№ 433
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110145425 по описа за 2022 година
*** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ,
№23Б, е предявил срещу А. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ДИАНАБАД,
бл.21, вх.3, ап.68, установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №22395/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 1 182,60 лв. - главница за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес
гр.София, ЖК ДИАНАБАД, бл.21, вх.3, ап.68, аб. №110633, за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането
- 233,89лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г.
- 24,15лв. - главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането
- 5,53 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете с доводи, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношени, не е ползвал топлинна енергия, вземанията са
погА.и по давност.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно
облигационно отношение между страните при общи условия, по силата на което „***
София” ЕАД доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период –
ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот в процесния период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в
процесния период, настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за
забава.
1
Относно наличието на облигационно отношение:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
В о.с.з., проведено на 9.12.2022г., като безспорно е отделено, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното същият е потребител на топлинна енергия и дължи плащане на
стойността й.
Относно дължимите суми: Съгласно чл.42 от Наредба №16-334/6.4.2007г. за
топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените
договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по
цени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.36 ОУ клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и
начина за заплащане на услугата се определя от Продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Видно от представените документи дялови разпределения за процесния период са
извършена от „Техем сървисиз” ЕООД, поради което се дължи нейното заплащане на
ищеца, съобразно общите условия. Правоотношението по доставка на топлинна енергия
между страните в процесния период се урежда чрез договор, сключен при общи условия,
одобрени от ДКЕВР. По отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от
27.06.2016 г., съгласно които купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Видно от таблица №1 и таблица №3
от ССчЕ ищецът е издавал редовно фактури за помесечните задължения за целия исков
период за топлинна енергия и за дялово разпределение, а след отчитане на отоплителния
сезон, ищецът е сторнирал месечните прогнозни сметки с кредитни извествия и е издал
общи фактури. По отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ
от 27.06.2016 г. не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забав, тъй като
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съглано чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в чл.32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане
на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По делото се
установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се издават
отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са включени в
общата фактура. Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за
дялово разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответниците
не са поставени в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради
2
което и не дължи 5,53 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022
г.
Относно възражението за давност: Възможността за принудително събиране на
вземанията на ищеца се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Заявлението по чл.410
ГПК е подадено на 28.4.2022г., следователно по давност са погА.и вземанията, станали
изскуеми до 28.2.2019г., а непогА.ият по давност период е 1.3.2019 – 30.4.2020г. Относно
периода преди 28.1.2019г. следва да се посочи, че на 4.9.2018г. между страните е сключено
споразумение, което касае вземания по обща фактура от 31.7.2018г. – те са станали
изскуеми преди датата на общата фактура и са признати на 4.9.2018г. със сключване на
споразумението. Ето защо вземанията за част от исковия период 1.5.2018г.-31.7.2018г., като
признати за дължими от страна на длъжника със споразумението, не са погА.и по давност.
Съгласно заключението към СТЕ в имота е доставена топлинна енергия /след
отчитане на изравнителните сметки/ в периода 1.5.2018г.-31.7.2018г. на стойност 33,19лв. и
за периода 1.3.2019 – 30.4.2020г. – на стойност 790,43лв. или в общ размер 823,62лв.
Съгласно заключението към ССчЕ за м.5 и 6.2018г. задълженията са погА.и с плащане
– платена е сумата 110,72лв., а за м. 7.2018г. няма начислена сума. Прихваната е сумата
41,52лв. – възстановяване на разлика от промяна в цената. За периода 1.3.2019 – 30.4.2020г.
задължението за главница за ТЕ е в размер на 858,93лв., за обезщетение за забава –
210,94лв., за дялово разпределение – 24,15лв. и за обезщетение за забава – 5,53лв.
Относно дължимата сума за главница за доставена топлинна енергия съдът намира, че
следва да кредитира заключението към СТЕ, тъй като същото отразява реално доставеното
количество топлинна енергия в имота. От сумата 823,62лв. следва да се извадят платена
сумата 110,72лв. и сумата 41,52лв. – възстановяване на разлика от промяна в цената, като
остава неплатено задължение от 671,38лв. Във връзка с горното и при прилагане на нормата
на чл.162 ГПК, обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.9.2019г.-8.4.2022г., е в размер на 174,66лв.
По разноските: Ищецът е направил разноски в общ размер 853,92 лв., а ответникът – в
размер на 400лв. Съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
не надхвърля значително посочения в НМРАВ минимум. На ищеца следва да се присъди
сумата от 513,82лв., съразмерно с уважената част от исковете, а на оветника -159, 31лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
ДИАНАБАД, бл.21, вх.3, ап.68, дължи на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***
с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №22395/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 671,38лв. - главница за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес
гр.София, ЖК ДИАНАБАД, бл.21, вх.3, ап.68, аб. №110633, за периода 1.3.2019 –
30.4.2020г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 671,38лв. до предявения размер от 1182,60 лв., както и
за периода 01.05.2018 г. до 28.2.2019 г.
-174,66лв.– обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 174,66лв. до предявения размер от 233,89лв.
- 24,15лв. - главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, срещу А. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК ДИАНАБАД, бл.21, вх.3, ап.68, иск за сумата 5,53 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ДИАНАБАД, бл.21, вх.3,
ап.68 да плати на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б сумата 513,82лв. – разноски за исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, да плати на А. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
ДИАНАБАД, бл.21, вх.3, ап.68, сумата 159, 31лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца - „Техем
сървисиз” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4