Р Е Ш Е Н И Е
№ 472
град Горна Оряховица, 18.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 449 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.
Ищецът С.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адвокат Р.И.Т. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е собственик недвижим имот, находящ се на адрес в гр. Г.О., ул…., като ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща на ответника ,,Енерго-Про Продажби”АД по негова партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, записан на името на ищеца. Твърди, че на адреса на потребителя е получен документ с № 51306/21.02.2019г. за сумата от 6369.17лв., а към документа е приложена и фактура № **********/21.02.2019г., като сумата по фактурата е формирана на основание начислени служебно 33580.00 квтч. ел.енергия, за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г. Счита, че не дължи сумата по корекция. Оспорва издадената фактура да е с основание доставка на ел.енергия, която да е реално доставена, измерена и получена, въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване, при действието на договор при общи условия за гр. Г.О., ул….,. Оспорва дължимостта на всички видове мрежови услуги, начислени от страна на ,,Електроразпределение Север” АД. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, начислена по клиентски номер **********, за абонатен номер **********, като издадена без правно основание. Отказва да я заплати и я оспорва. Сочи, че нито в ЗЕ, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита, че клаузите на ОУ на двете дружества, уреждащи корекционната процедура, са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 ЗЗД, и като такива не могат да обвързват потребителите на ел.енергия. Оспорва ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД и ,,Електроразпределение-Север”АД, като неприети по надлежния ред и невлезли в сила за процесното място на доставка - гр. Г.О., ул…. Твърди, че ищецът не е запознат със съдържанието на същите и те са неприложими в отношенията между страните.
Твърди, че към момента на съставяне на КП № 15024З2/15.02.2019г. и на справката за корекция от 19.02.2019г. не са били в действие и нормите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г., поради което съставеният констативен протокол не е годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество. Твърди, че нито в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, нито в чл.51 от ПИКЕЕ е установено задължението за заплащане на процесната сума именно от ищеца.
Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като неправилни и незаконни. Сочи, че дори да се приеме за действителна процедурата и обвързваща ищеца, то тази процедура в случая не е спазена стриктно. Заявява, че всички начислени по партидата периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, а и процесната фактура не представлява ,,периодична месечна сметка за ел.енергия”. Счита, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен от лице без пълномощия за това, както и сумата е начислена без правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия като търговска стока по договор при ОУ.
Поддържа, че настоящата корекция на сметки чрез процесната фактура е недействителна, съответно нормите в раздел IХ от ПИКЕЕ са нищожни по договор с клиенти на ел. енергия. Твърди, че в случая не съществува вина на потребителя - краен клиент, за причиненото неправилно измерване /неизмерване чрез СТИ/. В тази връзка оспорва като нищожни, чл.17,ал.1 и т.6 от ОУ на ,,Електроразпределение-Север”АД и чл.13,т.4 от ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД, тъй като с тези норми на крайния клиент е вменено задължение/респ. предвидена отговорност, чието изпълнение закона безусловно поставя да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлява неравноправна норма и по смисъла на ЗЗП. В този смисъл поддържа, че правилата са нищожни в частта им на безусловно вменяване в тежест на битовия и небитовия краен клиент на задължение за плащане на пари, без да е налице доставка на ел.енергия по см. на ЗЕ (чл. 46 от ПИКЕЕ).
Твърди, че на този адрес от ищеца не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Счита, че се касае за липса на измерено количество ел.енергия от законно монтиран и сертифициран електромер (т.е. за липса на ,,доставка на ел.енергия” по см. на ЗЕ). Счита, че от потребителя на ел.енергия не може да бъде търсена каквато и да било отговорност, по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост. Твърди, че в конкретния случай измерването на ел.енергия се е осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не е предоставен на потребителя и същият е напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/.
Счита, че в случая с предимство се прилага ЗЗП на основание на § 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото ответникът би се позовал на потестативно право за корекция, уредено в общите му условия, или в ОУ на ,,Електроразпределение-Север”АД или в ПИКЕЕ, то счита, че това право е нищожно, противоречащо на императивни правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, доставката на ел.енергия по договор с краен клиент, освен това противоречат на интереса на потребителя. Излага съображения. Сочи, че с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017г., е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени ОУДПЕЕ за ,,Енерго Про Продажби” АД, като след тяхната отмяна са приложими Общите условия, одобрени с Решение № 0У-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в които ред за корекция на сметките не е регламентиран (чл.24,ал.2 от тях вменява само задължение клиентът да бъде уведомен). Сочи, че с Решение 1500/06.02.2017г. по адм.д. 2385/2016г. по описа на ВАС, приетите по силата на горепосочената законова делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./, са отменени, с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51, които са отменени окончателно на 08.11.2018г., с решение на ВАС. Заявява, че отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява действието му занапред - след деня на обнародване на решението. Твърди, че така предпоставките на фактическия състав, на който ответното дружество се позовава, не може да бъде осъществен и липсва законово основание за едностранна корекция на сметката на потребителя. Посочва, че предвидената и съдържаща се в раздел IХ от ПИКЕЕ процедура за едностранно коригиране на сметки за ел.енергия противоречи и на основния принцип, установен в чл.2,ал.2 от ЗЕ, тъй като процедурата за служебна корекция на сметки не съдържа възможност потребителя да защити пълноценно своя интерес. Счита, че посочената разпоредба противоречи на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, където изрично е посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение. Твърди, че излизането извън границите, предвидени от закона при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение, води до нищожност на посочената разпоредба, нарушава основни принципи на договорното право и не обвързва страните.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът С.Н.Д. с ЕГН ********** не дължи на ответника ,,Енерго-Про Продажби”АД сумата в размер на 6369,17 лв., начислена по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г., за недоставена и непотребена електроенергия за този период на адрес : гр. Г.О., ул…. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на УС : П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез процесуалния му представител – адвокат А.М. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен. Заявява, че ищецът дължи заплащане на сума в размер на 6369.17 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена от него електрическа енергия за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г. Посочва, че на 22.10.2018г., от оправомощени за това служители на “Електроразпределение Север” АД, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. Г.О., ул….Заявява, че при извършената проверка е демонтирано наличното СТИ, същото е подменено с ново и изправно такова, а за осъществената проверка е съставен констативен протокол № 1502249 от 22.10.2018г. Заявява, че в случая протоколът е подписан от служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, и от ползвател - съпруг на абоната. Счита, че така изискванията за осъществяването на проверката и съставянето на процесния КП, разписани в Общите условия на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, са спазени. Сочи, че констативният протокол от 22.10.2018г. е изпратен на абоната с писмо изх. № 51306_КП1502249_1 от 19.02.2019г. на ,,Електроразпределение Север” АД. Твърди, че демонтираният при процесната техническа проверка електромер е предоставен за експертиза в Българския институт по метрология, като при извършената метрологична проверка е установено, че е „налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 3. - 0019762.513 и тарифа 4. - 0013818.434 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на технически характеристики”. Заявява, че електромерът е предоставен, запечатан в индивидуална опаковка - найлонов плик, пломбиран с пломба № 482490, а при огледа е констатирано съответствие с протокола от демонтаж. Посочва, че за извършената метрологична проверка е съставен Констативен протокол № 170/07.02.2019г. от ГД ,,Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - гр. Русе към БИМ, който е официален документ, по смисъла на чл.179 от ГПК. Счита, че установената от експертите на БИМ преминала електрическа енергия в невидим на дисплея регистър, е основание да се приеме, че е налице отклонение от нормалното функциониране на средството за измерване, тъй като същото е следвало да отчита преминаващата през него електрическа енергия само по активните за него регистри. Твърди, че към момента на техническата проверка процесното средство за търговско измерване е било годно да измери цялата доставена до обекта на абоната ел. енергия, както и съответства на метрологичните характеристики. Твърди, че ,,Електроразпределение Север” АД правомерно, въз основа на КП от метрологична експертиза № 170/07.02.2019г., и установеното количество ел. енергия в неизведения на дисплея регистър Т3 и Т4, е изготвило Становище за начисление на електрическа енергия от 18.02.2019 г., съгласно което общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната, измерена със СТИ, но неотчетена, е в размер на 33580 квтч. Посочва, че периодът на корекцията е в рамките на установения в чл.50 от ПИКЕЕ срок, считано от датата на констатиране на неточното отчитане на потребената от абоната електрическа енергия. Твърди, че коригираното количество ел. енергия представлява реално потребена на процесния адрес електроенергия, натрупана в невидим при редовното отчитане на електромера регистър, измерена с годно СТИ за процесния период.
Сочи, че ищецът се явява потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на §1, т. 41Б от ДР на ЗЕ, и в качеството си на такъв, същият е потребявал електрическа енергия за определен период от време, натрупана в невидим при ежемесечното отчитане на СТИ регистър, и по тази причина - незаплатена от него. Заявява, че стойността на общото количество ел. енергия в размер на 33580 квтч. възлиза на сума в размер на 6369.17 лв., с включен в нея ДДС. Твърди, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, по което съгласно чл.183 и сл. от ЗЗД във вр. чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ (на ел. енергия като движима вещ). Поради това счита, че издаването на процесната фактура № ********** от 21.02.2019г. за горната сума е правомерно, доколкото същата е издадена за реално потребено от ищеца количество ел. енергия за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г., измерено с годно СТИ.
В съдебно заседание, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, чрез процесуалния си представител – адв. А.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за обект на потребление с адрес: гр. Г.О., ул….,, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 1502249/22.10.2018г., на 22.10.2018г. е
извършена проверка от служители на „ЕРП Север” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо
потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление, намиращ се в гр.
Г.О., ул….,, за което е съставен е цитираният КП от П.П. СЕК 3406 и Д.Д. СЕК
404. В КП е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про
Мрежи” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на клиент С. Н. Д., за горепосочения обект, кл. №
**********, аб. № **********, като е удостоверено следното : „Демонтираното СТИ
е със следните показания…….…. Ще бъде запечатано и пломбирано в безшевен чувал
и предадено в БИМ за експертиза в 7-дневен срок. Новото СТИ е с показания…………………..”;
„СТИ подменено с ново и изправно такова…”. Цитираният КП е подписан от
съставителите и от П.А.Д. - съпруга.
С писмо изх. №
51306-КП1502249-1/19.02.2019г., връчено на ищеца на 20.02.2019г. по пощата с
обратна разписка, „ЕРП Север” АД гр. Варна е изпратило до абоната Ст.Д. препис
от КП № 150249 от 22.10.2018г.
Видно от приложения по делото
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
170/07.02.2019г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО гр.
Русе, гр. В. Търново, на 07.02.2019г. е извършена метрологична експертиза на
електромер статичен еднофазен двутарифен, тип МЕ162-D1А52-МЗК0, идентификационен №
1114021666894215. В КП е
удостоверено, че липсват „механични дефекти на кутията на електромера, на
клемите и клемния блок на електромера”, наличие на „необходимите обозначения на
табелката на електромера”; наличие на индикация на дисплея на електромера за
съответната тарифа. В т.5 от КП за метрологична експертиза е удостоверено също,
че „При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 0019762.513 квтч. и 1.8.4. – 0013818.43, които не са
визуализирани на дисплея. Електромерът съответства на метрологични
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
ел.енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики”.
Видно от приложеното по делото
становище за начисление на електрическа енергия от 18.02.2019г., изготвено от
специалист „ЕК”-№ 1563, одобрено на 19.02.2019г. от началник отдел „КЕК”- №
3654, със същото е одобрено да се начисли общо допълнително количество ел.
енергия в размер на 23092 квтч. за период от 23.10.2017г. до 30.06.2018г., и
допълнително количество ел.енергия в размер на 10488 квтч. за период от
01.07.2018г. до 22.10.2018г., общо 33580 квтч.
Видно от приложеното по делото писмо
изх. № 51306-КП102249-2/21.02.2019г., връчено по пощата с обратна разписка,
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е уведомило ищеца, че е извършило корекция
на сметките му за потребена ел.енергия и в резултат на преизчислените
количества енергия е издадена фактура № **********/21.02.2019г., на стойност 6369.17 лв. с ДДС, със срок на плащане - 11.03.2019г.
Безспорни по делото са фактите, че ответното дружество е издало фактура № ********** от 21.02.2019г., с която служебно са начислени за електромер с фабричен № 1114021666894215, за горепосочения обект на потребление, за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г. - 33580 квтч. ел. енергия, на стойност 6369.17 лв. с ДДС.
С жалба от 05.03.2019г., С.Д. е оспорил пред „Енерго-Про Продажби” АД и пред „ЕРП Север” АД начислената му сума и е приканил същите да преустановят неоснователните си претенции към него.
Видно от заключението
на приетата СЕТЕ, трифазният статичен електромер тип ,,МЕ -
Видно от показанията на свидетеля П.П. /служител на „ЕРП Север” АД/, по време на проверката проверили СТИ чрез лаптоп, през оптичен порт, и установили, че електромерът е повреден софтуерно, имало невизуализирани на дисплея регистри.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземане, за същия е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан по следните съображения :
Безспорни по делото са фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от Закона за енергетиката, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е присъединен към ел. мрежа, че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ за процесния обект на потребление с адрес : гр. Г. О., ул. ..., с клиентски номер **********, за абонатен номер **********. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.
Като особеност на отрицателния
установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да
посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този
смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже, при условията на пълно
доказване, фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ
г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва
да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича
/неговото възникване, основание и размер/.
На първо място, съдът
намира за установени по делото изложените в исковата молба факти относно
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за продажба
на електрическа енергия, сключен с ищеца, доставеното до обекта му на
потребление и реално потребено от него количество ел. енергия през процесния период от време да бъде
правилно измерено от законно монтирано
и сертифицирано, технически годно и изправно, и правилно функциониращо СТИ. В
тази връзка, въпреки възложената му доказателствена тежест, ответникът не ангажира
никакви доказателства в хода на делото за установяване на фактите дали
процесното СТИ, отчитало потребената от ищеца-абонат ел. енергия към
датата на извършване на проверката /22.10.2018г./, се явява технически изправно и годно средство за измерване на ел.
енергията на процесния адрес, като и от приетата СЕТЕ се установява единствено
факта, че СТИ е преминало първоначална метрологична проверка в годината
на производство -
На следващо място, по делото не са приети никакви доказателства, които да установяват констатираното техническо несъответствие на изискуеми характеристики - софтуерна неизправност, да влияе на измервателната система на електромера, който е отчитал преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 19.03.2019г., извлечение от сметка към дата 19.03.2019г., се установява както редовно отчитане на потребената от абоната Д. ел.енергия, така и добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, в качеството му на купувач, да заплаща редовно на ответника – продавач, цената на реално доставената му, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време, като преди и след извършване на корекцията стойностите на отчетената и потребена ел.енергия са относително константни.
В чл.38 от ОУ ДПЕЕМ, чието приложение по отношение
на абоната Д. се спори от ищцовата страна, е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на
неправилно/неточно измерване на ел. енергия, като е визирано, че при
извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия. Такива правила се съдържат и в разпоредбата на
чл.50 от ПИКЕЕ, изд. от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.,
отм. с Решение
№ 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от
23.11.2018г., действала към момента на
извършване на проверката – 22.10.2018г., съгласно
която в
случаите
на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година. По този начин, с предвиденото в действащото
към процесния период законодателство и при наличие на предвидените в
чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, в полза на електроснабдителното
предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал
период при наличие на кумулативно изискващи се предпоставки, а именно :
продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия;
подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия,
чието количество не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в
резултат на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано
от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено
чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за
енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника
да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията,
определена в чл.50 от ПИКЕЕ. Съдът счита, че в настоящия казус не се доказва
наличие на изискуемите елементи от фактическия състав, от който възниква
правото на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия
и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50
от ПИКЕЕ /отм. с Решение № 2315 на
ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г./. В тази връзка, ответникът в настоящото
производство не ангажира никакви доказателства, които да установяват правото му
на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ.
Същевременно, изготвеното становище за начисление на ел.енергия от 18.02.2019г.
сочи, че процесната корекция на сметки на основание чл.50 от ПИКЕЕ е
съставена въз основа на Констативен протокол
№ 17/07.02.2019г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО
гр. В.Търново, и извършена техническа проверка, които от своя страна
удостоверяват по делото, че СТИ не
съответства на технически характеристики.
На следващо място, съдът намира, че
по делото не са събрани никакви годни доказателства, от които да се установява
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея на процесното СТИ, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, съгласно изискванията на чл.50 от ПИКЕЕ. При тези факти, съдът намира за основателни доводите на
ищцовата страна, че процедурата, визирана в чл.50
от ПИКЕЕ, е неприложима в конкретния казус. Предвид неангажирането на
никакви доказателства от ответника в настоящото производство, въпреки
възложената му доказателствена тежест - при условията на пълно и главно
доказване в процеса, съдът споделя и
доводите на ищцовата страна, че по делото не се установява по никакъв начин
дали количеството ел. енергия, предмет на корекцията, е доставено реално и дали
е потребено от абоната през процесния период, тъй като не се доказват от
ответната страна и фактите преминали ли са действително количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, кога е
настъпила „грешка” – като несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, по смисъла на чл.50 от ПИКЕЕ, и дали отчетените със
софтуерен прочит 10511.92 квтч. ел.енергия на тарифа 1.8.3. /Т3/ и тарифа 1.8.4
/Т4/ не са били налични и към момента на монтиране на това СТИ на процесния
адрес на потребление. Този извод на съда е мотивиран и от заключението на
приетата СЕТЕ, която удостоверява по делото, че процесното СТИ не е SМАRТ тип електромер и няма възможност за
извличане на товарен график от паметта му, а при софтуерния прочит на
процесното СТИ се извлича информация само за текущото състояние на СТИ,
съответно – в случая не може да се установи причината и точния ден, в който са
регистрирани показания в тарифи Т3 и Т4. Съдът
счита, че при така удостоверените по делото факти, въз основа на приетите
писмени и гласни и доказателства не може да се обоснове извод, че в конкретния
случай е налице субективно материално право на енергийното предприятие да
извърши корекция на сметката на ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ.
Не на последно място, съдът намира,
че метрологичната експертиза на БИМ не установява никакви факти относно това
какво „софтуерно четене” /с какво устройство, с какъв софтуерен продукт и пр./
е извършено на процесното СТИ, на какви конкретни „технически характеристики” не съответства процесното СТИ и обуславят ли те несъответствие
между данните за параметрите на измервателна група /каквато в случая изобщо не
се установява/ и въведените в информационната база данни за нея. За да се
установи пораждането на правото на корекция, трябва да бъде доказан фактът, че
за времето преди проверката – от момента на допускане на грешката до датата на
установяването й, потребяваната в обекта на ищеца електрическа енергия не е
била правилно измервана от средството за търговско измерване, и то именно
поради установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Такива
факти в случая не се установяват по несъмнен и безспорен начин, а още по-малко
се установява конкретна разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и други преминали количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й – като основание за извършване на
корекция по реда и при условията на чл.50 от ПИКЕЕ. Напротив, заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СЕТЕ
удостоверява по категоричен начин, че демонтираният на 22.10.2018г. електромер
е бил свързан директно към електроразпределителната мрежа, без наличието на
измервателна група, като времето и причината за наличието на показания в
регистъра на тарифи Т3 и Т4 не може да се установи. Предвид изложеното,
съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало правото на ,,корекция” съгласно
разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, което обуславя извод за основателност на
исковата претенция.
При тези обстоятелства, основателни
се явяват и доводите на ищцовата страна, че претендирането от ответника
на процесната сума, начислена въз основа на презумирано несъответствие на технически характеристики на процесното
измервателни средство, без да е установено по предвидения в закона ред, че на
процесния адрес на потребление е реално доставено от ответното дружество и от
ищцата реално е потребена ел. енергия в количество от 10511.92 квтч, което да се равнява на процесната сума от 6369.17
лв. с ДДС, определена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ – като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и други
преминали количества ел. енергия за период от една година, е
неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.
Предвид изложените съображения, съдът приема за недоказано в случая
както основанието, така и размера на вземането, което ответникът
поддържа, че има спрямо потребителя. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не се установява по
предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи
правото на ответника факти и основания за едностранно начисляване на
допълнителна, коригирана със задна дата, сметка на потребителя – ищец,
съответно не се установява породено задължение на ищцата за заплащане на начислената
й сума. В този смисъл, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната
сума от 6369.17 лв. с ДДС и за
начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за
това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на
ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
По изложените съображения, съдът
приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Следва да се приеме за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът С.д. не
дължи на „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна
сумата от 6369.17 лв. с ДДС,
начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 23.10.2017г. - 22.10.2018г.,
за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес : гр. Г.О., ул….,
съгласно становище за корекция
на сметки, извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ, обективирана във
фактура № ********** от
21.02.2019г.
При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ищцовата страна искане, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, като съдът осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 254.77 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 740 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки
двама от членовете на УС: П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че С.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес
***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, СУМАТА от 6369.17
лв. /шест хиляди триста шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ с
включен ДДС, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********,
за периода
23.10.2017г. - 22.10.2018г., за неизмерена и непотребена електроенергия през
този период на адрес : гр. Г.О., ул….,, съгласно становище
за корекция на сметки, извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ, обективирана във фактура № ********** от 21.02.2019г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от
членовете на УС: Б.Д.П, П.С.С., Я.М.Д. и Г.К, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес
***, СУМАТА от 994.77
лв. /деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса /254.77 лв./ и
за платено адвокатско възнаграждение /740 лв./, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..