РЕШЕНИЕ
№ 21091
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110107166 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.
А. И. и Б. А. И., с която са предявени следните осъдителни искове:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 402.31 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2022г.– 30.04.2023г., както и за сумата от 62.33 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2025г., до
окончателното плащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот –
апартамент № .., находящ се в гр. София, ул. „Р. А.“ № .., блок ..., вх. ..;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 99.00 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 29.01.2025г., както и за сумата от 16.42 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.-29.01.2025г.
Сумите се претендират от ответниците при равни квоти от по ½ част от общите суми
спрямо всеки от ответниците.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на потребител на топлинна енергия за този период и имот като собственици
на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от М. Т. Г., и въз основа
1
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ул. „Р.
А.“ № ..., вх. .., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната
енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди,
че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга
за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на
паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответниците К. А. И. и Б. А. И. подават в срок отговор на исковата молба, в който
заявява, че имат качеството на наследници на покойната М. Т. И. – тяхна майка. Оспорват
обаче това лице – майка им М. Т. И., да е наследник на М. Т. Г. като нейна сестра, като
твърдят, че тя не е нейна сестра, а от там и неин наследник, тъй като същата не фигурира в
удостоверението за наследници на Т. Г. П., в удостоверението за наследници на М. Т. Г.,
както и защото в акта за раждане на М. Т. И.а като нейна майка е посочено единствено
лицето С. Ст. К., но не и Т. Г. П. С тези доводи считат, че не са собственици на
топлоснабдения имот и клиенти на топлинна енергия. При това съображения молят за
отхвърляне на исковете.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Доказва се от представения протокол от 01.10.2001г. от ОС на ЕС и страните не спорят,
че е проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се
намира процесния имот – гр. София, ул. „Р. А.“ № .., блок ..., вх. ..., на което е взето решение
за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Страните не спорят и се доказва от приложения на л. 23
договор от 08.10.2001г., че в изпълнение на взетото решение е сключен между ЕС и „Техем
Сървисис“ ЕООД договор за извършване на услугата дялово разпределение. Представен е
също договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г. Обстоятелството, че дялово
разпределение е извършвано от ищеца се установява и от заключението на СТЕ. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
2
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение.
Видно от писмо на Столична община, район Изгрев л. 158 в архива на общината не се
открива документ за собственост на този имот. От Агенция по вписванията също не е
представен искания документ за собственост на топлоснабдения имот – писмо л. 170.
Документ за собственост на топлоснабдения имот не се съхранява и в НАГ при СО л. 171.
Представено и прието е заверено копие от данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
0205/04.02.1998г., подадена от М. Т. Г., която е декларирала, че е собственик на ½ ид.ч. от
имот, находящ се в гр. София, кв. Изток, ул. ‚Р. Д.“ № ..., вх. .., ет..., ап. .., заедно с лицето М.
Т. Г. и по силата на покупка с нотариален акт № ..., т. VI, дело № 1098/1969г., дата на
издаване 25.02.1969г. на нотариус при СНС.
Съгласно представеното удостоверение от ГИС София, жилищна сграда – многофамилна
с три входа, отразена с идентификатор .... в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015г. на ИД на АГКК, попадаща в кв. ... по плана на м. „Изток-Изток част и част
2“, находяща се на ул. „Р. А.“, район Изгрев – Столична община, със стар адрес гр. София,
ж.к. Изток, блок ..., има следния настоящ адрес – гр. София, ул. „Р. Д.“ № ..., с вх. А., Б и В.
Видно от удостоверение за наследници л. 19 лицето Т. Г. П., женен, е починал на
25.09.1962г. и е оставил за свои наследници децата си М. Т. Г. и М. Т. Г..
Представено е удостоверение за наследници на лицето М. Т. Г. /идентично с името М. Т.
Г. с оглед посоченото ЕГН/, от което се извежда, че лицето неомъжено и без деца е починало
на 04.02.2014г. и е оставило за свой наследник сестра си М. Т. Г.. От същото удостоверение
се извежда, че родителите на М./М. Т. Г. и на М. Т. Г. са А. М. Н. и Т. Г. П.
Представено и прието като доказателство е удостоверение за родствени връзки на М. Т.
Г. /л.51/, от което освен посочената по-горе информация се извежда, че в акта това лице има
вписана осиновена сестра на име М. Т. И., починала на 10.08.2024г.
Съгласно представения акт за раждане на лицето М. Т. И. /л.82/ това лице е намерено и
предадено, като в графа „Бележки“ е отразено, че е осиновено от С. Ст. К., без да е посочен
вида на осиновяването.
От представеното писмо от Столична община, район Изгрев л. 149 се извежда, че
членове на семейството на Т. Г. П. са съпругата му А. Т. Г. и децата му М. Т. Г. и М. Т. Г.. В
това писмо не се съдържат данни за произхода на М. Т. И. и нейна семейна/родствена връзка
с децата на Т. Г. П.
Доказва се по делото и е обявено за безспорно между страните, че ответниците са
единствени наследници на М. Т. И. като нейни деца.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
3
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претенцията си на довода, че топлоснабдения имот е придобит от
ответниците по реда на наследствено правоприемство от майка им М. Т. И., която от своя
страна била наследник на М. Т. Г. и М. Т. Г. като тяхна доведена сестра.
По делото са представени косвени документи за собственост върху топлоснабдения
имот, от които се извежда, че същият е придобит от М. Т. Г. и М. Т. Г. при равни квоти. По
делото обаче не се съдържат доказателства, от които с категоричност да се заключи, че
ответниците са придобили имота по силата на наследствено правоприемство от майка си,
която от своя страна е станала собственик на имота по наследство от М. Т. Г. и М. Т. Г..
Безспорно по делото е, че ответниците са наследници на М. Т. И., но по делото липсват
доказателства последното лице да е наследник на М. Т. Г. и М. Т. Г.. Само един документ
съдържа означение, че тези лица са доведени сестри. Въпросът е изследван от съда и по
искане на ищеца са събрани редица доказателства, от които не може да се изведе родствена
връзка между тези лица, включително по реда на осиновяването. Лицето М. Т. И. не
4
фигурира в удостоверението им за наследници, нито за нейни родители в акта са за раждане
са вписани родителите на М. Т. Г. и М. Т. Г.. В акта за раждане на М. Т. И. не е вписан и вида
на осиновяването, поради което и дори да се приеме, че има такова, то не може да се
определи дали тя се явява наследник на роднините на осиновителя съгласно чл. 5, ал. 3 вр.
чл. 102 ЗН.
В заключение, за целите на настоящото производство от приетите по делото
доказателства, оценени поотделно и в съвкупност, не се установява пълно и главно, че
посочените в исковата молба ответниците К. А. И. и Б. А. И. да са собственици в рамките на
исковия период на апартамент №..., находящ се в гр. София, ул. „Р. А.“ № ..., блок .., вх. ..., и
като такива да са придобил по силата на наследствено правоприемство собствеността върху
процесния топлоснабден имот. Наличните по делото доказателства не позволяват за целите
на производството еднопосочно да се приеме, че ответниците имат качеството на потребител
като собственик на процесния имот за процесния период.
При направено изрично оспорване от ответниците относно наличието на твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно
доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено.
Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на
доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия между него и ответника, като исковете за главници за потребена топлинна
енергия и дялово разпределение, както и исковете за мораторни лихви върху тях бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответниците своевременно са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение за
оказано им процесуално представителство в настоящата съдебна инстанция по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, представяйки договори за това. В този случай, размера на адвокатското
възнаграждение се определя от съда на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 ЗА и при
съблюдаване на размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. За възнаграждения за адвокатска
работа. Отчитайки липсата на правна и фактическа сложност на делото, провеждането му в
едно открито съдебно заседание, размера на иска спрямо всеки ответник и свършената
работа от адвоката, който не се е явил в о.с.з., съдът намира, че дължимото възнаграждение
следва да се определи в размер от по 200.00 лева за всеки ответник. Възнаграждение в този
размер би овъзмедило положения от адвоката труд, който за двамата ответници не се
различава, тъй като отговорът им е един и с едни и същи възражения. Освен това, цената на
иска спрямо всеки е от тях е малко над 500.00 лева, поради което и адвокатското
възнаграждение не следва да надхвърля материалния интерес по делото, в противен случай
5
и подобен случай би излязъл извън рамките на добросъвестното процесуално поведение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., срещу К. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „И.“ №..., ет. 1,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, а именно:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 201.15 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2022г.– 30.04.2023г., както и за сумата от 31.16 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2025г., до
окончателното плащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот –
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ул. „Р. А.“ № ..., блок .., вх. ..;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 49.50 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 29.01.2025г., както и за сумата от 8.21 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.-29.01.2025г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., срещу Б. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „И.“ № .., ет. 1,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, а именно:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 201.15 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2022г.– 30.04.2023г., както и за сумата от 31.16 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2025г., до
окончателното плащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот –
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ул. „Р. А.“ № ..., блок .., вх. ..;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 49.50 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 29.01.2025г., както и за сумата от 8.21 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.-29.01.2025г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. Ю. О. Г., САК,
личен № на адвокат ..., адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „И.“ № ..., сумата
200.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказано на
ответника К. А. И. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., да заплати на адв. Ю. О. Г., САК, личен
6
№ на адвокат ..., адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „И.“ № .., сумата 200.00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказано на ответника Б. А.
И. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК .., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7