Решение по дело №1833/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 100
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20215500501833
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501833 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от В.Х.Б., чрез адв.З.Д.
от АК - Варна, против Решение № 10/ 19.07.2021г., постановено по гр.д. №
150/2021г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се признава за
установено, че В.Х.Б. дължи на Д.Д.И.: сума в размер 6890 лв. - неизплатена
главница по запис на заповед от 14.10.2019г. (обезпечаващ задължения
произтичащи от Договор за паричен заем от 14.10.2019г.), ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, която сума е обективирана в Заповед № 260063 от
30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2020г., издаден по ч.гр.дело
№478/2020г. по описа на РС-Гълъбово като прекратява производството за
сумата в размер 689 лева - представляваща дължимата лихва за забава за
периода от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., върху неплатената главница по
записа на заповед и обезсилва Заповед № 260063 от 30.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 30.11.2020г. издаден по ч.гр.дело №478/2020г. в тази
част; присъдени са разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, с която
съдът признава за установено, че дължи на въззиваемата сумите, както
следва: 6890 лв. – неизплатена главница по запис на заповед, ведно с лихва от
25.11.2020г. и 1822 лв. разноски. Счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че първоинстанционният съд приел
правилна фактическа обстановка, но извел неправилни изводи. Не спори, че
1
било доказано наличието на облигационни отношения между нея и
въззиваемата, както за размера и начина на усвояване на парите. Сочи, че
безспорно в производството доказала наличието на факти, свързани с рязкото
влошаване на физическото й състояние и липсата на обективна възможност за
изпълнение на задължението. От представените по делото документи ставало
ясно, че ползвала средствата за лечението, което не помогнало, а влошило
здравето й. Веднага след това изпаднала в тежко състояние, което довело до
преосвидетелстване пред ТЕЛК и била инвалидизирана с 95%
нетрудоспособност. Постепенно и другите й органи се увредили, което
довело до тежко състояние на целия й организъм и пълната й невъзможност
да упражнява труд и реализира доходи. Прави аналогия с настъпването на
форсмажорни обстоятелства, които били непредвидими към датата на
сключване на договора за паричен заем. Към тази дата тя не знаела, а и не
могла да предвиди рязкото влошаване на здравето си, което да й попречи да
реализира доходи и да върне сумата.
Моли съда да уважи жалбата и да отмени първоинстанционното
решение в уважената му част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Д.Д.И., чрез адв.М.Т. от АК – Стара Загора, в който изразява
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като излага доводи в
тази насока. Въззиваемата твърди, че съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по
настоящото производство.
Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и
становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът Д.Д.И. твърди, че на основание неизпълнено задължение по
запис на заповед от 14.10.2019г., издаден от ответницата В.Х.Б., по ч.гр.д.
№478/2020г. по описа на Районен съд -гр. Гълъбово на 30.11.2020г. била
издадена Заповед №260063 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК. В срока за възражение длъжникът В.Х.Б., се е
възползвала от правото си да възрази срещу така издадената заповед. След
дадени указания предявила настоящия установителен иск за главница и
мораторна лихва. Твърди,че на 14.10.2019г. В.Х.Б. издала процесната запис
на заповед, по който физическото лице се задължило безусловно и
неотменимо да заплати на Д.Д.И. или на нейна заповед, сумата от 6890лв.
Така издадения запис на заповед бил платим на падеж, който настъпил на
30.11.2019г. На падежа длъжникът не заплатил дължимата сума по издадения
запис на заповед. На 25.11.2020г., ищцата пристъпила към принудително
събиране на вземането си по чл.417 от ГПК. Била издадена Заповед №260063
от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, с която съдът разпоредил длъжницата В.Х.Б. да заплати на
2
кредитора Д.Д.И. сумите, както следва: сума в размер 6890 лв. - изискуема и
неизплатена главница по запис на заповед издаден на 14.10.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; сума в размер 689 лв.- лихва за забава от 30.11.2019г. до
24.11.2020г.; сума в размер на 1152 лв. - съдебни и деловодни разноски по
ч.гр.дело №478/2020г. на РС-Гълъбово. Издаден бил изпълнителен лист от
30.11.2020г.За събирането на тези суми било образувано изпълнително дело
№519/21г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№765 в КЧСИ. В срока по чл.414, ал.2
от ГПК В.Х.Б. подала възражение срещу издадената Заповед. Представения
документ запис на заповед, въз основа на който била издадена посочената по-
горе Заповед за изпълнение на парично задължение бил редовен от външна
страна и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу
длъжника. Съдържал всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.535 от
ТЗ. Не бил налице спор относно това дали длъжника по записа на заповед
подписал лично така издадения от нея менителничен документ. Процесният
запис на заповед бил издаден като обезпечение на задължения на длъжницата
произтичащи от Договор за паричен заем от 14.10.2019г. На 14.10.2019г. В.Б.
сключила с Д.И. Договор за паричен заем, по силата на който ищецът се
задължил да предостави и предал в заем на посоченото лице сумата в размер
на 6890 лева, а заемателят се задължил да върне този заем в сроковете и при
условията на този договор. Заемодателят изпълнил задължението си по
договора, като предоставила на заемателя кредит в размер на 6890лева -
предадени в брой на заемателя. По силата на Договор за паричен заем от
14.10.2019г., заемателят се задължил да издължи цялата получена в заем сума
в размер на 6890 лева до 30.11.2019г. За обезпечение на вземанията на ищеца
- заемодател по Договор за паричен заем от 14.10.2019г., заемателят В.Х.Б.
издала процесния Запис на Заповед от 14.10.2019г.
Към 25.11.2020г. - датата на подаване на посоченото по-горе Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и към настоящия
момент заемателят не бил заплатил дължимата сума на заемодателя. Искането
е да се установи със сила на присъдено нещо, че: ответницата В.Х.Б. дължи,
на ищеца Д.Д.И.: сума в размер 6890 лева - неизплатена главница по запис на
заповед от 14.10.2019г. (обезпечаващ задължения произтичащи от Договор за
паричен заем от 14.10.2019г.), ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер
689 лева - представляваща дължимата лихва за забава за периода от
30.11.2019г. до 24.11.2020г., върху неплатената главница по Договор за
паричен заем от 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са
обективирани в Заповед №260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
30.11.2020г. издаден по ч.гр.дело №478/2020г. по описа на РС-Гълъбово.
В отговора по чл. 131 ответникът не оспорва иска по основание, а
досежно размера. Не спори, че ответницата имала договорни отношения с
ищцата, по силата на които тя и предоставила сума, различна от посочената в
записа на заповед и я накарала да се подпише като издател върху по-голяма
сума, като по този начин било калкулирано цялото задължение от 6890 лева.
При сключване на договора за паричен заем ответницата била съгласна на
3
всякакви условия, тъй като решавала тежък проблем със собственото си
здраве. С взетата сума било заплатено лечението и, което в последствие се
оказало много по-тежко, отколкото очаквала. Поставена била на диализа и
състоянието и прогресивно се влошило. Веднага след заплащане на взетата
сума по лечението, ответницата изпаднала в тежко състояние, довело в крайна
сметка до преосвидетелстване пред ТЕЛК и била инвалидизирана с 95%
процента нетрудоспособност, постановена диагноза „терминален стадий на
бъбречна болест", което на практика било последното, което предшествало
бъбречна трансплантация, а дотогава два пъти в седмицата се подлагала на
диализа. Постепенно и другите органи и се увреждали, което водило до тежко
състояние на целия организъм и пълната невъзможност да упражнява труд и
реализира доходи. С решение на Директора на НОИ и била определена пенсия
за общо заболяване в размер на 382.35 лева.Тези пари не покривали и
половината от разходите по лечението и се налагало със Заповед на Дирекция
„Социално подпомагане" да и бъде отпусната месечна финансова подкрепа по
чл.70 т.3 от ЗХУ в размер на 90.75 лева. Не притежавала лично имущество,
което да и послужи за обезпечение на някакъв вид заем, който да позволи
погасяване на задължението и. Обективната и невъзможност да изпълни
задълженията си по договора за паричен заем било приравнени към
съществуващите форсмажорни обстоятелства, които били непредвидими към
датата на сключване на договора за паричен заем. Към тази дата тя не знаела,
а и не могла да предвиди рязкото влошаване на здравето си, което да и
попречи да реализира доходи и да върне сумата. Здравословните и проблеми
я лишили от възможността да работи и заради скъпото лечение натрупала
още дългове. Единственият начин да върне задължението си към ищцата
оставала възможността на вноски да се издължи. Предложено било в разговор
този начин на изплащане, но не срещнала разбиране. Твърди, че е в обективна
невъзможност да погаси задължението си по причини, които не зависят от нея
и са свързани с неспособността и да работи по здравословни причини, както и
заради скъпо струващото и лечение.
За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел като
безспорен факта, че ответникът е подписал записа на заповед, както и записът
на заповед обезпечава договор за заем. Оспорва се размера на главницата.
По ч.гр.дело № 478/2020г. по описа на Районен съд - Гълъбово съдът е
издал заповед за изпълнение № 260063 от 30.11.2020г., съгласно която
длъжникът В.Х.Б. следва да заплати на кредитора Д.Д.И. сумата от 6890 лв. за
главница, ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.11.2020г. до
изплащането й, както и сумата от 689 лв. - мораторна лихва за периода от
30.11.2019г. до 24.11.2020г., представляваща неизплатено задължение по
Запис на заповед от 14.10.2019г. Ответникът В.Х.Б. е депозирал възражение в
срок. В указания срок ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет
на настоящото производство.
Съдът е приел, че ответницата е подписала записа на заповед, същият е
редовен от външна страна, съгласно чл. 535 от ТЗ. В исковото производство
ищецът въвежда твърдения, че Записът на заповед е издаден като обезпечение
по Договор за заем от същата дата и с падеж, посочения в ценната книга.
Според районния съд при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по
чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича
4
от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било
обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.
Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. Страните не спорят и че е сключен посочения Договор
за заем, като в отговора на исковата молба е посочено едно неясно
възражение по отношение на размера на сумата. Всъщност Договора за заем и
Записа на заповед се припокриват изцяло като посочена сума и страни и след
като не се оспорва подписа на ответницата по Договора и не се излагат
никакви аргументи и доказателства за различна сума, то съдът е намерил, че
това възражение е бланкетно и не може да се приеме, че е предоставена сума,
различна от посочената в записа на заповед, която се припокрива с тази по
Договора за заем.
Според съдът ответницата не твърди и наличие на сключване на
договор при крайна нужда при явно неизгодни условия, изрично потвърдено
в съдебно заседание. Не представя и доказателства в тази насока. Основните
аргументи са в посока, че след като е получила заема, се е влошило
здравословното състояние на ответницата и същата няма парични средства да
изплаща заема. Съгласно чл. 81 ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност. Съдът не приема за достоверни аргументите за
рязко влошаване на здравословното състояние на ответницата, което да е
довело до обективна невъзможност да плаща - чл. 81 ал. 1 от ЗЗД. В самия
отговор се признава, че парите за взети в заем за лечение, но не е ясно дали са
използвани за тази цел. От представените по делото доказателства - Етапна
епикриза от 25.03.2021г. се установява, че ответницата е на бъбречно -
заместително лечение от 2016г. Представеното Експертно решение на ТЕЛК е
за преосвидетелстване (първото е от 2016г. със същия процент инвалидност),
а отпусната пенсия за инвалидност е от 2016г. насам. Затова съдът е намерил,
че следва да уважи иска за главница в цялост.
Според районният съд, ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение за сумата 689 лв., представляваща лихва за забава върху
посочената в записа на заповед парична сума за времето от падежа на записа
на заповед до датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 478/2020 г. на
Районен съд – Гълъбово, а заповедният съд не е констатирал недопустимостта
на така направеното искане и е уважил заявлението, като е издал заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и за лихвата за забава.Намерил е, че
първоинстанционният съд не следва да се произнася по същество, тъй като
това ще доведе до произнасяне по недопустим установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК за съществуване на вземане за обезщетение /лихви/ за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата по запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - в този смисъл Решение №
176 от 10.02.2016г. по т. д. № 2621/2014 на II ро ТО на ВКС. Ето защо в
частта по иска по чл. 86 от ЗЗД съдът е прекратил производството, поради
недопустимост и е обезсилил в тази част заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд,
към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Фактическата обстановка е
правилно установена от районния съд. Тя не се оспорва от страните.
5
Наличието на облигационни отношения между ищцата и ответницата е
безспорно. На 14.09.2019г. е сключен договор за заем, при който Д.И. е
предоставила на В.Б. сумата 6890 лв., която сума заемателят се е задължил да
върне в срок до 30.11.2019г. За обезпечение на заема ответницата – заемател
е подписала запис на заповед на 14.10.2019г. за сумата 6890 лв. с падеж
30.11.2019г. Ищцата е образувала заповедно производство за сумата, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Подадено е възражение от длъжника В.Б., поради което е предявен настоящия
иск по реда на чл. 422 ГПК.
Основното възражение на ответницата в отговора, а и във въззивната
жалба е, че рязкото влошаване на здравословното и състояние е довело до
обективна невъзможност за изпълнение на задължението. Счита, че са налице
форсмажорни обстоятелства, непредвидими към датата на сключване на
договора за заем. Излага твърдения, че ищцата е преосвидетелствана с ТЕЛК
и е инвалидизирана с 95 % нетрудоспособност, с посочена диагноза
„терминален стадий на бъбречна болест“, което заболяване предшествало
трансплантация, свързано било с подлагане на диализа два пъти седмично и
водило до увреждане на другите органи, тежко състояние на целия организъм
и невъзможност за полагане на труд и реализиране на доходи. Посочва, че
получавала пенсия в размер на 382.35 лв. за заболяване и месечна финансова
подкрепа в размер на 90.75 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал.1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. Ал. 2 на чл. 81 ЗЗД предвижда, че обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението
не го освобождава от отговорност.
В настоящия случай, не са налице форсмажорни обстоятелства, които
да освободят ответницата от отговорност за поетото задължение по договора
за заем. Видно от доказателствата по делото заболяването на ответницата е
установено през 2016г. Същата е освидетелствана с решение на ТЕЛК на
22.07.2016г. с 95% неработоспособност. Пенсията за инвалидност поради
общо заболяване също е отпусната от 22.07.2016г. Налице е хипотезата на
чл. 81, ал.2 ЗЗД, при която ответницата не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението си, което не я освобождава от задължението.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че оплакванията във
въззивната жалба са неоснователни. Решението на районния съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят разноски в
размер на 1000лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/ 19.07.2021г., постановено по гр.д. №
150/2021г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
ОСЪЖДА В.Х.Б., ЕГН: **********, гр.Г., *** да заплати на Д.Д.И.,
ЕГН: **********, с. Н., ***, п.код *** сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
6
представляващи разноски за адв. помощ във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7