№ 1141
гр. Сливен, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230102537 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че съгласно запис на заповед, издаден на 12.10.2022 г.,
ответницата М. С. П. безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер 1074.90 лв.
Записа на заповед е предявен за плащане на 27.10.2023 г., с което длъжникът М. С. П.
е поканена да пристъпи към незабавно заплащане в полза на „Моят кредит“ ЕООД. С оглед
на обстоятелството, че г-жа П. частично е била погасила сумата, за която е издаден записа на
заповед, при предявяването му ищцовото дружество е претендирало плащане само на
оставащата дължима сума в размер на 712.90 лв.
Тъй като въпреки предявяването на записа на заповед за плащане, сумата не е била
заплатена, пред РС - Сливен е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №
4511/2023 г., по което е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против
длъжника и ответник по настоящия иск.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че М. С. П. дължи на ищцовото дружество сумата в размер 712,90 лв.,
представляващи дължима сума съгласно запис на заповед, издаден на 12.10.2022 г. в гр.
Сливен и предявен за плащане на 27.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 21.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
Указано е на ищеца, че следва да установи вземането си по основание и размер по
предявения установителен иск.
Указано е на страните, че всяка една от тях следва да докаже своите твърдения и
възражения.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява. В
1
писмено становище моли да бъде уважен предявеният иск за сумата от 112.13 лв. излага
съображения, че записа на заповед е издаден за сумата 1074,90 лв. по договора за заем, от
които 600 лв. главница, 76,47 лв. лихви и 398,43 лв. неустойка по чл. 12 от договора, както и
за сумата от 70 лв. за предоставени услуги. Посочено е, че сбора на всички плащания от
ищцата преди и след образуване на делото са в размер на 564,34 лв., като с извънсъдебно
споразумение на ищцата са опростени 398,43 лв., представляваща неустойка.
В съдебно заседание ответника редовно призован, се явява лично и моли да се
съобрази с изложеното в писменото й становище и да бъдат намалени адвокатските
разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2022г. е сключен договор за заем между Моят кредит ЕООД, в качеството
на заемодател и М. С. П., в качеството на заемополучател. По силата на договора за кредит
заемополучателя е предоставил на заемодателя сумата от 306,78 евро а заемополучателя се е
съгласил да ги върне на15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 23,06 евро
или 45,10 лв. В договора за заем е посочено, че общия размер на всички плащания по заема
е 345,89 евро или 676,50 лв. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,01%, уговорен е ГПР
на заема в размер на 42,13 %. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за заем, заемателя се
задължава в тридневен срок след сключване на договора да осигури действието на трето
физическо или юридическо лице за поемане на солидарно задължение в полза на
заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и
неустойки или надлежно издадена банкова гаранция. В чл. 12, ал. 4 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението на чл. 12 ,чл. 1 заемателя дължи на заемодателя неустойка в
размер на 203,70 евро или 398,40 лв., като отдолу изрично е представен погасителния план
за плащане на главница, лихва и неустойка.
На 12.10.2022 г. е издаден запис на заповед, на предявяване от М. С. П. в полза на
Моят кредит ЕООД за сумата от 1074,90 лв. Записа на заповед е без протест, без разноски и
на предявяване, предявен е на 27.10.2023г. Записа на заповед е подписан от М. С. П..
С разписка от 12.10.2022 г. М. С. П. е подписала, че е получила сумата от 600 лв., в
качеството на заемател по договор за паричен заем от 12.10.2022 г. с Моят кредит ЕООД.
На 21.11.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
от Моят кредит ЕООД срещу М. С. П. за сумата от 712.90лв, представляваща главница по
запис на заповед, издаден на 12.10.2022 г.
На 21.11.2023 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ЧГД № 4511/2023г. на СлРС , по силата на която М. С. П. е осъдена да заплати на Моят
кредит ЕООД сумата от 712.90лв, представляваща главница по запис на заповед, издаден на
12.10.2022 г., законната лихва върху главницата от 21.11.2023 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 425 лв., представляваща направените по делото разноски.
Изпълнителния лист е получен от представител на ищцовото дружество на 17.01.2024 г.
Поканата за доброволно изпълнение е върната в цялост по ЧГД № 4511/2023г. на
2
СлРС, поради което съдът е спрял принудителното изпълнение и е указал на Моят кредит
ЕООД, че могат да предявят иск в едномесечния преклузивен срок.
В даденият срок е предявен положителния установителен иск, предмет на
разглеждане на настоящото производство.
На 2.10.2024 г. Моят кредит ЕООД и М. С. П. са сключили извънсъдебно
споразумение,в което е посочено, че страните са се споразумели, че заемателя е платил на
кредитора сумата от 564,34 лв. във връзка с договорните отношения между страните, поради
което кредитора опрощава вземането си за неустойка в размер на 389,40 лв., вземането си за
такса услуга в размер на 70 лв. и вземането си за такса по чл. 18 от Договора за заем в
размер на 80 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д. на СлРС, които
са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124
ал. 1 от ГПК, вр. Чл. 535 от ТЗ, а именно да бъде признато за установено,че ответника
дължина ищцовото дружество сумата от 712.90 лв., представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 12.10.2022 г.
Съдът приема, че така предявеният иск е допустим с оглед на изричната разпоредба
на чл. 422 , ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Безспорно се установи в настоящото
производство, че ответника е издал процесния запис на заповед, с който се е задължил към
ищцовото дружество да му заплати сумата от 1074,90 лв.
Безспорно се установи в производството, че записа на заповед е издаден във връзка
със сключен договор за заем между страните, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответницата сумата от 600 лв., а ответницата се е задължила да върне на
ищцовото дружество, в срок от 30 седмици сумата от 1074,90 лв. Установи се в
производството, че в сумата, посочена в записа на заповед са включени, както главницата,
така и договорната лихва, два броя такси за услуги, а също така и неустойките. Ищцовото
дружество, подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа
на записа на заповед, в който са сумирани всички посочени в договора за заем суми, е
поискало и издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението. Законната
лихва е поискана не само върху главницата, а върху всички посочени суми в договора за
заем – такси, неустойки, договорна лихва и по този начин ищцовото дружество е поискало
извършване на анатоцизъм, а именно начисляване на лихва върху лихва, лихва върху
неустойка и лихва върху главница. С оглед представеният договор за заем и посоченото,
както в молбата на ищцовото дружество, така и в извънсъдебното споразумение между
страните, съдът следва да се произнесе служебно по отношение на нищожността на договора
3
за заем. Настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК договора за
заем е нищожен, като ищцовото дружество неправилно е посочило ГПР в размер на 40,01%,
а реално прилаганото ГПР е в размер на 200%, поради което съдът приема, че ответницата
дължи на ищцовото дружество само и единствено сумата за главница, като от нея следва да
се приспаднат заплатените от ответницата суми, които са в размер на 564,34лв., т.е.
предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 35.66 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед на направеното възражение за
прекомерност на разноските на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищцовото дружество направените разноски в заповедното и исковото
производство в размер на 32,46 лв.
Съдът приема, с оглед възражението, направено от ответницата, че присъдените на
ищцовото дружество разноски в размер на 400 лв. са прекомерни, поради което приема, че
следва да ги намали до минималния размер по НМРАВ.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. С. П., ЕГН ********** от гр.
.................., че дължи на Моят кредит ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 3,
сумата от 35,66 лв., по запис на заповед от 12.10.2022г., представляваща неизплатена
главница по договор за заем от 12.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 21.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер от 712,90 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН ********** от гр. .................. ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Моят кредит ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 3 сумата
от 32,46 лв., представляваща направени по заповедното и исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4