Решение по дело №387/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260380
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер                                 Година   26.04.2021              Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти февруари                                                                          Година 2021 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. административно дело номер 387 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано по жалба на И.А.Н., която, след разделяне на съедините с нея оспорвания с определение № 789/17.02.2020 г., е против заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г. на К., с която е признато на Д.Л.И. правото да придобие собственост върху имот № -, с площ 499 кв.м, местност „**“, землище на гр. С., по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисия по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: -. В жалбата, предмет на делото след разделяне на съединените с нея оспорвания с определение № 789/17.02.2020 г. по делото, се възразява срещу издадената от въззиваемия К. на О. заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г., като се моли съда да уважи жалбата срещу същата и отмени тази заповед, а посоченият в нея имот да бъде възстановен в реални граници на жалбоподателя и останалите наследници на бившия му собственик, който имот се намирал в м. „**“ и на него никой не бил забелязвал да има подобрение от ползвателите. След разделяне на съединените с жалбата оспорвания с определение № 789/17.02.2020 г. по делото, искането по същество по същата жалбата, предмет на настоящото дело, е да се отмени обжалваната заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г. на К..

 

          Въззиваемият К. на О., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си заема становище за неоснователност на жалбата, която моли съда да отхвърли и потвърди обжалвания с нея акт и му присъди разноски, с възражения и доводи, изложени в хода на делото по същество.

 

          Заинтересованите страни Д.Л.И., З.А.Н., А.С.К. и В.С.Д., редовно призовани, не са подали писмен отговор и не вземат становище по жалбата, а заинтересованата страна Д.Й.О., редовно призована чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 137, ал. 5 АПК, не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание чрез особеният й представител заема становище за основателност на жалбата, която моли съда да уважи по съображения, изложени в хода на делото по същество.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, и провери изцяло законосъобразността на обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за установено следното:

          Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3, изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.), от легитимирано лице – наследник на бившия собственик на имота, заявен за възстановяване. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Страните не спорят, че жалбоподателят и заинтересованите страни З.А.Н., А.С.К., В.С.Д. и Д.Й.О. са наследници по закон на Й.С.Д., починал на 06.03.1971 г. (л. 90-91). Към откритото му наследство е признато с решение № 51426/28.06.1999 г. на ПК С. и определено по същество за възстановяване на наследниците му, при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху бивш имот с № 251.36, с площ 3.100 дка, находящ се в терен по §4 в землището на С., върху площта на които попада изцяло и процесния новообразуван имот № -, с площ 499 кв.м, местност „**“, землище на С., по неодобрения план на новообразуваните имоти, при граници: -. Това се установява от т. 3 и 5 на заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза и приложените към него комбинирани скици, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (л. 173-178).

 

Заинтересованата страна Д.Л.И. е подал на 26.05.1992 г. заявление до О. за превръщане на правото му на ползване в право на собственост върху имот в м. „**“ от 1 дка, при граници: С., Н., Д. (л. 59). В заявлението посочил, че имота представлява лозе и овощна градина (л. 59). С преписката е представено и удостоверение № 441/26.05.1982 г. на Председателя на ИК на ГОНС (л. 60). От същото е видно, че в изпълнение на ПМС 76/1977 г. и решение № 10а/25.03.1982 г. на ИК, на същият е било предоставено право на ползване върху нива от 1 дка в землището на С., местност „**“, при същите граници: С., Н. и Д. (л. 60). По това му заявление не е била изготвена оценка на земята, видно от т. 8 на ЗСТЕ (л. 175). Вместо това О. му е изпратила на 25.11.2015 г. полученото от него на 22.12.2015 г. писмо, с което го поканила да потвърди желанието или отказа си за продължаване на процедурата (л. 23). Поради това същият подал на 06.01.2016 г. второ заявление до същата община с искане да бъде рагледано заявлението му за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост върху предоставения му за ползване имот от комисия по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (л. 22).

 

От т. 7 на ЗСТЕ се установява още, че в О. е налице неодобрен кадастрален план от 1992 г. за района на процесния имот и разписен списък към него, извадки от които са представени на л. 96-97 от делото (л. 175).  В разписният списък към този план за процесния имот с пл. № 68 е посочено, че няма установен собственик, като от извадката на същия план на лист 68 от делото е видно още, че в този имот няма постройка, а е имало само лозови насаждения и овощна градина, които са показани на този план с условния знак за лозе – „$ (т. 7 ЗСТЕ, л. 97 и 175). Поради това съдът намери за установено по делото от този план и т. 7 на ЗСТЕ, че към момента на подаване на заявлението на заинтересованата страна Д.Л.И. на 26.05.1992 г. за трансформиране на правото му на ползване в право на собсвеност върху процесния имот, същият е представлявал лозе и овощна градина.

 

Поради това на 05.07.2017 г., назначената със заповед от 17.08.2016 г. на К.а на Общината – Комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му предложи да издаде заповед, с която да признае правото по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на същата заинтересована страна да придобие собствеността върху този ползван от него новообразуван имот -, с площ от 500 кв.м, след преработка на неодобрения план на новообразуваните имоти и обособяването на същия имот с тази площ (л. 72).

 

На 07.12.2018 г., въз основа на този протокол, К. на общината е издал и обжалваната заповед, с която признал на тази заинтересована страна правото по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху процесния новообразуван имот с площ от 499 кв.м, и възложил на техническата служба на Общината да извърши оценката му по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ (л. 69). Като правни основания за издаването на тази заповед в нея са посочени нормите на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. А като фактически основания за издаването й в нея е посочено, че правото на ползване на процесния имот е предоставено на основание ПМС № 76/1977 г., което е сред предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове и че към момента на подаване на заявлението за трансформиране, имотът е представлявал лозе и овощна градина (л. 69).

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че обжалваната заповед е законосъобразна (чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 АПК). Издадена е от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма (§62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ). При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречи на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което обуславя извода и за съответствието й с целта им (чл. 146 АПК). Издалият я административен орган е бил сезиран за издаването й със заявление от 26.05.1992 г. на заинтересованата страна Д.Л.И., което е било подадено в срока по §5, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (в ред. му от ДВ, бр. 72/1993 г.). Въпреки това по същото не е имало до момента на издаването й изготвена оценка на земята по същото, поради което и тя не е била заплатена, видно от т. 8 на ЗСТЕ. Поради това правата на заявителя по същото заявление не са преклудирани (Р № 13856-2008-IV о. ВАС). К. на общината не е разгледал това заявление и в срока по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. Той обаче е инструктивен и неспазването му също не преклудира правата на заявителя (Р № 10637-2010-IV о. ВАС).

 

Заповедта е мотивирана, защото в нея са посочени правните и фактическите основания за издаването й в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първата предпоставка за възникване на това право е на гражданите да е било предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В случая от горепосоченото удостоверение е видно, че на заинтересованата страна Д.Л.И. е било предоставено такова именно право на ползване върху процесната земя по ПМС № 76/1977 г., което е сред посочените в §63 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. актове. По делото се установи и втората предпоставка на §4б, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на това право на заинтересовата страна Д.Л.И., а именно, че към момента на подаване на заявлението му на 26.05.1992 г. за придобиването на това основание на правото на собственост върху този имот, същият е представлявал лозе и овощна градина, защото видно от т. 7 на ЗСТЕ и извадката от помощния план от 1992 г., в същия са били налични към този момент овощни и лозови насаждения (л. 97 и 175). В този смисъл е и Р № 35-2016-II г.о. на ВКС, в което е прието, че нормата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият правото на собственост върху тях, след като подадат заявление в определените от закона срокове и ги заплатят на собственика чрез общината. В закона не е дадена легална дефиниция на понятието "лозе“ и „овощна градина". Според "Речник на българския език", издание на Института за български език, значението на думата "градина" е място, най-често близо до селище, където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета. Поради това ВКС приема, че след като законодателят не е предвидил чрез въвеждане на легална дефиниция различно от общоприетото значение на думата, то следва, че за да се приеме даден имот за овощна градина или лозе по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да е засят с дървета или храсти с цел производство на плодове или ядки, съответно с лози за производство на грозде, без да се прилагат агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на декар (Р № 35-2016-II г.о.).

 

При това положение е без правно значение за изхода на делото изтъкваното от пълномощника на жалбоподателя обстоятелство в хода на делото по същество, че в процесния имот не била построена сграда до 01.03.1991 г., защото не на това основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато с обжалваната заповед на заинтересовата страна Д.Л.И. правото да придобие собствеността му, а на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а за наличието на последното е без значение дали в същия имот е била построена сграда до 01.03.1993 г. (§4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). При издаване на обжалваната заповед е спазена и нормата на §4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, според която, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно §4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв.м., а тези  по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв.м. Ето защо съдът намери, че тази заповед е съобразена и с материалния закон (§4б, ал. 1 и §4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Жалбата срещу същата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото жалбоподателят няма право да му се присъдят сторените по същото разноски (чл. 143, ал. 1 АПК). В негова тежест обаче следва да се възложат сторените от въззиваемата страна разноски по делото, изчерпващи се дължимото й се юрисконсултско възнаграждение в минималния му размер от 100 лева по чл. 24 НЗПП (чл. 143, ал. 3 АПК). При този изход на делото и заинтересованата страна Д.Л.И. има право да му се присъдят сторените по делото разноски, но тъй като в същото няма данни той да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, такива не му се присъждат (чл. 143, ал. 4 АПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на И.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, против заповед № 10-00-2343/07.12.2018 г. на К., с която е признато на Д.Л.И., с ЕГН **********, с адрес ***, правото да придобие собственост върху имот № -, с площ 499 кв.м, местност „**“, землище на гр. С., по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: -.

 

ОСЪЖДА И.А.Н. *** -, представлявана от К.а Ж.В.Т., сумата 100 лева за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: