№ 13272
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110112730 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Фирма, с която
е предявил срещу С.О. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата 2086.13 лв.,
представляваща данък върху недвижим имот определена в акт за
установяване на задължение № ************1 от 24.10.2017 г. и сумата от
5220.83 лв., представляваща такса битови отпадъци определена в акт за
установяване на задължение № ************* от 20.09.2021 г., за които суми
е образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Н.К.,
поради погасяването им по давност.
Ищецът поддържа, че с акт за установяване на задължение №
************1/24.10.2017г. са му начислени вземания, както следва: данък
недвижими имоти по партида № ************** в размер на 294,18 лв. за
2012г. и лихва в размер на 273,52 лв.; данък недвижими имоти по партида №
************** в размер на 293,66 лв. за 2013г. и лихва в размер на 243,21
лв.; данък недвижими имоти по партида № ************** в размер на
293,14 лв. за 2014г. и лихва в размер на 213 лв.; данък недвижими имоти по
партида № ************** в размер на 292,63 лв. за 2015г. и лихва в размер
на 182,79 лв. или сума в общ размер 2086,13 лв. С акт за установяване на
задължение № *************/20.09.2021г. са му предявени вземания, както
следва: такса битови отпадъци за недвижим имот по партида №
************** в размер на 731,15 лв. за 2012г. и лихва в размер на 684,36
лв.; такса битови отпадъци за недвижим имот по партида № **************
в размер на 731,15 лв. за 2013г. и лихва в размер на 608,53 лв.; такса битови
отпадъци за недвижим имот по партида № ************** в размер на 731,15
лв. за 2014г. и лихва в размер на 543,28 лв.; такса битови отпадъци за
недвижим имот по партида № ************** в размер на 731,15 лв. за
1
2015г. и лихва в размер на 460,06 лв. или сума в общ размер 5220,83 лв.
Поддържа, че сумите са част от вземания, за които е образувано изп. д. №
************* по описа на ЧСИ Н.К.а. След справка по изпълнителното дело
установил, че по него били приложени 2 бр. разписки за връчване на
процесните актове, подписани съответно от лица с имена Николов и
Георгиев. Поддържа, че не познава лице с име Николов, а Георгиев е портиер
на блока, в който ищецът живее. Сочи, че е подал молба до СО на
04.03.2022г. за погасяване по давност на вземанията, но същите не са
отписани. Твърди, че изпълнителното дело било образувано след погасяване
на процесните вземания по давност, както и че не е извършвано
разпределение на постъпили суми по него. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим. Поддържа, че
отписването на погасени по давност публични вземания се осъществява по
реда на ДОПК. Оспорва иска като неоснователен. Излага аргументи за
приложението на чл. 171 ДОПК, като издаването на акта, а не връчването му,
прекъсва давността, като няма данни преди 04.03.2022 г. ищецът да се е
позовал на изтекла давност. Поддържа, че към момента на образуване на
процесното изп.д. давността не е изтекла, като същата се прекъсва с
предприемане на изпълнителни действия. Сочи и че абсолютната давност не е
изтекла. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на претендираното възражение на насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца са издадени акт за установяване на
задължение № ************1/24.10.2017г. и акт за установяване на
задължение № *************/20.09.2021г., с които са начислени посочените
в исковата молба задължения за данъци за недвижим имот и такси битови
отпадъци, по които актове срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
************* по описа на ЧСИ Н.К.а.
По делото са представени два броя приходни квитанции от 08.12.2022 г.
от страна на ответника С.О., от който е видно, че ищецът е заплатил изцяло
сумите по акт за установяване на задължение № ************1 от 24.10.2017
г., както и в акт за установяване на задължение № ************* от
20.09.2021 г., които суми са предмет на настоящото дело, което обстоятелство
е потвърдено и от процесуалния представител на страната в проведеното
открито съдебно заседание на 20.03.2023 г.
2
По делото е представен препис от изп. д. № ************* по описа на
ЧСИ Н.К., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 19.11.2021 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване са приложени акт за
установяване на задължение № ************1 от 24.10.2017 г., както и акт за
установяване на задължение № ************* от 20.09.2021 г.
На 25.01.2022 г. са изпратени два броя запорни съобщения до Фирма и
Фирма, с които е наложени запор върху всички сметки на длъжника Фирма в
банките.
На 25.01.2022 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот собственост на длъжника Фирма. От извършените отбелязвания е видно,
че възбраната е била вписана в Служба по вписванията – гр. София на
26.01.22 г.
С постановление от 01.03.2022 г. на съдебния изпълнител е спряно
изпълнителното производство на основание обезпечителна заповед от
24.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1215/2022 по описа на СГС.
При отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в
тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска.
Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като
в хипотеза, в която твърденията на ищците за правен интерес от иска не се
установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и
същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за
наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася по основателността на иска. В конкретния
случай по делото не се спори, а и от представените приходни квитанции се
установява изпълнени на задължението от длъжника по отношение на
процесните суми предмет на акт за установяване на задължение №
************1 от 24.10.2017 г. и акт за установяване на задължение №
************* от 20.09.2021 г. Настоящият състав намира, че в случаите,
когато сумите са били заплатени на взискателя /ответник/, то длъжникът в
изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу
взискателя /ответник/, поради което следва да се приеме, че отрицателния
установителен иск е недопустим, тъй като за тази сума той няма интерес да
води иск по чл. 439 ГПК. Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението,
като поиска установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че
основание за правен интерес у длъжника от предявяване на този
установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист. При условие че процесните сумите са били
преведени на взискателя /ответник/ и той е изцяло удовлетворен, не е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ГПК.
3
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че
взискателят /ответник/ е бил изцяло удовлетворен, то настоящото
производство по реда на чл. 439 от ГПК се явява недопустимо поради липса
на правен интерес, поради което следва да бъде прекратено.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 от ГПК
ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от Фирма, ЕИК ********, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. В. срещу С.О.,
БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата 2086.13 лв., представляваща данък върху
недвижим имот определена в акт за установяване на задължение №
************1 от 24.10.2017 г. и сумата от 5220.83 лв., представляваща такса
битови отпадъци определена в акт за установяване на задължение №
************* от 20.09.2021 г., за които суми е образувано изпълнително
дело № ************* по описа на ЧСИ Н.К., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. В. В., да заплати на С.О., БУЛСТАТ: **********, със
седалище и адрес на управление: /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 4 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4