Р
Е Ш Е
Н И Е
№
02.02.2023 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на осми ноември две хиляди
двадесет и втора година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Й. Тянева
като разгледа
докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 566 по
описа за 2020 г.
и като обсъди:
Иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Първоначално
производството е било образувано по предявен иск от Н.Й.Г., против: Д.В.К., Г.Д.К.,
Е.Д.К., Г.А.Г., Б.Г.Г., М.Я.У., Т.Д.П., М.П.П., Д.М.П. и В.Д.П. – с искане за осъждане ответниците, да заплатят на ищеца сумата 2044 лв. представляваща
остатък – разликата между присъдената с Решение № 57/19.02.2018 г. постановено
по гр.дело № 1459/2017 г. по описа на РС А., сума в размер на 10 000 лева,
до пълния размер на общо дължимо вземане от 12 044 лв., с която се е
увеличила стойността на ПИ № 00702.30.201 по КККР на А., местност „П.“ с площ
1664 кв.м., № на предходен план 027201. Този иск е бил прекратен с определение
от 19.01.2021 г., влязло в сила.
Ищците по
насрещната искова молба: Г.Д.К., Е.Д.К., Д.В.К., Г.А.Г. и Б.Г.Г. твърдят, че са собственици на ПИ № 00702.30.201, находящ се в гр.А., обл.Пловдив,
общ.А., по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изп.директор на АК, изменена със Заповед №
КД-14-16-159/25.01.2011 г. на началника на СГКК-Пловдив, адрес на поземления
имот: гр.А., местност „П.“ с площ 1664 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение,
категория на земята: 9, предходен идентификатор, номер по предходен план:
027201, при съседи: 00702.25.7, 00702.30.418, 00702.30.489, 00702.30.181,
00702.30.384, 00702.30.415, 00702.30.413, 00702.30.197, 00702.30.173,
00702.30.194, ведно с изградените в имота едноетажна постройка с площ от 49
кв.м. без идентификатор, както и резервоар за дъждовна вода. Въпреки, че на
16.04.2015 г. е извършен въвод владение,
наследодателя на ответниците по насрещния иск Н.Й.Г.
(починал на 17.02.2021 г.) продължил да владее имота от 2015 г. Дори след като
ищците му изплатили извършените от него подобрения той не предал владението на
имота. Твърдят, че в описания по-горе имот се намират и използват от ответниците по насрещния иск едноетажна постройка с площ от
49 кв.м., резервоар за дъждовна вода, дворна тоалетна на септична яма, 22 броя
черешови дървета, 17 броя ябълкови дървета, 7 броя сливови дървета, 5 броя
праскови дървета, 3 броя кайсиеви дървета, 8 броя крушови дървета, 6 броя
дюлеви дървета, 3 броя вишневи дървета, 3 броя вишневи дървета, 3 броя орехови
дървета, 1 брой смокиня и 50 броя кютука лозе.
Ето защо
молят да се постанови решение, с което да бъдат осъдени наследниците на Н.Й.Г.
(починал на 17.02.2021 г.): М.Н.Л. и Г.Н.К. да им предадат владението на ПИ №
00702.30.201, находящ се в гр.А., обл.Пловдив,
общ.А., по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изп.директор на АК, изменена със Заповед №
КД-14-16-159/25.01.2011 г. на началника на СГКК-Пловдив, адрес на поземления
имот: гр.А., местност „П.“ с площ 1664 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение,
категория на земята: 9, предходен идентификатор, номер по предходен план: 027201,
при съседи: 00702.25.7, 00702.30.418, 00702.30.489, 00702.30.181, 00702.30.384,
00702.30.415, 00702.30.413, 00702.30.197, 00702.30.173, 00702.30.194, ведно с
изградените в имота едноетажна постройка с площ от 49 кв.м. без идентификатор,
както и резервоар за дъждовна вода, както и да бъдат осъдени да им заплатят
сумата от 2 400 лева обезщетение за ползите, от които наследодателя е
лишил собствениците, които е заемал и задържал въз основа на признатото му
право на задържане в размер на средния пазарен наем от 50 лева месечно за
едноетажната постройка с площ от 49 кв.м. без идентификатор, както и сумата от
2 000 лева обезщетение за естествените плодове от трайните насаждения в
размер на 500 лева годишно за всички овощни дръвчета и кютука
грозде, за периода 01.01.2016 г. до подаване на
насрещния иск 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми до
окончателното им заплащане. Ангажират доказателства, претендират разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците М.Н.Л.
и Г.Н.К., с който оспорват предявените насрещни искове, като твърдят че същите
са неоснователни. Твърдят, че към датата на предявяване на насрещния иск имота
не е владян от наследодателя им Н.Й.Г., нито от тях като негови наследници и към настоящия момент. Както те, така и
наследодателя им не са възпрепятствали достъпа на ищците до този имот. Твърдят, че имотът не се е владял от наследодателя
им още от 2015 г., от извършване на въвода. Освен
това твърдят, че не са ползвали и изброените: едноетажна постройка, резервоар
за дъждовна вода, дворна тоалетна и не са събирали плодовете от плодните
дръвчета и лозови масиви, както те, така и техния наследодател. Ето защо молят
исковете да се отхвърлят като неоснователни. Ангажират доказателства.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Със заповед № А-1438/30.07.2008 г. е
възстановено правото на собственост на: Г.Г., Б.Г., Ф.
К., М.У., Т.П.,, М.П. и В.П. – наследници на М.Я.У. върху новообразуван имот с
№ 00702.30.201, в местност „П.“ , землището на А., целия с площ 1664 кв.м.
Представени са: скица и данъчна оценка на имота.
От НА № 21, том 11, рег.№ 1002, дело
№ 209/09.07.2015 г., с вх.рег.№ 2015/09.07.2015 г., Акт № 193, том Х, дело 169
на СВ при РС А. е видно, че: М.Я.У. и В.Д.П. са продали на съсобствениците си: Ф.
Я. К., Г.А.Г. и М.П.П., притежавания по наследство, в
индивидуална собственост недвижим имот: 2/6 ид.ч. от
ПИ с идентификатор 00702.30.201, находящ се в А., по
КККР на А., местност „П.“ с площ 1664 кв.м.
От НА № 189, том 11, рег.№ 2406, дело
№ 370/23.11.2016 г., с вх.рег.№ 5319/23.11.2016 г., Акт № 8, том 19, дело 3196
на СВ при РС А. е видно, че: Т.Д.П. е продал на съсобственика си: Ф. Я. К.,
притежавания по наследство, в индивидуална собственост недвижим имот: 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00702.30.201, находящ се в А., по КККР на А., местност „П.“ с площ 1664
кв.м.
От НА № 186, том 1, рег.№ 1131, дело №
173/06.11.2019 г., с вх.рег.№ 4812/06.11.2019 г., Акт № 74, том 17, дело 2884
на СВ при РС А. е видно, че: М.П.П. и Д.М.П. са
продали на съсобственика си Б.Г.Г., притежавани по
наследство, в индивидуална собственост недвижим имот: 5/36 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 00702.30.201, находящ се в А.,
по КККР на А., местност „П.“ с площ 1664 кв.м.
От НА № 187, том 1, рег.№ 1132, дело
№ 174/06.11.2019 г., с вх.рег.№ 4813/06.11.2019 г., Акт № 75, том 17, дело 2885
на СВ при РС А. е видно, че: М.П.П. и Д.М.П. са
продали на съсобственика си Д.В.К., притежавани по наследство, в индивидуална
собственост недвижим имот: 5/36 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 00702.30.201, находящ се в А., по КККР
на А., местност „П.“ с площ 1664 кв.м.
От приетата по делото СТЕ на вещото
лице М.М., неоспорено от страните – което съдът
кредитира като компетентно изготвено се установява, че за сграда от 30 кв.м. в
ПИ с КИ № 00702.30.201, месечния наем е 11.44 лв., наема за целия период от 01.01.2015 г. до
01.03.2022 г (86 месеца) е 984 лева. За ПИ с КИ № 00702.30.201 от 1664 кв.м.,
месечния наем е 30.50 лв., наема за целия период от 01.01.2015
г. до 01.03.2022 г (86 месеца) е 2623
лева. Обща стойност на наема на имота 3607 лева за периода от 01.01.2015 г. до 01.03.2022 г. (86 месеца).
От
приетата по делото САгроЕ на вещото лице Ч.П., неоспорено от страните – което
съдът кредитира като компетентно изготвено се установява,
че трайните насаждания
в имота към 2015 г. и 2022 г. са в плододайна възраст, а средния добив на
същите и цени на плодовете от насажденията е посочен подробно в таблица № 1.
Доходът, реализиран за една селскостопанска година от процесните
трайни насаждания от 2015 г. до 2022 г. е по 440 лв. на година – общо 3520
лева.
От показанията на разпитаните
по делото свидетелите и от огледа на имота от вещите лица се установява, че имотът е: обрасъл, неподдържан, запустял,
както и че никои от тях не е виждал ответниците по
насрещния иск в него. Някои от свидетелите е виждал до имота Н.Г., които се
грижил за параклиса – намиращ се в съседство с имота, но преди години.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да са налице,
предвидените в закона предпоставки - ищецът следва да докаже: че е собственик на спорната
вещ – процесния недвижим имот, че той се владее от
ответниците
без правно основание. Или искът по чл.108 от ЗС е средство за правна защита
на собственика на една вещ против лице, което упражнява фактическа власт в/у
същата вещ – но без правно основание. Доказана бе в производството първата
предпоставка на ревандикационния иск, че ищците по
насрещния иск са собственици на имота, което не е спорно между страните. Изцяло
в тежест на ищците по насрещния иск бе да докажат, че към датата на завеждане
на насрещния иск имотът е владян от ответниците лично
или от наследодателя им – до смъртта му (които е починал в процеса на
производството). От ангажираните по делото множество доказателства: протокол за
въвод във владение от 16.04.2015 г., Решение на ПОС
по в.гр.дело № 378/2017 г. и свидетелските показания обаче, не се доказа че ответниците към датата на завеждане на насрещния иск са владяли имота лично или приживе същия е бил владян от
наследодателя им. Напротив от представения по делото протокол от 16.04.2015 г.
се установява, че имотът е предаден на собствениците към онзи момент: Ф. К., Т.П.,
Б.Г. и М.П., което е удостоверено с подписите им, а и същия не е оспорен в производството. През 2019 г. М.
и Д. П.са продали на: Б.Г. и Д.К., а през 2016 г. Т.П. е продал на Ф. К.
притежаваните от тях идеални части от имота. Д., Г. и Е.К. черпят правата си на
собственост по отношения на имота, в качеството си на наследници на Ф. К., която
е била въведена във владение на същия през 2015 г. А Ф. К. и Б.Г. са подписали
лично протокола за въвод във владение, подписите на
същите в протокола не може да бъдат
оспорени/опровергани с ангажираните свидетелски показания. Обстоятелството, че
към 2017 г. имотът не е бил владян от наследодателя на ответниците
Н.Г., се установява и от мотивите на
Решение по в.гр.д.№ 378/2017 г. по описа на ПОС, поради което е прекратено
производството по отношение на искането за признаване право на задържане. Няма
ангажирани доказателства, че ответницити по насрещния
иск и наседодателят им са били виждани да владеят
имота или че същите са възпрепятствали по някакъв начин ищците по насрещния иск
да го ползват.
По
изложените съображения предявеният иск за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху: ПИ № 00702.30.201, ведно с изградените в имота едноетажна постройка с площ от 49 кв.м. без
идентификатор, както и резервоар за дъждовна вода, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По втория
осъдителен иск за заплащане на сумата 2 400 лева обезщетение за ползите, от които
наследодателя е лишил собствениците. За уважаване на този иск следва да се
докаже, че за целия претендиран период, ищците по
насрещния иск са били изключителни собственици на имота, че ответниците
са владяли същия и са пречили на ищците да го
ползват, както да се докаже размера на претенцията. Както по-горе бе посочено,
установи се че през 2015 г. с протокол съставен от служители на Община А. е
било извършено изземване на имота от Н.Г., а: Ф. К., Т.П., Б.Г. и М. П. въведени във владение на същия, както че през
2017 г. - 2020 г. същия не е владян от ответниците и
наследодателя им. При оказана доказателствена тежест
ищците не доказаха, че са били изключителни собственици на имота за периода от
01.01.2016 г. до 23.06.2020 г., напротив от
ангажираните нотариални актове се установи че по-голяма част от имота е
придобита от тях в един по-късен момент. Не се ангажираха и доказателства имота
да е владян от ответниците и същите да са отблъсквали
владението им, да са им пречили да го ползват. Претенциите на ищците по
насрещния иск са за заплащане на сумата: 1. 2 400 лева обезщетение за ползите, от които
наследодателя е лишил собствениците, които е заемал и задържал въз основа на
признатото му право на задържане в размер на средния пазарен наем от 50 лева
месечно за едноетажната постройка с площ от 49 кв.м. без идентификатор, както и
2. 2 000 лева обезщетение за естествените плодове от трайните насаждения в
размер на 500 лева годишно за всички овощни дръвчета и кютука
грозде, за периода 01.01.2016 г. до подаване на
насрещния иск, ведно със законната лихва върху тези суми до окончателното им
заплащане. От приетата СТЕ се установи, че наема на едноетажната постройка в
имота е 984 лв. за периода от 01.01.2015 г. до
01.03.2022 г., а исковата претенция е от 01.01.2016
г. до 23.06.2020 г. От приетата СТЕ се установи, че дохода реализиран за една
селскостопанска година от процесните трайни
насаждания от 2015 г. до 2022 г. е по 440 лв. на година – общо 3520 лева (за
осем години). Или не се доказа конкретно размера на двете претенции за претендираните
от ищците периоди, а се доказа за периоди различни от претендираните.
Ето защо и тези искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените по делото разноски общо в размер на 700 лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение (за което по делото са представени доказателство).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от: Г.Д.К., ЕГН **********; Е.Д.К., ЕГН **********; Д.В.К., ЕГН **********;
Г.А.Г., ЕГН ********** и Б.Г.Г., ЕГН ********** ***,
за осъждане на: Г.Н.К., ЕГН ********** и М.Н.Л., ЕГН ********** ***, (законни наследници на починалия в процеса на
производството ответник Н.Й.Г., ЕГН **********):
да предадат владението върху
следния недвижим имот: ПИ № 00702.30.201,
находящ се в гр.А., обл.Пловдив,
общ.А., по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изп.директор на АК, изменена със Заповед №
КД-14-16-159/25.01.2011 г. на началника на СГКК-Пловдив, адрес на поземления
имот: гр.А., местност „П.“ с площ 1664 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение,
категория на земята: 9, предходен идентификатор, номер по предходен план:
027201, при съседи: 00702.25.7, 00702.30.418, 00702.30.489, 00702.30.181,
00702.30.384, 00702.30.415, 00702.30.413, 00702.30.197, 00702.30.173, 00702.30.194,
ведно с изградените в имота едноетажна постройка с площ от 49 кв.м. без
идентификатор, както и резервоар за дъждовна вода;
за
заплащане на сумата 2 400 лева (две хиляди и четиристотин) обезщетение за ползите,
от които наследодателя е лишил собствениците, които е заемал и задържал въз
основа на признатото му право на задържане в размер на средния пазарен наем, от
50 лева месечно за едноетажната постройка с площ от 49 кв.м. без идентификатор,
както и сумата от 2 000 лева
(две хиляди) обезщетение за естествените плодове от трайните насаждения в
размер на 500 лева годишно за всички овощни дръвчета и кютука
грозде, за периода 01.01.2016 г. до подаване на
насрещния иск 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА
Г.Д.К.,
ЕГН **********; Е.Д.К., ЕГН **********; Д.В.К., ЕГН **********; Г.А.Г., ЕГН **********
и Б.Г.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на: Г.Н.К., ЕГН **********
и М.Н.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 700 лева (седемстотин), представляваща
направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: