Решение по НАХД №187/2022 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към решение № 57 от 04.03.2022 г. по а.н.д. № 187 по описа на
Добричкия районен съд за 2022 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК,
по внесено от Районна прокуратура Добрич предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на И.Д.И., ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа предложението и предлага обвиняемият И.Д.И. да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минималния установен от закона размер - 1000 лева. Пледира се обвиняемият
да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 1287
лева по сметка на Окръжна прокуратура Добрич.
Редовно призован за съдебно заседание, обвиняемият И.Д.И. не се
явява, представлява се от адвокат С.С. от Адвокатска колегия - Добрич,
редовно упълномощен от досъдебното производство.
По пренията защитникът на обвиняемия И. пледира последният да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба под минимума от 1000 лева.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 19.03.2010 г. било официално създадено чрез неговото вписване в
Търговския регистър търговското дружество „******“ ООД с. Дъбрава, общ.
Балчик, ЕИК: ******. Първоначално съдружници във фирмата били И.Д.И. и
С.Л.Т.. Двамата били такива до 21.01.2014 г., когато участието на Т. било
преустановено, а съдружници станали обвиняемият и неговият баща Д. И. Д..
На 14.01.2019 г. била променена правната форма на управление на търговския
субект, като дружеството станало ЕООД с управител и едноличен собственик
на капитала И.Д.И.. Обвиняемият бил управител на търговското дружество и
преди това още от създаването на фирмата. И. бил управител от 19.03.2010 г.
до настоящия момент. През цялото съществуване на дружеството седалището
и адресът му на управление били в с. ******. Предметът на дейност на
търговския субект бил вписан в Търговския регистър, където е подробно
описан. На практика фирмата се занимавала основно с производство и
търговия със селскостопанска продукция.
През 2018 г. „******“ ООД имало търговски взаимоотношения с „ЕЛ-
СИ“ ООД гр. Добрич, ЕИК: *********. Последно посочената фирма се
занимавала с търговия на семена, торове и препарати за растителна защита.
1

Във връзка с осъществяване на своята търговска дейност обвиняемият И.
договарял с представители на „ЕЛ-СИ“ ООД, като впоследствие закупувал от
тях необходимата му стока. Така през 2018г. двете търговски дружества
сключили множество сделки, въз основа на които „ЕЛ-СИ“ ООД доставило на
„******“ ООД голямо количество стоки, основно препарати и торове. Тези
сделки били документирани с фактури, подробно описани по номера и дати в
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. От пролетта на 2018 г.
обаче, трайно се затруднило финансовото състояние на „******“ ООД и
поради това фирмата натрупала по тези фактури задължения в значителен
размер спрямо „ЕЛ-СИ“ ООД. Най-ранното изискуемо непогасено
задължение, произтичащо от търговска сделка между двете дружества, било
това по Фактура № **********/30.04.2018г. в размер на 100 155,60 лв.
От този момент нататък дружеството „******“ ООД (ЕООД от
14.01.2019 г.) изпаднало в затруднено финансово състояние, като натрупало
множество необслужени задължения, в това число публични и основно по
търговски сделки. Дружеството не разполагало с достатъчно активи за
погасяването им. Коефициентите за ликвидност били под нормата на
допустимите референтни стойности, а фирмата не можела да погасява
задълженията си. Налице бил нисък коефициент на финансова автономност,
сочещ за зависимост от чужди капитали, както и висок коефициент на
задлъжнялост, показател, че дружеството не погасява задълженията си в
законоустановените срокове. Задълженията на дружеството превишили
няколкократно неговите активи. Налице била трайна финансова нестабилност
и невъзможност за плащане на задълженията. През 2019 г. и 2020 г.
финансовото състояние на дружеството не се подобрило и характерът на
затрудненията станал повече от траен. За периода от 2018 г. до 2020 г.
фирмата натрупала непогасени изискуеми задължения общо в следния
размер: за 2018 г. - 5 123 000 лв., за 2019 г. - 5 494 000 лв., за 2020 г. - 4 686
000 лв.
Най-ранното изискуемо непогасено задължение на „******“ ООД се
явява това към „ЕЛ-СИ“ ООД гр. Добрич в размер на 100 155,60 лв.,
произтичащо от търговска сделка между двете дружества, документирана с
горепосочената Фактура № ****** От тази дата процесното търговско
дружество спряло трайно своите плащания. Също така към 30.04.2018 г.
„******“ ООД било в неплатежоспособност като трайно състояние. На
30.04.2018 г. за обвиняемия И. се породило законово задължение по смисъла
на чл. 626, ал. 1 ТЗ в 30-дневен срок да подаде молба до Окръжен съд Добрич
(съответния съд по седалището на дружеството) за откриване на производство
по несъстоятелност. В 30-дневния срок (до 30.05.2018 г. включително) от
спиране на плащанията, обаче, обвиняемият, като управляващ и
представляващ търговско дружество „******“ ООД, не изпълнил
изискуемото от него поведение и бездействайки, не поискал от съда да открие
производство по несъстоятелност. Така към датата следваща 30-те дни -
31.05.2018 г., И.Д.И. не бил подал молба до съда за откриване на
2

производство по несъстоятелност. По този начин именно на 31.05.2018 г.
поведението на И. станало престъпно, като на тази дата било извършено
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, най-старото неразплатено
задължение на търговския субект „******“ ООД е по фактура № ******,
издадена от „ЕЛ - СИ“ ООД, в размер на 100 155,60 лева /сто хиляди сто
петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством
показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и
от останалите приложени по досъдебно производство № 23/2020 г. по описа
на ОСл.О при Окръжна прокуратура Добрич писмени доказателства: Том №
1: Заверено копие на фактура от 22.03.2019 г.; Обяснение от А.Г.А. от
07.10.2019 г.; Определение на АС Добрич № 413/31.10.2019 г.; Вносна
бележка от „******“ ЕООД – 6 бр.;Заверено копие от Акт за прихващане или
възстановяване от 01.08.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля А.Г.А. от
27.12.2019 г.; Протокол за разпит на свидетеля Х.И.П. от 18.02.2020 г.;
Протокол за разпит на свидетеля В.Х.П. от 18.03.2020 г.; Изпълнителен лист
на ДРС от 20.02.2020 г.; Протокол за разпит на свидетеля М.Д.Р.М. от
21.05.2020 г.; Копие на договор № 192; Копие на договор № 193; Протокол за
разпит на свидетеля В.Е.Р. от 22.05.2020 г.; Копие на Анекс към договор №
130; Копие на Анекс към договор № 131;Том № 2: Изпълнителен лист №
391/11.10.2019 г.; Изпълнителен лист № 388/08.10.2019 г.;Договор за
покупко-продажба на дружествен дял от 08.01.2019 г.; Удостоверение от ЦР
на ОЗ № 1287083; Удостоверение от ЦР на ОЗ № 1287084; Удостоверение от
ЦР на ОЗ от 09.08.2019 г.; Удостоверение от ЦР на ОЗ № 1287087;
Удостоверение от ЦР на ОЗ № 1287088; Удостоверение от ЦР от 09.08.2019 г;
Приложение № 1 към Договор от 23.12.2014 г.; Том № 3: Протокол от разпит
на обвиняемия И.Д.И. от 31.01.2022 г.; Справка за съдимост от 01.12.2020 г.;
Характеристични данни на И.Д.И.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на И.Д.И.; Протокол от разпит на свидетеля
М.И.Т. от 03.02.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля Д.И.Л. от 11.02.2021
г.; Протокол от разпит на свидетеля Д.И.Л. от 23.02.2021 г.; Протокол от
разпит на свидетеля С.Д.С. от 03.02.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля
С.Д.С. от 12.03.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля Т.С.Т. от 21.04.2021
г.; Протокол от разпит на свидетеля А.С.А. от 21.04.2021 г.; Протокол от
разпит на свидетеля Е.К.А. от 22.04.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля
М.И.М. от 22.04.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля С.М.Д. от
28.04.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля Т.П.К. от 26.05.2021 г.;
Протокол от разпит на свидетеля А.М.К. от 30.06.2021 г.; Протокол от разпит
на свидетеля А.С.А. от 05.07.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля Р.И.К.
от 05.10.2021 г.; Протокол от разпит на свидетеля К.И.К. от 18.10.2021 г.;
Протокол от разпит на свидетеля Д. И. Д. от 11.01.2022 г.; Протокол от разпит
3

на свидетеля Р.И.К. от 10.12.2020 г.; Том № 4: Съдебно-счетоводна
експертиза; Протокол за доброволно предаване от 21.04.2020 г.; Копие от
Фактура от 19.03.2019 г.; Копие от Фактура от 31.05.2017 г.; Копие от
Фактура от 20.11.2018 г.; Копие от Фактура от 13.11.2018 г.; Копие от
Фактура от 30.04.2018 г.; Копие от Фактура от 17.05.2018 г.; Копие от
Фактура от 31.05.2017 г.; Копие от Фактура от 17.07.2018 г.; Копие от
Фактура от 28.09.2018 г.; Копие от Фактура от 31.07.2018 г.; Копие от
Фактура от 28.02.2019 г.; Копие на пътна разписка от 21.02.2019 г.;
Изпълнителен лист № 350/20.08.2019 г.; Изпълнителен лист № 310/26.07.2019
г.; Копие от Фактура от 30.04.2018 г.; Копие от стокова разписка за продажба
от 30.04.2018 г.; Том № 5: Счетоводен баланс към 31.12.2020 г.; Отчет за
собствен капитал към 22.11.2021 г.; Счетоводен баланс към 31.12.2019
г.;Отчет за парични потоци за 2018 г.; Отчет за собствен капитал за 2019 г.;
Отчет за собствен капитал към 22.11.2021 г.; Отчет за собствен капитал за
2018 г.; Том № 6: Нот. акт за покупко-продажба на имот; Определение на
ДОС от 12.02.2019 г.; Определение на ДОС от 08.03.2019 г.; Определение на
ДОС от 18.04.2019 г.; Договор за паричен заем от 20.12.2018 г.; Фактура от
14.09.2018 г.; Фактура от 09.07.2019 г.; Фактура от 16.05.2019 г.; Фактура от
14.09.2018 г.-2бр.; Фактура от 26.10.2018 г.; Договор за продажба от
05.03.2021 г.; Фактура от 05.03.2019 г.; Фактура от 09.07.2019 г.; Фактура от
12.07.2019 г.; Фактура от 14.09.2018 г.-2бр.; Фактура от 24.07.2019 г.;
Фактура от 31.07.2019 г.; Изпълнителен лист № 325/07.08.2019 г.; Том № 7:
Протокол за разпит на свидетеля А.С.А. от 21.04.2021 г.; Фактура от
12.07.2019 г.; Договор за особен залог от 04.02.2019 г.; Фактура от 21.02.2019
г.; Фактура от 08.02.2019 г.; Фактура от 31.08.2019 г.; Том № 8: Определение
№ 334/28.01.2020 г.; Заповед от 18.11.2019 г.; Определение от 10.03.2020 г.;
Том № 9: Документи от Д.И.Л. от 11.02.2021 г. и от 23.02.2021 г.; Том № 10:
Удостоверение от 24.06.2021 г.– 6бр.; Копие на Декларация по чл. 264, ал. 1;
Копие на Договор за учредяване; Документи от ЧСИ Николай Желев;
Документи от ЧСИ Лучия Тасева; Документи от ЧСИ от Николай Ников;
Документи от НАП Варна, офис Добрич, приобщени по приключване на
съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат
следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият И.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава, предвиден и наказуем по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като
към 31.05.2018 г., като управляващ и представляващ търговско дружество
„******“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: с. Дъбрава,
общ. Балчик, обл. Добрич, ул. „Седма” № 13, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията на 30.04.2018 г. по задължение към „ЕЛ-СИ“ ООД - гр. Добрич,
ЕИК: *********, в размер на 100 155,60 лева /сто хиляди сто петдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/, произтичащо от търговска сделка между двете
дружества, документирана с фактура № ******, не е поискал от Окръжен съд
4

Добрич да открие производство по несъстоятелност.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав.
Обективните признаци, характеризиращи престъплението по чл. 227б,
ал. 1 от НК са субектът да има качеството на търговец, да е налице изискуемо
парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена
от съда неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен
срок не заяви това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо
да са причинени вреди на кредиторите.
Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася
за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и
представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие
производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се
ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална
възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на
търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото
управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са
лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с
действия по представителство. Наказателният кодекс обявява за
противоправно и наказуемо бездействието им в случаите, когато са
настъпили признаците на настъпила неплатежоспособност.
Представляващият (еднолично и колективно) е длъжен да заяви
съществуването на това състояние. Задължението да се поиска от съда
откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата
разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху които
тежи това задължение. Затова не е необходимо да бъдат изрично
упълномощавани въз основа на решение на орган на управление, за да заявят
пред съда изпадането в неплатежоспособност. Съчетаването на двете качества
е достатъчно основание да се предприемат предписаните действия. Предвид
задължителните за съдилищата указания по приложението на закона, дадени с
Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г.,
ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова, управителят и представителят на
търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект на
престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност, за изпълнението на което
задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган
на управление.
От обективна страна изпълнителното деяние се състои в непоискване от
съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в
30-дневен срок от спиране на плащанията до компетентния съд, който
съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца.
5

Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват в бездействие,
несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни
последици и същите са довършени в момента, в който търговецът,
респективно лицата, които управляват и представляват търговското
дружеството или кооперация са били длъжни да предприемат извършване на
предписаното им действие. Затова до изтичането на 30 – дневния срок
бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното
деяние е довършено.
Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, към
инкриминираният период от време „******“ ООД, ЕИК ******, се е
управлявало и представлявало от И.Д.И., ЕГН **********.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, най-старото неразплатено задължение на търговския
субект „******“ ООД е по фактура № ******, издадена от „ЕЛ - СИ“ ООД, в
размер на 100 155,60 лева /сто хиляди сто петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че обвиняемият И.Д.И. към момента на изпадане в
неплатежоспособност на „******“ ООД – 30.04.2018 г. е имал качеството на
управител и представител на дружеството. Именно в това си качество, за
обвиняемия И. е възникнало задължението в 30-дневен срок от тази дата, в
случая до 30.05.2018 г. вкл., да поиска от Окръжен съд Добрич да открие
производство по несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с
изтичането на срока деянието е довършено.
Безспорно, престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално,
като същото може да бъде осъществено единствено при формата на вината
пряк умисъл, като той трябва да е налице само по отношение на извършеното
изпълнително деяние – несъобщаването за настъпилата
неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините,
довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с
оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при
индивидуализацията на наказанието.
Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е
специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват
правомощията да управляват и представляват търговското дружество, когато
в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие
производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от
представляващите и управляващите това задължение.
От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди
от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В случая, обвиняемият И.Д.И. е имал реална възможност и
задължението да познава в детайли състоянието и дейността на търговското
6

дружество. Видно от доказателствения материал по делото, обвиняемият И. е
бил наясно с влошеното имуществено състояние на дружеството, респективно
с настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен
срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. Въпреки това, обвиняемият И. не е изпълнил вмененото му
задължение.
Ето защо съдът намира, че обвиняемият И.Д.И. е извършил деянието
при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични
данни по местоживеене и липса на неприключили наказателни производства
срещу обвиняемия.
В санкцията на правната норма на чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години
или глоба до пет хиляди лева. Обвиняемият И.Д.И. е с чисто съдебно минало,
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от
глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия И.Д.И.
от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно
глоба в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието и ниската
обществена опасност на самия извършител, както и съобразявайки се с
имотното му състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се
касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание глоба.
За яснота на изложението, както и за пълнота относно така
определеното наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира за нужно
да отбележи и следното:
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът по
принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай, съдът счита, че законът не оставя
възможност за налагане на административно наказание глоба в размер, по-
нисък от законоустановения, а именно – 1000 лева. Това произтича от
7

тълкуването на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно който, когато за престъплението
е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
Изложеното означава, че когато за извършеното престъпление е предвидено
единствено наказание глоба /или глоба и по-леко наказание/ и размерът на
тази глоба е по-нисък от 1000 лева, то съдът следва да наложи
административно наказание по чл. 78а от НК именно в по-ниския размер.
Не може да се приеме обаче обратното, а именно, че при приложението
на чл. 78а от НК, съдът може да определи размера на административното
наказание глоба под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за
дееца, като при прилагането на този текст установените граници на
наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично
въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 от НК. След като липсва
изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а
от НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лева. Не
може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, дори когато
разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното
наказание по чл. 78а от НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Както вече бе посочено, за престъплението по чл. 227б, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева, поради което разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК
не би могла да намери приложение. Ето защо, в конкретния случай, при
прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът не би могъл да
индивидуализира размера на наказанието глоба при условията на чл. 55, ал. 2
от НК, т.е., да слезе под най-ниския предел от 1000 лева, така, както иска
защитата на обвиняемия.
В тази насока е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7 от 4.ХІ.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, съгласно което, когато се
решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с
приложението на чл. 78а от НК, се прилага Общата част на Наказателния
кодекс. При определяне на административното наказание се прилагат
разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27 от ЗАНН, а не чл. 55 от НК.
В тази насока е и константната съдебна практика /Така например Виж:
Решение № 69 от 29.03.2010 г. по н.д. № 684/2009 г., ІІ н.о., НК, докладчик
съдията Биляна Чочева, съгласно което, в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК,
когато е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът не може да
определи административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал.
1 от НК минимален размер/.
Ето защо, съдът наложи на обвиняемия административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
8

обвиняемия И.Д.И. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото
разноски в размер на 1287 /хиляда двеста осемдесет и седем/ лева по сметка
на Окръжна прокуратура Добрич.

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

Районен съдия:
/Данчо Д./

Мотивите към решението са изготвени на 11.04.2022 г.
9

Номер на акта:	57
Дата:	4 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20223230200187
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 февруари 2022 г.

Решение по НАХД №187/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите