Решение по дело №88/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 95

гр. Видин, 25.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и пети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

88

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на К.М.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 19 – 0953 - 000133 от 11.03.2019г. на Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира присъждането на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 09.03.2019г. около 01,25 часа в гр.Видин по бул.“Панония“ в посока м-н „Кауфланд“ срещу бензиностанция „Газпром“ жалбоподателят е управлявал л.а. „Опел Корса” с рег. № ВН 0792 АК, лична собственост. Установено е, че автомобилът криволичи по пътното платно, което е и причината полицейският автомобил, който се е движил зад тях да ги спре за проверка. След спирането на лекия автомобил, полицаите видели как водачът на автомобила, сменил мястото си с пътника и на шофьорското място седнал пътника. Полицаите наблюдавали, как свид. Славчева седнала на шофьорското място, а междувременно шофьорът – жалбоподател, се прехвърлил на съседното до шофьора място. След смяната на водачите, дамата, в качеството си на водач, не възразила да и бъде извършена проверка. През цялото време двамата служители на РУ Видин наблюдавали всички действия на двете лица във връзка с осъществената смяна на водачите, тъй като първоначално се движели зад тях, а впоследствие, след като им направили знак да спрат и автомобилът спрял, вече били близо. Полицаите извикали служители на сектор ПП за съдействие, като при пристигането на последните жалбоподателят К.С. бил поканен за извършване на проверка за наличие на алкохол с техническо средство, на което той отказал.

След отказа за проверка с техническо средство за употреба на алкохол, бил направен опит да му бъде връчен талон за медицинско изследване за наличие на алкохол, който последния също отказал да получи. Отказът за получаване на въпросният медицински талон е оформен по надлежния ред, в присъствието на свидетел, видно от приложения талон на л.16 от делото.

Установявайки горните обстоятелства, служителите на ПП при ОДМВР Видин съставили на С. АУАН от 09.03.2019г. за горните нарушения, който акт е връчен на жалбоподателя на същата дата, при условията на отказ.

Тези фактически констатации са потвърдени и от приложената по делото докладна записка с рег. № 1786р – 4609 / 11.03.2019г. относно спрян за проверка лек автомобил /л.17-18/, докладна записка рег. № 953р – 1581 от 15.03.2019г. относно извършена проверка по преписка /л.19, сведение от 15.03.2019г. от Йордан Томов /л.22/, докладна записка рег. № 953р – 1560/ 15.03.2019г. /л.23/, сведение от 15.03.2019г. от Ивайло Стоянов /л.24/.

От страна на жалбоподателя е постъпило и възражение от 11.03.2019г. срещу съставения АУАН, в което се твърди, че описаните факти и обстоятелства, не отговарят на действителността. Твърди се, че не той, а съпругата му, с която е бил в автомобила, е била водача и тя е показала всички документи, които са изискани от проверяващите служители. Твърди, че тя е управлявала от самото начало. Във възражението се сочи, че по време на проверката е имало и други свидетели, но разпитът на такива свидетели не е поискан пред съда.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП Началник група, сектор ПП при ОД на МВР Видин, е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Съдът дава вяра на показанията, дадени от свид. Цанков и Стоянов, тъй като те са подробни и непротиворечиви, както и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства, с изключение на възражението на жалбоподателя. Двамата заявяват, че водач е бил жалбоподателя С., който е разменил мястото със съпругата си, след спирането на автомобила, а други лица, както в колата, така и в близост не е имало.

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните администра-тивни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е Началник група, сектор ПП при ОД на МВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него.

По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на алкохол – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП. В конкретния случай началник група в сектор ПП е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа за проверка с техническо средство за наличието на алкохол, както и отказа му да получи талон за медицинско изследване и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби, в качеството му на водач на МПС. В заповедта, освен, че е описана фактическа обстановка има и препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение. Съдът счита, че липсата на пълно възпроизвеждане на констатациите в акта, доколкото има препращане към него, не представлява липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП, на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство се налага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца. В процесния случай е безспорно установено, че жалбоподателят при извършената му проверка, като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с такова техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал получаването на медицински талон. Отказът за извършване на такава проверка е надлежно удостоверен. Установява се, че са налице предпоставките за налагане на описаната по – горе принудителна административна мярка.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в заповедта, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което се твърди, че са извършени и въз основа, на които е издадена обжалваната заповед, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че не той, а другото лице, с което е бил, е управлявало автомобила, поради което и той не е следвало да бъде проверяван с техническо средство за наличие на алкохол, както и да му бъде връчван медицински талон, което е и причината за отказа му. Според съда от една страна това е негова защитна теза, която обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В същия смисъл са и показанията, дадени от неговата съпруга, те са израз именно на тази защитна теза, поддържана от него в процеса. От друга страна тези възражения са недоказани, тъй като други свидетели, освен неговата съпруга, не са разпитвани, макар и да се твърди, че има такива. Видно от разпорежданията на съда от з.з. и открити с.з. съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, но той не се е възползвал от тази възможност. В съдебното производство тези твърдения, че не С., а съпругата му е управлявала автомобила, са останали недоказани. В този смисъл и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

В заповедта, която се обжалва по настоящото дело е посочено, че се постановява временно отнемане до 18 месеца. Съгласно закона мярката има действие до 18 месеца, независимо дали в този срок ще бъде решен въпросът с отговорността или не.

При законовата регламентация на чл.171т.1б.“б“ от ЗДвП, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки - с техническо средство или кръвното изследване.

В тази насока неоснователно е възражението на касатора, че в случая той се е опитал да отиде и да даде кръв за биологично изследване, но му било отказано, освен че остана недоказано. Принудителната административна мярка неправилно се смесва от касатора като правен институт с „административнонаказателната отговорност“. И административното наказание и принудителната административна мярка са вид държавна принуда. Но докато административнонаказателната отговорност е реализация на санкцията на правната норма, принудителната административна мярка представлява приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е вид наказание и не се реализира чрез издаване на наказателни постановления от административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален административен акт от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закон, поради което тя е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                             Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 19 – 0953 - 000133 от 11.03.2019г. на Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,ал.1,т.1,б.”б” от ЗДвП, като неоснователна.

ОСЪЖДА К.М.С. *** да заплати на ОД на МВР – Видин, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :