Р Е Ш Е Н И Е
№ 260420 от 13.07.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На трети юни две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Ирена
Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №138 по описа на съда за 2021г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск предявен
от С.Л.Н., с ЕГН **********, с адрес *** против В.Л.В., с адрес ***.Предявен е
за разглеждане иск, квалифициран и
докладван от съда, с правно основание чл.41 ЗС за сумата от 970 лв.
Твърди се, че ищецът е собственик на втори жилищен
етаж, а ответника на първия от построената на адрес гр.Кюстендил, ул.“Струма“
№15 сграда. С договор за доброволна делба-съдебна спогодба по гр.д.№623/1991г.
тавана /подпокривното пространство/, каято обща част е собственост на С. и В.Л.
при равни права.Поради дългия експлоатационен период по покрива на сградата
било наложително да се направи ремонт, преди зимата на 2020г.След проведен
разговор с ответника, за което последния не се съгласил, се наложило ищецът да
извърши ремонт на покрива.Изградени били два нови комина.Направена била обшивка
на улама-съединение между втората къща и нова пристройка на място.Това било
направено с най-качествената ламарина на пазара-немска, пръскана,
поцинкована.Подсилени и подмазани били другите два комина на жилищната
сграда.За извършените ремонтни дейности, ищецът заплатил за труд на майстори
600 лв. за два броя комини.За заготовка на улама, обшивка на същата, обшивка на
комините и два броя капандури заплатил
250 лв.За изграждане на капандура на покрива-600 лв.общо за труд на майстори
заплатил сума в размер на 1450 лв.За материали заплатил сума в размер на 489.64
лв.Общо за извършения ремонт, ищецът заплатил сума в размер на 1939.64 лв.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 970 лв., представляваща половината от сумата, изплатена от
ищеца за ремонт на покрива по описания начин.Претендира се законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е оспорила
предявения иск относно необходимостта от извършения ремонт и неговата стойност.
По делото са
представени и приети като доказателства: квитанции и фактури за закупени
материали и разписки за заплатени суми, протокол за доброволна делба.В
качеството на свидетели са разпитани Г. М., К. П., Ц. Н., Е. Й., Ф.Й...Като
доказателства по делото е приета съдебно-техническа и оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице Г..
От показанията на св.М., по делото се установи, че
този свидетел е направил обшивките около комините и уламите и поставил нови
обшивки.Преди ремонта се установило, че комините и уламите било компрометирани
до степен, че били налице течове по таваните на подпокривното пространство.Твърди,
че за труда си е получил от ищеца сумата от 250 лв.Свидетелят П., твърди че е
блъснал два комина и изградил изцяло нови.Направил и капандура.Комините били в
много лошо състояние, а уламата била с дупки.Ищецът му заплатил 1200 лв. за
труд, като той доставял всички материали.Свидетелят Н. твърди, че лятото
забелязали, че има теч по тавана на спалнята им.При оглед от специалист
установили, че зидарията на коминасе е свлякла към уламата и от там тече на
тавана.Комините също били в изключително лошо състояние.
От приетата като доказателство по делото заключение на
вещото лице Г. по делото се установиха извършените СМР по вид, количество и
стойност.вещото лице подробно и в табличен вид е посочила вид и стойност на
извършените дейности.формиран е извод, че стойността на извършения ремонт е
898.30 лв.-без ДДС за труд и 455.12 лв.-за материали –общо 1353.42 лв.цената на
ремонтната дейност за труд с ДДС е в размер на 1077.96 лв. и общо с
материали-1533.08 лв. лв.
При гореописаната фактическа обстановка, за съда се
налага извод, че предявения иск е основателен по основание, като съображенията
в тази насока са следните:
Ищецът в производството доказа, че е собственик на
втория жилищен етаж от сградата, а ответника на първия етаж.Правото на собственост
страните са придобили с гореописаната съдебна спогодба.
Страните по делото са съсобственици / в режим на
етажна собственост/ в гореописаната сграда.Покривът на сградата е обща част ,
притежавана при права по ½ ид.част за всеки един от тях.
От показанията на св.М., П. и Н. по делото се
установи, че една от стаите имало течове от покрива и не можело да се
ремонтира.Това наложило извършване на ремонт на покрива, като били разрушени
два комина и изградени изцяло нови, сменена била улама и капандура.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Г., по делото се установи, че
такива ремонтни дейности са извършени.Както се посочи по-горе, страните по
делото притежават отделни самостоятелни обекти в сградата, като покрива
представлява обща част на етажната собственост.Съгласно разпоредбата на чл.41,
ал.1 ЗС „Всеки собственик, съразмерно с дела
си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането
или за възстановяването им”.В този смисъл и след проведеното доказване, че
ремонта на покрива е бил необходим за преустановяване на течове и ответникът в
производството, като собственик на самостоятелен обект в сграда с два такива
обекта, поради което притежава ½ ид.част от общите части на сградата, то
искът е изцяло основателен по основание и следва да се уважи.
Следва да се посочи, че отношенията между
етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се уреждат на
първо място от правилото на чл. 41 ЗС,
уреждащо задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части,
да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им,
и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото
събрание. Тази правна уредба се различава от уредбата на отношенията между
съсобствениците, които съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС
са длъжни да участват в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си, като съгласно чл. 32 ЗС
общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, а когато не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният
съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Разликата
между двата режима във връзка с поставения въпрос се свежда до това, че
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ не могат да
задължат останалите да участват в нейното подобряване. Ако някой от
съсобствениците подобри общата вещ, без съгласието на останалите съсобственици,
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД
той може да претендира от тях само съответната част от направените разноски до
размера на обогатяването им и то ако работата е била предприета уместно. Ако
общата вещ е подобрена против волята на останалите съсобственици, те отговарят
по правилата на чл. 59 ЗЗД,
които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Общото събрание на етажните собственици може да задължи всички да участват в
разходите по подобряването на общите части, но това не изключва възможността
някой от тях да извърши подобренията и без решение на общото събрание, при
което той ще има правата по чл. 61, ал. 2 ЗС.
В това положение са поставени етажните собственици, когато съгласно чл. 3 ЗУЕС
те нямат общо събрание.
В конкретния случай, както се посочи
по-горе, направените разноски имат характер на необходими такива-за
предотвратяване на течове от покрива на сградата.По делото са налице преки
доказателства-показанията на свидетелите М. и П., видно от които на първия
ищецът е заплатил за труда му 250 лв., а на втория 1200 лв.В този смисъл, съдът
намира, че ищецът доказа, че е направил разходи за труд в размер на 1450 лв.За
стойността на вложените материали, съдът цени изцяло заключението на в.л.Г.,
поради което приема, че тази стойност е в размер на 455.12 лв.В този смисъл
стойността на напревия ремонт е в размер на 1905.12 лв.
В светлината на предходния абзац, съдът
счита, че ответникът следва да възстанови на ищеца половината от реално
направените разноски за необходими разноски в общ размер от 952.56 лв., до
който размер предявения иск е основателен.
Пру уважаване на предявения иск,
присъдената сума се дължи ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски , съразмерно с уважената част от иска в размер на
687.41 лв.-изплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът дължи на ответника деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 5.39 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда В.Л.В., с адрес *** да заплати на С.Л.Н., с ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 952.56 лв., представляваща ½ част от
стойността на извършен ремонт на покрива на съсобствена на страните сграда,
находяща се в гр.******** ул.“******“ №**
, ведно със законна лихва, считано от 26.01.2021г. до окончателното
изплащане, като до пълния предявен размер от 970 лв., отхвърля като
неоснователен.
Осъжда В.Л.В. да заплати на С.Л.Н. деловодни разноски
в размер на 687.41 лв.
Осъжда С.Л.Н. да заплати на В.Л.В. деловодни разноски
в размер на 5.39 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Райнен
съдия: