Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 351
гр. Добрич, 24.09.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, V
състав, в публично
заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия
Т. Милева административно дело №222/2019 г. по описа на АС-Добрич и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „АГРИВ - В“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от управителя В.В.С., против Заповед №216 от
05.03.2019 г., издадена от Кмет на община Добричка, с която е наредено спиране изпълнението на
строеж „Фабрика за производство на мливо“, намиращ се в ПИ с идент.
56695.13.23, в землището на с. Плачи дол, община Добричка, с възложител „АГРИВ
– В“ ЕООД; в срок до 11.03.2019 г. строежът и строителната площадка да се
освободят от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни
средства и др. Забранява се достъпа до строежа до отстраняване на всички
причини довели до спирането му. Дадени са и указания за отстраняване на
причините, довели до спиране на строителството.Заповедта е издадена на осн.
чл.224а, ал.1 във връзка с чл.224, ал.1,
т.2, т.3 и т.8 и чл.223, ал.1, т.2,3,7 и 10 от ЗУТ. Посочени като нарушени са разпоредби
на чл.137, ал.3, чл.160, ал.2, чл.161, чл.161, ал.4, т.5, чл.163а, ал.1 и ал.5
от ЗУТ.
В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, евентуално незаконосъобразна. Относно
нищожността се излагат съображения, че заповедта не изхожда от лицето, сочено
като нейн адресат. Заповедта не отговаря на изискванията за форма – липсват
посочени правни и фактически основания за издаването й, издадена е в
противоречие на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не са
налице двата елемента, които трябва да са налице комулативно, за да бъде
издадена заповед по чл.224а, ал.1 от ЗУТ. Релевират се доводи, че собственика
на имота не следва да бъде адресат на заповедта, такъв следва да е строителя на
обекта. Моли са де се прогласи заповедта за нищожна или да се отмени и се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В хода по същество, процесуалния представител на жалбоподателя излага
съображения, че заповедта е лишена от фактически основания, тъй като
строителството на обекта към дата 05.03.2019 г. е вече спряно, т.е. спиране е
безпредметно.
Ответникът – Кмета на
Община Добричка, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Административен съд Добрич, намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна,
имащи право и интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
От фактическа страна, съдът установи следното:
С Разрешение за строеж №83/08.12.2015 г. (л.49 от делото) на главния архитект на община Добричка на "АГРИВ-В"
ЕООД е разрешено изграждането на строеж – Фабрика за производство на мливо – ЗП – 897,40 кв.м., РЗП – 1 016
кв.м.в УПИ 013023, др. производствена база в землището на с. Плачи дол, общ.
Добричка. Разрешението за строеж е издадено след изготвен инвестиционен доклад и комплексен доклад за съответствие. Строителната
площадка е открита на 21.10.2016 г. Първоначално строител на обекта е бил
„РМС-Инженериг“ ЕООД гр. Варна. На 21.09.2017 г. е подписан нов договор за
строителство с фирма „Глобал Билдинг Инженериг“ ЕООД гр. Добрич.
„Глобал Билдинг Инженеринг“ ЕООД Добрич е подало жалба до РДНСК за
извършване проверка на строежа, с твърдението, че изпълненото строителство е в
противоречие със строителните правила и норми,
във връзка с която на 08.01.2019 г. е извършена
проверка на строежа от длъжностни лица при РО „НСК“ Добрич и община Добричка,
за която е съставен констативен протокол (л.22 от делото). Изрично в същия е записано, че към момента на проверката СМР и
производствена дейност не се извършват. Установено е, че строежът е изпълнен в отклонение от издаденото разрешение за строеж и
одобрения към него инвестиционен проект.
От служители на община Добричка на 30.01.2019 г., във връзка с подадена
пред тях жалба е извършена проверка. Няма данни собственика на имота и
възложител на строежа да е уведомен за проверката и да е присъствал на нея.
На 12.02.2019 г. е извършена втора проверка от работна група от община
Добричка, за която е издаден Констативен акт №2 /лист 15/. Собственика на имот
не е присъствал при извършване на проверката, като и няма данни по делото да е
бил уведомен за извършването на същата. Изрично и в този протокол е записано,
че към момента на извършване и на двете проверки на 08.01.2019 г. и на
30.01.2019 г. строително монтажни работи и производствени дейности не се
извършват. Установено е, че строителството след кота 0.00 е извършено в
отклонение на одобрения инвестиционен проект – промяна на строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи, промяна на вида и
местоположението на инсталации и уреди и съоръжения; без да е упражнявано
техническо ръководство на строежа; за извършените СМР не са съставени актове по
реда на Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, които биха гарантирали спазване на изискванията на чл.169,
ал.1 от ЗУТ; в този смисъл е налице нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажни работи. Прието е, че отклоненията са съществени, съгл.
разпоредбите на чл.154, ал.2, т.5 и т.7 от ЗУТ. Като нарушени са посочени
чл.137, ал.3 и чл.161 във връзка с чл.160, ал.2, чл.163а, ал.1 или ал.5 от ЗУТ.
КП е получен от жалбоподателя на 21.02.2019 г. Възржание срещу същия не е
подадено.
Със заповед №216 от 05.03.2019 г., издадена от
Кмета на община Добричка е
наредено спиране изпълнението на строеж „Фабрика за производство на мливо“, намиращ
се в ПИ с идент. 56695.13.23, в землището на с. Плачи дол, община Добричка, с
възложител „АГРИВ – В“ ЕООД; в срок до 11.03.2019 г. строежът и строителната
площадка да се освободят от хора, механизация, изделия, продукти, материали,
общоопасни средства и др. Забранява се достъпа до строежа до отстраняване на
всички причини довели до спирането му. Дадени са и указания за отстраняване на
причините, довели до спиране на строителството.Заповедта е издадена на осн.
чл.224а, ал.1 във връзка с чл.224, ал.1,
т.2, т.3 и т.8 и чл.223, ал.1, т.2,3,7 и 10 от ЗУТ. Посочени като нарушени са
разпоредби на чл.137, ал.3, чл.160, ал.2, чл.161, чл.161, ал.4, т.5, чл.163а,
ал.1 и ал.5 от ЗУТ.
Заповедта е получена от управителя на дружеството на
11.03.2019 г.
Заповедта е обжалвана с жалба вх. №Ж-20/25.03.2019 г., подадена в срока
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
По делото е
приет Договор за изпълнение на строителен надзор /лист 173/.
От трето
неучастващо лице по делото, а именно извършителя на строежа са изискани да
представи доказателства. Представени са Договор за строителство;
количествено-стойностна сметка на обект; фактури и приемо-предавателни
протоколи.
По делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза (л.178-182 от делото), от
заключението по която се установява, че обектът е в голяма степен на завършеност.
Посочени са следните несъответствия с инвестиционния проект: крайната северна
ос-навес е затворена и приобщена към обема на производственото помещение;
северно от нея, извън обема на сградата е изградена „зърноприемно и елеваторна
шахта“; главното ел. табло е изместено от осн №6 – запад, в междуосието на оси
№7 и 8 в източна посока; дизелагрегатът от последната ос – навес е изместен в
южната част до трафопоста, за БКТП липса документация; транспортната рамка не е
изпълнена. На нейно място, в същата ос от западна страна е монтирана
автоматична врата; пълностенното 2Т сечение на ригела е подменено с ферма; вида
и разположението на технологичното оборудване не съответства на проектното. От
вещото лице е прието, че така описаните несъответствия, в по-голямата си част
попадат в обхвата на чл.154, ал.2 от ЗУТ – съществени отклонения от одобрените
проекти. В съдебно заседание вещото лице посочва, че с инвестиционни проекти могат да бъдат поправени тези несъответствия.
Според същия строителството е почти завършено и в момента не се извършва
строителство на обекта.
По делото като свидетел е разпитан П.Л.Г.. Същият под угрозата за
наказателна отговорност е дал следните показания: познават се със С., тъй като
свидетелят се занимава със строителство и има фирми за строителен надзор.
Жалбоподателят го е ползвал като консултант, заедно със съпругата му, която е
архитект. Сочи, че към настоящият момент няма строителство на обекта, като още
в края на октомври 2018 година е било прекратено строителството. Правен е опит
да бъдат представени промени в проектната документация от възложителя, но те не
са били приети от общината. Строителството е спряло заради настъпил конфликт
между С. и строителя „Глобъл билдинг инженеринг“ ЕООД.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и
забранява достъпа до строеж или до част от строеж от първа до трета категория,
който се извършва: 1. без влязло в сила разрешение за строеж; 2. При съществени
отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, цитирана като основание в
заповедта, със заповедта по, ал. 1 задължително се дават указания за
отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете за
тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и
на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на
захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е
задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно. Съгласно чл.
224а, ал. 6 от ЗУТ със заповедта за спиране по, ал. 5 се забранява достъпът до
строежа.
В процесния случай е била проведена процедура по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ,
според която обстоятелствата по, ал. 1 се установяват с констативен акт,
съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2, която процедура обаче е
извършена от лица, за които
няма данни дали са компетентни. Въпреки направеното изрично
волеизявление от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма
данни за компетентността на лицата, подписали протокола, такива доказателства
не се представиха от ответната страна. По делото липсва и Заповед на кмета на
общината, с които същият е разпоредил извършването на проверка и е определил
компетентните лица за извършването и. Видно от представения констативен протокол, Директора
на дирекция УТСОСПООС и гл.специалист, строителен техник и контрол по
строителството са компетентни длъжностни лица по контрол на строителството по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ според съда.
Не е такъв служител, обаче Гл.архитект на
общината. Т.е. поне две от лицата са компетентни, поради което и при съставянето
на КП от 12.02.2019 г. са спазени изискванията на закона, поради което и той е
част от административната процедура, т.е. неоснователно е възражението на
жалбоподателя в тази насока.
Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл. 224а,
ал. 2 от ЗУТ и е съставен констативен акт за извършената проверка, който е връчен на
дружеството-жалбоподател.
За преценка валидността и законосъобразността на тази
заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде
установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста
категория, при извършването на който са допуснати нарушения посочени в чл.224а, ал.1 от ЗУТ и същият не е
завършен.
По делото безспорно се установява, че обектът, описан
в оспорената заповед, представлява "строеж" по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ, който е пета категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5 от ЗУТ.
Целта на производството
по чл. 224 и чл. 224а от ЗУТ е със съответната заповед още на етап строителство
да бъде спряно извършването на строеж, който се извършва с нарушения по смисъла
на чл.224,
ал.1 от ЗУТ. В настоящия
случай съдът приема, че събраните доказателства, както в административната
преписка, така и в хода на съдебното производство обосновават извод, че към
момента на съставяне на констативния акт и протокол, строително-монтажни работи
не се извършват. Строежът описан в КП не е в процес на извършване, това изрично
е посочено и от самите проверяващи лица. От събраните гласни доказателства,
също безспорно се установява този факт, както и от приетата съдебно-техническа
експертиза. От разпитания по делото свидетел става ясно, че още в края на
октомври 2018 г. е прекратено строителството.
Налага се
извода, че заповедта е без предмет, тъй като към момента на още първата
проверка 08.01.2019 г. в процесния имот не са се извършвали строително-монтажни
работи. Разпоредено е спиране изпълнението на строеж, който е бил вече спрян.
Според разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган
е да установи с приложените в административната преписка доказателства, че
фактите и обстоятелствата констатирани от контролните органи налагат
прилагането на посочената правна норма.
Спирането на
строителството е превантивна мярка, то позволява да се изясни фактическата
обстановака, във връзка със строителството, което е в процес на извърване и
което според административния орган може да бъде квалифицирано като незаконно
или такова извършено в нарушение на чл.224, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на изложеното, обжалваната заповед, като
издадена при липсата на материалноправните предпоставки на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране изпълнението на
строежи се явява незаконосъобразна и
жалбата на „АГРИВ - В“ ЕООД следва да бъде
уважена.
По делото е направено искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с
разпоредбата на чл. 143 от АПК и изходът на спора пред настоящата инстанция, сезираният
съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева,
заплатена ДТ и 300 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице и 600 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Добрич,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №216 от 05.03.2019 г., издадена от Кмета на община Добричка, с която е наредено спиране изпълнението на
строеж „Фабрика за производство на мливо“, намиращ се в ПИ с идент.
56695.13.23, в землището на с. Плачи дол, община Добричка, с възложител „АГРИВ
– В“ ЕООД.
ОСЪЖДА Община Добричка да
заплати на АГРИВ - В“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от управителя В.В.С.,
ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: