№ 1499
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20223100501600 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:50 часа се явиха:
Въззивникът Б. Л. И., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява.
Въззиваемият „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ,
редовно призован, не се представлява.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3009/11.08.2022 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Л. И. с ЕГН ********** с адрес
********, чрез пълномощник адв. М.П., член на САК, срещу Решение №
2063/24.06.2022г., постановено по гр.д. № 16825/2021г. по описа на ВРС, с
което Е ОТХВЪРЛЕН предявения срещу „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет. 2, офис 4, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по
изпълнителен лист, издаден на 21.04.2009 год. от СРС, 35-ти състав, по ч.гр.
дело № 9975/2009 год. по описа на съда, въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение от 11.03.2009г., както следва: сумата от 506,00 лева –
просрочена главница по Договор за заем от 30.06.2008г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното изплащане на
1
вземането, както и сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 50,60
лева – адвокатски хонорар, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т.К. с рег. ****, с район на
действие Окръжен съд- Плевен, поради погасяването по давност на
вземанията.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Конкретно се оспорва мотива на исковия съд за
приложение към конкретния случай на Решение № 37/24.02.2021г. на ВКС по
гр.д. № 1747/2020г., четвърто гр.о. Сочи се, че решението е изолирана
практика на касационната инстанция. Настоява се, че изпълнителни действия,
които са от естество да прекъснат давността, не биха могли да прекъснат
последната, когато се извършват по изп.дело, прекратено по право на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Прекратяването става по право, нов давностен
срок започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Настоява се, че считано от 26.06.2015г. е началния
момент, от който започва да тече общия петгодишен давностен срок. Сочи се,
че на 26.06.2017 г. (в условия на евентуалност 11.11.2017 г.) на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК делото е било перемирано и е следвало да бъде прекратено, тъй
като изпълнителни действия не са извършвани в продължение на 2 години,
както и такива не са поискани от взискателя. За горното твърдение
свидетелстват и фактите по делото и издаденият от ЧСИ К. официален
свидетелстващ документ, в който е посочено, че от 11.11.2015 г. до 19.01.2018
г. не са извършвани изпълнителни действия. Вследствие на предходното,
както и предвид ал. 1 и ал. 2 на чл. 3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., които разпоредиха спиране както на давностните срокове,
така и на сроковете по изпълнителните производства за периода на
извънредното положение в страната – от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., на
26.08.2020 г. (в условия на евентуалност 11.01.2021 г.) на осн. чл. 110 ЗЗД
процесното задължение е погасено по давност. Настоява се, че лихвите и
разноските по изпълнителния лист са погасени по давност на осн. чл. 119 ЗЗД
и съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново с уважаване на заявения иск и присъждане на сторените разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че едни и същи юридически факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността, но докато давността
изключва принудителното изпълнение (макар длъжникът да не може да се
позове на нея пред съдебния изпълнител, нито последният да я зачете), то
перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение при
неудовлетворено притезание. Давността за вземането в изпълнителния процес
се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ.
2
предприето изпълнително действие (чл. 116, б. „в" ЗЗД), от който момент
започва да тече новата давност (т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г. на ОСГТК); а 2-годишният срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК)
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно - напр. при постигнато споразумение между
страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или неуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по
причина, за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така осуетява
неговото изпълнение. Когато и да е поискано и предприето съответното
изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи
- в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно
производство. Дали е перемирано изпълнителното дело е без правно
значение, тъй като съдебният изпълнител дължи подчинение на
представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл.116, б/'в" ЗЗД не зависи от по-късно настъпила
перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия
на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Дори изпълнителното
дело да е било перемирано, необразуването в отделно дело на новото искане,
направено от взискателя, не е от значение за осъществяването на фактическия
състав на чл.116, б. „в" ЗЗД, респ. за прекъсването на давността, като се
позовава на Решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр.д. 3409/2021 г., трето г.о.,
ВКС.
Страните не са направили искания по доказателствата.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 22076/26.09.2022 г. от въззивника Б.
И. чрез адв. М. П., в която се прави искане за отмяна на постановения от
Районен съд – Варна съдебен акт.
Моли се за присъждане на разноски, представя договор за правна
защита и съдействие.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 20399/01.09.2022 г. от въззиваемия
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД чрез юриск. И.Н., в която
поддържа отговора и оспорва въззивната жалба.
В молбата се настоява за постановяване на решение, с което да бъде
потвърден първоинстанционният акт.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лв.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
3
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Обявява на страните че протокола от съдебно заседание ще бъде
изготвен на 10.10.2022 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:52
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4