Определение по дело №98/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 123
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20205000600098
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

 

 гр. Пловдив, 09.03. 2020 година

 

          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на шести март две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:                                                                        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН  РАНЧЕВ                                          

                                              ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

като разгледа докладваното от съдия И. Ранчев, въззивно частно наказателно дело № 98 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден протест на ОП – *против Протоколно определение от 28.01.2020 г. по НОХД № 463/2019 г. на  *окръжен съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.  

В протеста на ОП – *са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение на окръжния съд, като се набляга на това, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и не се налага връщането на делото за изготвянето на нов такъв. Прокурорът намира, че визираните обстоятелства не водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт е описана фактическата обстановка и съставомерните елементи на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.115 от НК. Посочено е мястото на извършване на престъплението – първоначално в района на язовир „*“, а впоследствие е конкретизирано, че същият се намира в землището на с. *, община *. В достатъчна степен и подробно са описани поведението на подсъдимия и пострадалия, взаимното разположение на телата им при развилата се динамична ситуация до момента на нанасянето на смъртоносните удари. В тази връзка се заключава, че не е било ограничени правата на обвиняемия по смисъла на чл.249, ал.4, т.1, пр.1 и пр.3 от НПК. Затова предлага да се отмени атакуваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Останалите страни са уведомени за постъпилия протест, като от тях единствено адв. К., в качеството си на защитник на подс. Д.Д.е депозирала възражение, в което подлага на анализ доводите на прокуратурата и отправя искане за потвърждаване на атакуваното определение на окръжния съд.   

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия протест и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан по съществото си е напълно основателен.

Производството по настоящото дело е образувано по внесен обвинителен акт от О.п.– *срещу обв. Д.Т.Д.за престъпление по чл. 115 от НК.

Липсва нарушаване на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт, който е съобразен с трайната съдебна практика, като описаната в него фактическа обстановка е дала основните рамки по процеса на доказване за ефективно осъществяване правото на защита на страните в предстоящата съдебната фаза.

В обстоятелствената му част са изложени достатъчно ясно и пълно основните факти, които обосновават твърдението на прокурора за извършено от обвиняемото лице престъпление по чл. 115 от НК.

На първо място, действително в началото на обстоятелствената част на обвинителния акт е дадено твърде общо мястото на извършеното престъпление – в района на старите рибарници, намиращи се северно от яз. „*“, в близост до дигата на най-северния от тях, но впоследствие е конкретизирано, че това е в землището на с. *, общ. *, обл. */Вж. л.3 и л.9 от нохд №463/19г./.

На второ място, в обстоятелствената част от акта подробно са описани в динамична прогресия, след възникналия конфликт - взаимното разположение на подсъдимия и пострадалия, последователността на нанасяните удари между тях с държаните в ръцете им ножове, съответния им брой и в кои области от телата им са попаднали /Вж. л.4 от нохд №463/19г./. Във финалната част са цитирани заключенията на изготвените по делото поредица от съдебно-медицински експертизи за механизма на взаимното разположение на телата на пострадалия и възможните хипотези на произтеклите събития /Вж. л.5 – 8 от нохд №463/19г./. Проследената от прокурора експертна вариантност във взаимното разположение и респ. поведението на пострадалия преди да се стигне до нанасяне на смъртоносните удари от обвиняемия, няма как да повлияе спрямо предмета на доказване и да породи неяснота в начина на извършване на деянието, след като преди това изрично е описано във възприетата фактическа обстановка по случая. И това е така, защото обвинителният акт съдържа подробно описание за действията на обвиняемия Д., които обуславят правната квалификация на престъплението в диспозитивната му част, включващи описание на времето, мястото и начинът на извършването му, т.е. не възпрепятства организирането на защитата на страните, съгласно чл.249, ал.4, т.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Отделен е въпросът, че е напълно възможно при разглеждане на делото в съдебната му фаза да се стигне до известна промяна в хронологията на визираните събития, което да наложи и съответната преценка относно правните изводи, т.е. на свой ред да създаде противоречие със зададената твърде стриктна рамка на фактическото обвинение по начина, по който това се изисква от съда спрямо прокурора.

          В заключение, напълно необосновано и незаконосъобразно, окръжният съд е преценил, че така изготвения от ОП – *обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и 2 от НПК, с което са ограничени процесуалните права на обвиняемия, респ. и на другите страни, като е постановил прекратяването на съдебното производство и връщането делото на прокурора.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се уважи подадения протест на ОП – *, като се отмени обжалваното определение на Окръжен съд – * и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК,

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

         

ОТМЕНЯ Протоколно определение от проведеното разпоредително съдебно заседание на 28.01.2020 г. по НОХД № 463/2019 г. на *окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт. 

ВРЪЩА делото на *окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. 

         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  

                                                                ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

               

                 2.