№ 6
гр. К., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Търговско дело №
20225100900027 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетения от настъпило на **,**,**** г. ПТП, както следва:
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания; сумата от 21 360.22 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи – разликата между трудовото възнаграждение и
изплатеното обезщетение; както и сумата от 2400 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в нанесените
повреди на лек автомобил марка „БМВ“ модел ,,530d“ с № **,,,,** с номер на
рама № WBADL71080******* (променена регистрация на 07.05.2019 г. с нов
ДК № *******), ведно със законната лихва върху сумите, считано от
19.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът Ф. А. И., представляван от процесуалния си представител – адв.
Я. С., сочи в исковата молба, че на **,**,**** г. около 20.00 часа пътувал от
ЗИЕ – К. към с. М. общ. К., обл. К., като управлявал собствения си лек
автомобил марка „БМВ“ модел „530d“ е рег. № **,,,,**, с поставен
обезопасителен колан. Когато стигнал разклона, образуван с път KRZ – 1280
(гр. К. – с. М.) завил наляво по пътя за с. М. и продължил направо. При
приближаване на сградата на „Т. – К.“ АД, непосредствено преди село М.
общ. К. изведнъж друг лек автомобил се блъснал отзад в неговия автомобил.
1
Усетил, че удара е от към левия стоп, колата се завъртяла наляво, мигновено
след това последвал още един много по-силен удар от страната на ищеца –
лявата предна страна на автомобила. От удара автомобила се завъртял отново
и се придвижил перпендикулярно на пътя, плъзгайки се на гумите си. Сочи
че, в автомобила на ищеца се ударил лек автомобил, марка „М.“ модел “Е
220“ с регистрационен номер *******, управляван от Е. Т. Ю. с ЕГН
**********. След удара почувствал силни болки в лявата подбедрица, лявата
лопатка и по цялата лява част на тялото, както и в областта на дясното коляно.
Нямал пълен спомен за случилото се след ПТП, като си спомнял, че малко
след произшествието на мястото пристигнали екипи на Пътна полиция и на
Спешна помощ. Бил транспортиран от екип на ЦСМП до Спешно отделение
на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. К.. След направени изследвания бил
настанен по спешност на лечение в Отделение по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.“. Били му направени
рентгенографии, при които се установило, че има счупване на двете кости на
лявата подбедрица, счупване на лопатка на лявата ръка и счупване на 11-то
ребро, наложили болнично и оперативно лечение. На 27.12.* год. била
извършена операция на счупения ляв крак - открито наместване на фибула и
тибия и последваща гипсова имобилизация. Била извършена фиксация на
счупените кости с метални импланти. В болницата престоял на лечение от
**,**,**** г. до 08.01.2019 г. През цялото време на лечение чувствал много
силни болки, не можел да лежи на гърба си, заради счупената лява лопатка.
На 08.01.2019 г. бил изписан от болницата и транспортиран до дома си,
където лечението продължило ми в домашни условия. За проведеното
лечение била издадена епикриза ИЗ № ***/08.01.2019 год. от Отделение по
Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.“.
Лечението в домашни условия и стационари на болници продължило повече
от една година и половина, като през цялото време бил неработоспособен.
Непрекъснато се налагало да посещава лекари и експертни лекарски комисии.
За периода от 25.02.2019 г. до 23.12.2019 г. посещавал лекари – специалисти,
при които му били извършвани различни медицински процедури, за което
били издавани болнични листове. След настъпилото ПТП чувствал силни
болки, изобщо не можел да се обслужва сам повече от половин година, дори
и за ежедневните физиологични нужди, при което му помагали неговата
съпруга, родителите, близки и приятели. Бил на легло дълго време,
2
раздвижвал се и ставал много трудно, като не можел да използва помощни
средства – патерици, поради счупването на лопатката. На 11.05.2020 г. бил
приет на лечение в Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ АД, гр. К.. На 12.05.2020 г. била извършена операция за
изваждане на металните импланти за фиксация на счупените кости на левия
крак. В болницата престоял на лечение до 14.05.2020 г., за което била
издадена епикриза ИЗ № 5458/14.05.2020 г. от Отделение по Ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.. След
операцията и по време на лечението чувствал много силни болки. На
14.05.2020 г. бил изписан от болницата и бил транспортиран до дома си,
където лечението продължило в домашни условия. След операцията чувствал
силни болки, като отново бил издаден болничен лист за
неработоспособността му за времето от 11.05.2020 г. до 12.06.2020 г.
Наложило се многократно да бъде преглеждан от ТЕЛК, за удължаване на
болничните листове. Издадени му били Експертно решение на ТЕЛК при
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, АД гр. К.“ № **** от 17.10.2019 год. и
Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.“
№ **** от 27.05.2020 г. за удължаване на болничните с по 60 дни. На
23.12.2019 г., бил издаден Протокол за медицинска комисия от СЛКК по
ортопедия и травматология № 1063/23.12.2019 г. за изпращане на ТЕЛК за
определяне на процент загубена работоспособност. В резултат от ПТП бил
трудоустроен, с трайно намалена работоспособност – 40 %, удостоверено
след преглед от ТЕЛК, за което било издадено Експертно решение на ТЕЛК
при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.“ № **** от 16.11.2020 год. При
прегледа пред ТЕЛК се установило наличие на оток на глезена и ограничена
подвижност на лява глезенна става с трайна контрактура - стъпало
флектирано плантарно до 40 градуса, накуцваща походка, ляво рамо с
ограничени и болезнени движения абдукция до 60 градуса. На **,**,**** г.
бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № *-1036-
376/**,**,**** г. от ОДМВР – К., в който компетентния служител
констатирал, че именно Е. Т. Ю. с ЕГН ********** при управление на лек
автомобил марка „М.“ модел „Е 220“ с ДК № *******, по път KRZ – 1280 (гр.
К., с. М.), с посока от ЗИЕ – К. към с. М. нарушил правилата за движение,
регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) допуснал
настъпване на ПТП с правилно движещия се и управляван от ищеца лек
3
автомобил марка „БМВ“ модел ,,530d“ е № **,,,,**. По случая било
образувано наказателно производство – ДП № 770 от * г. по описа на РУ – К.
и АНД № 16 от 2020 год. по описа на PC – К.. В хода на наказателното
производство били извършени всички необходими действия по
разследването, от които се доказало по безспорен начин, че Е. Т. Ю. е
извършил деянието, което е квалифицирано, като престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както и от обективна, така и от
субективна страна. По делото била назначена САТЕ № 88/27.05.2019 г., в
заключението, на която вещото лице определило, че непосредствено преди
ПТП Ю. е управлявал МПС е превишена скорост – 131,40 км/ч, което било
главната причина за настъпване на ПТП. С определение от 26.02.2020 г.,
влязло в законна сила на 13.03.2020 г., посоченото наказателно дело било
прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК. От така извършеното от Е. Т.
Ю. престъпление на ищеца били причинени неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдание вследствие на инцидента. По време на
лечението за ищеца се грижили негови близки и приятели. Сочи, че бил
много активен човек и за него бил огромен стрес да остане на легло дълго
време и да не може да се движи и обслужва сам. Не можел да заеме нормална
позиция на тялото дори и в леглото заради счупената лява лопатка. Болките се
увеличили и след претърпяната операция и проведените рехабилитационни
процедури. Емоционалното му състояние се влошило много, започнал да се
страхува да се вози в автомобили. Дълго време вземал обезболяващи и
успокоителни лекарства. След събитието започнал да страда от безсъние. От
травмите не можел да се възстанови напълно и поради трудоустрояването с
40 % неработоспособност изгубил работата си, тъй като не можел да
изпълнява трудовите си задължения за длъжността „оператор автоклав“ при
работодателя „Теклас България“ ЕАД. Независимо, че от деянието изминали
повече от три години, все още не можел да се съвземе от травмите и
емоционалния срив и продължавал да чувства болки в местата на счупване,
които се усещали по-силно при продължително натоварване и при влошено
метеорологично време. Болките продължавали да се усещат и към настоящия
момент. Освен неимуществените вреди, като резултат от ПТП на ищеца били
причинени и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
разликата от трудовото му възнаграждение за длъжността „оператор
автоклав“ при работодателя „Теклас България“ ЕАД и действително
4
платеното от НОИ обезщетение поради временна неработоспособност.
Имуществените вреди от пропуснатите ползи в случая се равнявали на
разликата от действително дължимото от работодателя възнаграждение,
изчислено на база на месец 12.* г. (месеца предхождащ застрахователното
събитие) в размер на 2560.46 лева (обща сума за времето на
неработоспособността – 30 725.52 лева) и действително платеното
обезщетение от НОИ за времето на неработоспособността от **,**,**** г. до
25.11.2019 г. общо – 9 365.30 лева. Имуществените вреди от ПТП, изразяващи
се в пропуснати ползи от разликата от трудовото възнаграждение и
действителното платено обезщетение за временна неработоспособност от
НОИ се равнявали на сумата от 21 360.22 лв. Имуществените вреди,
изразяващи се в повреди на личния му лек автомобил лек автомобил марка
„БМВ“ модел ,,530d“ с № **,,,,** с номер на рама № WBADL71080*******
(променена регистрация на 07.05.2019 г. с нов ДК № *******) до степен на
неизползваемост по предназначение, наложило прекратяване на
регистрацията на 09.05.2019 год., се равнявали на сумата от 2 400 лева. Общо
причинените от застрахователното събитие – ПТП имуществени вреди
възлизали на 23 760.22 лв. Твърди че, собственика на автомобила, причинил
нанесените вреди имал валидна към датата на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество „З.А.Д. Д.Б.:
жИ.т и здраве“ АД, с ЕИК съгласно застрахователен договор/полица №
BG/30/118001192376 с покритие на застрахователния риск от 19.04.* година
до 18.04.2019 година. Налице била причинна връзка между настъпилото ПТП
и причинените телесни увреждания – счупване на двете кости на лявата
подбедрица, счупване на 11 – то ребро, счупване на лявата лопатка и
разкъсно-контузна рана в областта на дясната колянна става, довели до
разстройство на здравето и контузия на тялото, причинили болка и страдание.
Причината за настъпилото ПТП била виновно поведение на делинквента, с
което нарушил правилата за движение, в качеството си на водач на
застрахования при ответното дружество автомобил със застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към датата на застрахователното
събитие – настъпилото ПТП на **,**,**** г. На **,**,**** г. предявил
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ с вх. № 1205 от **,**,****
г. за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди от
застрахователното събитие - ПТП, по повод, на което била образувана щета
5
№ 0801 - 001596/2020-01 от 2020 г. С уведомление с изх. № 1809 от
07.04.2021 год. били изискани допълнителни книжа с оглед установяване
вината на делинквента. С молба, отправена до ответното дружество на
17.05.2021 г., представил на основание чл.106, ал.3 от КЗ допълнително
наличните у ищеца документи и книжа, като изрично уведомил ответното
дружество, че не разполага с исканата от тях информация и, че не съществува
правна пречка ответника да се снабди с изисканите документи и книжа,
съдържащи обща информация относно механизма на ПТП по реда на чл. 107,
ал. 1 от Кодекса за застраховането. С уведомление – отказ с изх. № 3004 от
18.06.2021 г. било отказано изплащане на обезщетение за претърпените вреди
по предявената по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция, като
незаконосъобразно ответното дружество се позовавало на разпоредбата на
чл.108, ал.1 , т.1 от КЗ. Счита, че са налице елементите на фактическия състав
за реализиране пряката отговорност на застрахователното дружество.
Ответникът отказал да определи и заплати обезщетение по реда на чл.380 от
КЗ, в срока по чл.496 от КЗ поради, което за ищеца възниквал правен интерес
от предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпилото на **,**,**** г. застрахователно събитие – ПТП с
причинени на ищеца телесни повреди, изразяващи се в счупване на двете
кости на лявата подбедрица, счупване на 11-то ребро, счупване на лявата
лопатка и разкъсно-контузна рана в областта на дясната колянна става, довели
до разстройство на здравето и контузия на тялото причинила болка и
страдание, както и сумата от 23 760.22 лв., представляваща обезщетение на
имуществени вреди, причинени виновно от Е. Т. Ю. с ЕГН **********, с
адрес с. М. мах. „П.“ № 12 общ. К., обл. К., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „М.“ модел „Е 220“, с peг. №
*******, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл.380 от КЗ – 19.06.2021 година (срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ) до
окончателното и изплащане. Претендира разноски. В представена
допълнителна искова молба оспорва възражението за съпричиняване поради
непоставен обезопасителен колан. Сочи, че при страничен удар на МПС
6
триточковият предпазен колан бил с нулева ефективност поради
възможността на тялото да се да се придвижва свободно в страни. В съдебно
заседание, представляван от процесуалния си представител - адв.Я. С.,
поддържа предявеният иск. По направено искане за изменение на предявения
иск за заплащане на разликата между трудовото възнаграждение и
полученото обезщетение от НОИ, съдът е допуснал исканото изменение като
цената на този иск е намалена от 21 360.22 лв. на 6 390.75 лв.
Ответникът „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“ АД – гр. С., представляван от
процесуалния си представител по пълномощие – адв. И. Ц., оспорва
предявените искове, като неоснователни в представен отговор на исковата
молба. По отношение на иска за неимуществени вреди счита същия за
неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да го отхвърли изцяло, като претендира разноски. В случай, че съдът
намери иска за основателен, моли съда да намали размера на обезщетението,
тъй като претендираното с исковата молба обезщетение било прекомерно
завишено. Относно предявения иск за пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата от получаваното брутно трудово възнаграждение от работодателя и
полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, счита този
иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер. По
отношение на исковата претенция за щетите върху собствения на ищеца
автомобил, счита същия за недопустим, тъй като липсвала претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в твърдени
щети върху процесния автомобил. Не било спазено специалното
рекламационно производство, предвидено от нормите на КЗ. С оглед на
изложеното липсвала една от положителните предпоставки за надлежното
упражняване правото на иск, а именно входирана извънсъдебна претенция за
обезвреда на щетите върху процесния автомобил. Моли съда да постанови
определение за прекратяване на производството по делото по така предявения
иск. Алтернативно оспорва иска по основание и размер. Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л. а. „М.” с рег. № ******* по
силата на застрахователна полица № BG/30/118001192376, сключена със
„ЗАД Д.Б.: жИ.т и здраве” АД и валидна към датата на произшествието. С
оглед на изложеното, моли съда да отдели тези обстоятелства за безспорни
между страните по делото. Оспорва следните обстоятелства: че водачът Е. Т.
7
Ю. е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това
липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно
протИ.правно поведение. Не били налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се
ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди на ищеца и предявените
срещу дружеството искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетения за
претърпените от него неимуществени вреди е необосновано и прекомерно
завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедлИ.ст”, по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, не била абстрактно понятие, а било свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението и същото не можело
да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение били и
редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на
тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедлИ.ст да се присъди за неимуществени вреди. Съгласно
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено „след
като се установи, че действително са претърпели такива вреди”. Твърди също,
че искът се явява неоснователен и в пълния предявен размер. Същият не бил
съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на
процесното ПТП и надвишавал значително справедлИ.то и достатъчно да
компенсира вредите му обезщетение. Претендирания размер не бил съобразен
и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от
процесното ПТП. Представените с исковата молба медицински документи
били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях – липсвали медицински
документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалия, относно възстановителните процеси, контролни прегледи при
травматолог, които били необходими при твърдените увреждания на ищеца.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както
8
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ф. А.
И., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП за
поставяне, респ. неправилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че
посоченото нарушение от страна на ищеца се намирало в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради
което и при евентуална доказаност на исковите претенции, определеното от
съда за справедлИ. обезщетение следвало да бъде намалено на половина
заради наличието на принос. Твърди, че като съпричина за настъпилия пътен
инцидент било протИ.правното пътно поведение на ищеца по делото като
водач на МПС марка „БМВ“ модел ,,530d“ с № **,,,,**, изразяващо се в
управление на МПС с превишена и несъобразена скорост, като не е могъл
поради това да спре или да се отклони наляво, респ. надясно и е съпричинил
пътния инцидент. Предвид изложеното и при евентуална доказаност на
исковата претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение
следвало да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна
на пострадалия. Оспорва се и началната дата, от която се претендира лихва за
забава при основателност и доказаност на главната претенция. В конкретния
случай дружеството било уведомено за пръв път за процесното събитие с
получаване на доброволната претенция от ищеца – вх. № 1205 от **,**,****
г. С писмо изх. № 1809/07.04.2021 г. дружеството изискало от увреденото
лице да представи допълнителни документи, които са от значение за
преценката за основателността на претенцията и определяне размера на
претендираното обезщетение. Такива не постъпили по така образуваната
щета при дружеството – ответник. Предвид горното, с писмо изх. №
3004/18.06.2021 г. било отказано изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение. Затова сочи, че при основателност на главната
претенция лихва би могла да се претендира едва след изтичане на
тримесечния срок в рамките на които застрахователя следва да плати, респ.
отказва да изплати претендираното обезщетение или от датата на входиране
на настоящата исковата молба в Окръжен съд – К.. В съдебно заседзание,
представляван от ю.к. П. Н., поддържа становището си, изразено в отговорите
на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
9
От представените като доказателства по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № *-1036-376 с дата **,**,**** г., протокол за
оглед на пътно-транспортно местопроизшествие с дата **,**,**** г. и
фотоалбум към протокол за оглед на местропроизшествие по ДП № 770/20128
г. по описа на РУ - К., се установява, че на **,**,**** г. водачът Е. Т. Ю.
управлявал лек автомобил марка "М. Е220", с рег. № *******, движейки се с
несъобразена скорост губи контрол, в следствие на което, блъска движещият
се лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. номер **,,,,**, управляван от Ф.
А. И., след което този автомобил се блъска в бетонна ограда и се преобръща
странично.
От представеното като доказателство по делото НОХД № 16/2020 г. по
описа на РС – К., се установява, че същото е било образувано по обвинителен
акт против Е. Т. Ю. за извършено от същия деяние по чл.343, ал.1, б.“б“, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на **,**,**** г. на общински път KPZ-
1280 в посока с.М. общ.К. при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка "М. " с peг. № *******, нарушил правилата за движение
- чл.20, ал.2 от ЗДвП (Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението) и
по непредпазлИ.ст е допуснал причиняването на ПТП с лек автомобил
марка"БМВ" с рег. № ******** причинявайки средна телесна повреда на Ф.
А. И. от с.Д., общ. К., изразяваща се в счупване на малкия и на големия пищял
на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на левия
крак. Във връзка с направено от пострадалия Ф. А. И. искане за прекратяване
на наказателното производство на основание чл.343, ал.2, т.2, във вр. с ал.1,
б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, производството по НОХД № 16/2020 г. по
описа на РС – Къпрджали е прекратено с протоколно определение,
постановено в съдебно заседание на 26.02.2020 г.
От представените като доказателства по делото епикриза ИЗ *** КП
217.1 на Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ "Д-р Ат.
10
Дафовски" АД - гр.К., епикриза ИЗ 5485 КП 219 на Отделение по Ортопедия и
травматология при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД - гр.К., както и болнични
листове, се установява, че Ф. А. И. е бил приет за лечение в Отделение по
Ортопезия и травматология при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД - гр.К. за
времето от **,**,**** г. до 08.01.2019 г., както и от 11.05.2020 г. до
14.05.2020 г., с окончателна диагноза счупване на тялото (диафазата) на
тибията, счупване на вътрешния медиален мамелол, счупване на лява лопатка,
счупване на 12-то ребро., като е била изписана на 08.01.2019 г.
С експертно решение № **** от зас. 074 с дата 17.10.2019 г. на Втори
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД – гр.К., експертно
решение № **** от зас. 093 с дата 27.05.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД – гр.К., експертно решение № **** от зас.
190 с дата 16.11.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД – гр.К. и протокол на медицинска комиси, на ищеца е била
определена 40% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза:
последици от счупване на долен крайник, посттравматична анкилоза на лява
раменна става в неблагоприятно положение след счупване на лопатката;
последици от счупване на ляв тибиален мамелол и фибулата; анкилоза на
горна и долна скочна става.
По повод настъпилото ПТП ищецът Ф. А. И., представляван от адв. Я.
С. е предявил застрахователна претенция вх. № 1205/**,**,**** г. към
ответното дружество на основание чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и имуществени вреди в размер
на 19 650.58 лв., представляващи разлика между получаваното трудово
възнаграждзеание и изплатеното от НОИ обезщетение.
С писмо изх. № 1809/07.04.20219 г., ответното дружество уведомило
ищеца, чрез адв. Я. С., че във връзка с постъпила молба за изплащане на
обезщетение следва да представи копия от цялата първична медицинска
документация, както и копия от всички документи, с които разполага,
свързани с настъпилото ПТП.
В отговор на това писмо ищецът изпратил до ответното дружество
молба изх. № 391-ЗП/14.05.2021 г., с която заявява, че към застрахователната
претенция са представени всички документи, с които разполага.
С уведомление-отказ изх. № 3004/18.06.2021 г., ответното дружество
11
уведомило ищеца, чрез адв. Я. С., че поради непредставяне на изисканите
документи не може да се ангажира със становище относно справедлИ.
възмздяване на претърпените вреди.
Като доказателство по делото е представено електронно извлечение на
застраховка "Гражданска отговорност" серия GO № 64105305, изд. от „ЗАД
Далл богг жИ.т и здраве“ АД, с валидност от 18.04.* г. до 18.04.2019 г.
относно лек автомобил с ДКН *******.
От показанията на разпитаните по делото С.и А. Р. И. и Ф. Р. Ю., се
установява, че на **,**,**** г. ищецът Ф. А. И. претърпял ПТП с личният си
автомобил, в резултат на което получил телесни увреждания и лежал в
болнично заведение. След изписването му от болничното заведение
лечението продължило в домашни условия.
С.ят Е. Т. Ю. сочи в показанията си, че когато предприел маневра
изпреварване на автомобила, управляван от Ф. А. И., същият завил рязко в
неговата лента, след което последвал удар в задната лява част на автомобила.
От писмените заключения на вещото лице инж. В. Д. по назначените
съдебно-автотехнически експертизи, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че лек автомобил „БМВ 530А”,
с ДКН **,,,,**, управляван от Ф. И. и лек автомобил „М. Е220", с ДКН
*******, управляван от Е. Ю., са се движили попътно един след друг по
общински път KRZ-1280, с посока от ЗИЕ-К. към с. М.. При достигане на
уширението пред входа на „К. Т.” АД, л.а. „БМВ" е извършил ляв завой и е
навлязъл в мислената лява лента, затваряйки пътя на движещият се след него
автомобил. В този момент Ю. е бил предприел изпреварване на автомобила
пред него. Траекториите на движение на двата са се пресекли. Точно пред
портала на складовата база „М.ът" ударил с предната си дясна част, задната
лява част л.а. „БМВ”. От ударния импулс е генериран въртящ момент
(MB=F.a), който е завъртял „БМВ-то" наляво по посока обратна на часовата
стрелка. Подобен момент се е генерирал и за л.а. "М.", който го е завъртял
надясно по посока на часовата стрелка. Л.а. „БМВ" се е извъртял почти
перпендикулярно на пътното платно и л.а. „М." го е ударил повторно в лявата
странична част (между вратите). Ударът е бил с голяма кинетична енергия и е
предизвикал големи деформации по купетата на автомобилите (до степен
разбитост). В резултат на удара, л.а. „БМВ” е увеличил скоростта си, като се е
12
плъзгал странично по пътното покритие (гумите му са оставили следи по
асфалта). Спрял е в положението, открит след ПТП. След втория удар в
„БМВ-то”, л.а. „М." се е завъртял отново надясно по посока на часовата
стрелка и с предната си лява част се е забил в бетонния фундамент на
огралата (като го е разрушил). От постъпателната скорост (напред) и
завъртащия момент, генериран в този удар, се е обърнал на лявата си
странична част и деформирал металната надстройка на огралата. От
остатъчната скорост се е плъзнал напред, като се е установил в положението
открит след ПТП.
Местата на ударите се намират на общински път KRZ-1280 (К.-с.М.), до
входа на складова база на „К. Т." АД. Първият удар между л.а. „БМВ и л.а.
„М.", е на платното за движение, в мислената лява лента. Координатите му са:
на разстояние Ху1 - 6,50м., от МЛ по посока обратна на огледа (мерено
успоредно на оста на пътя) и на Yy1- 2,80м., от БЛ навътре на платното за
движение (мерено перпендикулярно на оста на пътя).
Непосредствено преди ПТП на **,**,**** г., лек автомобил „М. Е220",
с ДКН *******, се е движил зад л.а. „БМВ 530А", с ДКН **,,,,** по средата на
платното за движение. Масовият му център е описвал праволинейна
траектория на движение, която е била в мислената лява лента за движение.
Скоростта на движение на л.а. марка „М.”, модел „Е220", с ДКН *******,
непосредствено преди ПТП не е била съобразена от техническа гледна точка с
конкретните условия на видимост, състоянието на пътя и интензивността на
движението. От техническа гледна точка причината за ПТП, е внезапно
навлизане в мислената лява половина от платното за движение от страна на
водача на лек автомобил „БМВ 530А", с ДКН **,,,,** - И. и управлението с
превишена скорост на л.а. „М. Е220". ******* от водача му Ю.. И. не е могъл
да определи скоростта на приближаващото го отзад МПС - л.а. марка „М.",
модел „Е220”, с ДКН ******* по светлината на фаровете му.
Предпазният колан пристяга пътника така, че при удар ограничава две
от движенията му напред и нагоре, но в третата от посоките ефективността му
е много ниска. Главата във всички случаи би имала третата степен на свобода
– т.е. свободното й движение към (в случая) лявата страна. Така И. би
получил удари в интериора на купето намиращ се от тази страна.
Процесният автомобил „М. Е220",с ДКН *******, е оборудван с
13
триточкови инерционни обезопасителни колани на предните и задни седалки
(за водача и пътниците) в купето. Същите са 5 на брой. Автомобилът е
фабрично осигурен и с четири въздушни възглавници - за водач и пътник на
предните седалки и две (лява и дясна) странични завеси. Обезопасителните
колани на предните и задни седалки са триточкови инерционен тип.
Задействат се автоматично при рязко нарастване на спирачното закъснение.
Въздушните възглавници за водача и пътника се задействат при рязко
нарастване на спирачното закъснение (при стойности по-големи от това,
което може ла генерира спирачната уредба) и при ъгъл на ударния импулс не
по-голям от 30°. Страничните завеси се активират при страничен улар.
Скоростите на двата автомобила участвали в процесното ПТП са: 1.Лек
автомобил „М. Е220”, с ДКН *******: преди ПТП и в момента на първия
удар – 131.40 км/ч., а в момента на втория удар – 120.00 км/ч. 2. Лек
автомобил „БМВ", с ДКН **,,,,**: след първия удар – 29.33 км/ч., а след
втория удар – 45.19 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил „М." е
била превишена и несъобразена с конкретната пътна обстановка.
Водачите на леките автомобили, участвали в процесното ПТП са
имали/нямали следните технически възможности да предотвратят
настъпването на ПТП:
1.Използване на спирачните уредби.
1.1.Водачът на л.а. „М." - Ю. чрез аварийно задействане на спирачната
уредба не е можел да предотврати ПТП.
1.2.Ако водачът на л.а. „М.” - Ю. се е движил с максимално
разрешената скорост от 90 км/ч с аварийно задействане на спирачната уредба,
не е можел да предотврати ПТП.
1.3.Ако водачът на л.а. „М." - Ю. се е движил със скорост от 82,05 км/ч
с аварийно задействане на спирачната уредба, не е можел да предотврати
ПТП.
1.4.Aко водача на л.а. „БМВ" - И., продължи да се движи в права посока
и аварийно използва спирачната уредба с тази маневра би предотвратил
настъпването на ПТП.
2.Извършване на други спасителни маневри.
2.1.Маневрата „завой надясно" за водача Ю. (на М.а) е била
14
невъзможна.
2.2.Ако Ю. извърши маневра „завой наляво", с нея не би предотвратил
настъпването на ПТП.
2.3.Ако Ю. се движеше с максимално разрешената скорост от 90км/ч и
извърши същата маневра „завой наляво”, пак не би предотвратил
настъпването на ПТП.
2.4.Ако той се движи със скорост, която му позволява в рамките на
осветеното от фаровете разстояние да възприеме опасността и извърши
маневрата, пак не би предотвратил настъпването на ПТП.
Дължината на „опасната зона" пред л.а. „М. Е220",с ДКН *******, при
така изчислената скорост е 135,98 м. Момента на възникване на „опасността"
за водача на л.а. „М. Е220”, с ДКН*******, е когато фаровете на автомобила
му осветят попътно движещият се пред него лек автомобил, и му дадат
възможност да го възприеме на разстояние 65,00м (при движение на дълги
светлини).
Пазарната стойност на щетите по л.а. „БМВ 530d", **,,,,**, към датата
на ПТП - **,**,**** г. възлиза на 2 435лв.
От писмените заключения на вещото лице д-р Н. М. по назначените
съдебно-медицински експертизи, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че при ПТП на **,**,**** г. на
Ф. А. И. е било причинено: Счупване на малкия пищял на лявата подбедрица
и на големия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенната става;
счупване на лявата лопатка; счупване на дванадесето ляво ребро, наложили
болнично и оперативно лечение и наблюдение. Счупването на големия и на
малкия пищял на лявата подбедрица е довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак за повече от един месец. Счупването на лявата
лопатка е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
повече от един месец. Счупването на дванадесето ляво ребро е довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (временно
и неопасно за жИ.та).
Правилно поставеният предпазен колан ограничава движенията на
пътниците и водача на автомобила в посока напред и нагоре. Ефективността
му за ограничаване на движението на телата встрани е много ниска. При удар
15
между два автомобила телата на пътуващите в тях се придвижват към точката
на удара. В конкретния случай е настъпил удар с голяма кинетична енергия в
л.а. „БМВ” в лявата му странична част (между вратите). Тялото на водача Ф.
И. се е ударило в интериора на купето, намиращ се в тази му част (вътрешна
повърхност на вратата, облегалка на седалка, колонка между вратите, праг).
С оглед установените травми при ищеца и силно намалената
ефективност на предпазния колан при страничен удар, какъвто е налице в
случая, Ф. И. би получил същите или сходни по тежест травми при поставен
предпазен колан, или без такъв.
Вещото лице сочи, че в материалите по делото няма данни ищецът да е
провеждал рехабилитация. Видно от експертното решение на ТЕЛК,
оздравителния процес при Ф. И. е протекъл незадоволително като време и
резултат. На 16.11.2020 г. ищецът е бил с посттравматична анкилоза на лявата
раменна става, след счупване на лопатката, с абдукция до 60 градуса и
Анкилоза на долна и горна скочна става на левия крак с трайна контрактура-
стъпало флек- тирано плантарно до 40 градуса. Била му е определена
временна нетрудоспособност от 40% за срок до 01.12.2021 г. Понастоящем Ф.
И. изпитва болка и има ограничени движения в лявата глезенна става и лявата
раменна става. Походката му е куцаща. Лявото му стъпало е флектирано
плантарно до 30 градуса, а абдукцията (отвеждането) на лявата ръка в
раменната става е възможно до 40 градуса.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп
предмет и добре отговарят да са възникнали при пътно-транспортното
произшествие от **,**,**** г. - при удар лек автомобил в предната лява част
на автомобила, чийто водач е бил Ф. А. И.. Определената с експертно
решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД гр.К. № **** от
16.11.2020 г. временна нетрудоспособност от 40%, е в следствие на
травматичните увреждания, получени при ПТП. Възможно е и към момента,
при физически натоварвания и неблагоприятни атмосферни условия, Ф. И. да
има усещане за болка в областта на лявата глезенна става и лявата раменна
става.
Правилно поставеният обезопасителен колан не ограничава
страничното придвижване на тялото на водача при пътно-транспортно
произшествие. В конкретния случай е налице удар на автомобила в предната
16
му лява част. При сблъсък между два автомобила, телата на намиращите се в
тях се придвижват към точката на удара. По тежест и локализация
травматичните увреждания на Ф. И. добре отговарят да са възникнали при
пътно-транспортното произшествие от **,**,**** г. Те биха възникнали и
при правилно поставен предпазен колан.
От писменото заключение на вещото лице Г. Д. Д. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и разпита на същата в съдебно
заседание, които съдът приема, се установава, че паричната равностойност на
пропуснатите от Ф. А. И., с ЕГН **********, ползи, формирани от разликата
между месечното трудово възнаграждение за месец 12/* г. при работодателя
„Теклас Българя“ ЕАД и действително платеното обезщетение от НОИ за
периода на временната неработоспособност от **,**,**** г. до 19.12.2019 г., е
в размер на 6 390.75 лв.
При тези данни, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 25.12.* г.
ПТП, е основателен и доказан.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на **,**,**** г.
на общински път KPZ-1280 в посока с.М.общ.К. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "М. " с peг. № *******, Е. Т. Ю.
нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст е
допуснал настъпването на ПТП с лек автомобил марка"БМВ" с рег. №
******** причинявайки средна телесна повреда на Ф. А. И. от с.Д., общ. К.,
изразяваща се в счупване на малкия и на големия пищял на лявата
подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак.
Установява се също така от заключенията на вещото лице инж.В. Д., че
непосредствено преди ПТП на **,**,**** г., лек автомобил „М. Е220", с ДКН
*******, се е движил зад л.а. „БМВ 530А", с ДКН **,,,,**, по средата на
платното за движение. Масовият му център е описвал праволинейна
траектория на движение, която е била в мислената лява лента за движение.
Скоростта на движение на л.а. марка „М.”, модел „Е220", с ДКН *******,
непосредствено преди ПТП не е била съобразена от техническа гледна точка с
конкретните условия на видимост, състоянието на пътя и интензивността на
движението. От техническа гледна точка причината за ПТП, е внезапно
17
навлизане в мислената лява половина от платното за движение от страна на
водача на лек автомобил „БМВ 530А", с ДКН **,,,,** - И. и управлението с
превишена скорост на л.а. „М. Е220". ******* от водача му Ю.. И. не е могъл
да определи скоростта на приближаващото го отзад МПС - л.а. марка „М.",
модел „Е220”, с ДКН ******* по светлината на фаровете му.
Не е спорно по делото, че лек автомобил марка „М. Е220", с ДКН
*******, който по времето на настъпването на ПТП на **,**,**** г. е бил
управляван от Е. Т. Ю. е имал застрахователна полица за застраховка
"Гражданска отговорност", издадена от ответното дружество с валидност от
18.04.* г. до 18.04.2019 г.
Налице е причинна връзка между поведението на водача на лекия
автомобил - Е. Т. Ю. и причинените телесни увреждания на ищеца Ф. А. И..
Това е така предвид обстоятелството, че лекият автомобил „М. Е220”, с ДКН
*******, управляван от Е. Т. Ю. преди ПТП и в момента на първия удар се е
движил със скорост от 131.40 км/ч., а в момента на втория удар – 120.00 км/ч.
Високата и несъобразена скорост на автомобила, управляван от Е. Т. Ю. е
основна причина за настъпването на ПТП и причиняване на телесни
увреждания на ищеца Ф. А. И..
Наличието на застрахователно правоотношение поражда възможността
увреденият да търси обезщетение пряко от застрахователя, каквато е
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ. Изпълнено е и изискването на чл.380 от
КЗ, като в законовия срок ответното дружество не е удовлетворило
застрахователната претенция на ищеца. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по прекия иск за обезщетение на увреденото
лице. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за
овъзмездяване на претърпените от ищеца Ф. А. И. неимуществени вреди са
необходими и достатъчни 60 000 лв.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че съгласно
заключението на вещото лице д.р Н. М. на Ф. А. И. е било причинено:
счупване на малкия пищял на лявата подбедрица и на големия пищял на
лявата подбедрица в областта на глезенната става; счупване на лявата
лопатка; счупване на дванадесето ляво ребро, наложили болнично и
оперативно лечение и наблюдение. Счупването на големия и на малкия пищял
на лявата подбедрица е довело до трайно затрудняване на движението на
18
левия крак за повече от един месец. Счупването на лявата лопатка е довело до
трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец.
Счупването на дванадесето ляво ребро е довело до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (временно и неопасно за жИ.та).
Съдът съобрази и обстоятелството, че понастоящем Ф. И. изпитва болка
и има ограничени движения в лявата глезенна става и лявата раменна става.
Походката му е куцаща. Лявото му стъпало е флектирано плантарно до 30
градуса, а абдукцията (отвеждането) на лявата ръка в раменната става е
възможно до 40 градуса. Също така с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ
„Д-р Атанас Да- фовски” АД гр.К. № **** от 16.11.2020 г. на ищеца е
определена временна нетрудоспособност от 40%, която е в следствие на
травматичните увреждания, получени при ПТП.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия Ф. А. И., което е обосновано с
твърдения за нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП за поставяне,
респ. правилно поставен обезопасителен колан, както и протИ.правното
пътно поведение на ищеца, изразяващо се в управление на МПС с превишена
и несъобразена скорост, като не е могъл поради това да спре или да се
отклони наляво, респ. надясно и е съпричинил пътния инцидент.
Това възражение е неоснователно. Относно твърденията за непоставен,
респ. неправилно поставен обезопасителен колан, то съгласно заключението
на вещото лице д-р Н. М., се установява, че с оглед установените травми при
ищеца и силно намалената ефективност на предпазния колан при страничен
удар, какъвто е налице в случая, Ф. И. би получил същите или сходни по
тежест травми при поставен предпазен колан, или без такъв.
По отношение на второто твърдение за протИ.правното пътно
поведение на ищеца, изразяващо се в управление на МПС с превишена и
несъобразена скорост, като не е могъл поради това да спре или да се отклони
наляво, респ. надясно, следва да се посочи, че съгласно заключението на
вещото лице инж. В. Д. скоростта на лек автомобил „БМВ", с ДКН **,,,,**,
управляван от ищеца след първия удар е 29.33 км/ч., а след втория удар 45.19
км/ч. Поради това не може да се приеме, че скоростта на движение на този
автомобил към момента на удара е била превишена или несъобразена.
Действително по делото е установено, че ищецът е извършил маневра наляво,
19
навлизайки в мислената лява лента за движение, но такова възражение за
съпричиняване не е направено от ответника, поради което не може да бъде
взето предвид.
С оглед изложеното така определеният размер на обезщетението в
размер на 60 000 лв. справедлИ. би възмездил претърпените от ищеца.
Предвид изложеното, основателен и доказан се явява и предявеният иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 6 390.75 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от разликата
между трудовото възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност. Съгласно заключението на вещото лице Г. Д. Д.
паричната равностойност на пропуснатите от Ф. А. И. ползи, формирани от
разликата между месечното трудово възнаграждение за месец 12/* г. при
работодателя „Теклас България“ ЕАД и действително платеното обезщетение
от НОИ за периода на временната неработоспособност от **,**,**** г. до
19.12.2019 г., е в размер на 6 390.75 лв., до който размер е основателен този
иск.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лекия
автомобил на ищеца, то същият е недопустим и като такъв следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде
прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ. Т.е., предявяването на застрахователна претенция пред застрахователя е
процесуална предпоставка за допустимостта на прекия иск. В случая ищецът е
предявил застрахователна претенция към ответното дружество, но само по
отношение на имуществените вреди от разликата между трудовото
възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност. Относно причинените вреди на лекия автомобил не е
заявена претенция към застрахователя, поради което този иск е недопустим.
Що се отнася до претенцията за заплащане на законна лихва върху
размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи
20
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
т.1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; т.2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по чл.106, ал.3 от КЗ. В настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като със
застрахователна претенция вх. № 1205/**,**,**** г. ищецът е представил
всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и законна лихва се дължи след
изтичането на срока от 15 работни дни, а именно считано от 10.04.2021 г.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с
което ответното дружество „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“ АД – гр. С. да бъде
осъдено да заплати на ищеца Ф. А. И. сумата в размер на 66 390.75 лв., от
които 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди и 6 390.75 лв., представляващи обезщетение от причинени
имуществени вреди, от настъпило на 25.12.2018 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 10.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 2 400 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„БМВ“ модел ,,530d“ с № **,,,,** (променена регистрация на 07.05.2019 г. с
нов ДК № *******) следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим,
а производството в тази част следва да бъде прекратено.
При този изход на делото в полза на процесуалния представител на
ищеца - адв. Я. С. се следват разноски по делото в размер на 2 521.72 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията от ДВ, бр. 68 от 2020
г., тъй като договорът за правна защита и съдействие и сключен на 31.05.2022
г.
Също така ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ОС - К. сумата в размер на 3 744.03 лв., от които 2 655.63 лв. д.т.
върху уважения размер на иска (66 390.75 лв Х 4% = 2 655.63 лв.) и 1 088.40
лв. - бюджетни разходи за вещи лица.
На ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски,
21
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 200.11 лв.
Ето защо и на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с
чл.52 от ЗЗД, окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“ АД – гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул.
Г.М.Д. № 1, с ЕИК *********, да заплати на Ф. А. И., с постоянен адрес с. Д.,
общ. К., обл. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 66 390.75 лв., от които
60 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
и 6 390.75 лв., представляващи обезщетение от причинени имуществени
вреди, от настъпило на 25.12.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 10.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“ АД – гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул.
Г.М.Д. № 1, с ЕИК *********, да заплати на адв. Я. М. С. от САК, с адрес на
кантората гр.С., ж.к. "М. 4", бл.429, вх.3, с ЕГН **********, сумата в размер
на 2 521.72 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“ АД – гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул.
Г.М.Д. № 1, с ЕИК *********,, да заплати по сметка на ОС - К. сумата в
размер на 3 744.03 лв., от които 2 655.63 лв. д.т. върху уважения размер на
иска и 1 088.40 лв. - бюджетни разходи за вещи лица.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Ф. А. И., с постоянен
адрес с. Д., общ. К., обл. К., с ЕГН **********, против „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и
здраве“ АД – гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул. Г.М.Д. № 1, с ЕИК *********, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за за заплащане на сумата от 2 400 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „БМВ“ модел ,,530d“ с № **,,,,** (променена регистрация на
07.05.2019 г. с нов ДК № *******), като недопустим и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Решението в частта, с която „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“ АД – гр. С., е
осъдено да заплати на Ф. А. И. сумата в размер на 66 390.75 лв., подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
22
Решението, имащо характер на определение, в частта, с която е оставен
без разглеждане предявеният от Ф. А. И. против „З.А.Д. Д.Б.: жИ.т и здраве“
АД – гр. С., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата
от 2 400 лв. и производството в тази част е прекратено, подлежи на обжалване
с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
23