Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,14.01.2020 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 14.01.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:РОСЕН
БАЛКАНСКИ
При
участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане
докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело №245 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на
съсобствен недвижим имот във фазата по допускането на делбата и черпи своето
правно основание от разпоредбите на чл.341 и сл. от ГПК.
Гр. Дело №245 /2019 година е
образувано по искова молба
с вх. № 1511 от 25.06.2019 година.
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба с вх. №1511 от 25.06.2019 година, вписана при службата по вписванията гр. Тервел , вх. Рег.
№ 1101, вх. Рег. № 1105 от 25.06.2019
година, акт № 259, том 1, с която е предявен иск за съдебна делба от :
Р.М.С. с ЕГН
********** ***, чрез адвокат Г. Д. - със
съдебен адрес ***, срещу Ф.М.С. с ЕГН **********
, Ю. А.С. с ЕГН ********** ***, и Г.Ф.Р. с ЕГН ********** ***.
Заявена е претенция за съдебна делба на следния
недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV, с пл. № 189, 193 в квартал 41
по ПУП на село Ж.,
общ. Тервел, ведно с построеното
в същото дворно място едноетажно
еднофамилно жилище, със застроена площ от 65
кв.м.,
оставено в наследство от М.С. *** починал на
21.04.2004 година в село Ж..
Заявяват се претенции да бъде допусната
съдебна делба между страните на основание чл. 341 (1) от ГПК при квоти
според ЗН.
С исковата
молба ищеца е заявил
претенции срещу първите двама ответници
за заплащане на наем считано от дата на
депозиране на исковата молба в
размер на 50,00 лева – месечно.
С
Разпореждане № 538
от 02.08.2019 година, съдът прие исковата молба
за редовна и че
същата отговаря на изискванията
на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което
и на основание чл. 131
от ГПК разпореди ПРЕПИС от исковата молба с вх. №1511 от 25.06.2019 година, вписана при службата по вписванията гр. Тервел, вх. Рег.
№ 1101, вх. Рег. № 1105 от 25.06.2019
година, акт № 259, том 1 и от приложенията към нея с която е предявен иск за съдебна делба , да се изпрати на
ответниците оп гр. Дело №
245 / 2019 година по описа на
Тервелски районен съд : Ф.М.С. с
ЕГН **********, Ю.А.С. с ЕГН ********** *** и Г.Ф.Р.
с ЕГН ********** *** .
На съпрузите -
съделителите С. книжата са
връчени на 07.08.2019 година, като за съделителя Г.
Феим Р. книжата са връчени
на 09.08.2019 година .
По делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от съделителите Ф.М.С. с ЕГН **********,
Ю.А.С. с ЕГН ********** ***№ 1945 от
20.08.2019 година. В цялост
така предявения иск за делба се
приема за допустим, но не основателен. Претендират се разноски . С
дадения писмен отговор Ф. М.С. не
оспорва , че той, както и първия
от ответниците а така също и
третия ответник са наследници по
закон на
М.С. С. починал на 21.01.2004
година, б. ж. на село Ж. .
От съдържанието
на дадения писмен отговор може да се
направи извода, че съделителите дали писмения
отговор са съпрузи. С дадения
писмен отговор съделителите сочат, че са
придобили собствеността на
4/6 и.д. части от процесния недвижим имот на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане , като и в
тази връзка с дадения писмен отговор съделителите
представят заверен препис от
нотариален акт № 39, то. 5,
рег. № 1402 , дело № 170 /
2004 година , вписан при службата по вписванията гр. Тервел
рег. № 1505 от
29.06.2004 година, акт №
114, то. 3,
дело № 537 / 2004
година , от който е видно ,
че съделителя С. е
придобил от своята майка Ф. К. С. нейните собствени 4/6
и.д. части от имота / който С.
е придобил при правилата на
СИО със съпругата си ответницата Ю.А.С., като с дадения писмен
отговор страните - провят правопогасяващо
изявление, че са придобили останалите
2 / 6 и.д. части от процесния
за делба недвижим имот на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Правят твърдения че са
придобили идеалните части на ищеца
и на третия от оттевнитците - 2/6 и.д. части от имота
по давност с непрекъснато и
необезпокоявано владение лично за себе си, продължило повече от
десет години, с начало
смъртта на наследодателя на страните
21.01.2004 година. В случай,че
съдът не сподели тезата на съделителите
то двамата правят искане за
възлагане на процесния за делбе
недвижим имот след допускането на
делбата .
По делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от
съделителя Г.Ф.Р. – вх. № 2121 от 13.09.2019 година – не се
противопоставя на иска .
С Определение № 211 от 16.09.2019
година съдът изготви докрад по делото с който и
разпредели на страните доказателствената тежест .
Със същия, съдът вмени в тежест на ищеца по делото съдът да установи по реда на пълното и главно
доказване, че върху процесния
недвижим имот има съсобственост ,както и да
установи кръгът на съсобствениците. Да установи с годни
доказателства наличие на съсобственост между съделителите.
По предявения иск за съдебна делба доказателтсвената тежест се носи от ищеца
по делото , който следва да установи
съсобственост между страните по
отношение на описания недвижим
имот .
По заявената правопогасяваща претенция
доказателствената тежест се носи
от ответниците С. , които следва да проведат пълно, главно и пряко доказване
на претенцията си за придобито право на собственост на оригинерно основание
върху 2/6 и.д. части от процесния имот- на основание
изтекла в тяпна полза придобивна давност с
начало откриване на
наследството 2004 година .
В съдебно заседание проведено
на 18.11.2019 година ищеца Р.М.С. редовно
призован се явява лично и с процесуалния
си представите – адвокат Г.Д. -АК Варна. Съдилителя и процесуалния му представител подържат иска за делба на процесния недвижим имот . По инициатива на ищеца
в качестото на свидетели съдът
допусна и разпита Б.Х.И. от село Ж. , общ. Тервел без
родствена връзка със страните, и С.Х.М.
*** – без родствена връзка с който и да
е от съделителите.
Ответниците Ф. М.С. и съпругата му Ю. М.С. са редовно
призовани. По делото се явява
съделителя Ф.М.С. – лично и с процесуалния си представител – адв. Теньо Т.
***. Ответницата Ю. А.С. не се явява ,
по делото се представлява от
процесуалния си представител –
адвокат Т. Т. . Процесуалния представител на посочените съделители
подържа правопогасяващото изявление на
ответниците – С. за това , че съпрузите са придобили по давност идеалните
части на ищеца и третия от ответниците . По делото по искане на
съделитетиле Ф. М. С. и съпругата
му Ю. М.С. съдът допусна и разпита в
качеството на свидетели Г. *** - без
родствена връзка със стрените по делото , Ш.М.Д. от село
Бонево , общ. Тервел в сватовска
връзка с първия от ответниците , О.А.И.
от село Ж., в сватовска връзка с първия и втория от ответниците – техен зет .
Г.Ф.Р. редовно
призована се явява лично и с працесуалния си представител – адвокат Г.Д. АК Варна . Подържа претенцията за съдебна делба , като по искане
на страната съдът
разпита в качеството на свидетели
Н. М. *** , без родствена връзка
са стнраните по делото и Б.Х.И.
от село Ж., без родствена връзка с
който и да е от съделителите .
От събраните
по делото писмени доказателства -
тези депозирани с исковата молба, показанията на разпитаните
по делото сидетели , от
становищата на страните , което съдът обсъди в тяхната цялост
приема за установено следното от фактическа страна :
Страните не спорят по
следното :
Няма спор между страните по отношение на това чия
собственост е бил процесния недвижим
имот . Видно от представеното с исковата молба писмено доказателства – заверен препис от нотариален акт № 72 том , дело № 156 / 1963
година, по описа на РС Тервел ,
по който е обективиран договор за
продажба от 28.05.1963 година
процесния недвижим имот е закупен от М.С. С. .Анализа на писмените
доказателства – удостоверение за
наследници № АО-12-04 от 10.01.2019 година – за насл. На М. С. С.
и АО-12-05 от 10.01.2019 година - у-ние за
наследници на Ф. К. С. – двата издадени от кмество село Ж. дават единствения валиден извод , че процесния недвижим имот М.С. С. е закупил
по време на брака си със Ф. К.
Сюлейчан и имота е представлявал съпружеска
имуществена общност .
От приетите
с исковата молба удостоверения за наследници
се установява,че след
смъртта си М.С. С. -
починал на 21.01.2004 година – акт за смърт № 2 / 22.01.2004 година е оставил свои законни наследници : съпругата си
Ф. К. С. , двете му живи деца - настоящия ищец Р.М.С. и
първия ответник Ф.М.С. –
роднини по права линия от първа
степен и
внучката му - третата ответница – съделителката Г.Ф.Р.-
роднина по права линия от втора степен , заместваща в реда
своята майка А.М.М. -
починала на 03.12.1995 година – дъщеря на наследодателя М.С. С. .
От процесния недвижим имот след смъртта на М.С. С.
наследниците му притежават идеални части както следва: сърпугата
на С. – Ф. К. С. притежава 5/8
и.д. части , която се формира
по следния начин : ½ от
имота е нейна лична собственост
и на основание чл. 9 ал. 1 от ЗН
/ Закона за наследството / наследява част равна на частта на
всяко дете- от брака си със
съпруга си М.С. С. Ф. е имала три деца
, т.е. по 1/8 и.д. части от процесния неднвижиб имот. Съделителите Р.М.С., Ф.М.С. и Г.Ф.Р.
притежават по 1/8 и.д. част от
поцесния недвижим имот- към момента на
откриване на наследството .
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане от 28.06.2004 година,
обективиран в нот. Акт № 39 , пот 5 , рег. № 1402 , дело № 170 / 2004
година по описа на нотариус Р- Д. ,вписан при службата по вписванията гр.
Тервел – рег. № 1505 от 29.06.2004 година, с акт № 114, том
3, дело № 537 / 2004 година Ф. К.
С. , чрез пълномощника си М.И.Д.прехвърля на сина си Ф.М.С.
своите идеални части от процесния
недвижим имот , срещу задължение за
издръжка и гледане .Страните не спорят
по факта , че към момента на
сключването на договора за издръжка и гледане приобретателя по
договора е в брак с Ю. А.С.
.
Праводателя на
първия и втория от ответниците
съделители видно от удостоверение
за наследници АО - 12-05 от 10.01.2019 година - Ф. К. С. е
почината 20.08.2011 година .
От правна страна
по делото :
По договора за
прехвърляне на недмижим имот срещу
поето задължение за издръжка и
гледане:
Праводателя Ф. К. С. отчуждава своите идеални части от имота в полза на съделителя Ф. М.С. , срещу задължението приобретателите да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя / поето по реда на СИО / солидарно със съпругата на преобретателя –
ответницата Ю. А.С. .
Придобивните способи във вещното право винаги се свързват с придобиване
на определена вещ. Теорията ги дели на две големи групи – първични (оригинерни)
и производни (деривативни).
Първичните се отличават с това, че при тях няма праводател. При тях субектът придобива едно ново право, различно
от съществувалото по-рано върху вещта. Първичните способи са сравнително
по-ограничени и нямат широко приложение в днешния ден
във времето в което държавата
напусна много ругелационно режими . При тях придобиването
се извършва въз основа на закона.
Способите са уредени основно в ЗС. Това са
придобиването по давност, по чл. 78 ЗС, намиране на вещи, преработване и
присъединяване и други.
Производни способи. Те са
значително повече на брой като в някои случаи законодателят дори не ги регламентира,
например ненаименуваните договори.
Исторически в теорията са се
оформили две възможни хипотези за прехвърляне на права:
1.Първата е известна като
транслативна сукцесия. При нея прехвърлителят прехвърля цялото вещно право,
така както то е в неговия патримониум. Например продажба на недвижим имот.
2.Втората хипотеза е известна
като правоучредителна сукцесия. При нея прехвърлителят на базата на своето
право учредява едно ново, по-малко по обем и именно то се предоставя на
приемника. По този ред собственикът на един недвижим имот може да учреди право
на строеж, право на ползване и други вещни права в полза на едно друго лице.
Видно от
съдържанието на исковата молба има
твърдения от ищеца , че
страните не могат да се поделят
доброволно , което становище са застъпва и от третия ответник –
съделител , като и с исковата молба е
заявена претенция, съдът да
допусне делба на процесния недвижим имот , между съделителите
според законовите квоти на всяка една от
страните .
С договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за издръжка и гледане
прехвърлителя / в случай Ф. К. С. прехвърля правото си на собственост / в случая предвид горните
изводи на съда представляващо 5/8
и.д. части от процесния недвижим имот /
на друго лице / приобретател /
което поема задължението да и дава
издръжка и да полага за него
грижи до края на дните му.
Съглашението са явява ненаименован договор, тъй като не е
уреден легално от законодателя и не може да се отнесе скъм никой от
установените в закона договори, макар да
разкрива известни прилики с продажбата, но все пак спрямо този вид ненаименован договор приложение намират разпоредбите на общата
част на ЗЗД
посветени на сключването на
договора, недействителността, действието на договора и изпълнението на
поетите по договора задължения. Договора има алеаторен характер .
В
настоящия случай не се събраха
доказателства приобретателите да не са
изпълнявали задължениета си по договора .
В
цялост налага се извода , че идеалните
части - 5/8 и.д. части
са прехвърлени на ответника
Ф.М. С. , който е бил в брак с
втория - съпругата му Ю.А.С. и
тези и.д. части са станала
супружески имуществена общност на
съпрязите С. .
Видно
от доказателствата съделителя
Ф.М.С. е придобrл
по наследство от възходящия си М.С.
С. 1/ 8
и.д. частот имота .
По
правопогасяващото заявление на ответниците Ф. М.С. и съпругата му Ю. А.С. –
по направеното възражение за придобиване на идеалните части на
останалите съделители въз основа на давностно владение, продължило повече
от 15 година , за
периода от 2004 година до дата на
депозирането на писмения отговор , съдът приема следното :
Фактическата
власт на първия и втория съделители- Ф.
М.С. и съпругата му Ю.А.С. по отношение
на идеалните части на Р.М.С. и Г.Ф.Р. според
анализа на съда не може да бъде окачествена като владение,а е
от вида на държане. В случая презумпцията по чл.69 от ЗС не е установена в
полза на двамат съделителя съпрузите С. ,
поради коеато и останалите
съделители не следва да я опровергават.
Бездействието на собственика няма за последица загубване на вещното му
право.Правото на собственост може да бъде изгубено само ,ако собственикът му се
откаже от него-чл.99 от ЗС и с нарочен акт във формата по чл.100 ал.1 от ЗС.Правото
на собственост се изгубва и ако друг го
придобие –в случая на оригинерно основание –чл.99,във връзка с чл.79 ал.1 т
ЗС,за което не е достатъчно собственика да бездейства,а следва новият владелец да прояви активност,която да стане достояние
на собственика.
Правилото
е следното :
За да се
признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение
на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият
собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години,
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия
състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна
давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материално правни предпоставки, изключва придобиването на собствеността и
вещната претенция основана на този придобивен способ следва да бъде отхвърлена.
Фактическият състав
на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада
с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение.В случая , съдът ще цени данните касаещи упражняването на фактическата власт върху съответните части ими
имот и демонстрираното намерение
за своене .
Владението е
установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В
този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и
само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Съгласно
разпоредбата на чл. 69 ЗС предполага се, че този който
упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се
установи, че я държи за другиго.
Съгласно задължителните
постановки, залегнали в тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, относно
приложението на чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС
преумпцията на чл. 69
ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
С оглед
направеното от съделителите Ф.С. и съпругата му Ю. А.С. възражение за придобивна давност на иделните часта на останалите двама съделителя
, в тяхна тежест е да
установят при условията на пълно и главно доказване, че са владели за себе си принадлежащите на Резми М.С. и Г.Ф.Р. - съответно
по 1/8 и.д. част за всеки един от
тях от имота необезпокоявано повече от
десет години.
Видно от мотивите на горецитираното ТР, което е
задължително за всички съдилища в Р. Българи ,
при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. Да след смъртта на общия наследодател Ф. М.С. има своята 1/8 и.д. част от
имота и в последствие придобива по
силата на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане – придобива идеалните части на своята
майка /
по реда на СИО със съпругата си
съделителя Ю.А.С. / , но след като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици/ правото на
наследяване по закон на
наследството оставено от общия
наследодател М.С. С. / , то това обстоятелство в последствие прави и
Ф.С. и съпругата му Ю.А.С. държатели на идеалните части на останалите наследници по закон на общия
наследодател и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът/ в случая
съсобствениците съпрузите С. / , които не са техен владелец , следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер,
че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във
всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Преобръщането
на държането във владение не е намерила външна изява в предприемане на
конкретни действия ,насочени към съответните съсобственици , които и да показват несъмнено, че съделителите -
съпрузите С. упражняващи в случая
фактическата власт върху имота отричат
правата на съделителите-
ищеца Р. и третата
ответница - Г. върху
идеални часто от имота и владеят
частите им за себе си. В случая владението на Р.С. и
Г. Р. върху техните
наследствени идеални части не може да се счете за изгубено, нито застрашено до
момента,когато държателите-
съпрузите С. не ги уведомят че установяват самостоятелна фактическа власт
за себе си върху целия имот ,което е
сторено едва с исковата молба.
В конкретния случай, свидетелите водени от съделителите – съпрузите С. сочат, че имат възприятия за това , че през годините съпрузите С. са възприемали имота изцяло за своя собственост , извършвали са ремонти в жилището,заплащали са такси за присъединяването към определени
далекосъобщителни услуги, заплащали са дължимите - консумативи по ползването на имота, но
тези действия извършени от съделителите Ф. М. С. според анализа на съда не могат да обосноват извод за отричане на
правата на другите двама съсобственици .
Извършваните от страна на
съделителите - съпрузите С. действия по повод ползването на имота, вкл. и
плащането на данъци и такси за имота са обикновени действия/ между другото
самия съделител Ф. М. С. никога не е
сочил пред службата по местни надъци и
такси към Община Тервел , че се счита
за едноличен собственик на
процесния немвижим имот – виж за справка представените
данъчни декларации за имота по делото / , които в никакъв случай не сочат, че
претендиращите за пълни собственици -
съпрузите Ф. и Ю. С.
са отблъснали владението на другите
двама съсобственици . Живеенето и необезпокояваното ползване на целия имот в
продължение на повече от десет години, както и заплащането на данъци за същия,
не представлява обективиране на това намерение, а упражняване на правата по чл.
31 от Закона за собствеността. За да се
приеме извършването на сочените от ответницата
действия за поведение, изразяващо
промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени със
знанието и при противопоставяне на другия съсобственик. От събраните по делото
доказателства не се установява Р.М.С. и Г.Ф.Р. да са знаели за извършвани такива действия .
Да съделителя
Рамзи М.С. живее в отделен дом в
същото населено място . Да съделителката Г.Ф.Р. особено след смъртта и на своята
баба Ф. – съпругата на общия
населедодател М.С. С. без съмнения, според показанията на часто свидетелите не е
посещавала изобщо процесния имот, но все
пак липсват конкретни факти за изменение основанието на
владеене на имота, както и наличието на доказателства, установяващи, че двамата
съсобственици не са разбрали за
промененото отношение на владеещите съсобственици да упражняват фактическата власт върху посочените идеални части за себе си,което безусловно
води до извода, че не са налице предпоставките на уредения от чл.79 ал.1 ЗС фактически състав.
Държателят който упражнява
фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и не може да се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС .
След
като фактическата власт първоначално е придобита ,както е в случая на
едно и също правно основание- на основание наследство по закон упражняващите фактическата власт върху имота се явяват държатели на идеалните части на другите съсобственици и в
тяхна тежест е при
позоваване на придобивна давност да
проведат пълно и главно доказване .
Съделителите
съпрузите С. не доказаха в процеса , че
са придобили правото на собственост върху
процесните идеални части собствени на останалите двама съделители по
давност .В цалост те не установиха
пряко и пълно законовите
материално правни предпоставки на разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС
,неоснователно претендират да са придобили собствеността на спорните идеални
части от недвижимия имот по правилото на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС.
По своята
същност показанията на трите групи
свидетели разпитани по делото
дават светлина за следното – не се спори , че имота е наследствен , на
не се доказаха некакви действия от
страна на съпрузите С.
в насока да са изменили по
отношение на идеалните части на
останалите съделители намерението си за
своене и това
им намерение действително
да е стигнало до знанието на
останалите съделители .
Липсата
на конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота, както и
наличието на доказателства, установяващи, че другите съсобственици не са
разбрали за промененото отношение на владеещите
съсобственици да упражняват фактическата власт по отношение на спорните
едиални части само за себе си,
безусловно води до извода, че не са налице предпоставките на уредения от чл.79 ал.1 ЗС фактически състав – възражението им се явява неоснователно и недоказано и като такава следва да се остави
без уважение.
С оглед установените обстоятелства, предявения
иск за
съдебна делба следва да
се уважи ,
като делбата се допусне между законните наследници на М.С. С.
, тъй като се доказа наличие на съсобственост
между тях по отношение на делбения недвижим имот, възникнала по наследяване и по силата на сделка – по отношение на съпрузите С. приобретатели на изеадлинет части на
съпругата на общияа наследодател .
Водим от гореизложените съображения, съдът на
основание чл.344, ал.1
от ГПК,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
правопогасяващото възражение сторено от
съделителите Ф.М.С. с ЕГН ********** и
съпругата му , Ю. А.С. с ЕГН **********
че са са
придобили собствеността на спорните идеални части - 2 /
8 и.д.части – собствените на
съделителите Р. М.С. и Гюртен Ф.Р. от
недвижимия имот ДВОРНО МЯСТО
с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV, с пло.
№ 189, 193 в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Тервел, ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. по правилото
на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1
от ЗС .
ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между
съделителите Р.М.С. с ЕГН ********** ***,
Ф.М.С. с ЕГН ********** , Ю. А.С. с ЕГН ********** *** , и Г.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, на следния
недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО
с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ ХIV, с пло.
№ 189, 193 в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Тервел, ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. , оставено в наследство от оставено
в наследство от М.С. *** починал на
21.04.2004 година в село Ж., при дялове
- 1/8 идеална част
от процесния недвижим имот за ищеца Р.М.С. с
ЕГН ********** ***,
-6/8 идеални части от процесния недвижим имот за
ответниците Ф.М.С. с ЕГН ********** , Ю. А.С. с ЕГН ********** *** / която се формира по следния ред 1/8
и.д. част собствена на Ф. С. по
наследство и по реда на СИО за двамата оп отношение на придобити
5/8 и.д. части от имота,
придобити по силата на прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и
гледане / и
-1/8 идеална част от процесния
недвижим имот за съделителя Г.Ф.Р. с
ЕГН ********** *** .
По искането за наем съдът ще се произнесе по реда на чл. 346 от ГПК .
По искането на страните за разноските съдът ще се произнесе по
реда на чл. 355 от ГПК .
След влизане на решението в сила,
ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНО
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА с вещо лице инж.КОСТАДИН ХРИСТОВ БАТАНОВ от гр.Добрич,
бул.”Добруджа” №28 със следвана задача: Да даде заключение за реалната
поделяемост на имота
на който е
допусната делбата с решението съобразно дяловете на страните, да изготви проект
за разделителен протокол ако е възможене такъв вариант, както и да определи пазарната стойностна всеки един от
дяловете.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
вещото лице в размер на 300,00 лева, вносими в
седмодневен срок, след влизане на решението в сила от ищеца Рамзи М. С. . След внасянето на депозита делото да се докладва на съдия докладчика
за насрочване и изпращане на делото на вещо лице за изготвяне на експертизата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :