Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1922 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 20.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 65208/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/
срещу К.Ф.Х. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че К.Ф.Х. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 2 325.18 лева- за потребена топлинна
енергия през периода м. декември 2011 г.- м. април 2014 г., ведно със законната
лихва от 16.02.2015 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до
окончателното й изплащане, и сумата 395.83 лева- обезщетение за забава върху посочената
главница, дължимо за периода 31.01.2012 г.- 23.01.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.02.2015 г. по ч.гр.д.№
8061/ 2015 г. на СРС, 65 състав, като исковете са отхвърлени: относно
главницата- за горницата до пълния предявен размер от 2 446.99 лева, и относно
лихвите за забава- за горницата до пълния предявен размер от 448.18 лв. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът К.Х. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата 460.51 лева- разноски за исковото
производство, и сумата 365.82 лева- разноски за заповедното производство, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да
заплати
на ответника К.Х. сумата 27.07 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Ф.Х. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу
него установителни искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да
бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Б.Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ответника.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и следва
да бъде отменено.
Ищецът
основава претенциите си към ответника К.Х. на твърдението, че е собственик на
процесния имот, представляващ АПТЕКА, находяща се в жк „*******, вх.2 в гр.
София, в който доставял топлинна енергия за стопански нужди през
периода м. декември 2011 г.- м. април 2014 г. Не се твърди наличието на
договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника-
собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на извъндоговорната
отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последния, при твърдения, че се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. Същевременно ищецът представя фактури, в които
като потребител на топлинна енергия за процесния обект, обозначен като ап.1, е
посочено третото за спора лице ЕТ „К.-С.М.“, а от подпомагащата го страна са
представени по делото индивидуална справка за отопление и топла вода /дялово
разпределение/ и документи за отчет за аб.№ 338418, в които като потребител на
топлинна енергия за процесния обект- ап.1, е посочено също третото за спора
лице ЕТ „К.-С.М.“, на чието име е била открита партида в топлопреносното
предприятие с код на платеца Т338418.
Основателността
на предявения от „Т.С.“ ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД
следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника
обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия
фактически състав не са доказани по делото.
Според
представените от ищеца писмени доказателства процесният имот: АПТЕКА, находяща
се в жк „*******, в УПИ І- 826 от кв.6 в жк „Младост- 2“- гр. София, с РЗП
112.15 кв.м., състояща се от търговско помещение, складово помещение, офис на
управителя, асистентско помещение, стая за персонала и два санитарни възела, представлява
притежание на ответника К.Ф.Х., легитимиращ се като негов собственик с
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 142/ 20.07.2005 г. на софийски
нотариус с рег.№ 320 на НК /л.39 от делото
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 1922/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
на СРС/. За имота е била открита в
топлопреносното предприятие клиентска партида на потребител на топлинна енергия
с аб.№ 338418 първоначално на името на ЕТ „К.-С.М.“, на чието име са съставени приложените
от ищеца фактури за периода м.12.2011 г.- м.10.2012 г., както и индивидуална
справка /дялово разпределение/ и документ за отчет за отчетен период м.05.2011
г.- м.04.2012 г. /л.126, л.128/, съставени от фирмата за топлинно счетоводство,
а в последствие е открита клиентска партида на потребител на топлинна енергия
на името и на ответника К.Ф.Х., за който са съставени от ищеца фактури за
последващия период и от фирмата за топлинно счетоводство- подпомагаща страна на
ищеца, са съставени индивидуални справки /дялови разпределения/ и документи за
отчет за отчетен период с начало- м.11.2012 г.
В
приетото като неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза са направени
констатации, че: в процесния имот е ползвана топлинна енергия през целия
процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като същата била за
сградна инсталация и за БГВ; че имотът представлява жилище /а не аптека/, в
което имало 6 бр. отоплителни тела с монтирани топлинни разпределители, 2 бр.
водомери и тръби от ІІ- ри кръг /по същество щранг- лири/ в банята; че за
периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. 6 бр. радиатори са демонтирани /затапени/,
като топлинната енергия за отопление на имот е определяна по изчислителен път-
за отдадената от тръби на ІІ- ри кръг топлинна енергия. Липсват констатации да
е отчетена и определена стойност на топлинна енергия за търговски обект- аптека,
като е посочено от експерта и че прегледаните от него при изпълнение на
задачата му документи включват молба за откриването на клиентска партида за
имота от м.01.2001 г., изходяща от ЕТ “К.-С.М.“.
При
така събраните в процеса доказателства искът на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
тъй като не се установява да е настъпило обогатяване на ответника К.Х. за
сметка обедняването на ищеца- топлопреносно предприятие.
Според
действалата през процесния период норма
на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Цитираната норма
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване,
в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването
на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор,
явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения.
В
случая, ако се приеме, че процесният имот- аптека, представлява обект в сграда-
етажна собственост, за което има данни, но липсват безспорни доказателства, то като
негов собственик ответникът е потребител на топлинна енергия по силата на
закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и наличието на такова договорно основание изключва
възможността да бъде присъдено претендираното обезщетение на твърдяното от
ищеца извъндоговорно основание по чл.59 ЗЗД.
Същевременно,
за да бъде присъдена стойност на топлинна енергия за небитови нужди, каквато е
претендираната от ищеца цена, която е различна от стойността на доставена
топлинна енергия за битови нужди, следва да е сключен индивидуален писмен
договор по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, за какъвто нито са направени
фактически твърдения от ищеца, нито е проведено съответно доказване /а и такива
твърдения са в противоречие с обсъжданата квалификация на иска/. При липсата на
сключен между страните писмен договор по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, ответникът не би
могъл да бъде задължен да заплати стойност на доставена в имота топлинна
енергия за небитови нужди. В случай, че се претендира цена на доставена в
определен недвижим имот топлинна енергия от собственик на имота, който обаче не
осъществява търговска или стопанска дейност в него /няма и сключен писмен
договор за доставка на ТЕ за стопански нужди/, какъвто е настоящият случай,
стойността й може да бъде определена като за битов, а не за небитов клиент,
като освен това при липсата на обвързваща страните договорна връзка следва
безспорно да е установено ползването на имота и на доставената в него топлинна
енергия, обосноваващи неоснователното обогатяване, на което ищецът се позовава,
каквото доказване в случая изобщо не е проведено. Не е налице в случая и
хипотеза на предоставен на небитов клиент жилищен имот за осъществяването на
стопанска дейност, поради което и нормата на & 19, ал.2 от ПЗР на ЗЕ /обн.
ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е също неприложима.
Друго
основание за отхвърляне на иска се извежда от обстоятелството, че за процесния имот
има сключен договор за доставка на топлинна енергия между „Т.С.“ ЕАД и третото
за спора лице ЕТ „К.-С.М.“- въз основа на подадено през 2001 г. заявление за
откриването на клиентска партида, прието от топлопреносното предприятие
/открита е такава партида на името на ЕТ/, което право-отношение няма данни да
е било прекратено преди или по време на процесния период. Ирелевантно за
приемането на този извод е обстоятелството, че ищецът служебно е променил
титуляра на клиентската партида след м.10.2012 г. Наличието на друг потребител
на доставената в имота топлинна енергия, договорно обвързан с ищеца, дава
основание за приемането на извод, че не е налице обедняване на ищеца за сметка
обогатяването на ответника.
Предвид
изложеното, неправилно, при събраните в процеса доказателства е прието от
първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за признаване дължимостта на
процесното главнично вземане
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 1922/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
и съответно за ангажиране извъндоговорната
отговорност на ответника К.Х. при условията на чл.59 ЗЗД.
Исковете
по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на горните суми- цена на топлинна
енергия и лихви за забава, претендирани на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, са
неоснователни и недоказани, а поради несъвпадане на приетите от двете съдебни
инстанции изводи по съществото на спора решението на СРС като неправилно в
обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение за тяхното отхвърляне.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на
ответника сумата 450 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за платено
адв. възнаграждение/. Разноски за въззивното производство от въззивника не са
поискани, поради което и такива с настоящото решение не следва да му бъдат
присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
20.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 65208/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ГО, 119 състав, в обжалваната част,
в която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че К.Ф.Х. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 2 325.18 лева- за потребена топлинна енергия
през периода м. декември 2011 г.- м. април 2014 г., ведно със законната лихва
от 16.02.2015 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до
окончателното й изплащане, и сумата 395.83 лева- обезщетение за забава върху посочената
главница, дължимо за периода 31.01.2012 г.- 23.01.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.02.2015 г. по
ч.гр.д.№ 8061/ 2015 г. на СРС, 65 състав, и
в частта, в която на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 460.51 лева- за исковото производство, и 365.82 лева- за
заповедното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу К.Ф.Х. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че К.Ф.Х. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.”
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 2 325.18 лева- стойност на потребена през периода м.
декември 2011 г.- м. април 2014 г. в недвижим имот: АПТЕКА, находяща се в жк „*******,
в УПИ І- 826 от кв.6 в жк „Младост- 2“- гр. София, с аб.№ 338418 /код на
платеца Т338418/, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.02.2015 г.
/дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, и
сумата 395.83 лева- обезщетение за забава върху посочената главница, дължимо за
периода 31.01.2012 г.- 23.01.2015 г., с които суми “Т.С.” ЕАД се е обеднило за
сметка обогатяването на К.Ф.Х., и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение на 27.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 8061/ 2015 г. на СРС, 65 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на К.Ф.Х. /ЕГН **********/
сумата 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 65208/ 2017 г. на СРС, ГО, 119 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“
ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.