РЕШЕНИЕ
Номер 53512.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
Секретар:Пенка Н. Шивачева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20202000500284 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и следващите
от ГПК, по въззивните жалби на двете страни по гр.д.№706/19г. по описа на
Бургаския окръжен съд, против Решение №138/02.07.20г., постановено по
същото дело.
Въззивната жалба на ищцата Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Бургас,
чрез процесуален представител адв. Д. Р.-*АК, със съдебен адрес:гр.Б., ул. "С.
С.“ № **,вх. *, ет. *, е насочена срещу горепосоченото решение В ЧАСТТА,
отхвърляща претенцията й за присъждане на неимуществени вреди в размер
над 10 000лв., до претендираните с исковата молба 30 000лв., ведно със
законна лихва за забава.Моли се за отмяната му в тази част и за
постановяването на ново, с което искът да бъде изцяло уважен.
Въззивницата ищца сочи, че въпреки правилно изяснената фактическа
обстановка по делото, почиваща на събраните в производството
доказателства(свидетелски показания и съдебно- медицин-ска експертиза),
съдът е преценил степента на причинените й при падането на пътното платно
увреждания, трайните последици от тях и продължител-ността на
последвалия възстановителен период неправилно, остойностявайки ги в
размера на частично уважената претенция за обезщетение на преживените от
произшествието болки и страдания.
След собствен анализ на фактите, страната обосновава извод за
основателност на заявеното обезщетение за неимуществени вреди в пълния
му размер. Дири разноски и не ангажира нови доказателства.
1
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваем ответник – община
Несебър със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ №10,
представлявана от кмета си Н. Д., чрез процесуален представител – ю.к. М. В.,
в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на
ищцата, т.к. съдът е определил размера на търсеното от нея обезщетение,
съблюдавайки стриктно критерия “справедливост“, визиран в чл.52 от ЗЗД и
при съобразяване на действително претърпените от Г. морални вреди.Моли за
отхвърляне на жалбата, не ангажира нови доказателства и дири разноски,
включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба на ответната община изразява недоволството й от
съдебното решение В ЧАСТТА, присъждаща на ищцата обезщетение за вреди
от инцидента, настъпил в с. Р., на ул.“Л.“, на дата 06.06.18г.
Оспорват се фактическите изводи на съда относно времето(ден и час) и
механизма на осъществяване на описания от ищцата инцидент, както и
обстановката, в които се е осъществил.Страната счита недоказан часът на
настъпването му, поради противоречие в показанията на разпитаните по
делото свидетели и между тях и представения лист за преглед на пациент в
КДБ/СО.
Оспорва се изводът на съда за доказана причинно – следствена връзка
между инцидента и вредоносните последици от него, изразяващи се в
телесните увреждания, за които ищцата дири обезщетение, поради
разминаване в съдържанието на доказателствата, които ги описват. Оспорва
се също и размерът на присъденото за неимуществени вреди обезщетение,
което се сочи за прекомерно и несъответстващо на действително
претърпените увреждания. Моли се за отмяна на осъдителното решение на
Бургаски окръжен съд и за отхвърляне на заявените претенции изцяло.Дирят
се ю.к. възнаграждение и съдебно-деловодни разноски. Не се ангажират нови
доказателства.
Въззиваемата ищца Д.Г. не е представила отговор на въззивната жалба
на община Несебър.
В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно заседание,
становището на Гинкова се поддържа лично и чрез процесуален представител
– адвокат, а това на общината- чрез юрисконсулт.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно
решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид оплакванията за неправилност на
решението, при съвкупната преценка на доказателствата по делото и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Производството по делото е образувано пред Окръжен съд Бургас по
две претенции за парично обезщетение- за неимуществени и за имуществени
вреди, претърпени от ищцата при инцидент- падане, поради неравности на
пътното платно и получените в следствие това телесни увреждания, както и за
претърпените в тази връзка болки,страдания и сторени разходи, основани на
чл.49,вр.чл.45 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба Гинкова е описала този
инцидент като падане при пешеходното й придвижване по ул.“Л.“ в с. Р., в
посока от центъра на селото към гр.Несебър, осъществил се на 06.06.18г.,
около 21,20часа. Посочила е участъка от пътя за собствен на ответната
Община Несебър. Описала го е като неосветен, неподдържан в изправност,
осеян с дълбоки хаотично разположени неравности, а банкетът от двете му
страни, като изцяло зает от паркирани превозни средства, което я принудило
да премине именно по платното с нарушена настилка. При придвижването си
покрай сгради №1 и №3 на същата улица, се спънала и паднала по лице, като
получила множество наранявания: охлузвания, кръвонасядания по челото,
носа, областта на дясното око, лявото око, имала болки в областта на
челюстта, зъбите и дясната ръка, главата й била замаяна, изпитвала
главоболие дълго време след инцидента, което след няколко дни наложило
хоспитализирането й в Неврологично отделение на УМБАЛ-Бургас.
От медицински лица било установено мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, счупване на носни костици, описаните по- горе
охлузвания и кръвонасядания, такива по дясното коляно и лява
подбедрица,фрактура на пет зъба, руптура на медиален менискус , изпитвала
силни болки при обикновено вървене и свиване на краката.
Травматичните увреждания наложили почти половин годишно лечение,
при което изпитала силни болки и страдания, а за възстановяването си
направила и разноски.
Счита, че ответникът носи отговорност за така описаните вреди, защото
като собственик на пътния участък, намиращ се на негова територия, е бил
длъжен да го ремонтира и поддържа в изправност,( задължения по
чл.31,вр.чл.8, ал.3 от ЗДВП), както и да сигнализира препятствията по него и
да ги отстрани във възможно най-кратък срок( задължения по чл.167, ал.1,
изр.1 от ЗДВП), които не е спазил.
Претендирала е обезщетение от 30 000лв. за преживените от инцидента
и при възстановяването си от травмите болки и страдания, както и 1085лв. за
имуществените вреди-направени разходи за медицинско лечение, ведно със
законната лихва за забава от момента на увреждането(06.06.18г.), до
окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил претенциите по основание, като заявени без
3
посочването на достатъчно конкретни обстоятелства, охарактеризиращи
инцидента и пътната обстановка, при която се е случил(местонахождение,
характеристики на неравностите по пътя, където е пострадала ищцата), а по
същество е намерил изложените в исковата молба обстоятелства за
противоречиви и неподкрепени от писмените доказателства, приложени към
нея.
Съдът е уважил заявената претенция за имуществени вреди изцяло, на
база представената в тази връзка медицинска документация и данни за
платени услуги по физическото и психическо възстановяване на ищцата от
инцидента.
Претенцията за неимуществени вреди е уважена частично- в размер от
10 000лв., а в останалата й част е отхвърлена като недоказана. Присъдени са и
законна лихва за забава върху главниците от деня на деликта, до изплащането
им. На ответника са възложени разноските на ищцата, съобразно уважената
част от иска и дължимата за производството държавна такса.
Въззивният съд споделя крайните правни изводи на първоинстан-
ционния по двата иска, като излага в тази връзка следните съображения:
Във въззивните жалби не се повдигат възражения по собствеността на
пътния участък, в който ищцата твърди да е претърпяла деликта, нито се
оспорва задължението на ответника като собственик на този път да го
поддържа в изправност, да сигнализира неравностите по него и да ги
отстранява в най- кратък срок от време.
Неоснователно е според апелативния съд възражението на въззивника-
ответник за неяснота в механизма на деликта и липса на причинно следствена
връзка между него и установените по делото вреди, претърпени от
въззиваемата ищца.
Съдът няма основание да дискредитира като доказателствени средства
без доказателствена сила показанията на св. К. и Ч., т.к. в рамките на процеса
не се твърди, нито установява тяхната заинтересованост от тезата на ищцата,
не се констатира противоречие помежду им по основни важими за казуса
обстоятелства, досежно установяването на времето, мястото и пътната
обстановка, при които се е осъществило нараняването на Г., както и досежно
вредоносните последици от инцидента. Сведените от посочените лица данни
не само не си противоречат, но и взаимно се допълват, т.к. дават информация
за различни обстоятелства.
Показанията на свидетелката – очевидец на инцидента- Ч., не
установяват конкретния час, когато се е случил инцидентът, но за съда
определянето му дори приблизително е важно дотолкова, доколкото да
съобрази условията, при които се е осъществил и по- точно дали това е
4
станало в тъмната част на денонощието.
Затова съдът приема за достатъчно конкретни за целите на казуса
показанията на посочената свидетелка в смисъл, че това е станало на
свечеряване, след 20.30 часа, когато за безопасността на придвижващите се по
улицата пешеходци е било необходимо улично осветление, но в случая то е
било оскъдно. Точният час на приемане на пострадалата в МБАЛ – Бургас и
на изписването й в деня на инцидента( след 21,30 часа според свидетелката
или между 23.15 и 23.30часа според листа за прием на пациент в МБАЛ
Бургас), са без значение за защитната теза на ответника, повдигащ този
въпрос, т.к. не го освобождава от отговорност, поради недоказан деликт.
Наличието на деликта се установява от св. Ч., която ведно с другите
седящи вечерта на 06.06.18г.под шатрата на хотел „Ивиан“, с
административен адрес с.Р., ул.“Л.“№ *,чула тъпия удар от падането на
ищцата и стона й, веднага излязла на улицата и видяла падналата по очи Г.
Вдигнали я с усилие и й оказали първа помощ, като при това се установява и
състоянието й непосредствено след удара- наранено лице- цялото в кръв,
кървящ нос- вероятно счупен, открита рана в дясната част на челото, оток и
посиняване на очите, две ударени кървящи колена, съмнения за мозъчно
сътресение, т.к. пострадалата била отнесена и заспивала, полагали усилия да я
държат будна до болницата в Бургас, където почти веднага я отвели с кола.
Свидетелката е описала и това, че участъкът, в който ищцата е паднала, е
изровен, зле осветен от улична лампа, неподдържан, опасен и причинил не
едно падане и нараняване на други преминаващи през същото място лица. Тя
го е описала като намиращ се в такова лошо състояние от 2014г. до 2019г.,
като е посочила още, че в този участък няма оформена пешеходна зона, а в
конкретната вечер ищцата не е можела да ползва банкета, защото от едната
страна бил зает от паркираните до хотела три коли, а от другата страна – от
два магазина.
Въззивният съд не споделя също и възражението на ответника-
жалбоподател за липса на причинно–следствена връзка между гореописания
деликт и вредоносните последици, за които ищцата иска обезщетение.
Показанията на свидетелката Ч. за механизма на инцидента и първите
установени от него вредоносни следи по пострадалата, кореспондират със
събраната по делото медицинска документация за нараняванията й. В същия
смисъл са и констатациите от експертизата на д-р П., изслушан като експерт
по делото в първа инстанция.
На база СМУ от 08.06.18г. с две допълнения- от 01.08.18г.и от
21.11.18г. и амбулаторен лист от 21.08.18г., издаден от д-р Х. П. - зъболекар,
вещото лице е направило извод за следното:на първата дата са установени
повърхностно охлузване на кожата на Г. в средната част на челото с размери
1Х1см., охлузване по гърба на носа - същият леко оточен, болезнен при
5
палпация, с установено при рентгеново изследване счупване на носните
костици; областта под дясното око–оточна, с червеникаво кръвонасядане,
същата област в ляво- кръвонаседнала без оток, синкаво–кръвонаседнало
дясно коляно, петнисто синкаво кръвонасядане по предна повърхност на лява
подбедрица с диаметър 1,5см. Оплаквала се от болки в местата на травмите и
в горната челюст и дясна ръка, с изтръпване на последните пръсти.
На втората дата- присъединени констатаци от епикриза от
Неврохирургично отделение за период на хоспитализация от 16.07.18г. до
20.07.19г., когато е констатирано мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма.
На третата дата – епикризата е допълнена с констатации за руптура на
медиален менискус.
Амбулаторирният лист от зъболекаря установява фрактура на пет зъба,
възстановени с фотополимерни пломби, а един от тях- преден горен резец- и с
кореново лечение и щифт.
Вещото лице е заявило, че всяка една от така установените травми може
да бъде следствие от падането на ищцата на пътя в с. Равда, на 06.06.18г., т.к.
тогава тя е била травмирана предимно в лицевата част на главата- по
издадените части, но е била наранена и в дясно коляно. По отношение
травмата на менискуса на същото, която е установена най- далеч във времето
след инцидента, е заявил, че руптурата може да настъпи и извън външен
травматизъм, включително не заради падане, но е свързана с неудобство и
болки, налагащи своевременно търсене на медицинска помощ.
Съдът съобразява още и отразеното в листа за преглед на пациента от
06.06.18г., в част „анамнеза“, че има леко охлузване на дясно коляно, запазен
пълен обем на движение и няма болка при вървене.
С оглед горните данни, преценени в съвкупност, въззивният съд приема
за установена причинно – следствената връзка между инцидента и
нараняванията, изразяващи се: в охлузвания на челото на Г., оток на лицето й
в дясно под окото и кръвонасядане на меките тъкани под двете очи, охлузване
и насиняване на дясно коляно, на предна част на лява подбедрица и мозъчно
сътресение в лека степен, неопасно за живота, които представляват
множество, но леки телесни повреди, причиняващи временно, краткотрайно
разстройство на здравето на пострадалата и несъздаващи опасност за живота
й.
Счупването на петте зъба също се установява от експерта като
следствие от падането на ищцата и нанесения от това удар на лицевата й част,
но т.к. данните по делото не сочат на избиването или разклащането им,
респективно за счупването им на нивото на венеца, съдът ги преценява като
6
лека телесна повреда, причиняваща краткотрайно и неопасно за живота
неблагоприятно за пострадалия здравословно състояние.
Счупването на носните костици е също установено от медицинските
документи и експерта по делото като следствие от травмата, което с оглед
това, че е констатирано отново при прегледа на ищцата през м. юли 2018г.,
т.е. след повече от 30 дни от инцидента, съдът приема за средна телесна
повреда, но в най-ниска степен на тежест, т.к. в процеса няма данни за
усложнения, изкривявания, остатъчни белези, необходимост от наместване
или хирургическа намеса за възстановяването на тази телесна част.
Руптурата на менискуса на дясно коляно съдът не приема за причинена
от обследвания по делото инцидент, поради установяването му почти шест
месеца след падането на ищцата в с. Равда, т.е. с оглед голямата му
отдалеченост във времето от травматичния момент, поради това, че може да
бъде обусловен от други фактори и предвид споделеното от експерта, че тази
травма причинява неудобство и болки, които налагат търсене на медицинска
помощ, а при първоначалния си преглед ищцата е имала запазена походка и
не е съобщила болка при вървене.
В обобщение на всичко гореказано, съдът приема заявените претенции
за неимуществена обезвреда, поради преживените от горепосочените травми
болки и страдания на ищцата за доказани по своето основание.
По спора за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди:
Съдът го определя съобразно визирания в чл.52 от ЗЗД критерий
„справедливост“, който според правната теория и константната съдебна
практика не е абстрактно понятие, а е конкретно определяем на база
установените по всеки отделен казус обстоятелства, като: възраст, трудова
заетост, общо здравословно състояние на пострадалия преди и след деликта,
интензитет и продължителност на търпените неблагоприятни последици от
травмите, естеството им, продължителността на възстано-вителния период,
прогноза за развитие на травматизма, наличието на остатъчни прояви и
последствия от травмите, икономическите условия в страната по време на
възникване на вредите, до преодоляването им и др. специфични за всеки
случай обстоятелства, имащи отношение към пълното и адекватно
остойностяване на претърпените вреди.
В случая ищцата е 53 годишна по време на инцидента, самоосигуряващо
се лице , със собствен малък бизнес –магазин под наем, в който работела
според св. К. Няма данни по делото да е имала сериозни здравословни
проблеми преди инцидента, описана е от св. К. - нейна съседка, като „силна и
смела жена“, много борбен и жизнен човек, който „се превърна в една
развалина“. Според същата свидетелка тя била в тежко общо състояние след
7
падането, лежала обездвижена в дома си, оплаквала се от силни болки в
ставите и ребрата и от световъртеж, с рани, отоци и синини по лицето,
изплашена от случилото се, страхувала се да се погледне в огледалото, била
обслужвана от свидетелката, която й носела храна и лекарства, не можела да
се храни, защото имала проблем със зъбите, не ходела на работа, отоците й
спаднали след повече от месец, а психическата травма останала по- дълго- не
можела да я преодолее, да спи , сънувала кошмари, започнала да посещава
редовно психолог, за да преживее страха си.
Интензитета на преживените в тази връзка страдания и болки според
горните данни, се преценява от съда за силен към датата на деликта и в
първия месец от възстановителния период, а след това и до приключването
му, което съдът възприема за приблизително краят на м. август
(възстановяването и на последните увредени зъби)-по-слаб. Възстановяването
на психичното равновесие на ищцата след шока от травмата е по-дълго- до
средата на м. ноември 2019г., от когато датират последните представени по
делото данни за посещение на психолог.
Понастоящем не се изтъкват и установяват настъпили от падането
усложнения на установените травми, а по липсата на други данни, последните
следва да се приемат за излекувани.Но остатъчната чувствителност на
предните зъби при студено и отхапване, констатирана в медицинската
експертиза по делото, според съда следва да се съобрази при определянето на
размера на дължимото от ответника обезщетение.От значение е и
обстоятелството, че при падането са причинени множество травми, макар
предимно представляващи леки телесни повреди.
В обобщение на горните обстоятелства и предвид стандарта на живот в
страната ( 510лв. минимална месечна работна заплата в страната за 2018г. и
851лв. средна работна заплата за трето тримесечие на 2018г.), съдът приема,
че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания
от деликта е в размер на 10 000лв., колкото е преценила и първата инстанция,
разгледала спора.
Върху тази главница е дължима и компенсаторна лихва за забава , в
размер на законната лихва за забава, считано от датата на деликта, до
окончателното й изплащане(осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД).
По спора за дължимото обезщетение за имуществени вреди:
Във въззивната си жалба ответникът е оспорвал основателността на
дължимото обезщетение за имуществени вреди на ищцата само с оглед
разгледаните по-горе доводи за недоказаност на деликта и за липсата на
доказателства за причинно-следствена връзка между него и описания в
исковата молба политравматизъм.
8
С оглед обективираните изводи на този съд за доказаност на твърдения
от ищцата деликт и описаните по- горе физически и психически нейни
травми, претенцията за имуществени вреди следва да се приеме също за
доказана по основание.
Тъй като няма конкретни възражения срещу размера на това
обезщетение, а ищцата е представила доказателства за платени във връзка с
лечението й разходи, съдът се солидаризира с фактическите констатации и
решаващите правни изводи на първата инстанция, изразени в мотивите на
обжалваното решение по отношения на тази претенция и на основание чл.272
от ГПК , препраща към тях, като я намира за доказана в поискания от Гинкова
общ размер от 1085лв.Върху нея е също дължима компенсаторна лихва в
размер на законната лихва за забава, считано от датата на деликта, до
окончателното изплащане.
В обобщение на гореизложеното и поради съвпадение на крайните
правни изводи на двете съдилища по заявените искове, решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските и
държавната такса.
При този изход от делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
въззивницата-ищца има право на разноски в производството , съобразно
уважената част от исковете й, а именно 438,62лв.(съответна част от
адвокатския хонорар на процесуалния представител адв. Радева в общ размер
от 1230лв.).
Въззивникът-ответник има на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на
разноските, съобразно отхвърлената част от заявената от Гинкова претенция,
т.е. 65лв. за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната в настоящото производство.
Тъй като определената и внесена от Община Несебър държавна такса
по въззивната жалба е 200лв., а пълната дължима държавна такса е в размер
на 221,70лв., Общината следва да бъде осъдена да заплати разликата от
21,70лв. в Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Бургас, с
настоящото решение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №138/02.07.20г. по гр.д.№706/19г. по описа
на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Община Несебър с ЕИК ********* с адрес на управление
гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. с ЕГН **********
9
от гр. Б. сумата 438,62лв., представляваща съдебно- деловодни разноски,
сторени в производството по в.гр.д.№284/20г. по описа на Апелативен съд
Бургас.
ОСЪЖДА Община Несебър ДА ЗАПЛАТИ на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд Бургас д.т. в размер на 21,70лв. за
разглеждането на подадената пред Апелативен съд Бургас въззивна жалба, по
която е образувано в.гр.д.№284/19г. по описа на БАС.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на
Община Несебър сумата 65 лв., представляваща разноски (юрисконсултско
възнаграждение) за защитата й в производството по в.гр.д.№284/20г. по описа
на Апелативен съд Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10