Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 813 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 169/12.12.2019
г., постановено по гр.д. № 232/2017 г. по описа на РС-Пирдоп са разпределени,
на основание чл. 353 ГПК, наследствените имоти между съделителите,
а именно: ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на М.И.Я. с ЕГН: **********
от гр. С. следният недвижим имот: УПИ ……., кв. .., по плана на с. Ч., Софийска област, с
площ 674 кв.м., при съседи: от изток УПИ ……, от запад-улица, от север УПИ …….. – И.Д.Ч. и от юг УПИ ………, с данъчна оценка 3444.60 лева; ПОСТАВЯ В ДЯЛ И
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на И.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** следният недвижим
имот: УПИ …….., кв. 31, по плана на с. Ч., Софийска област, с площ 673 кв.м., при съседи: от
изток УПИ ………, от запад-улица, от север УПИ …….., УПИ ………, УПИ ……., от
юг УПИ …….. – М.Я., с данъчна оценка 2315.10 лева; М.И.Я. е осъдена
да заплати на И.Д.Ч. сумата в размер на 1129,50 лева – за уравнение на дела му,
ведно със законна лихва, считано от влизане в законна сила на решението по
извършване на делбата до окончателното изплащане. На основание чл. 346 ГПК, И.Д.Ч.
е осъден да заплати на М.И.Я. сумата от 1451,00 лева, представляваща стойността
на извършени от нея подобрения в делбения имот,
съобразно дела й, ведно със законна лихва, считано от влизане в законна сила на
решението по извършване на делбата до окончателното изплащане, като са
отхвърлени исканията за сметки до пълния предявен размер от 1500, 00 лева. На
основание чл. 346 ГПК, М.И.Я. е осъдена да заплати на И.Д.Ч. сумата от 921,00
лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения в делбения имот, съобразно дела й, ведно със законна лихва,
считано от влизане в законна сила на решението по извършване на делбата до
окончателното изплащане, като са отхвърлени исканията за сметки до пълния
предявен размер от 1530, 00 лева. Съделителите са
осъдени да заплатят по сметка на РС-Пирдоп дължимата държавна такса върху дела
им и исканията по сметки. С определение № 245 от 25.06.2020 г. са оставени без
уважение молбите на съделителите за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.Я. в частта, в която е определена сума за
уравняване на дела на И.Д.Ч., в която е уважена претенцията по сметки и в
частта за разноските. Излага, че ответникът не е правил искане за изравняване
на дяловете, поради което не следва да се прави такова. С присъдената сума
делът на И.Ч. е увеличен на 3444,60 лева, а на съделителката
Я. намален на 2315,10 лева. От представените данъчни оценки за двата имота се
установявало, че разликата в цената на поземлените имоти е три лева. Къщата в
данъчната служба е декларирана на името на И.Ч., а същият не е представил
данъчна оценка за целия имот, вкл. и къщата. Излага, че неправилно била уважена
претенцията по сметки на И.Ч.. Барбекюто ищцата
изградила след разделянето в своя парцел и със собствени средства и материали,
както и изградената ограда. Кладенецът и ореховото дърво са останали в имота в
дял на ответника, предвид това дължимото обезщетение е от негова страна, поради
лишаването й от тази собственост. По същество моли решението да се отмени в
обжалваните части.
От съделителката М.Я. е
депозирана частна жалба срещу определение № 245/25.06.2020 г. Излага, че
разноските сторени от нея за делбеното производство
са били в резултат на това, че ответникът многократно отказвал да бъде
извършена доброволна делба, поради което моли за присъждането на такива в
размер на 1050 лева.
Препис от въззивната жалба е
връчен на насрещната страна И.Д.Ч., който в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, изразява
становище за неоснователност. Депозирана е насрещна въззивна
жалба, с която се обжалва решението в частта, в която е уважена претенцията по
сметки на М.Я. в общ размер от 1451, 00
лева. Излага, че гаражната врата е вратата от неговата къща, направена през
1978-1979 година, а металната ограда е
поставяна преди повече от 15 години. Посочените движими вещи не са допуснати по
делба. По отношение на ореховото дърво излага, че съделителката
е придобила изцяло за себе си дървесината от 1/3 от дървото след торнадото над с. Чавдар през юли 2014 г., а кладенецът не бил стопанисван от нея. По
отношение на претенцията за разноски излага, че не е станал причина за
завеждане на делото, поради което съделителката
следва да понесе сторените от него разноски. С писмен отговор изразява
становище за неоснователност на частната жалба от М.И.Я. срещу определение №
245/25.06.2020 г.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат позициите си, изразени във въззивната жалба, насрещната въззивна
жалба и частната жалба срещу определение № 245/25.06.2020 г.
Подадената въззивна
жалба и насрещна въззивна жалба са депозирани в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват
постановеното от Районен съд –Пирдоп решение, поради което същите са
процесуално допустими. Процесуално допустима е и частна жалба от М.И.Я. срещу
определение № 245/25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 232/2017 г. по описа на
РС-Пирдоп.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по
основателността на въззивните жалби, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
С решение № 55
от 17.05.2018 г., постановено по гр. д. № 232/2017 г. на РС-Пирдоп, е допуснато
извършването на съдебна делба между М.И.Я. и И.Д.Ч. на следните имоти: 1. УПИ …….., кв. .., по плана на с. Ч., Софийска област, с
площ 674 кв.м., при съседи: от изток УПИ ……., от запад-улица, от север УПИ …….. – И.Д.Ч. и от юг УПИ ………; 2. УПИ …….., кв. .., по плана на с. Ч., Софийска област, с
площ 673 кв.м., при съседи: от изток УПИ …….., от запад-улица, от север УПИ ……, УПИ ……, УПИ
….., от юг
УПИ ……. – М.Я., при следните квоти: М.И.Я. – ½ ид.част и И.Д.Ч. –
½ ид.част.
Съделителят М.И.Я. е направила искане за
сметки срещу съделителя И.Д.Ч.
за подобрения, направени в имота, както следва: 1. ½ от стойността на
кладенец в размер на 390 лева, който е в имота на И.Д.Ч. и който отказва достъп;
2. ½ от стойността на дългогодишно орехово дърво – 500 лева; 3. Изграждане
на ограда, на стойност 310 лева; 4. Изграждане на гаражна метална врата, на
стойност 300 лева и всичко на обща стойност 1500 лева.
Съделителят И.Д.Ч. е направил искане за сметки
срещу М.И.Я. за подобрения, направени в имота, както следва: 1. 40 куб.м. камък
– материал вложен от съделителката Я. за построяване
на фугиран навес -барбекю и масивна външна ограда, на
стойност 1000, 00 лева; 2. ½ от стойността за поддръжката, ремонта и
укрепването на кладенец, изразяваща се в направа на бетонов пояс и циментова
замазка около него, изграждане с камъни вътрешно, както и поставяне на метален
капак с диаметър 80 см, които дейности били извършени в периода от 2013 г до
2015 г. – сумата от 390 лева; 3. Сума от 140, 00 лева за съставяне на протокол
за определяне на строителна линия за ограда между имотите и всичко на обща
стойност 1530 лева;
Приета по делото е съдебно
техническа експертиза, която дава следното заключение: пазарната стойност на
орехово дърво е в размер на 1045, 00 лева, на кладенеца в размер на 960, 00
лева, на металната гаражна врата 315,00 лева, ограда между УПИ XV-……. и УПИ ……, кв. .. по плана
на с. Ч. в размер
на 582, 00 лева, каменна зидария на барбекю в размер
на 920, 00 лева, каменна зидария на ограда 280, 00 лева, стойността на материали и труд за направа на
бетонов пояс за кладенец и бетонова замазка, както и капак в размер на 362,
00 лева. Вещото лице инж. Н. е
извършило проверка в Община Чавдар във връзка с изградената ограда между процесните имоти и установило, че със заповед №
45/23.04.2014 г. на кмета на Община Ч. е одобрен проект за изменение
на ПУП, с който са образувани УПИ …….. и УПИ …….., кв. .. по плана на с. Ч. На
08.05.2014 г. в присъствието на двете страни по делото е съставен протокол за
определяне на строителна линия за ограда между новообразуваните УПИ като
трасирането е направено от правоспособно лице геодезист и съгласно одобрения
ПУП. От Община Ч. няма издадено разрешение за
строеж на ограда, но за този вид огради не се изисква разрешение. При извършен
оглед, вещото лице е констатирало, че металната гаражна врата и оградата са
трайно прикрепени към земята посредством метални колове и служат за отделянето
на УПИ по уличната и страничната регулационна линия. Процесната
врата и ограда могат да съществуват самостоятелно само във вид на материал и да
се използват като такъв, но не могат да изпълняват предназначението си
самостоятелно при отделянето им от имота.
Представена е приходна
квитанция от 17.08.2009г. и приходна квитанция от 11.09.2009 г., удостоверяващи
заплатени от М. Я. сума от 180, 00 лева за
определяне на строителна линия и сума от 20, 00 лева за разрешение за ограда.
Събрани са гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Д. И. Л., Д. И. К. и Д. И. Д..
Свидетелят Д. И. Л. посочва,
че участвал в извършване на строителни дейности в двора на М.. Направено било барбекю, ограда с каменен зид и дувари. Работниците се
снабдявали с материали от баластерната от с. Ч. и М.
/съпругът на М./ докарвал материали от друго място. Барбекюто
било направено на мястото на старата плевня, която била срутена.
Свидетелят Д. И. К. сочи, че
е съсед на съделителите и познава имотите. Старата
плевня в двора на М. била съборена и свидетелят участвал в разчистването на
боклуците. Материалите за оградата и каменния градеж са закупени от М..
Свидетелката Д. И. Д. /дъщеря на И.Ч./ посочва, че
познава имотите. Плевнята, която се намирала в имота на съделителката
М. се саморазрушила, тъй като не била поддържана.
Материалите от нея били използвани от М. за изграждане на барбекю
и външна каменна ограда. В имота, който ползва баща й се намирал кладенец,
който се поддържал само от баща й. На границата между двата имота се намирало
орехово дърво, като голяма част от него при бурята през 2014-2015 г. паднало в
двора на М. Я. и
дървеният материал бил използван от нея. Свидетелката посочва, че за определяне
на границата на оградата наела геодезист, на който заплатила 280, 00 лева.
Видно от удостоверения за
данъчна оценка от 10.05.2007 г. на Община Ч., Софийска област, че УПИ ………, кв. .. по плана
на с. Ч. има
данъчна оценка в размер на 3444,60 лева, а УПИ ………, кв. .. по плана на с. Ч. има данъчна оценка в размер на
2315,10 лева.
Пред въззивната
инстанция е изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, която дава
заключение, че пазарната стойност на УПИ ……., кв. .. по плана на с. Ч. е в
размер на 18 220, 00 лева, пазарната стойност на УПИ …….. е в размер на 18 250, 00
лева. Вещото лице е дало оценка и на построените в имотите жилищна сгради,
които не са предмет на делбата.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният
съд намира от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на
съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан, съгл.
чл. 348 от ГПК. Основен принцип при извършване на съдебната делба е при
възможност всеки от съделителите да получи дял в
натура – чл. 69, ал.2 ЗН.
Имотите, предмет на делбата са
разпределени, на основание чл. 353 от ГПК, между съделителите
и няма спор относно разпределението им. Спорът между страните се свежда до стойността
на дяловете им, респективно сумите за парично уравнение и за претенциите за
сметки на всяка една от страните.
Стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на
стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от
общата делбена маса, изчислена също в парична
стойност /Решение №79 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 350 от 2009 г. на ВКС, II г.
о./. Окръжният съд кредитира заключението на в.л. инж. Б.С. по отношение на
оценката на двата дяла. Тъй като дяловете на двамата съделители
са равни, а цената на имотите е различна /съгласно приетото заключение на
вещото лице инж. С./, съделителката М.И.Я. получава
имуществен дял на стойност 18 250 лева
съответно съделителят И.Д.Ч.- дял на стойност 18 220 лева.
Общата делбена маса е в размер на 36 470,00 лв. /1/2 ид.ч.
възлиза в размер на 18 235,00 лева/ и следователно М.Я. дължи на съделителя И.Ч. за уравнение на неговия дял сума в размер
на 15,00 /петнадесет/ лева. С оглед изложеното решението на РС-Пирдоп в частта
относно уравнение на дяловете на съделителите следва
да се отмени и постанови друго в горния смисъл.
По претенцията по сметки
Заявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки
представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното
производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по
повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото
имущество, което е предмет на делбата. Целта е да се уредят финансовите
отношение между съсобствениците по повод на съсобствеността. Претенциите следва
да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат
квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически
обстоятелства.
Поначало в отношенията между съсобствениците не се
поставя въпросът за добросъвестност или за недобросъвестност на владението,
освен в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението си да владее
имота само за себе си, какъвто не е конкретният случай. Единствено в този случай
отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по
начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС. Ако обаче съсобственикът е извършил
подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее
като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва
съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл. 30, ал.3 ЗС – ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици и без
противопоставянето; и съобразно правилата за неоснователното обогатяване – ако
останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията
/съобразно ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г./. В случая подобренията
са извършвани със съгласието и без противопоставянето на съсобствениците.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно за да бъде
уважен предявения иск следва да се установят следните предпоставки: 1. ищецът и
ответникът да са съсобственици на имот; 2. ищецът да е сторил необходими и/или
полезни разноски за този имот; 3. ответникът да не му е заплатил частта от тези
разноски, съразмерна на дела му.
От събраните доказателства се
установява, че ищцата е сторила разноски
в размер на 200, 00 лева за издаване на разрешение за ограда и
определяне на строителна линия, за което са представени писмени доказателства
/л. 162 от делото/, а от свидетелските показания на св. Л. се
установява, че е заплатила 270, 00 лева за направата на оградата. Не се
установява от свидетелските показания да е била лишена от ползването на
кладенеца, от събирането плодовете на ореха, нито пък, че е сторила разходи в
размер на 300, 00 лева за металната гаражна врата. От показанията на св. Д. Д. се
установява, че гаражната врата е направена с материали от родителите й. В
момента тази врата не се ползва и служи за ограда. Претенцията е основателна до
сумата от 235, 00 лева, съобразно дела й.
Неоснователна е претенцията по
сметки на съделителя Ч. относно 40 куб.м. камък – материал
вложен от съделителката Я. за построяване на фугиран
навес -барбекю и масивна външна ограда, на стойност
1000, 00 лева. От свидетелските показания на Д. Л. се установява, че материалите
за изработването на барбекюто са от баластерната в с. Ч., а друга част са карани от
съпруга на М., от друго място. Основателна е претенцията за вложени разходи за
кладенеца, което се установява от свидетелските показания на дъщерята на
ответника Д. Д.. Според
експертизата на вещото лице С. стойността на кладенеца с капака, отчитайки
овехтяването е в размер на 489,60 лева / за ½ ид.ч.
244, 80 лева/.
Поради несъвпадане с изводите
на РС-Пирдоп, решението следва да бъде частично отменено, като претенцията по
сметки на М.Я. за горницата над 235, 00 лева следва да се отхвърли до пълния
предявен размер от 1500 лева, така също и претенцията на И.Д.Ч. за горницата
над 244,80 лева до пълния предявен размер от 1530, 00 лева.
По частната жалба на М.Я.
срещу определение № 245/25.06.2020 г., с
което е оставена без уважение молбата на М.И.Я. за изменение на постановеното
решение в частта за разноските:
По приложението на чл. 355 ГПК съществува трайно установена практика на
ВКС, в която се приема, че в първата фаза на делбеното
производство страните не си дължат разноски, а такива се присъждат с решението
по извършване на делбата, като размерът им се определя съобразно стойността на
дяловете, определени с решението, постановено във втората фаза на
делбата. Ако между страните не е съществувал спор, че имотът
е съсобствен и
относно квотите, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се поемат от
страните така както са сторени от тях-в този смисъл определение
№55/20.04.2010г. по гр.д.№22/2010г. на ВКС и определение №681/18.12.2015г. по
ч.гр.д. №5778/2015г. на Трето ГО на ВКС. Относно претенциите по сметки
отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл. 78 ГПК. В
представения списък от адв. В., са посочени разноски
за втората фаза в размер на 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Доколкото не може да се разграничи каква част от
адвокатското възнаграждение се отнася за всеки от исковете, то разпределението
им следва да се извърши по равно за всеки иск. Съобразно уважената част, И.Ч.
ще дължи на М. Я. сумата
от 47, 00 лева. В последното съдебно заседание пред първата инстанция искане за
присъждане на разноски е сторено и от адв. Н., в качеството й на процесуален представител на
И.Ч.. В договора за права защита и съдействие /л. 121 от делото/ е уговорено
възнаграждение в размер на 600, 00 лева за втората фаза на делбата. Съобразно
уважената част от иска по сметки съделителката М. Я. ще дължи на И.Ч. разноски в размер на 48,00 лева.
Пред въззивната инстанция в
последното съдебно заседание страните не са претендирали разноски и не са
представили списъци по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 169/12.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 232/2017 г. по описа на РС- Пирдоп в следните части:
1.
частта, в
която М.И.Я. с ЕГН: ********** от гр. С. е осъдена да заплати на И.Д.Ч. с
ЕГН: ********** *** за уравнение на дела му сума в размер на 1129,50 лева;
2.
частта, в
която И.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** е осъден да заплати на М.И.Я. с ЕГН: **********
от гр. София, на осн. чл. 346 ГПК, сумата за
горницата над 235, 00 лева до присъдения размер от 1451, 00 лева;
3.
частта, в
която М.И.Я. с ЕГН: ********** от гр. София е осъдена да заплати на И.Д.Ч. с
ЕГН: ********** ***, на осн. чл. 346 ГПК, сумата за
горницата над 244, 80 лева до присъдения размер от 921, 00 лева; и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.И.Я. с ЕГН: ********** от гр.
София да заплати на И.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** размер на 15, 00 /петнадесет/
лева за уравнение на дела му, ведно със законна лихва върху присъдената сума,
считано от влизане в законна сила на решението по извършване на делбата до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/12.12.2019
г., постановено по гр.д. № 232/2017 г. по описа на РС- Пирдоп в частта, в която
са отхвърлени исканията за сметки на И.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** срещу М.И.Я.
с ЕГН: ********** от гр. С., на осн.
чл. 346 ГПК, за горницата над 244, 80 лева до пълния предявен размер.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/12.12.2019
г., постановено по гр.д. № 232/2017 г. по описа на РС- Пирдоп в частта, в която
са отхвърлени исканията за сметки на М.И.Я. с ЕГН: ********** от гр. С. срещу И.Д.Ч.
с ЕГН: ********** ***, на осн. чл. 346 ГПК, за горницата
над 235, 00 лева до пълния предявен размер.
ОТМЕНЯ определение от 25.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 232/2017 г. по описа на РС-Пирдоп и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА И.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** да
заплати на М.И.Я. с ЕГН: ********** от гр. С. разноски за първоинстанционното
производство в размер на 47, 00 лева /четиридесет и седем/ лева.
ОСЪЖДА М.И.Я. с ЕГН: ********** от гр. С. да заплати
на И.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** разноски за първоинстанционното
производство в размер на 48, 00 лева /четиридесет и осем/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.