Решение по дело №1257/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 55
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20221510201257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Дупница, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20221510201257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 4-25 от 14.11.02.2022г., на Директор на
РИОСВ-Благоевград, с което на основание чл.151, ал.2,т.6 от Закона управление на
отпадъците,за нарушение по чл.151,ал.2,т.6,предл.1 и 2 ,във вр. с чл.19,ал.3,т.15,предл.1 и 2
от Закона за управление на отпадъците на Г. Д. К. ЕГН:**********,с адрес гр.***,в
качеството му на Кмет на Община Рила,Булстат *********,със служебен адрес
гр.Рила,община Рила,област Кюстендил,пл.”Възраждане”№1, е наложено административно
наказание „Глоба „в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата не
законосъобразност и неправилност, както и за допуснати съществени нарушения на
материалните норми и процесуалните правила при неговото издаване.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява,вместо него
юрисконсулт Йорданова, която поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,счета, че издаденото
НП е било връчено на лице без представителна власт.
Административнонаказващия орган –редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юристконсулт Т., по силата на представено пълномощно, която изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. В пледоарията си представителят на АНО
изложи доводи по същество на искането си за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.Претендира разноски.
1

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:

На 30.05.2022г., в част от поземлен имот 62671.5.113,област Кюстендил,община
Рила,гр.Рила, вид собственост Общинска публична,вид територия::земеделска,НТП:за
селскостопански,горски,ведомствен път,площ 1450 кв.м,стар номер 005113, е било
установено,че Кмета на Община Рила,отговорно лице по чл.19,ал.3,т.15 от Закона за
управление на отпадъците,не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешено за това място,вследствие на което е образувано незаконно
сметище,както следва:в част от имот с №62671.5.113,област Кюстендил,община
Рила,гр.Рила,вид собственост :Общинска публична,вид територия:земеделска,НТП: за
селскостопански ,горски,ведомствен път,площ от 1450 кв.м,стар номер 005113 е създадено
незаконно сметище с отпадъци от различен произход,натрупани на купчини,основно битови
представляващи:дрехи,домашен текстил,дюшеци,юргани,пластмасови,хартиени и стъклени
опаковки,строителни отпадъци –бетонови късове,тухли,парчета варо-циментова
мазилка,растителни отпадъци-клони,храсти,корени от дървета,зелени отпадъци от паркове и
градини,излезли от употреба гуми.Отпадъците са разположени на открито,с височина
достигащи до 1,8 м., и дължина около 13-15м.Участъкът е установено,че е с бетонирана
повърхност,каято е нарушена на места,с налични метален контейнер за отпадъци,тип
„гондола”сив на цвят,без обозначения и метален четири кубиков контейнер за строителни
отпадъци.
За констатираното на място от служители на въззиваемата страна е бил съставен
Констативен протокол №28-25 от 30.05.2022г., с три броя снимки към него.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 4-25 от 10.06.2023г., който е подписан от пълномощник с отразяване, че е
получил екземпляр от него на 10.06.2022г., като в акта са отбелязани възражения, а такива
не са били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.Така съставеният акт за установяване
на административно нарушение е послужил за издаване на атакуваното наказателно
постановление.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с
акта начин е дадено описание на нарушението както и нарушената правна норма. С
издаденото НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по ЗУО като му е наложено административно наказание Глоба в
размер на 3000 лева. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя. Поради не съгласие с
посоченото като нарушение и наложената глоба, в срок пред РС гр.Дупница е обжалвано
издаденото НП.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание актосъставителя и потвърди
авторството на съставения от нея акт, както и посочи, че е присъствала при установяване на
2
нарушението.Видно от показанията на актосъставителя става ясно ,че на 30.05.2022,г., е
било установено място в което е било установено наличието на смесени битови
отпадъци,съставен е бил констативен протокол,като в него подробно са описани
отпадъците,както и мястото където са били открити,като същото при разпита си са заявили
и свидетелите Г. и Х..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели-М. Л. К.-Г.,Д. И. Г. доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран
доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че нито един етап от
производството не са били оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се
при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се
касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е
достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се
изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да
бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени
в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
3
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и
да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от
лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва
когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да
бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на
нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми
относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването
на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Дупнишки
районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено
в срок. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила. Процесното НП е издадено при спазване на процесуалните правила
за неговото издаване и в съответствие с материалния закон. От приетите по делото писмени
и гласни доказателства е установено, по един безспорен и категоричен начин, че е
4
осъществен съставът на описаното в НП нарушение. Обжалваното наказателно
постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение.
Доказателства в обратна посока не са събрани и пред настоящата съдебна инстанция.
Описаното в НП нарушение е именно такова по смисъла на чл.151,ал.2,т.6,предл.1 и предл.2
във вр. с чл.19,ал.3,т.15 предл.1 2 от Закова за управление на отпадъците, която норма
въвежда задължение на Кмета на Общината,а именно: не предприеме мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването
на незаконни сметища и/или организиране на почистването им;
Като е допуснал наличието на описаното в констативния протокол нарушение,Г. Д. К. в
качеството си на Кмет, безспорно е реализирал състава на горното нарушение. В случая се
касае за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до
извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един
момент, включително и на посочената в НП дата – 30.05.2022г. именно поради което е
издаден и АУАН № 4-25 от 10.06.2022г., АНО е квалифицирал деянието като нарушение по
чл. 151,ал.2,т.6,предл.1 и предл.2 във вр. с чл.19,ал.3,т.15 предл.1 2 от Закова за управление
на отпадъците.
Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно
приложимият санкционен състав.
Неоснователно се явява и направеното възражение от страна на юрисконсулт Йорданова, че
АУАН е бил връчен на лице без представителна власт,видно от приложеното по делото
пълномощно е видно че лицето на което е било връчен АУАН има представителна власт
,тъй като е било упълномощено за подпише и получи АУАН.
Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността
обстоятелства.
В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът
намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Настоящият състав
счита, че процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена опасност в
сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на засегнатите
обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е
маловажен един случай същият следва да се отграничава от обикновените случаи на
нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други
смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява
нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством
кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при
реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР
на ВКС № 1/2007г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН. В реда на тази логика,
ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка
5
хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН,
тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би
обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция,
именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.
С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, като следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №№ 4-25 от 14.11.02.2022г., на Директор на
РИОСВ-Благоевград, с което на основание чл.151, ал.2,т.6 от Закона управление на
отпадъците,за нарушение по чл.151,ал.2,т.6,предл.1 и 2 ,във вр. с чл.19,ал.3,т.15,предл.1 и 2
от Закона за управление на отпадъците на Г. Д. К. ЕГН:**********,с адрес гр.***,в
качеството му на Кмет на Община Рила,Булстат *********,със служебен адрес
гр.Рила,община Рила,област Кюстендил,пл.”Възраждане”№1, е наложено административно
наказание „Глоба „в размер на 3000 /три хиляди/ лева,като законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. Д. К. ЕГН:**********,с адрес гр.***,в качеството му на Кмет на
Община Рила,Булстат *********,със служебен адрес гр.Рила,община Рила,област
Кюстендил,пл.”Възраждане”№1,да заплати на РИОСВ-Благоевград, сумата в размер на 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултското възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
Съд Кюстендил по реда на Глава ХІІ от АПК от страните в 14 дневен ред от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6