ДРС, а след като този въпрос е вече поставен за
разрешаване, налице са условията на чл.126, ал.1 от ГПК за прекратяване на по-късно
заведеното гр.д.№1284/2021г.на ДРС за разпределяне ползването на същия имот между
същите страни.
Воден от изложените съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №577/24.06.2021г. по гр.д.№1284/2021г.на ДРС, с което
производството по делото е прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3