РЕШЕНИЕ
Номер 1071 07.10.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪСТАВ, на петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ
СТОЯНОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
Секретар: Димитрина Димитрова
Прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1232 по описа за 2022 година.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Ф.М.Д. с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция
гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 92, ет.1,
против решение № 557/06.06.2022г. постановено
по а.н.д. № 1531/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било потвърдено наказателно постановление №
22-0000131/ 31.03.2022г., издадено от директора на РД „АА“ -Бургас, с което за нарушение на чл.2, ал.1 от
Наредбата № 41 от 04.08.2008г. на министъра на транспорта , на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на Ф.М.Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че РС – Бургас е постановил
неправилно решение. Моли се да се отмени оспореното решение и потвърденото НП.
В съдебно заседание касаторът Ф.М.Д.,
редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява. Представя служебноизискани от съдебния състав
писмени доказателства.
Ответникът по касация - РД „Автомобилна
администрация“ -Бургас, редовно и
своевременно призован, се представлява от ю.к. Мухова.
За Прокуратурата на Република България се
явява прокурор Соня Петрова от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, която дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира жалбата за неоснователна.
Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Бургас постановление,
отговорността на Ф.Д. е ангажирана за
това, че на 21.03.2022г. в гр.Бургас, на изход кв. Банево, извършвал обществен
превоз на товари – фракция (0/40) с товарен автомобил Volvo
FM 380 от категория N3. При проверка от служители на RD „АА“ Бургас,
водачът не представил при поискване от контролните органи “карта
квалификация” в ИА АА.
За така
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
връчен и подписан с възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество районният
съд е приел, че е допуснато правилно приложение на материалния закон при избора
на надлежната санкционна разпоредба.
Така постановеното решение е правилно.
Видно
от описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление, касторът е
наказан като водач на МПС за това, че при извършван обществен превоз на товари при
проверка от контролните органи не представил “карта квалификация” в ИА АА -
нарушение на материалната норма на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
МТ .
При така
установеното, съдебният състав е достигнал до извод за правилно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя с глоба в размера по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, тъй
като подобно изискване спрямо водача да притежава сочените документи се съдържа
в тази норма, вр. чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на Министъра на
Транспорта. Според въззивната инстания същата предвижда наказание глоба за
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, вкл. за констатираното от
органите непредставяне на процесния документ, като при издаване на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Според
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП - Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
В чл. 2,
ал. 1 на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ е уредено задължението на водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка да притежават карта за
квалификация на водача.
Разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП въздига в състав на административно нарушение,
извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка от водач, който
няма издадените и необходими за това документи, тоест без въобще да притежава
(а не само към момента на проверката) изискуемите от европейското
законодателство, от този закона и от подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане, документи.
По делото
не е спорно, че Д. е извършвал обществен превоз на товари
Не е
спорно и обстоятелството, че същият не е притежавал карта за квалификация
изискуема по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, каквато не
му е била издадена към момента на проверката, с което на практика е осъществен
съставът на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП във вр. с
цитирания чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, за което правилно е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Издаването
на карата за квалификация е задължително по силата на международни правни
документи. В тази насока са изричните разпоредби на Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година, относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета (наричана по-долу за краткост Директива 2003/59/ЕО), транспонирана в
националното ни законодателство.
Така
според параграф 15 от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, за да удостовери, че
шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на едно от
удостоверенията за професионална компетентност (наричано по-долу
"УПК"), предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното
признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят
хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на
изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или
новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се
признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е
определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите
изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство,
като се има предвид важността на правата, които тя дава за пътна безопасност и
равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да
поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да
определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на
продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда
всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални
критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, които тя издава.
Според
чл. 10 параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, на основание на УПК, удостоверяващо
начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение,
компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид
разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от
настоящата директива, хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в
приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на
свидетелството за управление:
— на
свидетелството за управление на превозно средство, или
— на картата
за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ
се в приложение II към настоящата директива.
Ако
компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да
отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство,
те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на
превозно средство.
В
съответствие с цитираните разпоредби на Директивата, в чл. 4, ал. 1 от Наредба
№ 41/04.08.2008 г. на МТ, е предвидено, че водачи - граждани на държава, която
е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за
начална квалификация или периодично обучение:
1. с
карта за квалификация на водача, или
2. със
свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран
кодът на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО, издадени от
компетентния орган на съответната държава.
Изложеното
до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че
карта за квалификация на водача не се издава, съответно извършването на
обществен превоз без водачът на превозното средството да притежава такава не е
административно нарушение, само когато в свидетелството за управление на
превозно средство е отбелязан хармонизирания код "95" на Съюза,
предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните
категории (на свидетелството за управление).
В
настоящия случай не се твърди и не се установява, касационният жалбоподател да
притежава такова свидетелство за управление, поради което без всякакво съмнение
същият следва да притежава карта за квалификация на водача. Неизпълнението на
това негово задължение представлява нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ, за което, както вече бе казано, правилно е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП.
В случая
не са налице специфични обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението от други случаи на нарушения от същия вид,
поради което не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Представените пред касационната инстанция медицински документи свидетелства за
статус на „подобрение“, липса на фибрилитет и добре зарастващи оперативни рани
и касае момент, предхождащ с близо девет месеца датата на нарушението, за да се
счита, че констатираното следоперативно състояние е възпрепятствало лицето от
възможността да се снабди с нормативноизискуемата карта.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на спора уважена следва да бъде претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Административен съд Бургас, ХХVI
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 557 от 06.06.2022 г. на Районен съд Бургас, постановено по а. н. дело №
1531 по описа на същия съд за 2022г.
ОСЪЖДА Ф.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.