Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 26.04.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти февруари Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. административно дело номер 387 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.
Образувано
по жалба на И.А.Н., която, след разделяне на съедините с нея оспорвания с
определение № 789/17.02.2020 г., е против заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г. на
К., с която е признато на Д.Л.И. правото да придобие собственост върху имот № -, с площ 499 кв.м, местност „**“, землище на гр. С.,
по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисия по
чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: -. В жалбата,
предмет на делото след разделяне на съединените с нея оспорвания с определение
№ 789/17.02.2020 г. по делото, се възразява срещу издадената от въззиваемия К. на О. заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г.,
като се моли съда да уважи жалбата срещу същата и отмени тази заповед, а посоченият
в нея имот да бъде възстановен в реални граници на жалбоподателя и останалите
наследници на бившия му собственик, който имот се намирал в м. „**“ и на него
никой не бил забелязвал да има подобрение от ползвателите. След разделяне на
съединените с жалбата оспорвания с определение № 789/17.02.2020 г. по делото,
искането по същество по същата жалбата, предмет на настоящото дело, е да се
отмени обжалваната заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г. на К..
Въззиваемият К. на О., редовно
призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника
си заема становище за неоснователност на жалбата, която моли съда да отхвърли и
потвърди обжалвания с нея акт и му присъди разноски, с възражения и доводи,
изложени в хода на делото по същество.
Заинтересованите страни Д.Л.И., З.А.Н., А.С.К. и В.С.Д.,
редовно призовани, не са подали писмен отговор и не вземат становище по
жалбата, а заинтересованата страна Д.Й.О., редовно призована чрез назначеният й
от съда особен представител по чл. 137, ал. 5 АПК, не е подала писмен отговор,
а в съдебно заседание чрез особеният й представител заема становище за
основателност на жалбата, която моли съда да уважи по съображения, изложени в
хода на делото по същество.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, и провери изцяло
законосъобразността на обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
във вр. с §62, ал. 3, изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр.
39/2011 г.), от легитимирано лице – наследник на бившия собственик на имота,
заявен за възстановяване. Разгледана по същество е неоснователна.
Страните
не спорят, че жалбоподателят и заинтересованите страни З.А.Н., А.С.К., В.С.Д. и
Д.Й.О. са наследници по закон на Й.С.Д., починал на 06.03.1971 г. (л. 90-91). Към
откритото му наследство е признато с решение № 51426/28.06.1999 г. на ПК С. и
определено по същество за възстановяване на наследниците му, при условията на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху бивш имот с № 251.36, с площ
3.100 дка, находящ се в терен по §4 в землището на С.,
върху площта на които попада изцяло и процесния новообразуван
имот № -, с площ 499 кв.м, местност „**“, землище на С., по неодобрения план на
новообразуваните имоти, при граници: -. Това се установява от т. 3 и 5 на
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза и
приложените към него комбинирани скици, което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства (л. 173-178).
Заинтересованата
страна Д.Л.И. е подал на 26.05.1992 г. заявление до О. за превръщане на правото
му на ползване в право на собственост върху имот в м. „**“ от 1 дка, при
граници: С., Н., Д. (л. 59). В заявлението посочил, че имота представлява лозе и
овощна градина (л. 59). С преписката е представено и удостоверение № 441/26.05.1982
г. на Председателя на ИК на ГОНС (л. 60). От същото е видно, че в изпълнение на
ПМС 76/1977 г. и решение № 10а/25.03.1982 г. на ИК, на същият е било предоставено
право на ползване върху нива от 1 дка в землището на С., местност „**“, при същите
граници: С., Н. и Д. (л. 60). По това му заявление не е била изготвена оценка
на земята, видно от т. 8 на ЗСТЕ (л. 175). Вместо
това О. му е изпратила на 25.11.2015 г. полученото от него на 22.12.2015 г.
писмо, с което го поканила да потвърди желанието или отказа си за продължаване
на процедурата (л. 23). Поради това същият подал на 06.01.2016 г. второ
заявление до същата община с искане да бъде рагледано
заявлението му за трансформиране на правото му на ползване в право на
собственост върху предоставения му за ползване имот от комисия по §62 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ (л. 22).
От
т. 7 на ЗСТЕ се установява още, че в О. е налице неодобрен кадастрален план от
1992 г. за района на процесния имот и разписен списък
към него, извадки от които са представени на л. 96-97 от делото (л. 175). В разписният списък към този план за процесния имот с пл. № 68 е посочено, че няма установен
собственик, като от извадката на същия план на лист 68 от делото е видно още,
че в този имот няма постройка, а е имало само лозови насаждения и овощна
градина, които са показани на този план с условния знак за лозе – „$“ (т. 7 ЗСТЕ, л. 97 и 175). Поради това съдът намери за
установено по делото от този план и т. 7 на ЗСТЕ, че към момента на подаване на
заявлението на заинтересованата страна Д.Л.И. на 26.05.1992 г. за
трансформиране на правото му на ползване в право на собсвеност
върху процесния имот, същият е представлявал лозе и
овощна градина.
Поради
това на 05.07.2017 г., назначената със заповед от 17.08.2016 г. на К.а на Общината
– Комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му
предложи да издаде заповед, с която да признае правото по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на
същата заинтересована страна да придобие собствеността върху този ползван от
него новообразуван имот -, с площ от 500 кв.м, след преработка на неодобрения
план на новообразуваните имоти и обособяването на същия имот с тази площ (л. 72).
На
07.12.2018 г., въз основа на този протокол, К. на общината е издал и обжалваната
заповед, с която признал на тази заинтересована страна правото по §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху процесния новообразуван
имот с площ от 499 кв.м, и възложил на техническата служба на Общината да
извърши оценката му по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ (л. 69). Като правни основания за
издаването на тази заповед в нея са посочени нормите на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА,
във вр. с §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокола
от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. А като
фактически основания за издаването й в нея е посочено, че правото на ползване
на процесния имот е предоставено на основание ПМС № 76/1977 г., което е сред
предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове и че към момента на подаване на
заявлението за трансформиране, имотът е представлявал лозе и овощна градина (л.
69).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че обжалваната заповед е
законосъобразна (чл. 168, ал. 1, във
вр. с чл. 146 АПК). Издадена
е от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма (§62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ). При издаването й не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, нито
противоречи на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ, което обуславя извода и за съответствието й с целта им (чл. 146 АПК). Издалият
я административен орган е бил сезиран за издаването й със заявление от
26.05.1992 г. на заинтересованата страна Д.Л.И., което е било подадено в срока
по §5, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (в
ред. му от ДВ, бр. 72/1993 г.). Въпреки това по същото не
е имало до момента на издаването й изготвена оценка на земята по същото, поради
което и тя не е била заплатена, видно от т. 8 на ЗСТЕ. Поради това правата на
заявителя по същото заявление не са преклудирани (Р № 13856-2008-IV о.
ВАС). К. на общината не е разгледал това
заявление и в срока по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. Той обаче е
инструктивен и неспазването му също не преклудира
правата на заявителя (Р
№ 10637-2010-IV о. ВАС).
Заповедта
е мотивирана, защото в нея са посочени правните и фактическите основания за
издаването й в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първата предпоставка за възникване
на това право е на гражданите да е било предоставено право на ползване върху
земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. В случая от горепосоченото
удостоверение е видно, че на заинтересованата страна Д.Л.И. е било предоставено
такова именно право на ползване върху процесната земя
по ПМС № 76/1977 г., което е сред посочените в §63 от ПЗР на ПМС 456/1997 г.
актове. По делото се установи и втората предпоставка на §4б, ал. 1, изр. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на това право на заинтересовата
страна Д.Л.И., а именно, че към момента на подаване на заявлението му на
26.05.1992 г. за придобиването на това основание на правото на собственост
върху този имот, същият е представлявал лозе и овощна градина, защото видно от
т. 7 на ЗСТЕ и извадката от помощния план от 1992 г., в
същия са били налични към този момент овощни и лозови насаждения (л. 97 и 175).
В този смисъл е и Р № 35-2016-II г.о. на ВКС, в което е прието, че нормата на §
4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на ползвателите на земи,
представляващи лозя и овощни градини, да придобият правото на собственост върху
тях, след като подадат заявление в определените от закона срокове и ги заплатят
на собственика чрез общината. В закона не е дадена легална дефиниция на понятието
"лозе“ и „овощна градина". Според "Речник на българския
език", издание на Института за български език, значението на думата
"градина" е място, най-често близо до селище, където се отглеждат
зеленчуци или овощни дървета. Поради това ВКС приема, че след като
законодателят не е предвидил чрез въвеждане на легална дефиниция различно от
общоприетото значение на думата, то следва, че за да се приеме даден имот за
овощна градина или лозе по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да е засят с
дървета или храсти с цел производство на плодове или ядки, съответно с лози за
производство на грозде, без да се прилагат агрономическите правила за брой
насаждения от даден вид на декар (Р № 35-2016-II г.о.).
При
това положение е без правно значение за изхода на делото изтъкваното от
пълномощника на жалбоподателя обстоятелство в хода на делото по същество, че в процесния имот не била построена сграда до 01.03.1991 г.,
защото не на това основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато с обжалваната
заповед на заинтересовата страна Д.Л.И. правото да
придобие собствеността му, а на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а за наличието на
последното е без значение дали в същия имот е била построена сграда до
01.03.1993 г. (§4б,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). При
издаване на обжалваната заповед е спазена и нормата на §4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ,
според която, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на
собственост съгласно §4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600
кв.м., а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000
кв.м. Ето защо съдът намери, че тази заповед е съобразена и с материалния закон
(§4б, ал. 1 и §4з, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ). Жалбата срещу същата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото жалбоподателят няма право да му се присъдят сторените по
същото разноски (чл. 143, ал. 1 АПК). В негова тежест обаче следва да се възложат сторените
от въззиваемата страна разноски по делото, изчерпващи
се дължимото й се юрисконсултско възнаграждение в
минималния му размер от 100 лева по чл. 24 НЗПП (чл.
143, ал. 3 АПК). При този изход на делото и
заинтересованата страна Д.Л.И. има право да му се присъдят сторените по делото
разноски, но тъй като в същото няма данни той да е сторил разноски, нито е
налице негово искане за присъждането им, такива не му се присъждат (чл. 143, ал. 4 АПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователна, жалбата на И.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, против
заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г. на К., с която е признато на Д.Л.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, правото да придобие собственост върху имот № -, с площ 499 кв.м,
местност „**“, землище на гр. С., по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г.,
при граници и съседи: -.
ОСЪЖДА
И.А.Н. *** -, представлявана от К.а Ж.В.Т., сумата 100 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския административен съд в 14-дневен срок
от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: