Решение по дело №2363/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 91
Дата: 16 февруари 2017 г.
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20165220202363
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 16.02.2017 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна К.гия, Х състав, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и седемна*** година в състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2363/2016 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.С.Г. с адрес *** против Наказателно постановление № 564/ 16.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.2 т.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.28 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В жалбата се твърди, че отразената в НП фактология не отговаря на действителната и че НП и АУАН са издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон (доколкото може да се извлече от изложеното), като се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата и излагат доводи в подкрепа на искането си за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в първото с.з. изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Впоследствие не се явява в с.аз. и представя писмено становище, излагайки обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 05.08.2016 г., около 20,00 часа в с. ***, на ул. „***” пред № 6 е допуснал поведение нарушаващо морала и добрите нрави на обществено място, изразяващо се в скандал и физическа саморазправа с лицата Т. Б.в Т. и Б. Т. Т..

Това представлявало нарушение на чл.2 т.1 от Наредба за обществения ред в Община Пазарджик, приета с решение № 42/2015 г. на ОбС Пазарджик.

За така установеното нарушение св. А.С.-*** в присъствието на св. И.Г., в качеството му на свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението, съставил на Н.Г. АУАН с рег. № 2349 и бланков № 545197 от 05.08.2016 г. в негово присъствие, след което му бил предявен. Жалбоподателят го подписал без да впише обяснения и възражения и получил екземпляр от него.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, връчено лично на Г. на 27.10.2016 г. видно от разписка за връчване (л.12 от делото). Жалбата против НП била депозирана от Н.Г. на 31.10.2016 г. в деловодството на Община Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. С. и свидетелите- И.Г. и С. Г..

         При така установеното съдът намира, че жалбата разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място в хода на проведеното административно-наказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо спорът да бъде разглеждан по същество.

Съдът намира, че процедурата по връчване на АУАН на жалбоподателя съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН е нарушена. Установи се в хода на съдебното следствие, че на жалбподателя е бил връчен индигиран екземпляр от акта, който е бил абсолютно нечетлив. От приетото по делото като писмено доказателство копие на получения екземпляр, което беше сверено от съда с представения оригинал, се установява, че в същия не може да бъде разчетена датата на съставянето на акта, трудно и почти нечитими са и отразените час, дата и място на извършване на нарушението, а описанието на последното е напълно нечетливо. Не се четат и данните за актосъставителя, както и данните за свидетелите по акта, датата на подписване на акта от нарушителя и датата за получаване на препис от акта в разписката към него.

В съдебно заседание актосъставителят св. С. и свидетелят на акта св. Г. не можаха да посочат дали акта върчен на жалбоподателя е бил четлив, но категорично заявиха, че се връчва индигиран екземпляр- 2-ри или 3-ти, като св. С. поясни, че индигираният екземпляр на акта, който се връчва на нарушителя, „почти никога не е четлив”.

Получаването на препис от АУАН е самостоятелно право на лицето, различно от правото да му бъде предявен за подпис акта. Със съставянето на акта се образува административно-наказателното производство и се повдига административното обвинение за твърдяното административно нарушение. Правото да се получи акта е свързано с възможността за представяне на писмени възражения в 3-дневен срок, както и с по-нататъшната защита срещу обвинението за извършване на административно нарушение. Затова предявяването на акта за запознаване със съдържанието му и подписването му от нарушителя е действие самостоятелно и независимо от връчването на екземпляр от същия. В същото време предоставяне на екземпляр от АУАН на нарушителя служи като гаранция срещу евентуални опити от страна на администрацията за манипулации върху вече съставения и връчен АУАН- поправки, добавки или други корекции, включително цялостна подмяна на АУАН. На жалбоподателят в случая е връчен абсолютно нечетлив екземпляр от акта, както се посочи по-горе, което се приравнява на невръчване на препис от АУАН. Така, въпреки отбелязването в разписката към АУАН за получаване на препис от същия (обстоятелство, което се установи от четливия екземпляр на АУАН представен от АНО с преписката), на жалбоподателя е възпрепятствана възможността да се запознае подробно със съдържанието му и да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност. Невъзможността да се установи описаната в АУАН фактическа обстановка, трайната съдебна практика приравнява като правна последица на невръчване на препис от акта на нарушителя (напр. Решение № 93 от 29.04.2015 г. по КНАХД № 76/2015г. на Административен съд Кюстендил, Решение № 41 от 04.03.2009 г. по КНАХД № 32/2009 г. на Административен съд Перник и др.).

Обстоятелството, че св. С.- актосъставителя е „прочел” акта на нарушителя и че последният бил „разбрал” какво нарушение му било вменено, по никакъв начин не могат да валидират горепосочената процедура, по изложените съображения.

Неизпълнението на задължението от страна на контролните органи на чл.43 ал.5 от ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административно-наказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Такова становище е застъпила и върховната инстанция в Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС и по-конкретно в т.11 от същото, според която при подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него. Това невръчване съществено нарушава правото на наказаното лице да разбере за какви точно нарушения е наказано и съответно затруднява правото му на защита.

Само това процесуално нарушение е достатъчно НП да бъде отменено, т.к. то е съществено и засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всеки един стадий на производството.

Съдът намира, че за пълнота следва да посочи, че от събраните писмени и гласни доказателства не може да бъде установено по категоричен начин вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, изразяващо се в скандал и физическа саморазправа с лицата Т. Т. и Б. Т., с което си поведение той е нарушил морала и добрите нрави на обществено място. Нито актосъставителят- св. С., нито св. Г.- сочен като свидетел очевидец присъствал при установяване на нарушението, посочиха в показанията си жалбоподателят да е проявил действия в посочения смисъл. Единственото което заявиха е, че двете страни „налитали на саморазправа”, като не можаха да посочат кои са тези две страни и в какво се е изразявала саморазправата им. От събраните писмени доказателства също не става ясно жалбоподателят да се е саморазправял физически с тези две лица и да е инициирал скандал. Събраха се доказателства за скандално поведение и действия- за по-голямата част, от които автори са други лица, а за една част- автор е самият жалбоподател, но тези действия на последния- форсиране на двигателя на лекия автомобил, шофиране с превишена скорост, изваждане и размахване на текстолитова тръба, не са включени в действията и поведението на жалбоподателя, с които е прието, че той е нарушил морала и добрите нрави на обществено място, изпълващи състава на нарушението по НОР, за което е санкциониран.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението за което е санкциониран с НП е предмет на обвинението, което му е повдигнато за извършено престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК по ДП № 1348/2016 г. на РУ- Пазарджик и по-кокретно относно деянието по пункт 4 от обвинението. Видно от приетото писмено доказателство- постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО (на л.84 от делото) е че деянието по пункт 4 на продължаваното престъпление е за хулигански действия, които се посочиха по-горе и бяха установени в хода на съдебното следствие по настоящето дело, но същите не са включени в обхвата на фактите и обстоятелствата приети за установени и включени в обхвата на извършеното нарушение по НП, респ. установените с АУАН и НП факти и обстоятелства, не са включени в предмета на обвинението, за което се води наказателното производство.

Поради всичко изложено до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 564/ 16.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на Н.С.Г. с адрес *** за нарушение на чл.2 т.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.28 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като незаконосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: