РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№2201/4.12.2023г.
гр. Пловдив, 04 декември 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ,
като разгледа докладваното
от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.
дело № 2371 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директора
на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция
за приходите (НАП) - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт П., против Решение № 1441/16.08.2023 г. по АНД № 1576/2023
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV н.с., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 683676-F682739/23.12.2022 г. на Директор на
дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за нарушение по чл. 125, ал.5 във вр. с чл. 125, ал. 1 ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено,
а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба - „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД,
не взема конкретно становище
относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД, против НП № 683676-F682739/23.12.2022 г. на
Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F682739 от 26.10.2022 г., съставен от
инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
При
извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.08.2022 г. е установено,
че „ВИП СТРОЙ 2005" с БУЛСТАТ *********, регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла
на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.07.2022 г. -
31.07.2022 г. до 15.08.2022 г. включително. Справката - декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 е
подадена на 17.10.2022 г. в ТД на НАП - Пловдив по електронен път с вх. №
16005229283.
В АУАН е
посочено още, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5,
във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено още, че
нарушението е извършено за първи път.
7. За да отмени спорното наказателното постановление,
районният съд е приел, че същото е издадено при неправилно приложен материалния
закон, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания – едно за
неподаване на справка-декларация, и едно за неподаване на информацията от
отчетните регистри. Според съда в случая дружеството жалбоподател не е
изпълнило само едно свое задължение, а именно да подаде информация от отчетните
регистри и справка-декларация за м. 07.2022 година в срок до 15.08.2022 г. Това
е едно задължение, тъй като практически няма как да се подаде само справка-декларация
за периода или само
информация от отчетните регистри. Законодателят е предвидил задълженията за
подаване на справки-декларации и на отчетни регистри да се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин /по електронен път/ и при условията и реда
на ДОПК. При извършена от съда служебна справка е установено, че за същия
данъчен период дружеството е санкционирано и за неподаване на отчетни регистри
по смисъла на чл. 124 от ЗДДС. Като е разделил на две вмененото нарушение,
актосъставителят, а и наказващият орган неправилно са приложили закона като са
вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. По
този начин въпреки съдбата на другото административнонаказателно производство
по второто НП, в процесния казус неправилно е приложен закона, както досежно
нарушената норма на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, а по отношение
наказващия орган и досежно прилагането на санкционната норма на чл. 179, ал. 1
от ЗДДС. На практика дружеството жалбоподател е наказано два пъти за
неизпълнението на едно и също задължение, което е недопустимо.
С тези
съображения е обоснован крайният извод на съда за незаконосъобразност на
оспореното пред него НП.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно.
9. Според
чл. 125, ал.1 ЗДДС за
всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97, 97а,
99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното
лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).
Според чл.
179, ал. 1 ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по
чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените доказателства.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така и
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. Правилни и съответни на материалния
закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за деклариране на
данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС), се изпълнява чрез подаване на
справка-декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат и отчетните регистри
по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Следователно,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на
деклариране и способа за изпълнение - заедното подаване на справка-декларацията и отчетните
регистри (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС) чрез
електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото
задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация
или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се
изисква), доколкото
изпълнението на законовото
задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните
регистри) се осъществява
чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение
по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - недеклариране на данък, по реда и в срока установен
от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове) в санкционната
норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно
наказание. В този смисъл наведените в касационната жалба възражения настоящият
съдебен състав намира за неоснователни.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1441
от 16.08.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н. с., постановено по АНД № 1576 по описа на същия съд за 2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.