№ 6588
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20251100107121 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 във връзка с член 4 от ЗОДОВ
за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. Х., с ЕГН
********** сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претьрпени от С.
Р. Х. неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.144. ал.3, вр. ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда №640 от
11.11.2024г. по НОХД №13801/2022г. на СРС, НО, 1-ви състав, потвърдена с Решение №1216
от 11.03.2025г. по НОХД №751/2025г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху
претендираната сума за периода от 11.11.2024г. /датата, на която е постановена оправдателна
Присъда/ до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 1000лева,
представляваща обезщетение за претърпени от С. Р. Х. имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за представителство, правна защита и съдействие по
наказателното дело, ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от
11.11.2024г. /датата, на която е постановена оправдателна Присъда/ до окончателното
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че наказателното
производство спрямо ищеца е продължило 4 години, в които многократно е призоваван за
участие в процесуални действия по досъдебното производство, по наказателното дело пред
СРС са проведени 7 заседания. За посочените 4 години, ищецът бил живял в стрес, бил
уронен авторитета му пред колегите и пред ръководството на ДПС, доколкото работел като
охранител в централата на партията, било уронено доброто му име, накърнени били честта и
достойнството му, настъпило цялостно влошаване на физическото и психическото му
здраве.
В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника-
Прокуратура на РБ, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и
недоказани по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за
претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Сочи се, че
предвид обстоятелството, че отговорността на държавата е ангажирана спрямо
Прокуратурата на Република Бьлгария, то от значение в конкретния случай е не общата
продължителност на наказателното производство във всичките му фази, а преценката следва
да обхване единствено досъдебната фаза на процеса и то за времето след повдигане на
1
обвинение. Сочи се, че наказателното производство е започнало с образуването на ДП
№2041/2021г. по описа на 03 РУ на СДВР, пр. пр. №45373/2021г. по описа на СРП на
19.12.2021 г., по което на 24.10.2022г., в качеството на обвиняем е бил привлечен С. Х..
Съдебното производство пред Софийски районен съд е образувано на 01.11.2022г. по внесен
обвинителен акт от 27.10.2022г., за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК, т.е.
досъдебното производство с участието на ищеца е продължило 8 дни. Посочва се, че
основание за търсене на отговорност от държавата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
възниква едва с привличането на лицето като обвиняем. Не са основание за търсене на
отговорност действия на органите на прокуратурата, полицията и разследващите органи,
извършени преди привличане на лицето като обвиняем. Действията преди привличането
като обвиняем не могат да се квалифицират и като „наказателно обвинение” по смисъла на
чл, 6 § 1 от ЕКПЧ. С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно
преследване срещу него /В този смисъл Решение №1439 от 15.06.2022 г. на СГС по гр. д. №
12337/2021 г./, поради което това е и най - ранния момент, от който може да се претендира
периода на увреждане срещу ищеца. Освен това досъдебното производство е продължило до
внасяне на обвинителен акт в съда, като на 01.11.2022г. е образувано НОХД №13801/2022г.
по описа на СРС, т.е. ДП е продължило 11 месеца и 10 дни, което считат, че не е извън
разумния срок.
Сочи се, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде редуциран и
поради факта, че в периода 2022г. -21.02.2025г., за който ищецът твърди да е понесъл
неимуществени вреди с висок негативен интензитет, предвид факта, че същият е бил
признат за виновен, че на 06.11.2022г. за периода от 16:52ч. до 17:51ч., в условията на
продължавано престъпление в гр. София, с пет отделни деяния, използвайки мобилен
телефон, предал към единния телефон 112, неверни повиквания за тревога, като заявил, че е
поставил бомба и ще взриви Народното събрание. Ищецът е бил освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК и по реда на Глава 28 от НПК му е наложено
административно наказание глоба, за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, с
Решение №13741/20.07.2023г., постановено по а.н.д. №7530/2023г., по описа на СРС, влязло
в сила на 03.08.2023г. В периода на обвинението, видно от справката за съдимост на ищеца
/от 15.07.2025г./, против него е водено и друго наказателно производство, приключили с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание,
поради което изключително в тежест на ищеца било да установи, че заявените
неимуществени вреди са резултат точно от процесното обвинение.
Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства
на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като
критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се
вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за
обогатяване на пострадалия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
По делото е изискано и приложено НОХД №13801/2022г. по описа на СРС, 1
състав, към което е приложено и ДП №2041/2021г. по описа на 03 РУ на СДВР, пр. пр.
№45373/2021г. по описа на СРП. От ДП се установява, че на 19.12.2021г. М.С.С. е
съобщила за отправена спрямо нея закана за убийство от С. Р. Х., с когото имат общо
дете и по това време са имали разногласия за режима на лични отношения с детето. С.
Р. Х. е разпитан по ДП, но в качеството си на свидетел на 22.12.2021г. и с Протокол от
посочената дата на основание чл.65 от ЗМВР е предупреден да не отправя заплахи за побой
и саморазправа спрямо М.С.С.. Извършвани са действия по разследване – назначена е СТЕ
на видеозапис, назначена е СПЕ на М.С.С., разпитани са свидетели. С Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.10.2022г. С. Р. Х. е
привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Обвинителен акт е внесен в СРС на 31.10.2022г. и е образувано НОХД №13801/2022г.
по описа на СРС, 1 състав. С Разпореждане от 28.03.2023г. на СРС, 1 състав делото е
насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 05.06.2023г., в което М.С.С. е
2
конституирана като частен обвинител, но гражданския й иск не е приет за съвместно
разглеждане. Производството е протекло в 6 съдебни заседания – на 23.10.2023г., без
даден ход поради неявяване на частния обвинител, на 11.12.2023г. , в което е разпитана
единствено М.С.С., на 14.03.2024г., когато са разпитани трима свидетели и е приета
СПЕ и делото е отложено за разпита на редовно призован свидетел, който не се е явил,
на 13.06.2024г., когато не е даден ход поради неявяване на С. Р. Х., поради
хоспитализация, на 11.10.2024г., когато е разпитан един свидетел и делото е отложено за
разпита на неявил се свидетел и на 11.11.2024г., когато е прието, че делото е изяснено от
фактическа страна, обявена е присъдата и е отменена взетата мярка. С Присъда №640 от
11.11.2024г. С. Р. Х. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу така
постановената присъда е подаден протест от СРП и въззивна жалба от М.С.С., като е
образувано ВНОХД №751/2025г. по описа на СГС, IX въззивен състав. Присъдата е
потвърдена с Решение от 10.03.2025г. и влязла в сила на посочената дата.
По делото е представена електронна справка за съдимост съгласно която С. Р. Х. е
осъждан по НОХД №21377/2018г. по описа на СРС, като се е признал за виновен в това, че
на 04.11.2018г. е отправил спрямо М.С.С. закана за убийство, като е насочил пистолет към
нея, както и по АНД №7530/2023г. по описа на СРС с решение №13741/20.07.2023г., влязло в
сила на 03.08.2023г. за деяние, извършено на 06.11.2022г.
По НОХД №13801/2022г. по описа на СРС е представен Договор за правна защита и
съдействие от 05.06.2023г., в който е отбелязано заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б.Д.Б.,
който е представлявал С. Р. Х. при уреждане на отношенията му с М.С.С. по повод
родителските права по отношение на общото им дете. Знае за две наказателни производства
свързани с разправиите на С. Р. Х. с М.С.С.. Посочва, че всичко се е дължало на
желанието на М.С. да навреди на С. Х., като му е натяквала, че поради това, че е в
изпитателен срок ще го вкара в затвора. Посочва, че цялата ситуация със заканата за
убийство е била инсценирана от М.С.. Заявява, че по времето когато му е било
повдигнато обвинение, М.С. е била оставила общото им дете на отглеждане само на С.
Х., като най-големия страх на ищеца бил, че няма да има кой да гледа детето му, ако бъде
признат за виновен. В следствие на обвинението имал проблеми на работното си място,
всеки ден говорел на свидетеля за наказателното производство, притеснявал се да не загуби
работата си и поради това, че имал кредити. Изпитвал ежедневна несигурност, като се
притеснявал, че ако се види с М.С. може да последва и още нещо. Променил се много
след повдигането на обвинения – затворил се, бил подтиснат и раздразнителен,
колегите му разбрали за делото поради това, че част от тях били свидетели по делото,
няколко пъти бил на ръба на уволнението. Посочва, че когато ти бъде разбита нервната
система и имаш няколко висящи производства, които според свидетеля нямали
абсолютно никаква почва, но по това време делата за домашно насилие били
„модерни“, нямало как това да не се отрази на човек. Твърди, че С. Р. Х. се обадил с
твърдение, че е поставил бомби в Народно събрание, защото „му дошло до гуша от тези
постоянни интриги“ на М.С..
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и
централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която
съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от
общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му
обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл оправдаването не е самостоятелно основание
за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
3
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Видно от исковата молба ищецът бил живял в стрес, бил уронен авторитета му пред
колегите и пред ръководството на ДПС, доколкото работел като охранител в централата на
партията, било уронено доброто му име, накърнени били честта и достойнството му,
настъпило цялостно влошаване на физическото и психическото му здраве. По-голямата част
от претендираните вреди обаче не се установяват от събраните по делото гласни
доказателства или посредством други доказателства. Видно от показанията на св.Б., С. Р. Х.
е бил стресиран по време на провежданото наказателно производство, но свидетелят отдава
състоянието му предимно на заплахите на М.С.С., че ще го вкара в затвора и на
притеснението, че тя може да реализира това, с което го заплашва. Свидетелят не
заявява лични впечатления, които да сочат на това дали се е променило отношението
на колегите на ищеца, а единствено заявява, че повдигнатото обвинение е било
известно на колегите му, доколкото някои от тях са били свидетели в производството.
От показанията не може да се изведе наличие на увреждане на честта и достойнството,
а не са представени доказателства и за влошаване на здравословното състояние на
ищеца. До някаква степен може да се приеме за установено влошаване на
психическото му състояние доколкото свидетелят заявява, че ищеца е бил притеснен,
раздразнителен, затворил се е и изпитвал постоянно притеснение, но от показанията е
видно, че вредите не следват само и единствено от повдигнатото обвинение, а и от
влошените отношения с М.С.С.. От досъдебното производство е видно, че няма чести
действия с участието на ищеца – повдигнато му е обвинение и са му предявени материалите.
Единственото участие на ищеца в ДП е когато е депозирал показания като свидетел.
Производството в съдебна фаза е протекло в общо 7 заседания, като ищеца се е явил в 6 от
тях, поради което не може да се приеме, че е създало изключителни затруднения.
С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, а
обстоятелството, че част от вредите не са установени следва да се отрази единствено на
размера на дължимото обезщетение.
Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е производството
обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
По отношение на обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение,
настоящия състав констатира, че на С. Р. Х. е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода
до шест години, без да е предвидена долна граница, което по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
представлява тежко престъпление. От представените материали от ДП и делата от съдебната
фаза на наказателното производство, се установява, че наказателното преследване е
осъществено в периода от 11.10.2022г., когато на ищеца е повдигнато обвинение до
10.03.2025г., когато оправдателната присъда е влязла в сила или за период от 2 години, 4
месеца и 29 дни. Следва да се посочи, че производството в досъдебната фаза, засягащо
ищеца е протекло в периода 11.10.2022г. - 31.10.2022г., т.е. изключително бързо. Не може
да се приеме, че е на лице значителна продължителност и в съдебното производство
4
доколкото производството е протекло на две съдебни инстанции в рамките на малко
над две години. Ищецът е посетил общо 6 заседания в първа инстанция, поради което
не може да се приеме, че е на лице значителна ангажираност и засягане на
ежедневието му.
По отношение на С. Р. Х. е била взета мярка за неотклонение „подписка“, по
отношение на която няма данни да е довела до ограничаване на права на лицето или
затруднения. Ищецът е осъждан към момента на повдигане на обвинение, като в тези случаи
практиката приема, че наказателното преследване се отразява в по-малка степен доколкото
лицето е запознато с това по какъв начин протича наказателното производство. Следва да се
отбележи и, че паралелно на процесното наказателно производство спрямо ищеца е
провеждано и друго наказателно производство от административен характер, поради което
не може да се приеме че всички вреди, които са посочени в исковата молба и засягането на
психичното състояние на ищеца се дължат изцяло на процесното наказателно производство.
Не се установява прекомерно засягане на живота на ищеца, нито вреди над обичайните.
С оглед отражението на извършеното спрямо ищеца наказателно преследване и вида
на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и
социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 5000лв., в който
размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 30000лв.
като неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. От
страна на ищецът се претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от по-
ранен момент от изпадането в забава, който е считано от 10.03.2025г., поради което
претенцията следва да се уважи от датата на влизане в сила на присъдата, а не от
претендираната.
От страна на ищецът се претендира и обезщетение за нанесени имуществени вреди от
заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от Договор за правна защита и съдействие от
05.06.2023г., приложен в оригинал по НОХД №13801/2022г. по описа на СРС, в графа
„платена сума“ е отбелязано заплащането на възнаграждение в размер на 1000лв. Видно от
чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа, в
редакцията й към датата на договора е предвидено минимално възнаграждение при
представителство по наказателно дело при повдигнато обвинение, за което се предвижда
наказания до 10 години /в случая е до 6 години/ в размер на 1000лв. С оглед на изложеното
възражението за прекомерност, направено от ответника, се явява неоснователно и
претендираната сума следва да се присъди.
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за
заплатена държавна такса. Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 2000лв., но от страна на ответника е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди определяне на размер на тези разноски.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа не
са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга,
вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на
размер на адвокатско възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че
минималните размери по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната
пазарни измерители на размера на възнаграждението, като не е задължително дословното
съобразяване с приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя
съобразно критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете.
Минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. е в размер 3130лв., поради което възнаграждението не се явява прекомерно. С
оглед на уважената част от претенциите, следва да се присъди в размер на 387,10лв.
Воден от горното съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на С. Р. Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********“ №********, чрез адвокат Н. А., на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума в
размер на 5000лв. /пет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
повдигнато и поддържано представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК за което
ищецът е бил оправдан с Присъда №640 от 11.11.2024г. по НОХД №13801/2022г. по описа на
СРС, потвърдена с Решение от 10.03.2025г., постановена по ВНОХД №751/2025г. по описа
на СГС, IX въззивен състав и сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство в съдебна фаза на наказателното производство, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 10.03.2025г. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за нанесени неимуществени вреди за разликата над 5000лв.
до пълния предявен размер от 30 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София,
бул.”Витоша”№2, да заплати на С. Р. Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „********“ №********, чрез адвокат Н. А. съдебно-деловодни разноски в размер на
397,10лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6