РЕШЕНИЕ
№
406
гр. Враца, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
10.11.2020г. / десети ноември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело
№385 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. АПК, във вр.чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Началник Районно управление Мездра, ОДМВР-Враца против
РЕШЕНИЕ № 61/ 08.07.2020г. на Районен съд
Мездра, постановено по АНД №3/2020г., с което решение е отменено
издаденото от касатора наказателно постановление. С касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и
се иска неговата отмяна, по подробно изложени съображения в жалбата.
Ответникът
– П.В.Ц. не ангажира становище по делото.
Окръжна
прокуратура Враца, чрез прокурор Веселин
Вътов дава заключение за основателност
на касационната жалба, а решението
неправилно, за което се навеждат доводи.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.211,
ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение № 61/
08.07.2020г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД №3/2020г., с което е отменено НП №19-0300-000348 от 11.11.2019г. на
Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Мездра, с което на П.В.Ц. *** на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено
адм.наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП. В оспореното решение е
прието, че след преценка на събраните по
делото доказателства, същите не сочат с необходимата категоричност ответника да
е нарушил разпоредбата на чл.103 ЗДвП, не се съдържат достатъчно данни,
позволяващи по категоричен начин да се приеме, че ответника е извършил
описаното в актовете нарушение, за което са изложени подробни мотиви в
решението.
Настоящият касационен състав не споделя изведените правни изводи от въззивният съд и
водещи до отмяна на наказателното постановление. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В
случая сигналът за спиране е бил подаден със "стоп-палка" образец на
МВР, съгласно чл.
170, ал. 3 ЗДвП, според който "при спиране на пътно превозно средство
за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка“. Този факт се установява и от
св.показания на разпитаните по делото св. Г. и св.В., които по безспорен начин установяват, че е бил подаден ясен
сигнал със стоп палка на ответника. След като водачът на автомобила не е спрял
на подадената му стоп-палка от контролния орган, а по делото не е налице спор,
че автомобилът е собственост на ответника, то и правилно за констатираното нарушение АУАН е съставен
именно на собственика на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното
с него нарушение. В тази насока следва да се отбележи и факта, че при
връчването на акта на нарушителя, същият не е направил възражения по отразените
факти в АУАН, както и че на въпросната дата не е управлявал автомобила. Такива
не са депозирани пред АНО в предвидения от закона срок за възражение, както и
до издаване на НП. Нещо повече в дадено от ответника сведение на 31.10.2019г.
същият изрично е посочил, че на въпросната дата и час е управлявал автомобила и
на подаден сигнал със стоп палка от униформените служители не го е направил и
не е спрял, въпреки че участъкът е бил осветен и ги е видял. Сведението е с
дата 31.10.2020г., подписано е от ответника без възражения, от същата дата е и
АУАН, поради което не може да се приеме, както е приел РС, че сведението
предхожда издаването АУАН. Също така следва да се посочи и обстоятелството, че
с жалбата до РС ответника не заявява, че друго лице е управлявало автомобила на
въпросната дата. В с.з. св. Ц.П./приятел
на ответника/ заявява, че той е управлявал автомобила на въпросната дата, но
този факт е без значение, тъй като ответника е имал изрична възможност да заяви
този факт, както при предявяване и подписване на АУАН, така и в даденото от
него сведение, както и в жалбата си до въззивния съд, което не е сторил. С
оглед на изложеното и след анализ на събраните писмени и гласни доказателства
поотделно и в цялост настоящата инстанция приема, че ответника е осъществил
състава на адм.нарушение по чл.103 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна, поради което и правилно с НП е ангажирана неговата
адм.наказ.отговорност по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Според справката за
нарушител/водач са налице извършвани от ответника множество нарушения, поради
което наказанията са правилно определени в предвидените от разпоредбата на закона размери за
съответния вид нарушение.
Не са налице и формални предпоставки за отмяна
на наказателното постановление, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, спазена е предвидената в закона процедура по съставяне на АУАН и
издаването на НП, както и същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и
чл.57 ЗАНН, като описани са в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение визирано в
акта и НП.
По изложените съображения и след
проверка на обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият
състав приема, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон, поради което следва да се отмени и да се
постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление, като законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №61/08.07.2020г. на Районен съд
Мездра, постановено по АНД №3/2020г., с което е отменено НП №19-0300-000348
от 11.11.2019г. на Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Мездра и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0300-000348 от
11.11.2019г. на Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Мездра, с което на П.В.Ц. *** на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е
наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.