РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600462 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на подсъдимия Т. ИВ. Й., депозирана чрез
защитника му - адв.Н.М. и жалба на подсъдимия Г. Л. Л. чрез защитника му
адв.Н.М., срещу присъда № 115 от 16.11.2021г., постановена по НОХД №
1738/2021г. по описа на Пловдивски районен съд.
С присъдата подс. Л. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК е
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим. Със същият съдебен акт подс.Й. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и
ал.4, вр. ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим. Съдът е уважил
предявения граждански иск от гражданския ищец и частен обвинител А.С. и е
осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на същия сумата от 2050лв
имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното й
1
изплащане. Съдът е възложил разделно разноските по делото в тежест на
подсъдимите.
В жалбата от подс.Л. се твърди, че присъдата е завишена, неправилна и
не напълно съобразена с доказателствата по делото. Изразява се становище,
че не са били отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства, като
съдействие в хода на производството, признаване на вина, разкаяние, ниският
му социален статус и затруднено материално положение. Иска се настоящият
съд да постанови по-ниска, справедлива присъда.
В жалбата от подс.Й. се твърди, че присъдата е неправилна
незаконосъобразна, в разрез с установените по делото обстоятелства. Твърди
се липса на обективен състав на деянието. Възразява се, че независимо от
минималния размер на наказанието не е отчетено наличието или липсата на
субективния елемент от деянието, а от там и съставомерността му. Иска се
присъдата да бъде отменена и подс.Й. да бъде признат за невиновен.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на
присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащо лице в законово
установения срок. По същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Фактическата обстановка по делото като цяло е била правилно
установена от първостепенния съд, с изключение на констатирани известни
неточности в хронологията на събитията, отстранени от въззивният съд, както
следва:
Частният обвинител и граждански ищец -свид. А.С. се занимавал с
отглеждане на овце, включително от породите „Вакла маришка”, „Кръстоска”
и „Местна“, за което бил регистриран като земеделски производител с адрес
с. Р.К., обл. Пловдив и код по БУЛСТАТ: **********. Със сключването на
трудов договор на дата 30.09.2019г., свид.С. назначил подс. Г.Л. на длъжност
„***”. На подс.Л. било възложено да пасе овцете, собственост на свид.С..
Служебните си задължения подс. Л. започнал да изпълнява от 02.10.2019 год.
когато стадото овце, наброяващо около 300 бр. от посочените по – горе
породи, му било предадено. Подс. Л. работел като *** при свид. А.С. до
17.03.2020г., включително, като през това време той пасял овцете,
собственост на свидетеля, в землището на с. Р.К., обл. Пловдив, в местностите
2
„Бонев песек” и „Ендера”, в близост до ореховата градина.
Подсъдимите Г.Л. и Т.Й. се запознали при празненствата около
честването на Тодоровден през 2020г, когато подс. Л. изявил желание да
закупи притежаван от подс. Й. лек автомобил. Между двамата била
договорена цена в размер на 600 лева. като подс. Т.Й.. Известно време след
това подс.Й. намерил подс.Л. в дома му и там му предложил вместо парите за
колата да му даде овце от стадото, на което Л. е ***. Това предложение Й.
направил макар да знаел, че овцете не са собственост на подс. Г.Л..
Мотивиран от Й., подс. Г.Л. се съгласил с предложението. Разговорът между
подсъдимите Г.Л. и Т.Й. бил чут от свидетелите А.Л. и Ю.Л., които живеели
заедно с подс. Л.. На неустановена дата, след Тодоровден на 2020 год., в
периода между 07.03.2020 год. – 13.03.2020 г., подс. Г.Л. бил в землището на
с. Р.К., обл. Пловдив, в ореховата градина в близост до местностите „Бонев
песек“ и „Ендера“ където пасял стадото овце, собственост на свид. С.. На
същата дата, в посочения час, подс. Т.Й. отишъл при подс. Л. и избрал седем
овце от стадото, които натоварил в каруцата, с която бил дошъл. Овцете били
бременни, като 6 от тях били от породата „Вакла маришка”, а 1 от породата
„Кръстоска”. Подс.Г.Л. разрешил на подс. Т.Й. да вземе тези овце съгласно
уговорката им. Овцете подс.Й. закарал в дома си в с. Д., обл. Пловдив. Там
чрез свид. С.И. издирил телефонния номер на свид. Н.Х. и се свързал с него.
При проведения разговор между свид. Х. и подс. Й., последният предложил да
му продаде седемте овце. Свид. Н.Х. приел предложението. В дома на подс.Й.
той отишъл заедно със свид. И.. Там свид.Х. огледал предложените му овце и
закупил четири от тях от породата „Вакла маришка” за сумата от 640,00 лева.
От останалите три овце подс. Т.Й. заклал една, а другите две продал.
След този случай подс. Т.Й. отново предложил на подс.Л. „да взимат“
овце от стадото на свид. А.С., които Л. пасял, и с помощта на Й. да ги
продават, като след това двамата си разделят парите. Подс.Й. казал на
подс.Лаозаров, че така той може да спечели 5000лв. Подс. Г.Л. приел
предложението, виждайки в него възможността да се снабди с допълнителни
парични средства, още повече че имал желанието да си купи къща.
На 16.03.2020 год., преди обяд, подс. Т.Й. отново се свързал със свид.
Н.Х. и му предложил да закупи още овце. Свид.Х. се съгласил, след което
подс. Т.Й. завел свид. Н.Х., придружаван от свид. С.И. до мястото, където
3
подс. Г.Л. пасял овцете от стадото на свид. А.С., а именно до ореховата
градина в местността „Ендера” в землището на с. Р.К., обл. Пловдив. До там
подс. Т.Й. се предвижил с каруца, а свидетелите Н.Х. и С.И. с автомобил.
След като пристигнали на мястото от стадото овце били отделени 7 овце - 6
от породата „Вакла маришка” и 1 от породата „Кръстоска”. От тези овце, 4 от
породата „Вакла маришка“, както и тази от породата „Кръстоска“, били
бременни. Тях свид. Н.Х. закупил, като заплатил на място на подс. Г.Л.
600,00 лева. Отделно от това свидетелят дал на подс. Т.Й. сумата от 50,00
лева затова, че ги е отвел до подс. Г.Л. и стадото овце и им помогнал при
преговорите за определяне на цената на последните. Овцете били
транспортирани до фермата на свид.Х., находяща се в с. С., обл. Пловдив.
На следващия ден, 17.03.2020 год., подс. Т.Й. отново се свързал със
свид. Н.Х. и му предложил да закупи още овце. По подобие на случилото се
на 16.03.2020 год., подсъдимият и свидетелите Н.Х. и С.И. отишли до мястото
на което подс. Г.Л. пасял стадото овце. Там обаче по същото време дошъл
свид. А.С.. От своя страна свид. А.С. на място, виждайки стадото, се усъмнил
в бройката на овцете. Поради тази причина провел разговор с подс. Г.Л.,
който му признал, че по – рано от стадото са били предавани овце. С оглед на
заявеното от подс. Л., свид. А.С. сигнализирал органите на МВР и започнало
разследване. Всички овце, предоставени през описания период от подс.Л. на
подс.Й. и на свид.Х. възлизали на обща стойност 6 100,00 лв
Описаната фактическа обстановка като цяло е била правилно
установена от първостепенния съд, при подборно обосновани оценка и анализ
на доказателства, възпроизведени в годни доказателствени източници,
приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, при спазване
на процесуалните правила за това. Първостепенният съд е кредитирал
обясненията на подс.Г.Л., но не отчел при описанието на фактите,
категорично заявеното от негова страна, че за предаване на овце вместо пари
като цена за закупената кола, станало въпрос пред дома на Л.- фургона, на
който разговор именно свидетелите Ю. и А.Л.и присъствали. Също така се
установява от фактите по делото, че подс.Л. работил при пострадалия С. до
17.03.2020г включително, когато именно той го посетил на нивата, тъй като
***ът не отговарял по телефона. Така установените фактически обстоятелства
от страна на настоящия съд не променят изводите на първостепенния съд при
оценката на доказателствата и правната страна на деянията.
4
По делото са приобщени преки доказателства за авторството на
престъплението, възпроизведени в показанията на свидетелите Н.Х. и С.И.,
включително и приобщените чрез прочитане такива, от които става ясно, че
при първото деяние в дома на подс.Й. е имало седем овце, които му били
предложени за продан и от които Н.Х. е придобил четири овце, част от
предмета на престъплението, а при второто деяние чрез съдействието на
подс.Й. е придобил лично от подс.Л. седем овце също част от предмета на
престъплението. Няма пречка прочетените показания да бъдат приети с
доверие, тъй като се установявау че същите се отличават от казаното пред
съда поради изминалото време и липсата на спомен у тези свидетели. От
показанията на свидетелите А.С. и М.С. се установява чия собственост са
били овцете, какъв вид са били те и имали ли са индивидуализиращи ги
белези, на кого и по какъв начин овцете са били поверени, а конкретно от
показанията на свид.А.С. се установява кои лица е срещнал малко преди да
открие стадото и какво е била тяхното поведение и какво е било поведението
на подс.Л. при установяване на липсите от стадото същия ден. Показанията
на полицейските служители С.С., С.В. и В.А., установяват как и къде е била
открита една част от овцете, собственост на А.С. и как са били установени
свидетели по случая. Посочените гласни доказателствени средства се
подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, възпроизведени
в справка от регистър Булстат по отношение на АТ. ИЛ. СТ., Трудов договор
№ 1/30.09.2019г., сключен между свид.С. и подс.Л., длъжностна
характеристика на длъжността „***“, заемана от подс.Л., справки към
различни дати за налични животни за животновъден обект, стопанисван от
свид.С., зоотехнически сертификати за произход на животните. Посочените
обстоятелства, установяващи се от описаните доказателствени източници се
подкрепят и от показанията на подсъдимите Й. и Л.. От последните също така
се потвърждава, че и при двете деяния от стадото, собственост на свид.С., са
били взети по седем овце. Стойността на предмета на престъплението се
установява от изготвените по делото стоково-оценъчна експертиза и
допълнителна такава, при която са били съобразени и данните за бременност
на някои от овцете. Видно е, че доказателствата за описаните обстоятелства
са напълно еднопосочни и спор по тези факти по делото несъществува.
Напълно обосновано и аргументирано първостепенният съд е оценил
доказателствените източници по спорните обстоятелства, каквито се явяват
5
тези за съпричастността на подс.Й. към деянията, извършени от подс.Л.. При
изследване на този въпрос се установяват съществени противоречия в
доказателствата за начина на предаването на овцете от подс. Л. на подс. Й.,
както и по отношение на начина формиране на решение у подсъдимите за
извършване на престъплението. За тези обстоятелства се оформят две групи
доказателствени източници, намиращи се в противоречие помежду си. Едната
група гласни доказателствени източници са обясненията на подс.Л. и
показанията на неговите роднини – свид.Ю.Л., майка на подсъдимия и свид.
А.Л., племенник на подсъдимия. Този подсъдим и посочените свидетели
твърдят за среща, проведена пред фургона, в който живеят, между подс.Л. и
подс.Й., инициирана от последния. На тази среща, според обясненията на
подс.Л., подс.Й. му предложил вместо пари за колата да вземе овце от
стадото, което Л. пасе. Според свидетелите Л.и на тази среща действително
между подсъдимите се говорило за овце и по-конкретно „за крадене на овце“,
което потвърждава обясненията на подс.Л., като така установените
обстоятелства в никакъв случай не се явяват оневиняващи за този подсъдим.
За разлика от тях втората група гласни доказателствени източници имат
единствено оневиняващ за подс.Й. характер, тъй като с тях се отрича
съпричастността на този подсъдим към деятелността на подс.Л.. Това са
обясненията на подс.Й. и показанията на неговите роднини- свид.Ф.М., с
която подсъдимият е във фактическо съжителство и свид.К.Й., сестра на
подс.Й.. Според тази група доказателствени източници подс.Л. лично
превозил с каруца до дома на подс.Й. седем овце, като заявил желанието си
по този начин да заплати цената на закупеният от него лек автомобил.
Подс.Й. твърди, че едва тогава той се е свързал със свид.Х. за да му предложи
да закупи така оставените му овце, но за следващите случаи казва, че
връзката си с подс.Л., свид.Х. осъществявал сам. За отстраняване на
посочените противоречия пред първостепенният съд били проведени
множество очни ставки, при които подсъдимите и свидетелите потвърждават
казаното от тях по-рано.
Безспорно от обясненията на двамата подсъдими се установява, че
овцете, предмет на първото по ред деяние, са били дадени на подс.Й., вместо
цената за взетия от подс.Л. автомобил. Това се потвърждава и от показанията
на свид.И., на който подс.Й. обяснил, че е продал кола и е взел за нея седем
овце. Подс. Й. обаче отрича да е било предложено от негова страна
6
плащането за колата да стане с овце от стадото на подс.Л.. Той твърди, че
идеята е била на подс.Л., който сам го намерил в дома му и по свое решение
му доставил седемте на брой овце, за които му казал, че са негови. Това
твърдение на подс.Й. на първо място се оборва от неговите действия,
установени с приобщените чрез прочитане показания на свид.Х. и свид.С.,
според които при срещата им на нивата подс.Й. непотвърдил пред
собственикът на стадото- свид.С., да е виждал пастир и стадо овце, а вместо
това според свид.И. казал „Давайте да тръгваме, да бягаме“. Подс.Й. е нямало
защо да прави това, ако действително е вярвал, че овцете, които подс.Л. му
дава и продава са били наистина негови. Обясненията на подс.Й. се оборват и
от показанията на свид.Ю.Л. и свид. А.Л., които, подкрепяйки казаното от
подс.Л., сочат, че на срещата между двамата подсъдими се е говорило за
крадене на овце. Посочените доказателствени източници се отличават с
убедителност и вътрешна непротиворечивост по значимите за делото факти.
Не така стои въпросът по отношение на противоположната група
доказателства. В обясненията си подс.Й. твърди, че овцете, които получил в
дома си били собственост на подс.Л., обстоятелство, което самият подс.Й.
опровергава като казва в същите дадени от него обяснения, че тези овце
всъщност били крадени. Това вътрешно противоречие в обясненията на
подс.Й. е било забелязано от първостепенният съд, който при оценката на
този гласен източник, констатирал неговата недостоверност. За „крадени
овце“ обаче говорят и роднините на подс.Л. в показанията си, като твърдят, че
именно това е била темата за разговор между подсъдимите пред фургона им,
като по този начин те сочат и уличаващи обстоятелства по отношение на своя
роднина- подс.Л.. На следващо място не се потвърждава и казаното от
подс.Й. по отношение на второто деяние за това, че той само предоставил
телефонния номер на подс.Л. на свид.Х. и те двамата си били уговорили
срещата, като самият Й. единствено оказал съдействие на свид.Х. да го заведе
до мястото, където се намирало стадото. Факт е, че подс.Л. е неграмотен и
изобщо не става ясно как точно подс.Й. му е предоставил телефонният номер
на свид.Х. за да инициира той контракта си с него. От друга страна самият
свид.Х. твърди, че връзката му с подс.Л. винаги е била осъществявана чрез
подс.Й., който е бил и инициатора на обажданията към Х. с предложения да
купува още овце. И докато при първото деяние подс.Й. е очаквал заплащане
на закупеният от подс.Л. автомобил, то при вторият и третият случай
7
неуредени помежду им финансови отношения не е имало. Въпреки това
именно подс.Й. е потърсил отново свид.Х. с предложение да купи още овце.
Така се случило и при третия път когато те били заварени в близост до
стадото от собственика му и до осъществяване на противоправно деяние не се
стигнало. От описаното ясно проличава водещата роля на подс.Й., който,
освен овцете в дома му, в още два отделни случая лично предложил на
свид.Х. да купува овце от стадото от подс.Л., както и лично го водил до
мястото където са се намирали те. Именно подс.Й. е предоставил на подс.Л.
възможност овце от повереното му стадо да бъдат отчуждени без съгласието
на собственика им, като той инициирал срещите по този повод с подс.Л.,
посещавайки го в дома му и отправяйки впоследствие предложението да
печелят по този начин пари. Подс.Л., споделяйки за своето участие в
престъплението, последователно и непротиворечиво разказва събитията,
които изцяло се потвърждават от показанията на останалите свидетели, а
обясненията на подс.Й. се отличават с вътрешна противоречивост и не
намират подкрепа в останалите доказателства.
Видно от изложеното, при анализа на посочените доказателства
правилно първостепенният съд е кредитирал именно казаното от подс.Л.,
подкрепено с показанията на свидетелите Л.и. На първо място по
възражението на защитата за „оговор“ следва да се посочи съдебната
практика, според която обясненията на подсъдимия са важен източник на
доказателства както за престъпната деятелност, която той самия е извършил,
така и за такава, реализирана от други подсъдими по същото дело лица,
независимо дали става въпрос за съучастие или за друга престъпна
деятелност /Решение № 118 от 20.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 431/2020 г., III
н. о./. Процесуалният закон забранява присъдата да се основава само на
обясненията на подсъдимото лице, независимо дали касаят собствената
престъпна дейност или тази на посочени от него други подсъдими. В случая
обаче, обясненията на подс.Л. не са единствения доказателствен източник
относно вида на участието на подс.Й. в престъпната дейност. Налице са и
други доказателства, които в една част пряко, а в друга косвено
потвърждават казаното от подс.Л.. Това са показанията на свид.Ю.Л. и
свид.А.Л., които са източник на преки доказателства за разговорът, проведен
пред фургона между двамата подсъдими, сочещи знанието на подс.Й., че
овцете не принадлежат на подс.Л.. Това са и показанията свид.Х. и свид.И.,
8
видно от които точно подс.Й. е отправял към свид.Х. предложенията да
купува овце от подс.Л., като лично ги водил до мястото където стадото се
намирало два пъти, както и показанията на свид.С., видно от които при му
подс.Й. демонстрирал абсолютна дистанцираност, като премълчал, че е
виждал стадо и пастир. Заедно с тези доказателства, обясненията на подс.Л.
издържат проверката за достоверност.
От всичко изложено става ясно, че възраженията на защитата на подс.Й.
за наличие на оговор и липса на съставомерност на деянията са
неоснователни. При тези фактически предпоставки именно действията на
подс.Й. са способствали формирането на решение у подс.Л. в двата отделни
случая на присвояване на поверените му движими вещи, като се разпореди с
тях без съгласието на собственика им, предоставяйки вещите при първото
деяние на подс.Й., а при второто деяние- продавайки ги на осигурения от
подс.Й. купувач. Безспорно подс.Й. е бил наясно с обстоятелството, че
предмета на престъплението не принадлежи на подс.Л., поради което и е
знаел, че подс.Л. няма право да се разпорежда с него. Въпреки това той
убедил подс.Л. да стори това, с обещание за погасяване на паричното му
задължение към него, както и с обещание за добри парични постъпления.
Също така подс.Й. уговорил купувач на присвоените вещи, а при второто
деяние и съдействал на купувача като го завел при стадото и превозил част
присвоените овце до мястото на предаването им. Изложеното сочи, че
деятелността на подс.Й. от правна страна представлява съучастие под
формата на подбудителство и помагачество по смисъла на чл.20, ал.3 и ал.4 от
НК.
По отношение на наказанията неоснователни се явяват възраженията на
защитата на подс.Л., според които не са били оценени от първостепенният
съд в пълнота смекчаващите вината на този подсъдим обстоятелства. За
престъплението по чл.206, ал.3 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода от три до десет години и конфискация и лишаване от права.
Престъплението е било осъществено в условията на опасен рецидив, тъй като
подс. Л. е осъждан за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за
което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години и осем месеца, изтърпяно от подсъдимия на 13.07.2018г. и до
началото на инкриминираният период не са изтекли пет години, съобразно
чл.30 от НК. Наказанието е било определено от първостепенният съд при
9
условията на чл.55 от НК, като правилно същият е посочил липсата на
предпоставки за налагане на кумулативно предвидените две наказания
конфискация и лишаване от права. Първостепенният съд е отчел като
смекчаващи вината на подс.Л. обстоятелства признанието на вината,
съдействието за разкриване на механизма на престъплението, съжаление за
стореното, добро процесуално поведение, нисък социален статус и
затруднено материално положение, последните безспорно улеснили
осъществяването на деянията. Към отчетените отегчаващи вината
обстоятелства – две по ред деяния и висок размер на предмета на
престъплението, следва да се добавят още и констатираните от страна на
въззивния съд обстоятелства, че деянията са били извършени в съучастие,
както и обстоятелствата, че подс.Л. и трети път е срещнал се е срещнал по
същия повод с подс.Й. и купувачът Х., когато обаче пристигнал и собственика
на стадото. Последното обстоятелство сочи по-висока степен на обществена
опасност на този подсъдим, тъй като изразява по- трайни във времето негови
престъпни нагласи. Последните две обстоятелства не са били отчетени от
първостепенния съд. Видно е, че отегчаващите вината на подс.Л.
обстоятелства фактически са повече на брой от отчетените от страна на
първостепенният съд, но поради липса на протест, при действието на
забраната за reformatio in pejus, не следва да се обсъжда въпроса дали това би
аргументирало и по-висок размер на наложеното му наказание. Независимо от
това съдът счита, че правилно е преценено от страна на първостепенният съд,
че смекчаващите вината на подс.Л. обстоятелства имат по-съществено
значение в конкретния случай, като и най-лекото предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно тежко. С тези мотиви първостепенният
съд е наложил наказание в размер на една година и шест месеца, при
законовоопределен минимум за това престъпление от три години. Предвид
наличието и на отегчаващи вината на подс.Л. обстоятелства, отчетени и от
страна на въззивния съд и с оглед липсата на неотчетени от първостепенният
съд смекчаващи вината такива, е видно, че няма основания този размер на
наказанието, наложено на подс.Л., да бъде намален.
По отношение на наказанието, наложено на подс.Й., за престъпление по
чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, въззивният съд
намира същото за справедливо и достатъчно, правилно определено по реда на
чл.54 от НК, при отчитане на обстоятелствата за конкретния принос на този
10
подсъдим към осъщественото престъпление. Посочените от първостепенния
съд смекчаващи вината на подс.Й. обстоятелства, касаещи семейното му
положение, изобщо нямат съществено значение за определяне на личността
му, тъй като не дават конкретна информация за развити положителни
качества в личността на този деец. От друга страна отегчаващите вината му
обстоятелства, част от тях описани и от районния съд са предходната
съдимост и реализиране на престъплението чрез две деяния по чл.26 ал.1 НК,
при съучастие, както и действията, насочени към създаване на условия за
реализиране на трето по ред деяние от същия вид, препятствано от обективни
обстоятелства. Подсъдимият Т.Й. е осъждан, като наказанието по последното
по ред осъждане, той изтърпял на 24.09.2010г. Престъплението по настоящото
дело е реализирано в периода 07.03.2020г-16.03.2020г, т.е. преди изтичане на
десетгодишният срок за пълната му реабилитация по право, както правилно е
отчел първостепенният съд. Предходната съдимост на подсъдимия обаче няма
съществено значение при определяне на обществена опасност на личността
му, тъй като е видно, че престъпната му деятелност е реализирана броени
месеци преди изтичане на реабилитационния срок по чл.88а, ал.2 НК.
Възможност за приложение на чл.58, б."б" от НК в случая не може да се
обсъжда, тъй като наред с помагачеството, подс.Й. е извършил и деятелност,
квалифицирана като подбудителство, непредвидена в тази законова
разпоредба /Решение № 535 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1679/2012 г., I
н. о./. При така изброените смекчаващи и отегчаващи вината на подс.Й.
обстоятелства не се намериха основания наказанието на този подсъдим да се
определи при условията на чл.55 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни предпоставки за това. Наказанието на
подс.Й. е било определено по реда на чл.54 НК в законовия минимум за това
престъпление, поради което при така приложеният ред няма как да се
обсъжда по-нисък размер.
Правилно първостепенният съд определил предявеният граждански иск
като доказан по основание и размер, поради което уважил искането за
обезщетение и възложил същото в тежест на подсъдимите солидарно. Съдът
се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото,
съобразно изискванията на закона по отношение на тях.
Предвид всичко изложено, въззивният съдебен състав намира, че
проверяваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва
11
да бъде потвърден, а депозираните жалби следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд, на основание чл.334, т.6
вр.чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 115 от 16.11.2021г., постановена по
НОХД № 1738/2021г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12