Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 56 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че от средата на 2019 г. дружеството е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения, включително и в плащането на задълженията си към НАП за данъци, ДДС, осигурителни вноски за ДОО, НЗОК, ДЗПО, които задължения към 09.01.2020 г. възлизат на 119 853,83 лева, а с дължимите лихви общо на 124 376,96 лева. Твърди, че за 2019 г. дружеството има задължения за осигурителни вноски ДОО в размер на 66 339,49 лева, задължения за осигурителни вноски НЗОК в размер на 23 074,62 лева, задължения за осигурителни вноски ДЗПО в размер на 7 148,42 лева, задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 23 059,63 лева. Твърди, че собствените на дружеството ДМА са недостатъчни и трудно ликвидни, за да покрият изискуемите задължения на дружеството. Твърди, че в дружеството се водят средства като касова наличност, каквито на практика няма.
Твърди, че последното плащане от страна на дружеството е извършено през месец април 2019 г., като от месец май 2019 г. дружеството е спряло плащанията към всички свои кредитори. Твърди, че от м. април 2019 г. е прекратен трудовият договор с последния служител на дружеството. Твърди, че към настоящия момент дружеството не извършва дейност.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде свикано първо събрание на кредиторите, да бъде постановена обща възбрана върху имуществото на дружеството.
Ако се установи, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, молителят претендира да бъде постановено решение в хипотезата на чл. 632 от ТЗ.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс към 31.12.2019 г., отчет за приходите и разходите за 2019 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за 2019 г. и отчет за собствения капитал за 2019 г., както и счетоводни справки.
Представена е декларация от управителя на дружеството молител, че към
датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност “В.Х.2” ЕООД не притежавало никакви парични
средства в брой или по банкови сметки, което било причината да не може да
изпълнява паричните си задължения.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната
система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на
цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за
дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
Изискана е и е
представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от
която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 18.05.2020 г. няма данни за
регистрирани МПС на името на дружеството молител.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени
обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “В.Х.2” ЕООД, като е посочено, че няма започнани действия по
принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството по реда на ДОПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода - 2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице
дава заключение, че към 31.12.2019 г. с най-голям относителен дял от краткотрайните
активи на “В.Х.2” ЕООД са паричните средства
на каса в размер на 258 хил.лева, представляващи 100% от краткотрайните активи,
като дружеството не отчита други вземания съгласно представената оборотна
ведомост и баланс.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2019 г.
са другите задължения в размер на 122 хил.лева, представляващи 100% от всички
задължения.
Вещото лице дава заключение, че след приспадане от
краткотрайните активи на краткосрочните задължение се получава нетният оборотен
капитал, който към 31.12.2019 г. е в размер на 136 хил. лева, като същият е
положителна величина и предполага доверие от страна на кредиторите.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е 2,1148 към 31.12.2019 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е 2,1148 към 31.12.2019 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са 2,1148 към 31.12.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г. всички коефициенти за ликвидност са в референтните стойности.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 1,1148 към 31.12.2019 г.
Стойността на коефициента на задлъжнялост е изчислена на 0,8971 към 31.12.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на финансова автономност има стойност над единица и показва, че всички задължения са обезпечени със собствен капитал.
Вещото лице дава
алтернативно заключение на показателите във вариант без наличие на парични
средства на каса в размер на 258 хил. лева, които съгласно декларация на
управителя на дружеството молител не са налични. При алтернативния вариант
изчислените от вещото лице стойности на коефициентите към 31.12.2019 г. са, както следва: 0,0000 – коефициент на обща
ликвидност; 0,0000 – коефициент на бърза ликвидност; 0,0000 – коефициент на
незабавна ликвидност; 0,0000 – коефициент на абсолютна ликвидност; 1,1148 –
коефициент на финансова автономност; 0,8971 - коефициент на задлъжнялост.
Вещото лице дава заключение, че предвид
неналичието на паричните средства, отчетени на каса в размер на 258 хил. лева,
може да се приеме, че към 31.12.2019 г. молителят обективно не е в състояние да
изпълни изискуемите си парични задължения към НАП за данъци и осигуровки в общ
размер на 120 хил. лева, представляващи 98,4% от всички задължения.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане
от дружеството за погасяване на задължение по търговска сделка е извършено на
17.12.2019 г. в размер на 6 лева по фактура № **********/17.12.2019 г. към
нотариус С.Д..
Вещото лице дава заключение, че последното плащане
на молителя към НАП е на 28.08.2019 г. в размер на 300 лева с основание НЗОК и
200 лева с основание ДЗПО.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г.
дружеството не отчита в баланса си дълготрайни материални активи и дългосрочни
финансови активи, както и няма материални запаси и няма вземания от клиенти и
доставчици. Единственият актив са отчетените парични средства на каса в размер
на 258 хил. лева, които при вариант, че не са налични, дружеството не е в
състояние да погаси задълженията си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “В.Х.2” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В
производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да изпълнява
паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали
молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията
на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
Коефициентите на ликвидност (обща, бърза, незабавна, абсолютна) на молителя към 31.12.2019 г. е 2,1148, т.е. в рамките на референтните стойности за всеки от коефициентите.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за ликвидност са в приемливите норми към 31.12.2019 г. Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
Видно от съдебно-счетоводната експертиза, основният
краткотраен актив на дружеството са парични средства на каса в размер на 258
хил. лева, представляващи 100% от краткотрайните активи. В представената по
делото декларация управителят на дружеството молител декларира, че паричните
средства на дружеството не са налични. Поради това съдът следва да кредитира
заключението на вещото лице в неговия алтернативен вариант, в който паричните
средства са изключени от краткотрайните активи. В този случай, ако се приеме в
знаменателя на формулата 0, то всички коефициенти за ликвидност са 0,0000, т.е.
с нулева стойност и извън референтните стойности за всеки от коефициентите. Ако
се приеме в знаменателя на формулата 1, то всички коефициенти за ликвидност са
0,008, както вещото лице посочва при изслушване на заключението в съдебно
заседание. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице
посочва също, че при липсата на отчетените
в баланса парични средства горното важи за всички коефициенти на ликвидност,
тъй като дружеството молител няма никакви други активи, освен посочените
парични средства. В този вариант дружество е зависимо от кредиторите си.
При анализа на кракотрайните задължения на дружеството, отразени в баланса, и с оглед декларацията на молителя и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се налата изводът, че към 31.12.2019 г. е налице спиране от страна на дружеството на разплащанията за публични задължения към държавата, които са пряко свързани с извършваната от дружеството търговска дейност.
Изложеното по-горе води до извод за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството към 31.12.2019 г. След като при алтернативния вариант на заключението коефициентът на обща ликвидност се съпостави с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и бъде анализиран заедно с тях, се налага изводът, че молителят има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че молителят има изискуеми публичноправни задължения към държавата за осигурителни вноски, свързани с търговската му дейност, които не е платило. Налице са и предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че дружеството е спряло плащанията към свои кредитори и не извършва такива. Съдът намира, че това състояние на дружеството продължава дванадесет месеца, считано от 27.05.2019 г. (падежът на най-старите изискуеми задължения за осигурителни вноски съгласно представената по делото справка от НАП за задължения на дружеството към 09.01.2020 г.), поради което следва да се приеме, че това състояние има траен характер. Този извод съдът прави по аргумент от нормата на чл. 762, ал. 2 от ТЗ, съгласно която непосредствена опасност от неплатежоспособност е налице, когато търговецът с оглед на предстоящите падежи на паричните му задължения в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1 от закона или може да спре плащанията. Следователно ако състоянието продължава повече от шест месеца, какъвто е разглежданият случай, може да се приеме, че същото има траен и необратим характер. С оглед на горното и като взема предвид заключението на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “В.Х.2” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че дружеството не е в състояние да изпълни публичните си задължения повече от шест месеца към дата - 31.12.2019 година. Към тази дата се установява, че молителят има изискуеми задължения, произтичащи от търговската му дейност, които не е изплащал, като липсват доказателства за погасяването им. Молителят е спрял плащанията към държавата за публични задължения за осигурителни вноски, свързани с търговската му дейност. Налице е фактическа невъзможност за изпълнение на изискуемите парични задължения на дружеството, свързани с търговската му дейност, предвид приетото заключение на вещото лице и събраните писмени доказателства. С оглед на горното може да се приеме, че към тази дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения.
Предвид представена от молителя декларация, че отчетените в баланска парични средства на дружеството не са налични, следва да се приеме, че молителят не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. За да бъде проведено производството по несъстоятелност, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сума за разноски, която да бъде предплатена в определен срок от лицата по чл. 625 от ТЗ или друг кредитор, съгласно чл. 629б, ал. 1 от ТЗ. Целта на тази разпоредба е да доведе дознанието на всички заинтересовани лица факта, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно, за да бъде проведено производството по несъстоятелност. Определението по чл. 629б от ТЗ се постановява в момента, в който по делото са събрани необходимите доказателства относно имущественото състояние на длъжника, но във всички случаи постановяването му следва да предхожда постановяването на самото решение (така в Решение № 174/05.12.2011 г. по т.д. № 567/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
При горепосочените данни и предвид представените от молителя писмени доказателства, с определение от 12.05.2020 г. съдът е дали указания на кредиторите в двуседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл.634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 12.05.2020 г. и срокът е изтекъл на 28.05.2020 г., с оглед спирането на течението на срока съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и предвид продължаване течението на срока съгласно §13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “В.Х.2” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл.632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева – държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 56 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624
от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :