Решение по дело №6128/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 985
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20185530106128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                             03.07.2019 г.                    гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                         ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 05 юни                                                                                                 Година 2019

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

При участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев гражданско дело № 6128 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от Профи кредит България ЕООД, ЕИК ********* срещу Р.П.Т., ЕГН **********, в която се твърди, че на 03.10.2011 г. между страните бил сключен договор за револвиращ кредит, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответницата сумата от 800 лева в заем, който последната да върне на 36 равни месечни вноски от по 80 лева, с падеж – десето число на всеки месец. Ищецът превел сумата по посочена от ответницата банкова сметка. Р.Т. обаче погасила само две от погасителните вноски. Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено наличието на негово вземане по Договор за револвиращ кредит ****** срещу длъжника Р.П.Т. в общ размер на 3796.50 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/, включващи 2735.23 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки/,представляващи неизплатено парично задължение, и неустойка в размер на 1061.27 лв. /хиляда шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки./ Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.П.Т.. Твърди, че договорът бил сключен не на 03.10.2011 г., а на 03.01.2011 г. Падежът на последната вноска изтичал на 10.01.2014 г. Счита, че тези вноски се погасявали с кратка тригодишна давност, която била изтекла на 10.01.2017 г., като прави възражение за изтекла в нейна полза кратка погасителна давност. Дори и да се приемело, че договорът бил обявен за предсрочно изискуем на 05.07.2011 г., както твърдял ищеца, то за вземането му на 05.07.2016 г. била изтекла общата петгодишна погасителна давност, като прави възражение за изтекла такава в нейна полза.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание на 05 юни 2019 г. страните, редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпраща молба, с която моли делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата си молба и моли искът да бъде уважен. Ответницата изпраща молба, с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие, поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

На база представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното.

От представеното копие на Договор за револвиращ заем № ***** се установява, че на 03.01.2011 г. между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ищецът се е задължил да предостави на ответницата сумата от 800 лева, която да бъде върната на 36 равни месечни вноски от по 80 лева всяка. Към договора са приложени декларация за обработка на лични данни и общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за револвиращ заем. Съгласно т. 10.3.1 от същите, в случай че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от тридесет дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или други, съгласно т. 10.4 при прекратяване на договора, остава задължението на длъжника да заплати всички дължими суми по договора. Видно от представеното копие на банково бордеро, на 04.01.2011 г. Профи кредит България ЕООД е превело сумата от 800 лева на посочената от Р.Т. банкова сметка. ***е по сметка на Р.Т. към договор за потребителски кредит № *****, последната е заплатила две вноски с падеж на 10.02.2011 г. и 10.03.2011 г. Тъй като последващи вноски не са били заплащани, Договорът е бил прекратен на основание т. 10.3.1 от Общите условия на 05.07.2011 г., като този факт не се оспорва от страните.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

По своя предмет, права и задължения сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът Профи кредит България се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя Р.Т. сумата от 800 лева, а последната е следвало да погаси задължението си на 36 вноски от по 80 лева всяка. Ответницата е заплатила само две месечни вноски, последната с падеж на 10.03.2011 г. Тъй като не е заплатила следващите вноски, първата с падеж на 10.04.2011 г., от следващия ден е била в просрочие. Считано от 11.05.2011 г., това просрочие е надхвърлило тридесет дни и е настъпило условието, по силата на което договорът е бил прекратен и всички дължими суми по него са станали изискуеми. Между страните не се спори, че кредиторът е прекратил договора на 05.07.2011 г.

По отношение възраженията на ответницата за изтичане на кратка и обща погасителна давност. В чл. 111, б. "в" от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 – ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Задължението за възстановяване на отпусната по договор за кредит сума има характер на задължение по договор за заем, като при заема е налице неделимо плащане, независимо дали е уговорено да бъде извършено на вноски. Погасителните вноски не представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като с постигнатите уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части по смисъла на чл. 66 ЗЗД /в този смисъл е Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Поради това, съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна съгласно чл. 110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер – в случая – считано от 05.07.2011 г., съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и на основание чл. 10.3.1. от "Общите условия към договора за револвиращ заем", от която дата тече и петгодишната погасителна давност. Видно от данните по делото, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е депозирано от "Профи Кредит България" ЕООД в съда на 08.06.2018 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок, при което кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на задължението. Поради това, съдът приема за основателно и обосновано възражението на ответната страна, че правото на кредитора да претендира изпълнение на неизпълнено парично задължение по процесния договор е погасено поради изтекла петгодишна давност. Следователно, вземането на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за невърнатата част от заетата сума по този договор е погасено по давност, а искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед отхвърлянето на иска в цялост, сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. Искането на ответницата, за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се уважи. От същата беше представен договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че за адвокатско възнаграждение е заплатена сумата от 480 лева в брой. Съгласно тълкувателната практика, в този случай договорът има характера на разписка, заплащането на възнаграждението е доказано и следва да бъде присъдено в тежест на ищеца.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Р.П.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че му дължи сумата 3796,50 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) по Договор за револвиращ заем № ********** от 03.01.2011 г., със законна лихва от 08.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за която е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 1652/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 3015/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с п.а. да заплати на Р.П.Т. с п.с. направените по делото разноски в размер на 480 лева – адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: