Р Е Ш
Е Н И Е
№ 586 14.02.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17053
по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на З.Д.Д. с ЕГН ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *********.
Ищецът твърди, че между него
и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* е сключен договор за
паричен заем № ***, който договор е недействителен на няколко основания: липса
на подписани общи условия от ищеца като кредитополучател; липса на посочена
обща сума, дължима от потребителя съгласно член 11, а. 1, т. 10 от ЗПК и начина
на формирането й; липса на посочен размер на възнаградителната лихва и нейния
размер, липса на погасителен план към договора и посочване на
последователността на разпределение на вноските по договора – главница,
възнаградителна лихва и ГПР. Иска се прогласяването му за недействителен и осъждане
на ответника да върне получената без правно основание сума в размер на 300
лева, ведно със зак. лихва от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че
уговорената с договора за паричен заем неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречието й със закона и
добрите нрави като се иска прогласяването й за нищожна и връщане на сумата от
200 лева, представляваща недължимо платена сума по клауза неустойка, ведно със
зак. лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Тези искове са предявени като евентуални в случай, че съда отхвърли исковете за
недействителност на договора за паричен заем и връщане на платеното по
недействителния договор.
Ищецът твърди, че
уговорената с договора за паричен заем клауза за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави като се иска прогласяването й
за нищожна и връщане на сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена
сума по клауза възнаградителна лихва,
ведно със зак. лихва от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Тези искове са предявени като евентуални в случай,
че съда отхвърли исковете за недействителност на договора за паричен заем и
връщане на платеното по недействителния договор и кумулативно с исковете за
нищожност на неустойката и връщането на платената без правно основание
неустойка. Претендира разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Оспорват се исковете като неоснователни и
недоказани. Възражението за липса на подписани общи условия е неоснователно,
доколкото общите условия са включени в
договора за паричен заем, който бил подписан на всяка страница от страните.
Заявява се, че общият размер на всички плащания, дължими от потребителя е
посочен в договора – 1751 лева, в която сума се включва главница и договорна
лихва, изчислена при прилагането на фиксирания лихвен процент от 35%.
Изискването на член 11, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗПК е неприложимо, т.к. лихвения
процент е фиксиран за целия срок на договора, непроменлив и годишен, както и че главницата върху която се начислява също
била посочена в договора, ето защо не било посочена доп. информация относно
лихвения процент и не съществуват условия, на които да се подчинява прилагането
му. Клаузата за уговорената възнаградителната лихва не била нищожна, т.к. ГПР
бил уговорен на 40,96%, което е не е по-високо от пет пъти размера на законната
лихва съгласно разпоредбата на член 19, ал.4 от ЗПК. Клаузата за уговорената
неустойка не била нищожна, т.к. ищецът е усвоил предоставена му сума от 1500
лева, без да даде каквато й да е гаранция за връщането й, както и че природата
на неустойката е не само да обезпечава и обезщетява, но и да санкционира при
договорно неизпълнение на задължение и претърпени вреди. Претендира разноски.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно и евентуално съединени искове по чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и 240
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
От
представения договор за паричен заем, сключен на 29.03.2016г. в град *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
*********, като заемодател, и З.Д.Д. с
ЕГН **********, като заемател, е видно, че на ищеца е била предоставена сумата
от 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35%, ГПР в размер на
40,96%, общ размер на всички
плащания от 1751 лева, срок на заема в
месеца: 10, на десет броя месечни погасителни вноски в размер на 175,10 лева и
дати на плащане на всяка една от погасителните вноски – 01.05.2016г.,
31.05.2016г., 30.06.2016г., 30.07.2016г., 29.08.2016г., 28.09.2016г.,
28.10.2016г., 27.11.2016г., 27.12.2016г. и 26.01.2017г. Между страните няма спор, че сумата
е била предоставена на ищеца и че между страните е налице сключен договор за
паричен заем.
Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен
заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:
Възражението за липса на подписани общи
условия е неоснователно. Договорът е сключен на 29.03.2016г., поради което и
съгласно § 5 от ЗПК приложим е сега действащият ЗПК в сила от 12.05.2010г.
Договорът за потребителски паричен кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, съставен е в два екземпляра, съгласно член
11, ал. 1 от ЦПК, като липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Общите условия са неразделна част от договора и всяка страница е подписана от
ответника, като поставените подписи не са оспорени.
В договора в член 2 се съдържат
условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати. Тези данни са намерили отражение и в
представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Ето защо не са налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Не са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по
кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата
на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за
целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по
кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилага на годишна основа към
сумата на усвоения кредит.
В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП
в размер на 35% , а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в
договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията
на чл. 11, т. 9 ЗПК / решение № 1285 от
27.10.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./. При фиксирана
лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, както и липсва задължение за информацията по 11, ал.1, т. 11
относно погасителен план, който да
съдържа информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
ето защо не е налице основание за
недействителност на договора на посочените основания, като иска за прогласяване
на нищожността на договора за паричен заем и предявения с него иск за връщане
на неоснователно получени суми по заема при начална липса на основание ще се
отхвърлят като неоснователни.
По предявените при условията на евентуалност
искове за договорна лихва:
Ишецът е посочил, че
е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречие с добрите нрави. Уговорения по договора ГПР е 40,96 %, а
фиксираният годишен лихвен процент е 35 %. Договорът е сключен за 10 месеца,
поради което общия размер на договорната лихва е 251 лв. за периода
01.05.2016г. до 26.01.2017 г.
За
този период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС №
72 от 08.04.1994 г. приложимо към 2009 г./ прави размер на законната лихва към
дата на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към
29.03.2016г. е 30 %. По процесния договор ответникът е получил 1500 лева като
се е задължил да върне 1751 лева. Страните са се съгласили това да стане на 10
месечни погасителни вноски. По принцип няма пречка страните да уговорят
договорна лихва в размер по-голям от законната лихва. За съобразяването дали
тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се
съобразят конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015
г., т. д. № 894/2014 г. на I
т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, II
г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС,
II г. о.. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на малко повече от
3,5 пъти противоречи на добрите нрави.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се
приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на страните по договора.
Ето защо иска за прогласяване на нищожността на възнаградителната лихва ще се уважи като основателен.
Установява се от заключението на вещото лице Й.П., което не е било оспорено от страните, че платената по
договора възнаградителна лихва е в размер на 243,74 лева, която сума следва да
бъде върната на ищеца поради началната липса на правно основание за нейното
получаване от кредитора с оглед установената по делото нищожност на
възнаградителната лихва. Ето защо искът за връщането й при начална липса на
основание ще се уважи като основателен.
По исковете за неустойка:
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
1190,05 лв. Така предвиденият размер е близо 79 % от цялата заета сума и
противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер като
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания
за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита с повече от 50 % от заетата сума. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 79 % от предоставената
главница. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави
е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска за прогласяване на
нищожността на неустойката ще се уважи като основателен.
Установява се от заключението на вещото лице Й.П., което не е било оспорено от страните, че платената по
договора неустойка е в размер 1167,50 лева, която сума следва да бъде върната
на ищеца поради началната липса на правно основание за нейното получаване от
кредитора с оглед установената по делото нищожност на неустойката. Ето защо
искът за връщането й при начална липса на основание ще се уважи като
основателен.
По
разноските:
Разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност.
На адвокат Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА
ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение за всеки един от уважените
искове в размер на общо 611,72 лева, платими от ответника.
На ответника ще се присъдят разноски от 200
лева юрк. възнаграждение.
На осн. член 78, ал. 6 ГПК на ответника ще
се възложат разноските в това
производство в размер на 200 лева държавна такса и 67 лева разноски за ССЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.Д.Д. с ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ***от
29.03.2016г. , сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, поради липса на
подписани общи условия, поради липса на посочена обща сума дължима от
потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и нейният размер, поради липса на погасителен план и
посочване в погасителния план на последователността на разпределение на
вноските по договора измежду различните суми – главница, възнаградителна лихва
и ГПР, както и на предявения иск за връщане на сумата от 1411,24 лева,
представляваща получена без основание по недействителен договор за паричен заем
№ ***, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба в съда – 29.10.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва, предвидена в договор за паричен заем № ***,
сключен на 29.03.2016г. в град ***, между Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* и З.Д.Д. с ЕГН **********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* да върне на З.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 243,74 лева, представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва, уговорена в договор за
паричен заем № ***, сключен на 29.03.2016г. в град ***, между Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба в съда – 29.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за
неустойка, предвидена в договор за паричен заем № ***, сключен на
29.03.2016г. в град ***, между Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и З.Д.Д.
с ЕГН **********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* да върне на З.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 1167,50 лева, представляваща
недължимо платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, уговорена в договор за
паричен заем № ***, сключен на 29.03.2016г. в град ***, между Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* и З.Д.Д. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба в съда – 29.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* да заплати на адв. Д.Б. на осн. член 38, ал.
2 от ЗА адв. възнаграждение по съразмерност в размер на 611,72 лева.
ОСЪЖДА
З.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* разноски по съразмерност за юрк. възнаграждение
от 200 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 200 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове, както и 67 лева разноски за ССЕ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.