Р Е
Ш Е Н
И Е
№260004/28.8.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №394/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по молба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Вълчи дол с искане
за настаняване на детето И.В.К. ЕГН: ********** в
приемно семейство – домакинството на Н.С.М., ЕГН: ********** и Д.К.М., ЕГН: **********
с постоянен и настоящ адрес:*** за срок от една година, считано от
влизане в сила на решението.
В молбата се
излага, че със Заповед № ЗД/Д-В-102/15.05.2020 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане"- Варна спрямо детето И.В.К. е предприета мярка
за закрила, като детето е настанено в професионалното приемно семейство на Н.С.М.
и Д.К.М. ***. Излага се, че детето е родено на *** г., от неомъжена майка, като
в удостоверението за раждане не фигурира втори родител. Поради отсъствието на
майката от живота на детето и невъзможността за отглеждането на детето в
семейството на бабата и дядото е взето решение за настаняване на И.К. в приемно
семейство, като в предходен период детето е било вече настанявано в същото
приемно семейство със заповед № ЗД/Д-В-130 от 10.06.2019 г. на ДСП - Варна. На
10.09.2019 г. Гинка Младенова Стоянова и съпруга й /баба и дядо по - майчина
линия/ подават заявление, с което изявяват желание да се грижат за детето И. в
семейна среда. При осъществените срещи с детето И. е видно, че познава своите
баба и дядо по майчина линия, радва се при срещи с тях разговаря спокойно, има
изградена силна емоционална връзка. И.В.К. е реинтегриран със заповед №
ЗД/Д-В-ВД-020/06.12.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане
"- Вълчи дол в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Гинка
Младенова Стоянова и И. Василев Стоянов, живущи в гр. Игнатиево, община
Аксаково. През това време неколкократно информират социален работник, че не
успяват да окажат контрол върху поведението на И. в семейството си. Твърди се в
искането, че майката на И. - В.К. от 01.04.2020 г. е освободена от Сливенски
затвор, но полага грижи за бебето си от друг партньор, което е с нестабилно
здравословно състояние. При проведения разговор същата заявява, че няма
възможности да полага грижи за сина си в настоящото семейство. На 26.05.2020 г.
тя е подписала декларация по образец от СК за даване на съгласие за пълно
осиновяване на детето. След настаняването на детето по
административен ред в дома на приемния родител се наблюдавало бързото му
адаптиране в новата среда. Приемните родители полагат нужните грижи и внимание
за правилното му развитие и възпитание съобразно възрастта. Вносителят сочи, че
на този етап именно тази мярка е в интерес на детето, тъй като задоволява напълно
неговите потребности, стимулира неговото развитие и компенсира липсата на
родителска грижа.
В
открито съдебно заседание ДСП – Вълчи дол, чрез
редовно упълномощен представител поддържат
молбата си.
Назначеният
особен представител на детето изразява становище за допустимост и основателност
на молбата, като счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява
интереса на детето.
Заинтересованите
страни – приемните родители Н.М. и Д.М. изслушани
в открито с.з. заявяват, че понастоящем
нямат проблеми във взаимоотношенията с детето, същото се развива много добре и
желаят да остане при тях.
Единствения
родител на детето – неговата майка, редовно призована не се явява, с което
демонстрира и пред съда пълното си нежелание да се грижи за възпитанието и
отглеждането на своето дете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представеното удостоверение за
раждане, детето И.В.К. е родена на *** г. от
родители В.Г.К. и баща неизвестен.
Със Заповед №ЗД/Д-В-102/15.05.2020
г. на Директора на Дирекция ДСП – Вълчи дол е постановена по
административен ред временно мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство“ на Н.С.М. и
Д.К.М. /утвърдени
за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред/,
до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
Представени по делото са копия от
декларации по чл. 24 ал.3 от ЗЗДт на близки
роднини, в които същите изразяват несъгласие да се грижат за детето И..
В
представения социален доклад за детето, изготвен от социален работник в отдел
„Закрила на детето” към ДСП – Вълчи дол се
излага, че след влизането на майката в Затвора – Сливен за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода детето И. е било настанено първоначално в приемно
семейство, а считано от 06.12.2019 г. в семейството на роднини и близки –
бабата и дядото по майчина линия. Последните са срещали затруднение в
отглеждането и възпитанието на детето, поради което на 14.05.2020 г. подават
заявление за прекратяване на настаняването на внука им в тяхното семейство.
Майката на детето няма нито желание, нито възможност да се грижи за детето И.,
тъй като понастоящем живее с друг мъж, с когото заедно отглеждат общото им дете
при лоши битови условия. Това наложило спешна мярка за закрила, тъй като
не са установени други близки, които да желаят, да се грижат за детето.
За да се произнесе по
искането за настаняване на децата в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от
ЗЗДт,
съдът съобрази следното:
Законът за закрила на детето
отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл.
25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/, като в изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов
интерес.
В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като
мярка за закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато
по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените основания.
Анализът
на събраните по делото доказателства формират извода на съда, че по отношение
на
детето Яница Василева са налице основанията,
посочени в т.2 на чл. 25 от ЗЗДт – родителят на детето без основателна причина
трайно не полага грижи за детето си. Същата няма и нужния капацитет да отговоря
адекватно на потребностите му от облекло, храна, здравеопазване, образование,
топъл и уютен дом.
Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да
бъде настанено дете при приемен родител следва да се изчерпи реда, посочен в
нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето може
да бъде настанено при роднини или при близки и чак тогава да се настанява
същото в приемно семейство. В случая, видно от представените социално проучване
и декларация по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗЗДт/ не е налице възможност за настаняване в семейство на близки
или роднини.
Доколкото възможността
детето да бъде отглеждано в семейна среда е изчерпана, в негов най-добър
интерес по смисъла на ЗЗДт понастоящем е да бъде настанено в семейството на
приемен родител. Установи се от събраните доказателства, че приемното семейство
на Н.М. и Д.М. разполага с всички необходими условия за отглеждане на детето и
по този начин ще се осигури възможност то да пребивава в среда най - близка до
семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности, както
и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. Детето
и преди е било настанявано в същото приемно семейство и е изградило близка връзка
на обич и доверие с приемните родители. С оглед на това съдът счита, предприемането
на тази мярка би била най-благоприятна за правилното отглеждане, възпитание и
развитие на детето още – повече, предвид вече създалата се
емоционална връзка между него и приемния родител, изградените отношения на
топлота, внимание и непосредствени грижи.
По изложените съображения,
съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.28 ал.1 от ЗЗДт,
съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА
детето И.В.К. ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на Н.С.М.,
ЕГН: ********** и Д.К.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес:*** за срок от една година, считано от датата на
влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване и протестиране пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение, на основание чл. 28 ал.4 от ЗЗДт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: