РЕШЕНИЕ № 953

 

гр. Бургас, 09.06.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2055 по описа за 2010-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 318 и чл. 322, ал. 2, във вр. с чл. 49, СК.

Делото е образувано по повод исковата молба на В.С.Л.,***, с която претендира прекратяване на брака й с Б.Г.Л.,***, сключен на ..... год. в гр. Б., поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника; предявен е и небрачен иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът признава исковете, но моли за прекратяване на брака, без произнасяне по въпроса за вината, или по вина на двамата съпрузи; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и представените по делото доказателства, след преценка на приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представеното по делото удостоверение, В. и Б. Л. са сключили граждански брак помежду си на ... год. в гр. Б.; страните не спорят, че нямат родени през неговото времетраене деца. В обстоятелствената част на исковата си молба съпругата сочи, че ответникът не осигурявал средства за семейството, демонстрирал неуважение и незаинтересованост към съпругата си, двамата били разделени от 12 години и не поддържали отношения.

Ответникът признава исковете, но излага твърдения, че разстройството на брака се дължи на поведението на В., която му изневерявала, самоволно напускала семейното жилище и не полагала усилия за запазване на брачната връзка; признал е съществуващата своя извънбрачна връзка.

По делото е разпитан свид. С. М., без родство със страните, която сочи, че познава съпрузите от 1995 год.; твърди, че по разкази на В. и на братята й, ответникът не се грижел за семейството си, имал извънбрачна връзка и за известен период от време напуснал семейното си жилище и се преместил в гр. С.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения брачен иск за основателен. Данните по делото сочат, че брачната връзка на В. и Б. Л. е дълбоко и непоправимо разстроена. Ангажираните по делото доказателства – показанията на свидетеля М., установяват причината за това – пасивното поведение и на двамата съпрузи, изразяващо се в неполагане на достатъчно усилия за запазване на брачния съюз, както и в поддържаната от ответника извънбрачна връзка. По делото не е спорно, че страните са в изключително продължителна фактическа раздяла, но липсват доказателства, че някой от двамата е положил усилия за помирение и за преодоляване на отчуждението между двамата. Съдът намира, че не следва да основе решението си безусловно върху показанията на свидетеля, който няма преки и чести наблюдения върху семейния живот на страните, той възпроизвежда твърдения на трети лица, които не могат да бъдат ценени като безспорни доказателства. Противобрачното поведение на В.Л. се състои и в напускането на семейното жилище и преместването при родителите й в гр. Бургас, за което решение няма доказателства за обоснованост. Ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърденията си за агресивно поведение на ответника и за упражнявано от него физическо и психическо насилие – съгласно писменото становище от 03.05.2010 год. В тази насока показанията на свидетеля също не установяват факта на нанесен побой, защото няма лични възприятия за личността на извършителя. Изложеното мотивира съда да приеме, че с общата си незаинтересованост страните са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака си, което налага прекратяване на брачната им връзка – чл. 49, ал. 3 във вр. с ал. 1, СК.

Предвид изричната воля на ищеца, на основание чл. 53, СК, след развода съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име Петкова.

С оглед прекратяване на брака между страните съдът определя държавна такса по делото в размер от 50 лева, платима поравно от страните – на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси; чл. 329, ал. 1, ; деловодните разноски следва да останат така, както са направени от съпрузите.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.С.Л., ЕГН **********,***, и Б.Г.Л., ЕГН **********,***, сключен на ... год. в гр. Б., за който е съставен Акт за граждански брак № .... год. на Община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

 

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име П.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1, на В.С.Л. за осъждане на Б.Г.Л. да й заплати направените деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА В.С.Л., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Б.Г.Л., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева.

   

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: Е. Х.