№ 110
гр. Стара Загора , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от ГПК във връзка с чл.418, чл.419
от ГПК, чл. 278, ал. 4 от ГПК и във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на от М. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
***** и съдебен адрес в гр. С., бул. „******, чрез Адвокат Н.Р. Н. с ЕГН *****, личен №
**** при Софийска адвокатска колегия, служебен адрес: гр. С., ул. „*****, ел. поща:
********** против Разпореждането за допускането на незабавно изпълнение и
Разпореждането за издаването на изпълнителен лист от 30.11.2015 г., постановени по ч.гр.д.
№ 6133/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с правно основание: чл. 419 ГПК,
чл. 278, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и най-вече за НИЩОЖНОСТ
на обжалваните и горепосочени две разпореждания на първостепенният съд и претендира
както тяхната отмяна, така й обявяването им за нищожни. След справка по заповедно ч.гр.
дело № 6133/2015 г., по която е издадени Заповед за изпълнение от 30.11.2015 г. въз основа
на запис на заповед и изпълнителен лист, установил, че са налице нищожни актове на
Районен съд - Стара Загора, които са и негативни за доверителя му и накърнявали законните
му права и интереси, поради което моли да бъде прогласена нищожността им. Подробните
съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателката М. Д. И..
В законоустановения срок насрещната страна, представлявана от адвокат И.А. И. от
САК, с ЕГН ***** гр.С., ул"******, сл.тел. 989-**** като пълномощник на Д. И. Д. от град
С., ул.'***** с ЕГН********** е депозирал отговор ПРОТИВ: частната жалба срещу
разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на
изпълнителен лист по ч.гр.д.с № 6133/2015г. на PC го.Стара Загора - ГК. 1 състав на
ОСНОВАНИЕ: чл.276, ал.1 от ГПК, с който моли да се остави без уважение частната жалба.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по писмено заявление по реда на
1
чл.417, ал.1, т.3 от ГПК на адвокат И.А. И. от САК, с ЕГН ***** гр.С., ул. "******, сл.тел.
989-**** като пълномощник на въззиваемия и заявител Д. И. Д. от град С., ул.'***** с
ЕГН********** срещу жалбоподателката М. Д. И. от гр.Стара Загора, с което е поискал
издаването на Заповед на незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като бил налице акт,
който да е редовен от външна страна и да поражда възможността за издаването и на
изпълнителен лист в негова полза.
От материалите по приложеното ч.гр.д. с № 6133/2015 г . по описа на Старозагорски
районен съд се установява, че по това заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, в полза на молителя и въззиваемия Д. И. Д. е била издадена ИСКАНАТА
заповед за изпълнение на паричното задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК
срещу жалбоподателката М. Д. И. от гр.Стара Загора.
В законоустановения срок по заповедното производство, е било депозирано
възражение от длъжницата и жалбоподателка М.И., като на основание чл.422 от ГПК,
въззиваемият Д.Д. е подал искова молба, по която е било образувано и гр.д. с №
11645/201бг. на СГС - ГК, 1-15 състав., като с решение под № 5306/06.08.2018г. съдът е
уважил иска и е признал за установено, съществуването на вземането по процесния запис на
заповед.
По въззивна жалба на М.И. срещу решението на СГС, е било образувано в.гр.д.№
948/2019Г. на САС - ГК, 8 състав. С решение № 2526/18.11.2019г. въззивният състав е
потвърдил решението на СГС.
По касационна жалба на М.И., против въззивното решение, е било образувано и гр.д.
под № 363/2020г. на ВКС - 2 ТО. С определение под № 725/29.12.2020г. ВКС не е допусна
касационно разглеждане на жалбата, като по този начин е влязло в сила решението на СГС,
с което бе признато съществуването на вземането на въззиваемия Д..
Настоящата съдебна инстанция е изброила посочените по-горе дела, тъй като съгласно
чл.131 от ГПК, в отговора на исковата си молба, ответникът по делото следва да изложи
всичките си възражения и оспорвания, за да може съдът да ги разгледа и да се произнесе
съответно по тях. Възраженията за нищожност на разпорежданията на съда, с които е
издадена заповед за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, не са правени
нито с отговора на исковата молба, нито по-късно, по време на разглеждане на делото.
Наистина, за възражения за нищожност няма давност, но законодателя е предвидил, че при
образувано исково производство, страната по делото, следва да направи всичките си
възражения и оспорвания, а не да чака влизане в сила на съдебния акт и след това да прави
възражение за нищожност на документите по заповедното производство. В тази връзка
съдът счита, че възможността за такова възражение е преклудирана, поради което частната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
На второ място, в частната жалба са изложени твърдения, които не отговарят на
действителността и влияят негативно на точната преценка на съда. Така например се твърди
на стр.2, абзац 1, че в заявлението липсва „надлежно поискано допускане на незабавно
изпълнение". Това твърдение не е вярно, тъй като в заявлението по реда на чл.417 от ГПК,
2
на стр.З, е поискано ясно и точно: 1.„да издадете заповед за незабавно изпълнение" и 2."да
издадете изпълнителен лист". Така направените искания са точни и конкретни, като съдът
по заповедното производство се е произнесъл именно по тях с обжалваните си
разпореждания.
В частната жалба абсолютно неправилно и необосновано се твърди, че „при липса на
обективирано от PC разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, е налице
нищожност, която е възпрепятствала и правата по чл.419 от ГПК". Това твърдение отново е
невярно, тъй като съставът на съда по заповедното производство и издал изрично
разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, което е връчено на длъжницата от
ЧСИ, и в момента е предмет на обжалване. В случай, че се приеме такова разпореждане не е
издадено, то и депозираната от жалбоподателката жалбата, би останала без реален предмет.
В жалбата се твърди, че „със заявлението не е индивидуализирано за кое вземане се иска
допускане на незабавно изпълнение", като отново е невярно, се твърди, че е претендирана
„законната лихва от падежа". Такова искане не е направено със заявлението. В заявланието
са посочени следните суми: 70000 лева главница; законна лихва от датата на подаване на
заявлението и разноски в размер на 2 400 лева, от които 1400 лева държавна такса и 1000
лева адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдебният състав счита, че претенцията е
ясно и точна, като изобщо не са налице твърдените в частната жалба обстоятелства.
На следващо място, по отношение на издадения от съда изпълнителен лист, се твърди в
частната жалба, че „заповедта за изпълнение не е била снабдена с изпълнителна сила и в
този смисъл е нередовна от външна страна". Това твърдение освен, че няма никаква
подкрепа в законова разпоредба, е следвало да бъде изложено в частна жалба по реда на
чл.419 от ГПК, а не 6 години след издаване на изпълнителният лист и след влизане в сила на
съдебното решение по чл.422 от ГПК в законна сила.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице,
в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК при наличието на отрицателна преценка за някой от
хипотезите, предвидени в т.1-т.5, заповедният съд издава заповед за изпълнение.
Нормата на чл.425, ал.1 от ГПК предвижда, че министърът на правосъдието издава
наредбата, с която утвърждава образците на заповедите за изпълнение, заявленията за
издаване на заповедите за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното
производство.
Тези образци са утвърдени с Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци
на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа
във връзка със заповедното производство, където в чл.5 е прието, че за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК се подава писмено заявление по образец съгласно
приложение № 4, което съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист, като се представя документ по чл.417 от ГПК, а чл.6
предвижда, че при уважаване на заявлението по чл.5 съдът издава заповед за изпълнение по
3
чл.417 от ГПК по образец съгласно приложение № 5 /за парично задължение/, съответно
съгласно приложение № 6 /за предаване на вещ/.
В Наредба под № 6/20.02.2008 г. и приложенията към нея липсва предвидено
издаването на разпореждане, с което съдът да разпореди издаването на заповед за
изпълнение и на изпълнителен лист, когато уважи заявлението, както липсва и образец на
такова разпореждане.
От своя страна нормата на чл.418, ал.4 от ГПК предвижда, че заповедният съд
постановява разпореждане в случаите, когато отхвърля изцяло или отчасти молбата за
издаване на изпълнителен лист. Според чл.418, ал.5 (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и
доп., бр. 86 от 2017 г.) от ГПК Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно
изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването на всеки един от тях. В тази връзка Заповедният съд е издал съответното
разпореждане от датата 30.11.2015 год. за издаването на Заповедта за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК и е извършил надлежното отбелязване съобразно изискването на чл.418,
ал.5 от ГПК отново с датата 30.11.2015 год.
Освен това анализът на цитираните разпоредби обуславя изводът, че действащата
нормативна уредба /макар и недостатъчно прецизна/ не задължава заповедният съд да
постанови разпореждане, с което да разпореди издаването на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, а при уважаване на искането изцяло или отчасти съдът
направо издава заповедта за изпълнението по чл.417 от ГПК по образец, в която се съдържат
данни за кредитора, длъжника и вземането, за което се издава заповедта за изпълнение. Въз
основа на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК се издава изпълнителният лист, без да е
необходимо заповедният съд да постановява изрично разпореждане, с което допуска
незабавното изпълнение на заповедта, и разпореждане по чл.406 от ГПК за издаване на
изпълнителният лист.
В този смисъл е и обилната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, касаеща заповедното производство и в частност издаването на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Ето защо въззивния съд счита, че представения документ по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът е направил надлежната бележка,
както върху представения документ, така и върху камата заповед за изпълнение.
Поради което и атакуваните две разпореждания с жалбата по чл.419, ал.1 и ал.2 от
ГПК и искането за обявяването на тяхната нищожност на основание: чл. 419 ГПК, чл. 278,
ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК се явява неоснователно и поради това
частната жалба на жалбоподателката следва да се остави без уважение.
Относно разноските:
Разноски следва да се присъждат, т.к. е налице такова отправено до съда искане от
въззиваемия в писмения му отговор на частната жалба.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд
4
счита, че тъй като се оставя без уважение частната въззивна жалба на жалбоподателя М.Д.
И., с което на практика, се потвърждават изцяло обжалваните два броя първоинстанционни
Разпореждания, то и разноските на страните пред въззивната инстанция следва да останат в
тежест на жалбоподателя общо в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат – адв.И.А. от САК, съобразно представените пред въззивния съд пълномощно
за процесуално представителство по ГПК и Договора за правна помощ без № от 19.03.2021
год. /на лист 21 от настоящото дело/.
Водим от горните мотиви и на основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.418,
чл.419 от ГПК, чл. 278, ал. 4 от ГПК и във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК,
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от М. Д. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. ***** и съдебен адрес в гр. С., бул. „******, чрез Адвокат Н.Р. Н. с ЕГН
*****, личен № **** при Софийска адвокатска колегия, служебен адрес: гр. С., ул. „*****,
ел. поща: ********** против Разпореждането за допускането на незабавно изпълнение и
Разпореждането за издаването на изпълнителен лист от 30.11.2015 г., постановено по ч.гр.д.
№ 6133/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с правно основание: чл. 419 ГПК,
чл. 278, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК, с която се иска обявяването за
нищожни на същите две Разпореждания като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА М. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***** и съдебен адрес в гр.
С., бул. „******, чрез Адвокат Н.Р. Н. с ЕГН *****, личен № **** при Софийска адвокатска
колегия, служебен адрес: гр. С., ул. „*****, да заплати на въззиваемия и заявител Д. И. Д. от
град С., ул.'***** с ЕГН********** със съдебен адрес: адвокат И.А. И. от САК, с ЕГН *****
гр.С., ул. "******. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноските по делото пред
въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна касационна
жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез Окръжен съд –
Стара Загора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5