Решение по дело №1490/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1173
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330201490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1173
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201490 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
012879/01.12.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на Н.К.К., ЕГН ********** са наложени
административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона
за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, както
и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят К., моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител адв. З.Д., която поддържа жалбата и направеното
с нея искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото
да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.11.2020г. вечерта свидетелите Г.Н.А. и С. Д. Б., *** от ***,
извършвали обход по ул. „Димитър Талев“. По същото време двамата
забелязали л. а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № *** да излиза от намиращата
се в района бензиностанция „Еко“ и да прави забранен завой наляво. Това
накарало *** служители да последват автомобила, който продължил
движението си по ул. „Димитър Талев“ в посока ул. „Братя Шкорпил“, където
спрял пред № 15. След като водачът на горепосоченото МПС излязъл от него,
свидетелите А. и Б. предприели действия по извършване на проверка. При
проверка на документите било установено, че л. а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с
рег. № *** бил управляван от жалбоподателя К., която била сама в МПС. При
разговор с нея, *** служители установили, че същата лъхала на алкохол и
говорела със затруднение. На въпрос на полицаите каква е причината, за да
управлява автомобил, жалбоподателят отговорила, че излязла да го измие,
както и че била изпила чаша вино. Тъй като *** служители нямали право да
извършват проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и след
докладване в ОДЧ, К. била отведена в Първо РУ при ОДМВР Пловдив. На
място бил повикан св. С.С.Д., който в качеството на *** от Сектор „***
притежавал правомощието да извършва проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. В присъствието на св. А., жалбоподателят била
приканена от св. Д. да бъде тествана с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр. № ARNA-0176 за установяване употребата на алкохол.
Жалбоподателят К. отказала да се подложи на проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта. След отказа на водача, бил
издаден талон за изследване № 0062474/12.11.2020г., в който било посочено,
че изследването трябва да се извърши в МБАЛ „Св. Георги“ до 40 минути от
връчване на талона /връчен в 01:30ч. на 12.11.2020г./. К. не се явила в срок
пред медицинското заведение за предоставяне на кръвна проба за изследване.
За отказа на жалбоподателя да бъде проверена с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, св. Д. съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. №
915701/12.11.2020г. за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, който бил подписан
от К. без възражения.
В законоустановения срок било подадено писмено възражение по реда
на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на Н.К. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000 лв.
2
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДП, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание
Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
С.С.Д. – актосъставител, свидетелите Г.Н.А., С. Д. Б., както и частично от
тези на св. Г.П.П., а така също и от писмените доказателства по делото –
АУАН бл. № 915701/12.11.2020г., талон за изследване №
0062474/12.11.2020г., докладни записки, справка за нарушител/водач, Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра
на вътрешните работи.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Сред изрично посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН задължителни
реквизити на НП не се съдържа обсъждане от наказващия орган на
подадените срещу съставения акт писмени възражения на санкционираното
лице, поради което направеното в тази връзка възражение на жалбоподателя е
неоснователно.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП ясно са
посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и
на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани
фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с
посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е
приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.174 ал.3 от
ЗДП, за което жалбоподателят е административно наказана. За
индивидуализиране на наказанието не е необходимо да бъдат посочени
3
посоката на движение на лекия автомобил, както и цвят и местоположение на
пътното платно, каквито възражения са наведени в жалбата. Нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събрания по делото доказателствен материал категорично и
несъмнено се установява описаното в АУАН и НП административно
нарушение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП. По силата на тази законова
разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.
Установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателят е имала
качеството на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуванието на §6 т.25 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДП и в този смисъл е годен субект на
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП. Индиция за това са свидетелските
показания на *** служители А. и Б., който са категорични и непротиворечиви
относно обстоятелството, че именно жалбоподателят е била водач на
процесния автомобил и нея са възприели да го управлява, била е сама, както и
че именно тя е излязла от шофьорското място. Показанията на двамата
свидетели съвпадат и относно посочената от лицето причина, за да управлява
МПС, а именно – да измие автомобила си, както и относно обстоятелството,
че при проверката е лъхала на алкохол. Макар жалбоподателят по същество
да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията й, както и показанията
на ангажирания от нейна страна свидетел - Г.П. не са годни да внесат
убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да
опровергаят неговата доказателствена сила. Недоумение буди защо при
съставяне на акта срещу К., същата не е вписала каквито и да било
възражения в насока подкрепа на изложеното от нея в жалбата. Ето защо
съдът намира, че съдържащите се в жалбата твърдения се явяват голословни
и недоказани, съответно неоснователни, създаващи впечатление, че имат за
цел единствено да обслужат защитната позиция, която жалбоподателят е
заела в съдебната фаза на развитието на производството, правейки неуспешен
опит да елиминира тяхната доказателствена тежест. Предвид това се налага
категоричният извод за несъмнено доказано, че на посочената в АУАН и в
4
НП дата жалбоподателят е управлявала процесния автомобил и е дъхала на
алкохол, което е накарало *** служители да й предложат да направи проба с
техническо средство за установяване употребата на алкохол.
От обективна страна по безспорен начин се доказа отказът на К. да й
бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № ARNA-0176 за установяване употребата на алкохол. В тази връзка са
обективните, непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото
показания на актосъставителя, подкрепени и от показанията на св. А., както и
от събраните по делото писмени доказателства. По своя доказателствен ефект
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството, че жалбоподателят на процесната датата,
въпреки отправената към нея покана да бъде тествана с техническо средство
за употреба на алкохол, е отказала. Макар в тази насока св. Б. да няма
конкретен спомен, същият потвърди констатациите от съставения срещу
жалбоподателят акт и в този смисъл подкрепи обвинителната теза за
осъществено от страна на санкционираното лице на изследваното нарушение.
Съдът няма основание да не кредитира показанията на посочените свидетели
предвид това, че по делото не се установява причина същите да дават
недостоверни показания, а и с оглед на това, че липсва каквато и да е логика
актосъставителят да пристъпи към съставянето на АУАН за нарушение, ако в
действителност не е констатирал извършването на такова. Показанията на
тези свидетели не бяха опровергани и от изложеното в хода на съдебното
следствие от св. П.. По делото се установи, че същият е приятел на
жалбоподателят К., което е индиция за неговата заинтересованост да
пресъздаде събитията по благоприятен за последната начин, обслужващ
нейната защитна теза. Вярно е, че това не е основание неговите показания
автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда да
ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с останалия
доказателствен материал да прецени дали и до каква степен да ги кредитира.
Тази съпоставка в конкретния случай обосновава извод за изолираност от
събраните гласни и писмени доказателства, още повече че за времето, в което
К. е излязла до връщането й в апартамента, св. П. не е бил очевидец на
станалото и пресъздава това, което е чул от приятелката си.
Не на последно място следва да се вземе предвид, че на жалбоподателят
е бил издаден талон за медицинско изследване, като по делото липсват данни
същата да е изпълнила предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта й.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
5
С оглед изложеното съдът намира, че правилно осъщественото деяние е
квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на
посочената по–горе разпоредба.
Според съда законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДП, като са й наложени глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е
предвидил санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на
ревизиране.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки
не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски в настоящото производство, предвид което такива не
следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
012879/01.12.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на Н.К.К., ЕГН ********** са наложени
6
административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона
за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, както
и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7