№ 12267
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110129723 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 20.11.2024г. на ответника „Д.Е.“ ООД за изменение на
постановеното по делото на 04.11.2024г. определение, с което производството е частично
прекратено- по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, в частта за разноските, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 494.36 лева- част от
заплатеното от последната във връзка с настоящото производство адвокатско
възнаграждение, а в полза на СРС- сумата от 89.48 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на иска.
На първо място следва да се изясни, че макар ответникът да е наименувал претенцията
си „частна жалба“, доколкото с нея същият излага съображения, касаещи присъдените от
настоящата инстанция разноски при частичното прекратяване на производството, и заявява
искане за изменение на прекратителното определение единствено в частта му за разноските,
тази „частна жалба“ представлява по правната си същност молба с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК за изменение на коментираното определение в частта за разноските, поради
което и следва да бъде разгледана като такава.
В молбата си по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът поддържа, че в случая, доколкото
производството по делото било частично прекратено и по арг. от нормата на чл. 78, ал. 4
ГПК, в негова тежест не следвало да бъдат възлагани разноски, като излага съображения, че
ирелевантно в тази насока е дали е дал повод за образуване на делото, след като ищецът се е
отказал от претенцията си, като освен това, в случая последният не бил заявил искане за
присъждане на разноски. Поддържа, наред с това, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9
ГПК при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска разноските
оставали за страните- така, както са ги извършили.
В срок е постъпил отговор на искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с който
ответникът оспорва основателността на същото, поддържайки, че доколкото в случая
отказът от иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е заявен поради извършено в хода на
процеса плащане, правилно разноските във връзка с този иск за възложени в тежест на
ответника.
Съдът намира искането за изменение на прекратителното определение в частта за
разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (едноседмичен за
1
обжалване на определението) от лице с правен интерес да иска изменение на съдебния акт в
съответната част.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
На първо място, следва да се изясни, че, противно на поддържаното от името на
ответника, с молбата си от 19.09.2024г. ищецът е заявил изрична претенция за присъждане
на разноски в негова полза при прекратяване на производството поради извършения отказ от
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
На следващо, място, както е изложено в мотивите на прекратителното определение, в
случая, доколкото по делото са приобщени безспорни данни относно причината, поради
която е заявен отказ от иска за присъждане на трудови възнагражднеия- извършено в хода на
процеса плащане от ответника- обстоятелство, което не е оспорено от която и да е от
страните, а и за което по делото са приобщени писмени доказателства, следва да се приеме,
че причина за образуване на делото, респ. за извършване на разходи за сметка на ищеца е
именно поведението на ответното дружество, което, макар да е било носител на изискуемо
парично задължение към датата на исковата молба, не е заплатило същото в срок, поради
което е предизвикало както подаването на исковата молба, така и извършването на разходи
от ищеца в тази връзка, поради което следва да понесе отговорността за това свое поведение,
израз на което е разпределянето на отговорността за разноските между страните по делото.
В подкрепа на съжденията в горния смисъл е решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., ГК, в което е разяснено, че „във всеки случай обаче при
решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява
причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко
то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод
за завеждането му. В този смисъл е тълкуването, дадено от ВКС в задължителната за
съдилищата практика, обективирано в множество съдебни актове, като - определение №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ВКС и определение № 300/20.04.2012 г.
по ч. гр. д. № 245/2012 г., IV г. о., ВКС, което се споделя и от настоящия състав. Според
последното в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради
оттегляне или отказ от иска, когато този резултат е обусловен от новонастъпили факти и
ответникът с поведението си е причинил образуването на делото. Това тълкуване е
приложимо и в случаите, когато ответникът е заплатил задължението си след образуването
на производството…“.
На следващо място, във връзка с наведения в молбата с правно основание чл. 248 ГПК
довод в тази насока следва да се изясни, че сочената от ответника разпоредба на чл. 78, ал. 9
ГПК е неприложима в случая, тъй като няма данни, а и не се твърди заявеният отказ от иска
да е резултат от споразумение, сключено в процедура по медиация, каквато хипотеза е
уредена в посочената норма.
По изложените съображения искането на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК, съдържащо се в молбата му с вх. № 374424/20.11.2024г., наименувана „частна жалба“,
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.Е.“ ООД, ............................., съдържащо се
в молбата му с вх. № 374424/20.11.2024г., наименувана „частна жалба“, за изменение в
частта за разноските на постановеното на 04.11.2024г. определение за частично прекратяване
на производството.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3