РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Омуртаг , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно
наказателно дело № 20203510200283 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „БИЛД СТОР 3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Омуртаг, ул.“Родопи“ № 38, със законен представител С. М. А.
- управител, против Наказателно постановление № 38-0001723 от 23.10.2020г. на
директора на РД „АА“ – Русе. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска същото да
бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.
П. от АК – Велико Търново, който поддържа жалбата.
Ответникът – РД “Автомобилна администрация” - Русе , редовно призован,
не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована не изпраща
представител.
Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима и след запознаване с представените доказателства, приема за
установено следното:
В приложения към административно - наказателната преписка АУАН Серия А-
2020 № 278942/21.09.2020г., е отразено, че на 21.09.2020г., около 15.00 часа в
административната сграда на ОО „АА“ – гр.Търговище, била извършена комплексна
проверка на дружеството превозвач „БИЛД СТОР 3“ ООД – гр.Омуртаг, ЕИК
*********, притежаващо лиценз № 17288 за товарни превози в Общността, при която
1
било констатирано следното нарушение: „Като превозвач е допуснал лицето И. Ш. И.,
с ЕГН ********** да извърши международен превоз на товари с СМR от Германия до
Дания, с № 3208-0336/42545 от 26.08.2020г., с товарен автомобил влекач Рено Т, с рег.
№ **** от категория N3, без лицето И. да е притежавал валидно Удостоверение за
психологическа годност.“ Посочено е, че последното валидно удостоверение на И. е
било със срок до 31.01.2018г., а превозът бил извършен на 26.08.2020 г., видно от СМР
и информацията от картата на водача за дигитален тахограф.. Като нарушена законова
разпоредба е посочен чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАП. В АУАН са описани иззетите
като писмени доказателства документи. Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 38-0001723 от 23.10.2020г.. на директора
на РД “Автомобилна администрация” - Русе, с което за извършено административно
нарушение по чл. чл. 7а, ал.2, предл. 3-то от ЗАП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв., на основание чл.96г, ал.1,
предл. 2-ро от ЗАП. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в
АУАН. Изложено е становище на АНО, че не са налице предпоставки за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Към АНП са приложени и: Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
МТИТС, Международна товарителница CMR № 3208-0336/42545, Справка в регистъра
на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологически
изследване на И. Ш. И. към 21.09.2020 г., справка в ТР за актуално състояние на „Билд
стор“ ООД към 21.09.2020г., справка отдел „Лицензи“, Компютърна разпечатка –
Дейности (Водачи) – м.август 2020г.. За изясняване на констатациите по акта в съдебно
заседание, по искане на административно – наказващия орган, са допуснати и
разпитани като свидетели актосъставителят И.И. и М. М. – Д. - свидетел по акта.
Свидетелите заявяват, че нарушението било констатирано на 21.09.2020г. в ОО „АА“ –
гр.Търговище, при извършена комплексна проверка на „БИЛД СТОР 3“ ООД –
гр.Омуртаг и описват същото.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът констатира, че при съставяне на
акта и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ги опорочават. В АУАН и процесното НП не е посочено
точно място на извършване на нарушението. Видно от атакуваното наказателно
постановление, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е свързано с
неизпълнение на задължението му регламентирано в чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАП,
да осъществява превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията на изброените в посочената норма подзаконови нормативни актове. В
случая от материалите по делото е видно, че превозът, за допускане на който е
санкционирано дружеството жалбоподател е международен. Съгласно съдебната
практика по чл.44, ал.1 от НПК с оглед обстоятелството, че лицензираното да
осъществява превози дружество не е положило дължимата грижа и в разрез с
нормативните изисквания е организирало и допуснало реализирането на
международни превози, както и фактът, че логистичната дейност се извършва именно в
населеното място, където е седалището на санкционираното лице, следва, че местно
компетентен да разгледа жалбата на това лице е съ ` ът, в чийто район се намира
седалището на дружеството /Опр. № 5 от 14.012020 г. по наказателно частно дело №
1210/2019 г. на ВКС, ІІІ н. о./ Следователно, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН,
подсъдността при съдебно обжалване на наказателни постановления и електронни
фишове се определя от мястото, където е извършено или довършено нарушението, а за
нарушения, извършени в чужбина, компетентен да разгледа делото е СРС, предвид
2
даденото в цитираното по- горе определение на ВКС разрешение на спора за
подсъдността, по аналогия следва, че в конкретния случай мястото на извършване на
нарушението е гр.Омуртаг, в който са адреса на управление и седалището на
наказаното дружество. В АУАН и НП обаче са посочени мястото на извършване на
превоза и мястото на извършване на проверката, но не и мястото на извършване на
нарушението. Наред с това както от АУАН, така и от процесното НП е видно, че
изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в допускане от страна на
дружеството жалбоподател да бъде извършен международен превоз от водач, който
към датата на извършване на превоза не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, установено от направена справка в информационната система
на ИААА. Съответно, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл.
3-то от Закона за автомобилните превози, а като основание за налагане на санкцията –
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от същия закон. Тези разпоредби предвиждат следното: „Чл. 7а.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм. и доп., бр. 9 от 2017 г.) Лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.“;
„Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) (1)
Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция
в размер 3000 лв.“ Следователно, както описанието на нарушението в АУАН и НП,
така и правната му квалификация, обуславят извод, че правните норми, определящи
нарушението като такова са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от други
нормативни актове. В случая това не е сторено, като в описанието на нарушението
дори не е посочено, с кой от именно подзаконов нормативен акт са определени
изискванията за психологична годност и съответно в правната квалификация на
нарушението не е посочена и правната норма от този подзаконов нормативен акт,
която е била нарушена. Доколкото жалбоподателят е санкциониран за допускане
осъществяването на международен превоз от водач, който няма валидно удостоверение
за психологическа годност, може да се предположи, че изискването е регламентирано в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от
Закона за автомобилните превози - § 5 от ПЗР на наредбата. Последната обаче не е
посочена в описанието на нарушението, а чл.57, ал.1 от същата наредба не е посочен в
цифровото изписване на правната квалификация на нарушението. Предвид изложеното
съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са нарушени
императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т. 3, т. 4 и т.5 от ЗАНН и съответно на чл.57,
ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В съдебно заседание е направено искане от процесуалният представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Като
разгледа постъпилата молба съдът счита следното: Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства образувани по реда на същия закон страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК
3
въпросът за отговорността на разноските е регламентиран в дял ІІІ, глава ІХ, чл.143,
съгласно ал.1 от който „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“
Същевременно разпоредбата на чл.144 от АПК регламентира, че за неуредените в дял
ІІІ от АПК въпроси се прилага ГПК. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено уговореното възнаграждение, отразено е, че същото е
платено, но не е посочено как – в брой или по банков път. Не е представен и списък на
разноските. Съгласно т. 1 от ТР №6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6 по описа за
2012 г. на ОСГТК „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а
ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.“, а съгласно т. 2. от същото тълкувателно
47решение: „Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори
когато е направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство.“ Предвид цитираната задължителна съдебна практика и с оглед
констатираната липса на посочен начин на плащане на договореното адвокатско
възнаграждение в представения договор за правна защита и съдействие и факта, че по
делото не е представен списък на разноските, съдът счита, че в случая не са налице
законовите предпоставки за присъждане на съдебни разноски на жалбоподателя и
съответно такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001723 от 23.10.2020г. на
директора на РД „АА“ – Русе, с което на „БИЛД СТОР 3“ ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, ул.“Родопи“ № 38, със законен
представител С. М. А. - управител, е наложени административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл. 2-ро
от ЗАП, за извършено нарушение по чл. чл. 7а, ал.2, предл. 3-то от ЗАП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
4