РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е №
694
гр. Пловдив, 26.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2272 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Х.Г.Д., ЕГН: **********, с
посочен адрес ***, чрез адв. Ч.,***, офис 8, против Решение № 2153-15-143 от 04.07.2018г.
на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба
вх. № 1012-15-159/06.06.2018г. срещу разпореждане № **********/Протокол № NO1150/20.04.2018г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което
е определена начална дата на изплащане на пенсията 12.02.2016г. и е определен
индивидуален коефициент от 1,338.
Жалбоподателката твърди, че
неправилно е приложена правната норма на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО,
вместо тази на чл. 99, ал. 1, т. 6 от същия кодекс (в редакцията й към
12.02.2016г.). Според нея, решение № 205 от 22.05.2001г. на директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив е изначално нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен
орган, при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като горестоящият
административен орган няма правомощията да действа като пенсионен орган. По делото не е налично разпореждане на
длъжностно лице по чл. 98 от КСО, с което да е изчислен индивидуалния
коефициент на лицето, поради което не може да твърди правилност на
изчисленията. С изчисляването на ЛПОС, считано от 01.12.2000г. и формиране на
актуализиран размер с ежегодните актуализации по чл. 100 от КСО, до датата на
обжалваното разпореждане, потвърдено с настоящото решение, следва да бъдат
формирани два размер на ЛПОСВ и да се отпусне за изплащане по-благоприятния.
Моли
Съда да отмени оспореното решение и да присъди разноските по делото.
Ответникът -
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез пълномощника си юр. В., счита
жалбата за неоснователна, моли Съда да я отхвърли, като присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирано по делото писмено становище.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол
съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Ето защо е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
С оспорваното решение Директорът на
ТП на НОИ – гр. Пловдив е отхвърлил
като неоснователно обжалвано от страна на Д. разпореждане, издадено от
Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – гр. Пловдив. Приел е, че следва да бъде
извършено преизчисление на отпуснатата на лицето ЛПОСВ, като стажът за периода
от 25.07.1985г. до 05.06.1996г. 10 години, 10 месеца и 10 дни бъде превърнат от
първа в трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, а именно една година
от първа категория се зачете за 3 години от трета категория.
На следващо място, в изпълнение на
задължителните указания във връзка с влязлото в сила решение 67 от 18.01.2017г.,
постановено по адм. дело № 2236/2016г. по описа на Административен съд –
Пловдив (оставено в сила с решение № 4303/03.04.2018г., постановено по адм.
дело № 2684/2017г. по описа на ВАС, Шесто отделение) размерът на ЛПОСВ е
преизчислен, считано от 12.02.2016г. Това е датата на подаване на заявление вх.
№ 2121-15-29, към което е приложено удостоверение обр. УП-3 № 2012/05.10.1999г.
за положен осигурителен стаж на длъжност „подземен диспечер“ в Рудник „Миньор“.
С процесното разпореждане е
извършено преизчисление единствено по отношение продължителността на общия
осигурителен стаж на лицето от трета категория, след превръщането му по чл. 104
от КСО и който възлиза общо на 55 години, 05 месеца и 27 дни. Този стаж се
отразява в размера на процента по чл. 70, ал. 1 от КСО, с който се умножава
доходът, от който се изчислява пенсията. Не са налице основания за
преразглеждане останалите елементи от формулата по чл. 70 от КСО за изчисляване
размера на ЛПОСВ, а именно осигурителен доход за периода от 01.01.1997г. до датата
на пенсиониране, тъй като по отношение на него не се формира спор и е определен
въз основа на представени от Д. документи за получен доход от работодателите
мина „Маришки басейн“ ЕООД за периода от 01.01.1997г. до 27.07.1997г., ЕТ „**“
за периода от 01.07.1999г. до 20.09.1999г. и „Вокил“ ООД за периода от
02.01.2000г. до 30.09.2000г. Налице е и осигурителен стаж като самоосигуряващо
се лице за периода от 21.10.1998г. до 30.06.1999г. Не се формира спор и относно
индивидуалния коефициент, изчислен при отпускане на пенсията, считано от
01.12.2000г., който е в размер на 1,338.
При съдебното обжалване на
административния акт са приети основно и допълнително заключение по назначена
съдебно – счетоводна експертиза, като против основното заключение е направено
възражение за необоснованост от пълномощника на жалбоподателя. След анализ на
представените по делото доказателства вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи:
-по основното заключение: размерът
на ЛПОСВ на жалбоподателката е определен при общ осигурителен стаж от първа,
втора и трета категория труд, превърнат към трета категория труд, в размер на
55 години, 05 месеца и 27 дни. Изчислен е индивидуален коефициент в размер на
1,338 при базисни периоди от 01.01.1987г. до 31.12.1989г. и от 01.01.1997г. до
30.09.2000г. За първия период полученият доход възлиза на 16 650,30лв.,
съгласно удостоверение обр. УП-2 № 167 от 12.09.2000г., издадено от Мина
„Маришки басейн“ ЕООД, а за втория период – от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. в
размер на 1 608,97лв. (деноминирани лева) и от 01.07.1999г. до
20.09.2000г. в размер на 1 324,55лв. При направените изчисления, подробно
описани на стр. 4 от заключението (л. 111) вещото лице е получило същия размер
на индивидуалния коефициент, изчислен от компетентните органи към момента на
първоначалното отпускане на пенсията – 1,338. В справка приложение към
заключението е посочен зачетен трудов и осигурителен стаж на Д. за периода от
18.09.1972г. до 30.11.2000г. (л. 112);
-по допълнителното заключение: при
изчисляване на индивидуалния коефициент не участва като продължителност целия
времеви период на осигурителен стаж от 01.01.1997г. до 30.09.2000г., тъй като в
периода има изплащано обезщетение за безработица за времето от 28.07.1997г. до
27.07.1998г. За периода от 21.10.1998г. до 20.09.1999г. е зачетен осигурителен
стаж от 10 месеца и 08 дни, тъй като периодът на неплатен годишен отпуск повече
от 30 дни в рамките на една календарна година не се зачита за трудов стаж. За
периода от 21.10.1998г. до 20.09.1999г. са зачетени 30 работни дни от ползван
неплатен отпуск за периода от 01.11.1998г. до 31.12.1998г. За времето на
неплатения отпуск от 01.11.1998г. до 10.12.1998г. включително при определяне на
индивидуалния коефициент е включен осигурителен доход в размер на
73 880,95 неденоминирани лева (73,88лв.). На стр. 4 от основното
заключение е посочен размерът на осигурителния стаж и осигурителния доход, въз
основа на който е изчислен индивидуалния коефициент за периода след
01.01.1997г.
В разпита си в съдебното заседание
на 23.10.2018г. при приемане на основното заключение вещото лице е уточнило, че
изчисленията на индивидуалния коефициент са направени въз основа на данните в
представените по делото документи за осигурителен стаж. Съставеното приложение
№ 1 към заключението представлява обобщение на положения осигурителен стаж от Д.,
а не осигурителният й доход за базисни периоди от 01.01.1987г. до 31.12.1989г.
и времеви периоди след 01.01.1997г. до 30.09.2000г.
При така установеното от фактическа
страна, настоящия съдебен състав намира следното от правна страна: не е спорно
между страните обстоятелството относно размера на положения от жалбоподателката
осигурителен стаж, превърнат към такъв от трета категория съгласно разпоредбата
на чл. 104 от КСО. Налице е спор относно преизчислението на индивидуалния
коефициент, който е непроменен спрямо този, изчислен при първоначалното
отпускане на пенсията, както и началният момент на преизчисляване на пенсията.
Настоящият съдебен състав намира
доводите в жалбата за неоснователни.
По отношение направеното възражение
за неправилно приложение на правната норма на чл. 99 от КСО, следва да бъде
посочено следното: към датата на подаване на заявлението за преизчисление на
отпуснатата ЛПОСВ – 12.02.2016г. действащо право е разпоредбата на чл. 99, ал.
1, т. 6 от КСО, съгласно която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО
може да се отмени или измени от органа, който го е издал, когато пенсията е
определена в по-голям или по-малък размер. В настоящия случай, пенсията на
лицето е определена в размер на 98,77лв., считано от датата на отпускането й –
01.12.2000г., при навършена възраст 47 години и трудов стаж от 41 години и 04
дни, превърнат в такъв от трета категория. Решение № 205 от 22.05.2001г. на
директора на РУСО – гр. Пловдив (сега ТП на НОИ – гр. Пловдив) не е обжалвано и
е влязло в законна сила, предвид на което до датата на подаване на заявлението
от жалбоподателката следва да бъде прието, че положеният от нея трудов стаж, превърнат
в такъв от трета категория е именно 41 години и 04 дни. Това означава, че дори
да е налице неправилно изчисление на осигурителен стаж, самото лице не е
упражнило правото си на обжалване на посочения индивидуален административен акт
по съдебен ред, предвид на което и за периода до подаване на заявлението за
преизчисление на отпуснатата ЛПОСВ същата е определена съобразно стабилен
административен акт.
Действително, по делото не са
представени доказателства за получаване на решение № 205 от 22.05.2001г. от
жалбоподателката, но същата несъмнено е узнала за него и за решение № 239 от
26.07.2001г. за поправка на допусната ОФГ в решение № 205 от 22.05.2001г., тъй
като на 16.11.2001г. е подава молба вх. № 116521, с която е поискано обяснение
на начина на изчисление на размера на ЛПОСВ и на индивидуалния коефициент. В
отговор на тази молба е изготвено писмо изх. № 1554 от 22.11.2001г. от началник
отдел „Пенсии“ в РУСО – гр. Пловдив, в което отново е посочен общият трудов
стаж на лицето, превърнат към трета категория труд и базисните периоди, през
които е положен осигурителен стаж, въз основа на който е изчислен
индивидуалният коефициент. Няма данни за съобщаването на това писмо на
жалбоподателката, както и за последващите разпореждания за изменение размера на
ЛПОСВ, като е подадено заявление за преизчисляване размера на пенсията едва на
12.02.2016г., при разглеждането на което е издадено отмененото в последствие
при обжалване по съдебен ред разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-66 от
07.06.2016г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Към датата на издаване на
разпореждане № **********/NO1150 от 20.04.2018г.
е налице нова редакция на чл. 99 от КСО, съгласно която са предвидени различни
хипотези на изменение или отменяне на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО от издалия го административен орган, в зависимост от субекта, който е
инициирал административното производство. В случая правилно е приложена нормата
на чл. 99, ал. 1, б. „а“ от КСО (в сила от 01.01.2018г.) доколкото
административното производство за изменение на отпусната ЛПОСВ по влязло в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО е инициирано от пенсионера, чрез представяне на
доказателства за осигурителен стаж, придобит при пенсионирането. В този случай,
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, разпореждането по чл. 98
от КСО се изменя от датата на представяне на доказателствата, която е
12.02.2016г.
Неправилно е позоваването на
разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ и на чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО,
тъй като производството не е инициирано от административния орган. Изпълнението
на указания в съдебно решение не означава административно производство,
образувано по негова инициатива, тъй като съдебните актове са постановени при
производство по обжалване на административни актове, издадени въз основа на
направено искане от самия пенсионер. Не е спорен по делото фактът, че лицето не
е оспорило административни актове, издадени през 2001г., с посочени в тях
размери на осигурителния стаж и индивидуалния коефициент при отпускане на пенсията,
като искане за извършване на преизчислението й е направено едва през 2016г.
Това означава, че за периода от 01.02.2000г. до 12.02.2016г. размерите на
осигурителния стаж на лицето и индивидуалния коефициент са определени въз
основа на стабилен административен акт, като Д. е реализирала правата си по
обжалване едва през 2016г. Правилно изменението на вече отпуснатата ЛПОСВ е
извършено, считано от 12.02.2016г., съобразно правната норма на чл. 99, ал. 1,
б. „а“ и чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО (в редакцията им към 01.01.2018г.).
В разпореждането е посочено, че
доколкото не се иска промяна на базисните периоди за изчисление на
индивидуалния коефициент, няма основание да бъде преизчисляван първоначално
определеният такъв при отпускане на пенсията от 1,338. В жалбата е направено
възражение за неточност при изчислението му, касаещо периода от 01.01.1997г. до
30.09.2000г., но в заключението на вещото лице е установена правилност на
направените изчисления. В приложение № 1 към основното заключение е направено
обобщение на признатия от административния орган осигурителен стаж на Д., като
в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е посочен
конкретен размер и на осигурителния доход: за периода от 01.01.1997г. до
27.07.1997г. в размер на 527 781 неденоминирани лева; за периода от
21.10.1998г. до 30.06.1999г. – 1 081 187,95 неденоминирани лева, за
периода от 01.07.1999г. до 20.09.1999г. – 403,06 (деноминирани) лева и за
периода от 02.01.2000г. до 30.09.2000г. – 921,49лв. В периода след 01.01.1997г.
са налице периоди на получавано обезщетение за безработица и ползван неплатен
отпуск повече от 30 дни в рамките на една календарна година, подробно описани в
основното заключение на вещото лице, което не е оспорено в тази си част от
жалбоподателката, предвид на което и следва да бъде кредитирано изцяло по
отношение направените в него изчисления и експертни изводи.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
– гр. Пловдив за правилно и законосъобразно, съответно подадената жалба – за
неоснователна.
При
посочения изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100лв. (сто лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Д., ЕГН: **********, с посочен
адрес ***, чрез адв. Ч.,***, офис 8, против Решение № 2153-15-143 от 04.07.2018г.
на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба
вх. № 1012-15-159/06.06.2018г. срещу разпореждане № **********/Протокол № NO1150/20.04.2018г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което
е определена начална дата на изплащане на пенсията 12.02.2016г. и е определен
индивидуален коефициент от 1,338.
ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН: **********, с посочен адрес *** да
заплати на ТП
на НОИ – гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7
сумата в размер на 100лв. (сто лева) възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: