Решение по дело №376/2018 на Административен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2171

гр.Пловдив, 25.10 .2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Пловдив, Първо отделение,I състав , в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                          

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

с участието на секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията  адм.д.№ 376 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе , взе предвид следното :

 

 

 

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

 

Производството по делото е образувано по жалба на Н.Т.Б. *** против ревизионен акт /РА/ №16001614000345-091-01/19.09.2014 г., издаден от С.А.Г., длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Х.Б.М., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 110/13.02.2015 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ /”ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Б. са били допълнително установени следните дължими суми: - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 966.41 лв. и лихви в размер на 2 235.41 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 409.94 лв. и лихви в размер на 4 239.31 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 817.98 лв. и лихви в размер на 631.38 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 494.05 лв. и лихви в размер на 1 826.16 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 323.42 лв. и лихви в размер на 469.07 лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на ревизионния акт, като счита същия за незаконосъобразен по същество. Оспорва изцяло констатациите в РА. Счита, че неправилно и незаконосъобразно е предприето провеждане на ревизията и определена основата за облагане на ЗДДФЛ по особения ред по чл.122 от ДОПК. Излага съображения, че са допуснати процесуални нарушения, които са основания за отмяна на РА. Подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита. С оглед на това претендира отмяната на РА като незаконосъобразен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ЮРИСК. Б., счита жалбата за неоснователна, по мотиви, изложени в представената писмена защита, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 16001614000345-020-01/26.08.2014г. /л.150, т.1, адм. д. № 943/2015/, издадена от С.Г.– началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с която заповед е определен предметният обхват на ревизията, а именно: - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. 

Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно направено на 02.09.2014 г.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 16001614000345-092-01/04.09.2014 г. /л.95 и сл., т.1, адм. д. № 943/2015 г./, като e постъпил отговор с вх. № 94-00-6268/17.09.2014  г. (л.172, т.1, адм. д. № 943/2015 г.), който представлява възражение срещу издадения РД по смисъла чл.117 ал.5 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.2 ДОПК от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизиращия екип, е издаден и процесният Ревизионен акт № 1600 *********-091-01/19.09.2014 г. /л.80 и сл., т.1, адм. д.№ 943/2015 г./.

От представената по делото Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. и При-ложение №1 към нея /л.31-34, т.1 адм. д. № 943/2015 г./, издадени от териториален директор на НАП – Пловдив, се установява, че ЗВР е било издадено от компетентния за това орган /т.2 от Заповедта и т.13 от Приложение №1/.

Настоящото производство е повторно във връзка с Решение № 1324/30.01.2018 г. по адм. д. № 8065/2016 г. по описа на ВАС, I О., с което е отменено изцяло Решение № 923/10.05.2016 г. по адм. д. № 943/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като са дадени конкретни указания в насока: - 1. да се извърши задълбочен анализ на възраженията на жалбоподателя, като се обсъдят и анализират данните от доказателствата по преписката и тези, представени в съдебното производство, както и приетите по делото ССчЕ – основно и допълнителни; 2./ да се обсъди формирането на данъчната основа на база семейни приходи и разходи; 3./ съдът, при новото разглеждане да се произнесе по искането за нищожност на оспорения акт.

С Определение № 273/05.02.2018 г. съдът е указал на страните чия е доказателствената тежест, като е дал подробни указания в тази насока.

По отношение искането за прогласяване нищожност на РА и допуснатите съществени процесуални нарушения, съдът намира, че е необходимо да отбележи следното:

Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя, необходимо е да се отбележи следното:

Обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл.149 ал. 5 АПК. В двата случая, за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на оспорващия, като настоящия казус попада във втората посочена хипотеза.

 Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с правно установеното в съответно съдебно решение.

Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи, правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността.

Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването, той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. Съдебният процес е пътят за осъществяването на материалното право и в тази връзка не би могло да бъде отказано на правоимащия да поиска от съда да прогласи нищожността на акт, който го уврежда или би го увредил. Особено след като законодателят не обвързва обявяването на нищожността на административен акт със срок.

Необходимо е да се има предвид същественото уточнение, че не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се е произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за нищожност и ако установи такава – да я прогласи – чл.168 ал.2 АПК. Влезлият в сила съдебен акт преклудира и правото по чл.149 ал.5 АПК да се иска обявяването на нищожност без ограничение във времето. Това е гаранцията за стабилитета на административния акт – недопустимо е позоваване на нищожност, след като административният акт е преминал през съдебен контрол за законосъобразност.

Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.

В настоящия казус, безспорно такъв интерес е на лице по отношение на Н.Б.. Или иначе казано, искането е допустимо.

На първо място, следва да се отбележи, че е спазен срокът по чл.109 от ДОПК, с оглед надлежното упражняване на правомощието за образуване на  процесното ревизионно производство – ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-16001614000345-020-01/26.08.2014 г., т.е. в рамките на 5 годишния срок за първата ревизирана година 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г., който изтича на 31.12.2014 г.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. (л.31, т.1, адм. д. №943/2015 г.) на директор на ТД на НАП – Пловдив.

В случая, преди всичко, следва да се посочи, че съобразно правилото на чл.160 ал.2 от ДОПК - Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните изисквания.

При това положение, преди да се пристъпи към решаване на материално правния спор по същество, е необходимо да се извърши проверка относно спазването на процесуалните разпоредби по издаването на обжалвания  ревизионен акт, включително и относно компетентността на органите, възложили ревизионното производство.

Според чл.112 ал.2 от ДОПК, ревизията се възлага от: - 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция или 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В случая, предвид посочената по-горе заповед, се налага извод, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия е издадена от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация.

Необходимо е да се отбележи също така, че според правилото на чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Очевидно, изрично изключена е възможността, след констатиране на незаконосъобразността на ревизионния акт, която може да има за последица, неговата унищожаемост или неговата нищожност, съдът да връща преписката на административния орган за постановяване на нов административен акт със съответни указания относно точното тълкуване и прилагане на закона. Или иначе казано, изрично установеното в чл.160 ал.1 от ДОПК, специално  процесуално правило, изключва приложението на общата разпоредба, възведена в чл.173 ал.2 от АПК.

Все в тази насока е необходимо да се добавят още следните съображения :

Нищожността е статус на административния акт, при който същият е лишен от правно действие и съответно неспособен да породи правни последици. Сиреч, този акт няма правна сила, поради което е недействителен.

Ето защо, такъв акт не подлежи на отмяна и не се изменя. При отмяната се прекратява действието или респективно се изменят последиците, постановени с един вече действащ, макар и незаконосъобразен административен акт.

За разлика от унищожаемите административни актове, нищожният акт е неспособен да породи каквито и да е правни последици, за да се налага тяхното действие да се прекратява или изменя. Този акт само създава една привидност, че поражда правно действие, поради което, единствената възможност е липсата на каквото и да е правно действие на този акт да бъде прогласено, като същият се обяви за нищожен.

Унищожаемият ревизионен акт, макар и да е незаконосъобразен, има за последица възвеждането в правния мир на един разрешен с неговото постановяване административен въпрос, посредством обективиране на неговото „същество“ – страните и конкретните субективни материални права и задължения.

Ето защо, когато съдът отмени изцяло или частично унищожаемия акт, пак съобразно правилото на чл.160 ал.1 е длъжен да разреши по „същество“, възведения с него административен въпрос.

Обратно, с нищожния административен акт само се създава една привидност, че той поражда правно действие, т.е., че с него се обективира и разрешава един  конкретен административен въпрос. Каза се, нищожният акт е неспособен да породи правни последици. Следователно, този нищожен акт, няма за последица възвеждането в правния мир на конкретен административен въпрос, който пък съдът да е длъжен да разреши по „същество“ след обявяване на нищожността.

Крайният извод е, че след обявяване на нищожността на ревизионния акт, съдът не следва нито да връща преписката на административния орган за постановяване на нов акт, нито пък да разрешава по същество административен въпрос, който не е обективиран в правния мир.

Впрочем, в казуси като процесния, обявяването на нищожността на ревизионния акт и връщането на преписката на органа по приходите за издаване на нов, би имало за пряка последица постановяване на следващ трети поред ревизионен акт в рамките на едно и също ревизионно производство. Такава възможност ДОПК не допуска.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 от ДОПК, данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт, като според правилото на чл.108 ал.2 от ДОПК, когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по Раздел Първи от Глава ХІV на ДОПК са окончателно установени. 

Правилото на чл.108 ал.2 от ДОПК, несъмнено следва да намери приложение и в случаите на обявена от съда нищожност на ревизионния акт, което пък ще рече, че ако срокът по чл.109 от ДОПК, не е изтекъл, то в правомощията на органа по приходите е да възложи нова ревизия за установяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски за същия отчетен период, доколкото в хипотеза на обявена нищожност, очевидно не ще е налице валидно постановен индивидуален административен акт, с който материално правният административен въпрос е разрешен от органа по същество.

На следващо място, РА е издаден в изискуемата форма и с необходимото съдържание, съгласно чл.120 от ДОПК и в съответствие със закона.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че ревизионното производство е продължило само два дни, а с проверка не се установяват данъци.

Това е така, защото, по своята правна същност РА е ИАА по смисъла на АПК, и като такъв е декларативен, поради което и данъчното задължение не възниква, не се поражда въз основа на властническо волеизявление на съответния компетентен орган, материализирано в издадения от него акт, а по силата на закона.

Възражението е неоснователно, тъй като в изпълнение на разпоредбата на КРБ, постановяваща, че данъците се установяват със закон, са приети законови нормативни актове, които лицата прилагат пряко. Като прилагат законите, лицата сами установяват, в смисъл определят по основание и размер, задълженията си за данъци и ги внасят в приход на съответния бюджет. Това е най-често срещания случай в практиката. Освен този начин на установяване, ДОПК регламентира и производството по установяване на данъци чрез извършване на данъчен контрол и издаване на ревизионен акт. Според чл.3 ал.1 т.2 ЗНАП, НАП установява публичните вземания за данъци по основание и размер. В ДОПК се съдържат производството, както на предварителното установяване на данъци (когато лицата сами определят дължимия данък по основание и размер), така се съдържат и производствата по осъществяването на данъчно осигурителния контрол.

На предварителното установяване са посветени чл.105 – 109 ДОПК. Когато подават декларация и в нея определят размера на дължимия данък – предварително установяване. Предварителното установяване е производство, което зависи от вида на подаваната декларация: 1) когато лицата са задължени да подават декларации, с които сами изчисляват основата на дължимия данък. След като изчислят тази основа, те прилагат съответната данъчна ставка и така определят размера на данъка. Такива са декларацията по чл. 92 ЗКПО; 2) когато ФЛ подават декларация по реда на чл. 50 ЗДДФЛ – сами определят данъчната си основа и дължимия данък. Във всички тези случаи – приложими са разпоредбите на чл.105 и 106 ДОПК.

Другият вид декларации, които подават задължените лица са тези, при които лицата декларират данни, във основа на които органа по приходите изчислява данъчното задължение – декларацията по ЗМДТ, когато лицето декларира новопридобит имот. Този вид деклариране и предварително установяване на данъците е установен в чл.107 ДОПК. Разпоредбата на чл.105 е обща по отношение на установените данъчни задължения, уредени в различните материални данъчни закони. Декларациите се проверяват за възможните несъответствия както в чл.103 ДОПК – действията на органите по приходите след приемане на декларацията. Когато органите по приходите установят несъответствия, на лицата се изпращат съобщения, с които те се поканват да ги отстранят и да подадат нова декларация. Ако лицата не направят това, ако несъответствията са свързани с основата на данъчното облагане или с размера на данъчното задължение, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира подадената декларация. Особеното за този акт, е, че той се съобщава на лицето в 5 г. срок от изтичане на годината, в която е подадена декларацията. Този акт може да бъде обжалван в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Независимо, че тези данъчни задължения са установени с този акт, това е все още едно предварително установяване и окончателното установяване на задълженията става чрез извършването на данъчна ревизия.

Чл. 209 ДОПК постановява, че актът за установяване на задължението, с който се коригира декларацията е изпълнително основание за започване на принудително изпълнение. Когато лицето вписва само данни, въз основа на които органът по проходите установява дължимия данък, при този вид деклариране размерът на данъчното задължение се съобщава на данъчно задълженото лице. Срокът за внасяне на определения размер задължение е установен в закона и независимо, че лицето не е получило съобщението, ако не внесе в срок дължимия данък, то дължи лихва. Това е така, защото се приема, че задълженото лице би могло да предприеме и други действия за да научи конкретния размер на данъка.

Правните възможности на задълженото лице, когато подава такива декларации, са: 1. задълженото лице може да поиска и получи справка за начина, по който е изчислено задължението му. Тази справка във всички случаи ще съдържа данни за задълженото лице, общия и неплатения вид на задълженото лице. Тя има само информационна функция; 2. ако лицето реши, че ще обжалва определения и съобщен му данък, то може да поиска да бъде издаден акт за установяване на задължение по данни от декларация. Срокът за издаването на този акт е 30 от постъпване на искането в съответната приходна администрация. Този акт, издаден и връчен на лицето, може да бъде обжалван в 14-дневен срок от получаването му пред съответния териториален директор. Този акт също е изпълнително основание за започване на принудително изпълнение. Когато задълженото лице не плати задължението си в законоустановения срок и не е извършена ревизия, то независимо, че това е предварително установяване, може да се премине към принудително събиране на данъчното задължение.

Що се отнася до вторият вид актове, с които се определят задълженията – тези, с които приключват производствата по осъществяването на данъчно осигурителния контрол, това са РА. В ДОПК няма определение за РА, но от гледна точка на общата им характеристика става въпрос за индивидуален административен акт – издава се от овластен орган и създава права или задължения или засяга права или законни интереси на ФЛ и организации. Това следва и от правомощията на съда при обжалване - и пред ВАС. Тъй като е административен акт, РА следва да отговаря на всички условия за действителност на административните актове (чл.21 ал.1-4 от АПК и чл.160 ал. 2 ДОПК).

Така, съгласно чл.122 ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията., а съгласно чл.119 ал. 4 от с.к. същото завършва с издаване на ревизионен акт или заповед за прекратяване, които се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.

В случая е налице именно последно сочената хипотеза – издаден е РА, с който са определени задължение, а не акт, резултат от извършена данъчна проверка.

На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя, относно сроковете за връчване на ЗВР № Р-16001614000345-020-01/26.08.2014 г., Уведомление с връчването изх. № Р-16001614000345-040-01/02.09.2014 г. (л.167, т.1 адм. д. № 943/2015 г.) на основание чл.124 ал.1 от ДОПК и ИПДПОЗЛ изх. № Р16001614000345-040-01/02.09.2014 г. (л.169, т.1, адм. д. № 943/2015 г.), като се твърди, че на практика, с това връчване изцяло се изчерпват предприетите от органите по приходите действия за събиране и обезпечаване на доказателства да установените допълнителни задължения за ДДФЛ и лихви за забава.

Това е така, тъй като съгласно чл.37 ал.4 изр.2 от ДОПК, ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл.117 ал.5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди, според който текст, ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. В случая, безспорно са налице два броя Решения за продължаване на срока за представяне на доказателства, при това същите са свързани с издаване на ИПДПОЗЛ към Н.Б., а именно: - Решение № 1400678/11.04.2014 г. (л.271, т.1, адм. д. № 943/2015 г), издадено по повод изпратено ИПДПОЗЛ изх. № 94-00-219/26.03.2014 г. (л.273, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) и във връзка с молба вх. № 94-Н-219/09.04.2014 г. (л.272, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) от Н.Б., с което срокът за представяне на документи е удължен до 23.04.2014 г., и Решение № 1401280/04.07.2014 г. (л.250, т.1, адм. д. № 943/2015 г.), издадено по повод молба вх. № 94-Н-291#62/30.06.2014 г. (л.251, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) от Н.Б., с което е продължен срокът за представяне на доказателства по ИПДПОЗЛ № 94-Н-291/16.06.2014 г. (л.253, т.1, ад. д. № 943/2015 г.) до 14.07.2014 г.    

Отделно от това, с Решение № Р-16001614000345-104-01/12.09.2014 г. (л.155, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) за отказ за спиране на производството, във връзка с молби вх. № 94-Н-291#71/08.09.2014 г. (л.160, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) до ТД на НАП – София и № 94-Н6095/09.09.2014 г. (л.161, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) до ТД на НАП – Пловдив е отказано спиране на производството на основание чл.34 от ДОПК, и с мотив, че на лицето е предоставен достатъчно дълъг срок за представяне на доказателства, предвид посочените по-горе две решения, и при съобразяване на разпоредбата на чл.37 ал.3 във връзка с чл.22 ал.1 от ДОПК.

В същото решение е посочено, че на основание чл.34 ал.4 от ДОПК това решение може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му, пред административния съд по седалището на териториалната дирекция, като жалбата се подава чрез органа, издал решението за отказ за спиране.

Безспорно е, че това решение не е обжалвано, поради което съдът намира, че връчени по този начин цитираните по-горе документи, преклудират действията на приходната администрация да събиране и обезпечаване на доказателства.

Що се отнася до възражението за несвоевременно връчване на уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК, съдът намира е него за неоснователно. Неоснователно е и възражението, че РД не  е връчен на РЛ. Фактът, че Н.Б. е депозирал възражение вх. № 94-Н-554/18.09.2014 г., че РД не му е връчен по надлежния ред, свидетелства, че същият е запознат с наличието на издаден такъв. За горното свидетелства и разписката към РД, която се попълва при отказ същият да бъде получен – тя е подписана от пълномощника, в присъствието на свидетел. В подкрепа на горното е Протокол № 0840542/04.09.2014 г. (л.144, т.1, адм. д. № 943/2015 г.), с който е констатирано, че Н.Б. е изпратил упълномощено лице за получаване на доклада, което е отказало да го получи. Видно от РД, РА и всички молби, подадени от Н.Б., адресът за кореспонденция на лицето е – гр. Пловдив, ул. „Добри Войников“ №25, вх.“В“ ет.1 ап.10. Този адрес е посочен, както като адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК. На този адрес е търсено лицето за връчване на процесните актове. Отделно от това цитираният по-горе протокол за отказ на упълномощеното лице да получи РД, е изготвен от ТД на НАП - София.

Предвид разпоредбата на чл.30 ал.4 от ДОПК, според която, отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.

Съгласно чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. От своя страна, чл.28 ал.1 от с.к. гласи, че адресът за кореспонденция е: 1. постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци - адресът на управление, а според ал.3 на с.т., в случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени. Очевидно е, че в случая не са изпълнени нито едно от посочените по-горе действия, тъй като липсват каквито и да било данни, че лицето е променило постоянния си адрес, и за това е уведомило надлежно приходната администрация, поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно е извършено връчването на всеки един акт от процесното ревизионно производство. 

В случая са изпълнени изискванията на чл.29 и чл.30 от ДОПК, поради което и следва да се приеме, че от представените по делото доказателства, не се удостоверява нередовното връчване на нито един акт, включително и на ревизионния акт.

Неоснователно е възражението, че късното връчване на уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК е нарушило правата му. Видно от Уведомление № Р-16001614000345-113-01/02.09.2014 г., в същото е указано, че е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище. Видно е също така, че то е получено от пълномощника на Н.Б. – М.М.. На това уведомление Б. е изпратил до ревизиращия екип отговор вх. № 25893/23.09.2014 г.(посоченото по-горе като възражение срещу РД вх. № 94-00-6268/17.09.2014 г. – л.172, т.1, адм. д. № 943/2015 г.), в който на практика излага доводи против РД, и който отговор, правилно приходната администрация е възприела като подадено възражение срещу РД в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.  

Тук е необходимо да се отбележи, че съгласно чл.114 ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР). Първоначалният срок за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на ЗВР. В чл.114 ал.2 от ДОПК се предвижда, ако първоначалният срок се окаже недостатъчен, то органът, възложил ревизията, има правото да продължи срока с до два месеца, като издаде заповед за удължаване на срока. При продължаване на срока органът, възложил ревизията, трябва да съблюдава само ЗВР да бъде издадена най-късно до дата предхождаща датата на изтичането на първоначално определения срок. Срокът за продължаване на ревизията е започнал да тече от издаването на втората ЗВР.

Безспорно е, че в ревизионния процес, всички доказателства представени в сроковете, посочени по-горе, подлежат на обсъждане, а в случая няма спор, че това е сторено.

В този смисъл съдът намира, от една страна, че РД е надлежно връчен на РЛ, и, от друга, че изложените  възражения са с цел осуетяване на ревизионното производство, тъй като според този състав на съда, на г-н Б. вече му е бил известен резултатът, обективиран в РД. 

Аналогичен е изводът на този състав на съда и по отношение възражението, за нарушен принципът на добросъвестност и Б. е лишен от право да направи възражение. Каза се по-горе, на изпратените две ИПДПОЗЛ от м.03. и м.06.2014 г., Н.Б. е поискал продължаване на срока за представяне на доказателства, с тази цел е поискано и спиране на ревизионното производство.

Съдът намира, че е достатъчно дълъг периодът от м.03 до м.09.2014 г., за представяне на доказателства от страна на ревизираното лице, и липсват каквито и да било законови основания за продължаване сроковете на ревизионното производство, предвид и разпоредбата на чл.37 ал.4 от ДОПК.

         Неоснователно е възражението и по отношение твърдението, че е грубо процесуално нарушение обстоятелството, че при ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, не са изпълнени задължителните правила на чл.124 от с.к.

         Съгласно чл.124 ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.

         С изпращането на Уведомление № Р-16001614000345-113-01/02.09.2014 г. органът по приходите е изпълнил именно условията на чл.124 от ДОПК, като е уведомил лицето, че при наличието на несъответствие между разходи и приходи, ревизията ще се проведе по реда на чл.122 от ДОПК, и, каза се по-горе, в същото е посочен още и срокът, в който лицето следва да представи доказателства.

         Неоснователно е възражението и в насока, че не са налице обстоятелства за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК.

С оглед на това, следва да се посочи, че според чл.110 ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на „законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за „обективност”, възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които, позволява събирането на необходимата пълнота от данни (доказателства) за установяването на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред контролния в данъчната администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни - данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест между данъчния субект–жалбоподател и административния орган–ответник по жалбата, е обстоятелството, каква правна последица страната претендира като настъпила, като относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се уточни също така и, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Без съмнение, в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило, ясно и точно, указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.

Относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК в настоящия казус следва да се посочи, че няма съмнение, че за процесните отчетни периоди, жалбоподателят Н.Т.Б. е получавал доходи от трудови правоотношения с различни дружества, от авторски възнаграждения, от договори за управление, от публикации и от извънтрудови правоотношения.  След извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, е установено, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.   

Ревизиращите органи са достигнали до този извод, след анализ на събраните в хода на извършени проверки в ИМ на НАП, насрещни проверки на различни юридически лица, както и представени от жалбоподателя в отговор на отправените му ИПДПОЗЛ, доказателства. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК и съответно, ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст. Органите на приходна администрация са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, предвидени в чл.122 ал.2 от ДОПК, и по този именно начин, са определили основата за облагане с преки данъци за всеки един от процесните отчетни периоди и дължимите данъци.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган; властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК, поради което съдът намира, че искането за обявяване на нищожност на РА № Р-16001614000345-091-01/19.09.2014 г. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че в случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира същите за неоснователни. Това е така, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това  форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, опровергава твърденията на жалбоподателя, за нарушени принципи за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.   

В тази насока като неоснователни следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство само по себе си не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.  

В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства – вкл. по реда на чл.158 ал.1 във връзка с чл.57 ал.2 ДОПК, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/.

При първото разглеждане на жалбата са приети като доказателства изготвените от приходните парични потоци за ревизираните години : приложение № 1 – паричен поток за 2007 г. (л.144, т.1, адм. д. № 943/2015 г.); приложение № 2 – за 2008 г. (л.141, т.1, адм. д. № 943/2015 г.); приложение № 3 – за 2009 г. (л.137, т.1, адм. д. № 943/2015 г.); приложение № 4 – за 2010 г. (л.134, т.1, адм. д. № 943/2015 г.); приложение № 5 – за 2011 г. (л.130, т.1, адм. д. № 943/2015 г.) и приложение № 6 – за 2012 г. (л.126, т.1, адм. д.№ 943/2015 г.). Същите представляват паричните потоци към ПУФО, описани в приложенията към протокола и съдържащи се в ревизионната преписка. За 2008г. в семейния паричен поток е констатиран недостиг на парични средства в размер на 79 328.16 лв. Прието е, че разходите на РЛ надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /79328.16 лв./ или 39 664.08 лв.; за 2009 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /188 198.73 лв./ или 94 099.37 лв.; за 2010 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /36 3598.59 лв./ или 18 179.80 лв.; за 2011 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /149 880.98 лв./ или 74 940.49 лв. и за 2012 г. разходите надвишават приходите със сума от 1/2 от недостига /66 467.85 лв./ или 33 233.92 лв.

В хода на ревизията е изследван и общия семеен паричен поток за всяка една от ревизираните години. За 2008 г. е установено, че Н.Б. е получил доходи по трудово правоотношение от „БТВ Медиа груп“ ЕАД, които са изплащани по банков път и поради това не са взети предвид при изготвяне на паричния поток за тази година. За Е.Б.са включени в паричния поток доходи от трудови правоотношения от „И.К. 37-Ж“ ЕООД. В приходната част на паричния поток са намерили отражение всички изтеглени от Б. и съпругата му суми в брой от банковите сметки. В разходната част са включени разходите за издръжка на домакинството за 2008 г., вноски в броя за захранване на банкови сметки, притежавани от РЛ и съпругата му, разходи за извършени пътувания, разходи за извършени покупки от ЗЛ и съпругата му по фактури от търговски дружества. Уточнено е, че при установяване на разходите за пътуване, тези, за които не са представени документи, са изчислени въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Разходите за дневни и квартирни са отразени в паричния касов поток, като извършени разходи на парични средства в брой. За 2009 г. са установени получени доходи от РЛ от „БТВ Медиа груп“ ЕАД по трудови правоотношения и от „Стандарт нюз“ – по граждански договори, като процесните суми са платени по банков път и не намират отражение в паричния поток. Съпругата – Е.Б.за този период е получавала доходи по трудови правоотношения от „И.К. 37-Ж“ ЕООД, които суми са получени в брой и са включени в паричния поток, както и от „Афлик България“ ЕАД, които възнаграждения са изплатени па банков път и не са включени в паричния поток. В приходния поток за 2009 г. са намерили отражение всички изтеглени от лицето и съпругата му суми в брой от банковите сметки. В разходната част на паричния поток да включени – разходите за издръжка на домакинството, покупка на НИ, вноски в брой за захранване на банкови сметки, притежавани от лицето и съпругата му, както и разходи за извършени пътувания. Разходите за тези пътувания са изчислени по посочения по-горе ред. За целите на общия семеен паричен поток са взети предвид извършените разходи от съпругата на проверяваното лице – Е.Б.за покупка на дялове от капитала на: - „Стрийм хидрострой“ ООД – 50% от капитала на стойност 2 500.00 лв.; – „Хидрогрийн строй“ ЕООД – 100% от капитала на стойност 5 0000.00 лв.; „ПР Идея“ ЕООД – 100% от капитала на стойност 5 000.00 лв.; „ЖДК“ ООД – 50% от капитала на стойност 2 500.00 лв. и „Хидрогрийн инженеринг“ ООД – 50% от капитала на стойност 2 500.00 лв., тъй като покупката на дяловете е извършена в брой в момента на подписване на договорите за покупко-продажба на дялове. За 2010 г. Н.Б. е получил доходи от трудови правоотношения от „ТВ седем“ ЕАД и от авторски и лицензионни възнаграждения от „ТВ седем“ ЕАД, като възнагражденията са изплащани по банков път и не са включени в паричния поток. За този период, доходите, получени от Е.Б.са от трудови правоотношения от „Афлик България“ ЕАД, платени по банков път и не намират отражение в семейния паричен поток. В приходната част на паричния поток намират отражение всички изтеглени от лицето и съпругата му суми в брой от банковите сметки. И тук, в разходната част влизат разходите за издръжка на домакинството, вноски в брой за захранване на банкови сметки, притежавани от РЛ и съпругата му, разходи за извършени пътувания, определени по посочения по-горе ред, извършени покупки от ЗЛ и съпругата му по фактури от търговски дружества като платените в брой суми по фактурите за 2010 г. са намерили отражение в разходната част на паричния поток. За 2011 г. приходите на Н.Б. са от доходи по трудови правоотношения от „ТВ седем“ и от авторски и лицензионни възнаграждения от същата телевизия, изплатени по банков път, които не са включени в приходната част, тъй като са изплащани по банков път. Е.Б.за този период е получавала доходи от трудови правоотношения с „Би Медиа груп“ АД, които са изплащани в брой по ведомост и тези доходи са включени в семейния паричен поток. В приходната част намират отражение и всички изтеглени от лицето и съпругата му суми в брой от банковите сметки. В разходната част на паричния поток за 2011 г. са включени: - разходи за издръжка на живота, вноски в брой за захранване на банкови сметки, притежава и от РЛ и съпругата му; разходи за извършени пътувания, извършените покупки от РЛ и съпругата по фактури от търговски дружества като платените в брой суми за 2011 г. намират отражение в паричния поток., вноска за придобиване на акции от Н.Б. в „Би Медиа груп“ АД, внесена с вносна бележка. За 2012 г. Н.Б. е получавал доходи от трудови правоотношения от „ТВ седем“ ЕАД, от авторски и лицензионни възнаграждения от същата телевизия, доходи по договор за управление и контрол на „Балкан българска телевизия“ ЕАД, като тези възнаграждения са изплатени по банков път, поради което не намират отражение в паричния поток. За същия период Е.Б.е получавала доходи по трудови правоотношения от „Би медиа груп“ АД, които са изплащани по ведомост в брой и същите намират отражение в приходната част на семейния паричен поток. В таи част намират отражение и всички изтеглени от лицето и съпругата му суми в брой от банковите сметки.  В разходната част на паричния поток са включени: - разходите за издръжка на живот, вноски за захранване на банковите сметки на РЛ и съпругата му; разходи за извършени пътувания, разходите за извършени покупки от ЗЛ и съпругата му по фактури от търговски дружества като платените в брой са отразени в тази част на паричния поток, включена е и вноска за довнасяне на учредителен капитал в „Би Медиа груп“ АД.  

В хода на първоначалното съдебно производство е изслушана и приета без възражения ССчЕ, за изготвянето на която вещото лице е използвало приложените по делото документи и е извършило редица проверки на банкови извлечения от сметки, с които е разполагала Е.Б.през ревизирания период, които са подробно описани в заключението; датите на пътуванията, посочени в РД и РА, които се считат за лични и, за които са начислени дневни и квартирни пари по Наредбата за служебните командировки в чужбина (представени в табличен вид); също в табличен вид, от банковите сметки на Н.Б. и Е.Б.по години са установени разплащанията по дати за тези пътувания, като е посочено, че за извършените плащания през банковите сметки в „ПИБ“ АД няма подробно описание на банковото извлечение къде е извършено плащането, поради което експертизата не може да даде подробно описание на плащанията за целия проверяван период.   

По делото са приети единствено извлечения от банковите сметки на Н.Б., проверени от експерта при изготвяне на ССчЕ( л.672 и следв., т.-3, ядм. Д. № 943/2015 г.).

Правят впечатление редицата възражения в жалбата /допуснати грешки и неточности при изготвяне на паричния поток на домакинството; неправилно възприето начално нулево салдо към 01.01.2008 г.; неправилно и тенденциозно намаление на приходите в паричния поток; неправилно и тенденциозно завишение на разходите; несъобразяване на документираните чрез банкови извлечения и платени по банков път разходи; несъобразяване, че по голяма част от разходите за издръжка на семейството са платени безкасово, като по този начин се получавало двойно калкулиране на разходи за издръжка; сумите по фактури, извлечени от информационната система на НАП неправилно са включени в разходите на задълженото лице/, което предполага представянето на доказателства в тяхна подкрепа. Това обаче не е сторено. Поставените, от страна на жалбоподателя, задачи на ССчЕ са насочени явно за опровергаване твърденията на данъчната администрация, но при липсата на доказателства в тази насока, резултатите, макар и математически точни, не дават пълен отговор.

При първото съдебно производство е отговорила на конкретни въпроси в молба (л.783, т.3, адм. д. № 943/2015 г.), а именно: - въз основа на извлеченията по банковите сметки , по които са установени с основната ССчЕ (л. л.755, т.3, адм. д. № 943/2015 г.) безналични плащания в чужбина, от една страна, и, от друга, като се проследят калкулираните разходи за задгранични командировки в паричния поток на семейството в брой, да се изчисли за всяка ревизиран година поотделно, какъв е размерът на полагащите се дневни пари, които са посочени в РД, като платени в брой, но за които основната ССчЕ, вече е установила, че са извършени чрез кредитни карти по банков път на датите, посочени като пребиваване в чужбина и да се посочат само стойностите за корекция, които изпълняват двете условия едновременно: - включени ли са в паричния поток на семейството към обжалвания РА, като платени в брой дневни пари и представляват ли банков трансфер, установен и посочен в заключението на основната ССчЕ. Поискано е още да се определи размерът на квартирните пари, с аналогична задача като предходната; да се изчисля за всяка от ревизираните години поотделно какъв е общият размер на разходите в брой за всяка командировка/пътуване в чужбина; да се преизчисли паричният поток на сем. Барекови за целия ревизиран период, като вместо посочените в РА разходи в брой за командировки в чужбина съобрази стойностите по предходната задача, като изчисленията бъдат съобразени с базисната постановка за паричния поток в годишен аспект и в случай, че се установи недостиг на парични средства, да се преизчисли дължимият данък по ЗДДФЛ. Вещото лице, в допълнителното заключение (л.784, т.3, адм. д. –№ 943/2015 г.) е представило подробно описание на всички извършени плащания за пътуванията в чужбина и е установило, както следва: - разходите за дневни пари, банковите трансфери според ССчЕ и стойностите за корекция в намаление на разходите за дневни пари; разходите за квартирни пари по РД (платени в брой, но за които ССчЕ е установила, че са извършени чрез кредитни карти), банкови трансфери според ССчЕ и стойности за корекция в намаление на разходите за квартирни пари; разходите за дневни и квартирни пари по РД (като платени в брой, но за които ССчЕ е установила, че са платени чрез кредитни карти по банков път), банкови трансфери според ССчЕ и стойности за корекция в намаление на дневни и квартирни пари. Всички те са представени в табличен вид по години с подробни изчисления. Заключението на вещото лице е, че съгласно изчисленията е налице недостиг на парични средства за жалбоподателя за всяка от процесните години, като общата стойност на този недостиг е в размер на 24 204.79 лв.

Или иначе казано, в допълнителната ССчЕ са направени корекции за всяка от ревизираните години, като са описани данните за разходи за дневни пари на жалбоподателя и неговата съпруга – посочени като платени в брой в РД, както и стойността на банковите трансфери на датите на пътуванията, установени в основното заключение. За всяка от ревизираните години е посочена общата сума на начисления разход за дневни пари на РЛ и съпругата му и общата сума на платените разходи по престоя на съпрузите в чужбина, с които може да се коригира разхода за дневни пари в намаление. Корекции на разходите за квартирни пари са извършени за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Описани са калкулираните разходи за дневни пари и квартирни пари, които са включени в паричните потоци по години като платени в брой и данните за банкови трансфери от банкови сметки на двамата съпрузи, които са направени на датите, за които са начислени разходи за дневни и квартирни пари. Преизчислен е паричния поток на семейството на годишна база за ревизираните периоди, като посочените разходи в брой за командировки са коригирани със сумите за корекция в намаление, посочени в т.3 от допълнителното заключение. Резултатът (л.810, т.3, адм. д. № 943/2015 г.) е данъчни задължения в посока намаление спрямо установените с РА /общо главница по РА – 26 011.80 лв., по доп. ССч.Е – 24 204.79 лв.; общо лихви по РА – 9 401.33 лв., по доп. ССч.Е – 8 708.55 лв./.

Допусната и приета е втора допълнителна ССч.Е по молба на жалбоподателя (л.783, т.3, адм. д. № 943/2015 г.), заключението по която да преизчисли семейния паричен поток за ревизираните периоди, като в колона „приход” – вместо изтеглените в брой пари, посочи декларираните доходи /от физическото лице или неговия работодател, респект. възложител/ и/или получените нетни суми на съпрузите /без удръжките/ при съобразяване с разходите, установени в допълнителното заключение /първото/ на ССчЕ. При изпълнение на поставените задачи, резултатът от втората допълнителна ССчЕ (л.819, т.3, адм. д. № 943/2015 г.) е данъчни задължения в посока намаление спрямо установените с РА /общо главница по РА – 26 011.80 лв., по втора доп. ССч.Е – 13 646.04 лв.; общо лихви по РА – 9 401.33 лв., по втора доп. ССчЕ –

5 320.88 лв./.

         Във връзка с възражението, че при изготвяне на паричните потоци се включват само кешовите плащания, а се изключват, тези, извършени по банков път, е необходимо да се отбележи, че във финансовата сфера са известни няколко начина на плащане: - налично плащане — операции с пари в брой. Като правило се използва за неголеми суми и общият обем на такива плащания е по-малък по обем от безналичните плащания. Държавата в лицето на централната банка и Министерство на финансите се грижат за оборота на наличните средства; - безналично плащане — осъществява се с помощта на банките като паричните средства се прехвърлят по банковите сметки на продавача и купувача без да се прибягва до пари в брой. Към безналичното плащане може да се причислят и плащанията с банкови карти и електронни пари; - разсрочено плащане — плащането се осъществява на части при предварително уговорени условия.

Тъй като в правната сфера липсва конкретно посочена схема на изготвяне на паричен поток на ФЛ, данъчната практика е наложила следния принцип: - срещу всички разходи трябва да се покажат съответните приходи. Важна подробност е, че приходите трябва да съответстват хронологично на разходите (не могат да са след разходите). Или иначе казано, следи се паричният поток на парите в брой. „Изважданията“ са плащанията, които са направени и вноските в брой в банкови сметки; „постъпленията“ са получени пари в брой от заплати, наеми, обезщетения, граждански договори, хонорари, дивиденти, пенсии и изтеглени пари в брой от лични банкови сметки. Получените и дадени заеми между физически лица се декларират в годишната декларация, ако са над определена сума и срок. В случай, че липсват документи за някои разходи, именно тогава се прибягва до статистиката; в някои случаи и до нормативно регламентирани разходи – командировки и специализации в чужбина

         Предвид изложеното по-горе и заявените преизчисления, следва да бъде отбелязано, че само стойностите, конкретизирани в молбите за ССчЕ и двете допълнения се приемат за спорни във връзка с обхвата на възраженията, посочени в жалбата. Допълнителни доказателства освен извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, проверени от експерта при изготвяне на ССчЕ – не са представени, поради което и с оглед констатациите на експерта при преглед на РА, останалите възражения не са доказани.

Резултатите от двете допълнения към ССчЕ, изготвени по поставени от жалбоподателя въпроси действително би могъл да бъде възприет в потвърждение на приложения от приходните органи особен ред на ревизията. Данните обективно насочват към този извод предвид процесуалното поведение на РЛ/жалбоподател – допълнителни доказателства във връзка с всички възражения в жалбата не са представени в хода на първото съдебно производство. Допълнителни доказателства не са представени и при повторното разглеждане на жалбата против РА.

         При повторното разглеждане на жалбата е приета ССч.Е, заключението по която отговори на поставени въпроси в молба, л.12 – преизчисление на семейния паричен поток за ревизираните години, в два варианта, като първият е: - като възприеме начално салдо към 01.01.2008 г. в размер на 5 000.00 лв. за всеки от двамата съпрузи, като в приходите за всяка една от годините се включат брутния размер на трудовите възнаграждения, получени от Н.Б. и Е.Б./съпрузи през ревизираните години/, а в изходящия паричен поток възприеме разходите, изчислени в заключението на допълнителната ССчЕ, в която са редуцирани разходи за командировки в чужбина. Във втория вариант – да се възприеме начално салдо към 01.01.20108 г. в размер на 0.00 лв. и включи в приходите за съответните години нетния размер на трудовите възнаграждения, получени от Н.Б. и Е.Б., а в изходящия паричен поток възприеме разходите в процесния РД и РА. Поискано е също така, в случай, че се установи недостиг на парични средства, вещото лице да изчисли дължимият данък по ЗДДФЛ за всяка една година., ведно с лихвите.  

Резултатът от преизчисленията в първия вариант е данък по ЗДДФЛ общо в размер на 9 417.96 лв. и лихви 2 859.15 лв., а във втория – 14 860.03 лв. и лихви 5 793.66 лв.

Резултатът от преизчисленията обаче е последица и от допълнително вложено разбиране от страна на в.л. за указанията на ВАС в отменителното решение: във връзка с възражение в жалбата относно неправилно прието начално салдо за 2008 г., експертизата прибавя по 5000 лв. на всеки от съпрузите към 01.01.2008г.; „всички трудови възнаграждения”, е разбрано в смисъл брутните трудови възнаграждения. При тези данни с основание представителят на ответника възразява, че приетото допълнително заключение по ССчЕ в настоящото производство не би могло да бъде възприето със значение за разрешаване на спора /премахнати изтеглени суми от банкови сметки и добавени нетни доходи на съпрузите/ и правилно приходните органи са отразили, че за всяка една от ревизираните години – в приходната част на паричния поток са намерили отражение всички изтеглени от РЛ и неговата съпруга суми в брой от банковите сметки. Сочи се също така, че подходът не е инцидентен или изолиран случай, а константен механизъм и е правилен, тъй като в паричния поток в приходите би следвало да се отчетат само сумите, които са изтеглени от банковите сметки в брой, тъй като с тях лицето е разполагало. Наличните суми по банковите сметки, които лицето не е теглило, няма как да бъдат признати за приход, с който то е посрещнало разходите си. Оттук и, за целите на съпоставката между разходи и приходи на ФЛ, се включени само приходи и разходи, извършени по небанков път, тъй като не е обосновано, с приходи по банков път да се покриват разходи по небанков път, ако не са изтеглени пари от сметката и тях не се заплащат разходите.

Допълнителната ССчЕ в първия вариант е: в колона „приход” вместо изтеглените пари в брой са посочени декларираните брутни доходи от жалбоподателя и неговата съпруга и за начално салдо е възприета сумата от 5 000.00 лв. за всеки от съпрузите, като се редуцират разходите за командировки до размера им, изчислени в първата допълнителна ССчЕ, приета на 02.12.2015 г., а във втория вариант: - в колона „приход“ вместо изтеглените в брой пари се отразяват декларираните нетни доходи, получени от жалбоподателя и неговата съпруга, както и се премахва началното салдо от 5000.00 лв. на лице от домакинството към 01.01.2008 г., а разходите за командировки да бъдат в размера по РД.

Така при първия вариант, за 2008 г., 2011 г. и 2012 г. е посочено, че от приходната част на паричния поток е премахната общата сума на изтеглените суми от банкови сметки и са прибавени брутните трудови доходи на Н.Б., а за 2009 г. и 2010 г. от приходната част е премахната общата сума на изтеглените суми от банковите сметки и са добавени брутни трудови доходи на Н.Б. и на Е.Б..

При втория вариант е посочено, че за 2008 г., 2011 г. и 2012 г. от приходната част на паричния поток е премахната общата сума на изтеглените суми от банковите сметки, а са добавени нетните трудови приходи на Н.Б., а за 2009 г. и 2010 г.от приходната част е премахната общата сума на изтеглените суми от банковите сметки и са добавени нетните трудови доходи на Н.Б. и съпругата му.

Резултатът от преизчисленията с включени в колона „приход“ брутни суми в паричния поток за всяка от ревизираните години, а изключени изтеглените в брой  е, данъчни задължения в посока намаление спрямо установените с РА и липса на данъчни задължения за 2012 г. /общо главница по РА – 39 515.21 лв., по допълнителна ССчЕ – 9 417.96 лв.; общо лихви по РА – 9 401.33 лв., по допълнителна ССч.Е – 3 759.15 лв./, при втория вариант, с включени нетни суми, резултатът е също в посока намаление спрямо РА, а именно: - общо главница по РА – 26 011.80 лв., по ССчЕ – 14 860.03 лв., общо лихви по РА – 9 401.33 лв., по ССчЕ – 5 793.66 лв.

Експертните заключенията са изготвени компетентно с приложени специални знания и обективно - според данните от преписката и събраните по делото писмени доказателства, съобразно поставените задачи.

С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане: Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира правна възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 7 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган приел, че е изпълнен съставът на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК. При съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е, да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.  

Съгласно чл.17 ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. За да е налице основа за облагане по смисъла на чл.123 ал.1 т.2 ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база /съобразено от ССч.Е и приходните органи/. Единно съдебната практика възприема, че законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така, както е предвидено в материалния закон. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други периоди.

Когато при определяне разходите за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените суми за същите разходи. В паричните потоци по години са отразени разходи за издръжка и живот по информация от НСИ, като извършените разходи за съобщения към Мобилтел АД, Космо България Мобайл АД, БТК АД са взети предвид - реално извършени разходи по издадени фактури, платени в брой и същите участват в паричния поток. Тоест, с разходите за съобщения е коригиран паричният разход на домакинството по групи разходи. Във връзка с възражения в жалбата относно тази част от паричния поток не са представени допълнителни доказателства. Каза се, в хода на съдебното производство са представени и приети само извлечения от банковите сметки на Н.Б..

Съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за спора и връзките между тях, а съгласно чл.154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С препратка от §2 ДР ДОПК е приложима разпоредбата на чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.

Разходите за ревизираните периоди са: за издръжка на семейството; разходи за съобщения към мобилните оператори; за вноски в брой за захранване на банкови сметки на РЛ и неговата съпруга; за извършени пътувания от лицето и съпругата му; покупка на недвижим имот /нот.акт от 08.04.2009 г./; покупка на дялове от капитала на търговски дружества, 2009 г.; вноска за придобиване на акции – 10 000.00 /вносна бележка от 04.05.2011 г., която сума е намерила отражение в паричния касов поток/; вноска за довнасяне на учредителен капитал от РЛ в размер на 27 425.00 лв. по вносна бележка от 06.03.2012 г., която сума е намерила отражение в паричния касов поток /описани подробно по години в РД, РА/.

Приходите са формирани от доходи на РЛ от трудови правоотношения за всяка от ревизираните години, които представляват доходи по трудови правоотношения  с различни медии, както и авторски и лицензионни възнаграждения, като всички тези суми са получени по банков път, поради което и са изключени от паричния поток. 2008 г. Получените в брой суми са включени в паричния поток. При изготвянето на общ семеен паричен поток са отчетени получените доходи от съпругата на РЛ – трудови възнаграждения от различни дружества, по отношение на които е съобразено изплащането им по банков път. Изплатените по банков път възнаграждения /на жалбоподателя и неговата съпруга/ не са включени в паричния касов поток – в приходната част на паричния поток са намерили отражение всички изтеглени от лицето и съпругата му суми в брой от банковите сметки.

В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдението за различно от приетото начално салдо към 01.01.2008 г. – неправилно възприето начално нулево салдо. За определяне на началното салдо към 01.01.2008 г. е изготвен паричен поток за 2007 г., приложение към протокол № ПФ-13-1427433-073-01/20.08.2014 г., присъединен в ревизионното производство. Тук е необходимо да се посочи, че цитираният протокол е надлежно връчен на Н.Б. чрез упълномощеното от него лице – М.М., и съдът намира, че по този начин Н.Б. е осведомена за констатациите и изводите, произтекли от проверката и документирани в протокола, но провереното лице не е предоставило доказателства, които да разколебаят или опровергаят фактическата установеност със значение за облагане по особения ред. В тази насока е и липсата на възражение против РД с приложени доказателства, които да бъдат обсъдени и съобразени от приходните органи. В тази насока, каза се по-горе, Б. е депозирал „отговор“ на уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК, което органите по приходите са приели за възражение срещу РД, но съдът намира, че същото не съдържа никакви възражения в насока констатациите в него. В хода на проверката за установяване на имущественото състояние на жалбодателя е връчено ИПДО (изх. № 94-Н-291/26.03.2014 г.), с което са изискани документи и доказателства за налични парични средства към 01.01.2007 г., данни за притежавано имущество, договори за покупко-продажби, данни за финансови активи, данни за получени и предоставени заеми, вземания от трети лица, получени дарения, данни за пътувания в чужбина и свързаните с тях разходи, данни за получени доходи, както и всички други доказателства относно имущественото състояние на лицето за периодите, включени в обхвата проверката и на последвалата ревизия. В случая, не само, че не са представени никакви доказателства, но каза се по-горе, поискано е продължаване на срока за представяне на писмени обяснения и доказателства. Представени са само писмени обяснения. Доказателства не са представени и в продължения срок. В отговор на второ изпратено ИПДПОЗЛ (изх. № 94-Н-219/16.06.2014 г.) относно писмени обяснения и документи за разходите по пътуванията в чужбина, също не са представени никакви доказателства. След извършена проверка в службата по вписванията е установено, че през ревизирания период ЗЛ е извършило е сделки с недвижими имоти – покупка на НИ – паркомясто № 6/1/10 част ид.ч. от подземен гараж на 20.09.2007 г. и учредяване на законна ипотека с кредитор „КТКБ“ АД на 29.04.2009 г.; не са установени данни за извършени продажби на недвижими имоти от лицето за ревизирания период. Тоест, не са налице опровергаващи обстоятелства по отношение определеното нулево начално салдо към 01.01.2008 г.

Посредством ССчЕ са проверени включените суми в приходна и разходна част на паричните потоци и математически грешки не са констатирани. Както бе посочено, съобразени са безкасово платените разходи за издръжка на семейството, поради което възражението в тази насока не бе доказано. Конкретни твърдения за двойно калкулиране на разходи за издръжка не за заявени и заключенията по приетите ССчЕ не са оспорени в тази им част, като същите са изготвени по данни от ревизионната преписка поради липса на представени допълнителни доказателства при съдебното оспорване /изкл. извлечения от банковите сметки на РЛ/. Посоченото е относимо и за възражението за сумите по фактури, извлечени от информационната система на НАП – твърдението за неправилното им включване в разходите на РЛ не бе доказано посредством конкретни факти. В обхвата на поставените задачи за ССчЕ не бе заявено изключване на фактура или фактури с конкретен довод за неправилното им включване в разходната част на паричния поток и с представени доказателства за различни дати на плащане от посочените във фактурите.

Що се отнася до пътуванията в чужбина, съдът намира за установено следното: - за тези, за които не са представени документи, разходите са според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /наредбата/. В случая не са представени документи, доказващи извършени разходи за пътувания в чужбина, които пътувания по години са посочени в писмените обяснения на РЛ. За 2012 г. са налице доказателства за командировки на Н.Б. – пътувания до САЩ и Великобритания, в качеството му на изпълнителен директор на ББТ ЕАД. За същите са представени разходи за пътувания за сметка на ББТ ЕАД /разходни документи – фактури за нощувки, за самолетни билети, РКО и др./, които разходи не са отразени в паричния касов поток. Тоест, за пътуванията за които са представени документи /заповеди за командировки и др./, че разходите са за сметка на работодателя, същите не са включени в паричния поток.

         В този смисъл е необходимо да се отбележи и посоченото от в.л. в ССчЕ – за извършените плащания през банковите сметки в „ПИБ“ АД няма подробно описание в банковото извлечение къде е извършено плащането, поради което експертизата не би могла да представи по-подробно описание на плащанията от тази сметка за целия проверяван период. Информацията отрича възможност да бъдат съобразени извършените приспадания спрямо начислените от приходните органи разходи по Наредбата – плащанията от дебитни и кредитни карти на жалбодателя и съпругата му за дните на командировки/пътувания. Допълнителни данни за изясняване на плащанията във връзка с доказателствената тежест за жалбоподателя - не бяха представени, поради което обективно не е възможно механично приспадане на тези плащания от начислените като разход суми за дневни и квартирни пари. Заключението не следва да бъде възприето като изясняващо спорни факти, тъй като в извлеченията /посочено и от експерта / за извършените плащания по банков път всъщност няма подробно описание къде и за какво е извършено даденото плащане.

Наред с това следва да се отбележи, че голяма част от направените разходи, според банковите извлечения представляват разходи за лични нужди /покупки на луксозни стоки в различни държави, градове, населени места и летища и магазини на марките: Louis Vuitton, Donna Karan, United Colors of Benetton, Armani Jeans, Sportstaff, Sergio Rossi, Hugo Boss, Calvin Clein, Gucci, Dolche & Gabbana, Christian Dior, Chanel, Sarl Arianie, Victoria`s secret и др. /, които също не би могло да бъдат приспаднати от начислените като разход суми за дневни и квартирни пари. В крайна сметка, независимо от изискани документи за пътуванията в чужбина, от жалбоподателя Б., не са представени документи, установяващи извършени разходи за пътувания в чужбина.

Що се касае до ССчЕ със задача за преизчисление на данъчните задължения при включване в паричния поток на брутни и нетни доходи, следва да се отбележи, че се съобразяват данните за извършени удръжки от трудовите възнаграждения на всеки от съпрузите, отразени в РА. Тоест, при извършени тегления на суми от трудовите възнаграждения  от банковите сметки, би следвало да се вземе предвид нетния доход. В този смисъл, не би могъл да бъде взет предвид първият вариант от заключение по ССч.Е, прието в настоящето съдебно производство. Както бе посочено, в отменителното решение на ВАС не се съдържат указания за включване на конкретни суми в приходната част на паричния поток или изключване на други.

Доходът не е спорен, но след като стои по банковата сметка, правилно не е включен в паричния поток, тъй като със суми от дохода не са покривани разходи от същия поток. При това положение, изплатените по банков път суми на жалбоподателя и неговата съпруга, които не са изтеглени в банка, на АТМ или за които липсват данни за разплащане с ПОС, правилно не са били включени в приходната част на паричните потоци. Тези суми, при липса на доказателства за обратното, следва да се приемат за налични в банка към края на всеки от ревизираните периоди, но не биха могли да бъдат признати за приходи, с които РЛ да е посрещало разходите си.

В тази връзка, макар правилно в математически аспект, вторият вариант на допълнителното заключение по ССчЕ, прието в настоящото производство, не би могло да бъде възприето със значение за разрешаване на спора /премахнати изтеглени суми от банкови сметки и добавени нетни доходи на съпрузите/. За целите на съпоставка между разходи и приходи се включват само приходи и разходи, които са извършени по небанков път /кешови плащания/. Тук съдът изцяло споделя становище на ответника в тази насока. Посочи се по-горе, че приходните органи са отразили в РА, че за всяка от ревизираните години - в приходната част на паричния поток са намерили отражение всички изтеглени от РЛ и неговата съпруга суми в брой от банковите сметки.

         Каза се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство конста­та­ции, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен със­тавът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2008 г., 2009 г., 2010 г.,  2011 и 2012 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия ад­министративноправен спор, в случая, следва да се съобразят след­ните нормативни текстове:

Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по чл.122 ал.1 при опре­де­ляне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на про­тивното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на за­дължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи – “Обла­га­еми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задъл­же­ното лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необла­га­е­ми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на За­кона за корпоративното подоходно облагане..”.

В конкретния казус, след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице основания на т.7 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, а именно надвишение на извършените разходи над получените приходи.

         При така събраните доказателствата съдът намира, че са налице предпоставки за прилагане на особения ред. Налице е било обстоятелство по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК, при което данъчната основа е определена по реда на чл.122 ал.2 и ал.4 ДОПК. Установено и неопровергано е, че за всяка от ревизираните години разходите на РЛ надвишават приходите с конкретна сума от ½ от недостига, който размер е обложен като получен доход от лицето по реда на ЗДДФЛ. На основание чл.123 ал.1 ДОПК подлежи на облагане данъчната основа, определена по реда на чл.122 ДОПК и съгл. чл.48 ЗДДФЛ размерът на данъка е определен върху обща годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ, умножен по съответната данъчна ставка.

         От така изложеното, се налага извод за законосъобразност на РА, който следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна – да бъде отхвърлена.

         При този изход на спора, предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото и указанията на ВАС в тази насока, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в общ размер  4 379.10 лв., в т. ч., по 1 592.40 лв. за разглеждане на делото от първоинстанционния съд, на основание чл.8 ал.1 т.4, и на основание чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1 194.30 лв.  

         Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Първо отделение,I състав,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Б. ***, против ревизионен акт /РА/ №16001614000345-091-01/19.09.2014 г., издаден от С.А.Г., длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Х.Б.М., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 110/13.02.2015 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ /”ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Б. са били допълнително установени следните дължими суми: - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 966.41 лв. и лихви в размер на 2 235.41 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 409.94 лв. и лихви в размер на 4 239.31 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 817.98 лв. и лихви в размер на 631.38 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 494.05 лв. и лихви в размер на 1 826.16 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 323.42 лв. и лихви в размер на 469.07 лв.

         ОСЪЖДА Н.Т.Б. ***, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 4 379.10 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Р България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                               СЪДИЯ :