№ 1248
гр. Русе, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520103089 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба по ЗЗДН от В. Ц. К. против К. А. Г., в която сочи, че на 06.06.2023 год.
и на 10.06.2023 г. в преклузивния срок по ЗЗДН, ответникът е извършил актове на домашно
насилие, като на 06.06.2023 год. той дошъл да вземе децата от адреса, на който живеят с
молителката в гр. Русе, ул. ч* № 24, бл. ф.е. Б, вх. В. При пристигането с автомобила си,
ответникът още със слизането пред входа започнал да я обижда с думите „**************“, също
така я -*-. Тези думи били казани на висок тон и били чути от децата и съседите. След като
приключил с обидите и ругатните, ответникът наплюл молителката.
На 10.06.2023 г. при излизането си от западния вход на МОЛ – Русе, намиращ се в гр. Русе
на бул. л*, молителката е установила, че ответникът се намира на паркинга. Дъщерята на страните
отишла към него, а молителката се опитала да задържи сина им б* да не отива при баща си, тъй
като имала други планове за деня, а нямали предварителна уговорка с ответника, освен това
предните дни- 6.06.2023 г., 7.06.2023 г. и 8.06.2023 г. децата били при баща си. В отговор на
нейните действия ответникът отново изрекъл същите обиди и я на-*-, като издърпал сина им.
Тогава молителката се засилила, застанала пред колата. Ответникът вече се бил качил и потеглил
срещу нея, като за малко не я блъснал. В резултат на това поведение на ответника, молителката
твърди, че живее в постоянен стрес и страх за живота и здравето си, изпитва срам пред съседите и
децата си от поведението на ответника и по- конкретно използването на обидни думи и ругатни по
неин адрес на публично място, като счита, че тя не е давала повод за такова поведение. Твърди, че
на няколко пъти ответникът е обиждал и -*- по телефона, като го е правил както в разговор, така и
в съобщения по Viber.
В молбата за защита се сочат предходни актове на домашно насилие от страна на
1
ответника през 2022 год., за които на съда е служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че
понастоящем има произнасяне с влязло в сила решение по гр. д. № 4622 от 2022 г., което е
съединено за общо разглеждане с гр.д. № 4677 от 2022 год., двете по описа на РРС. Между
страните е висящо и гр. д. № 4799/2022 г. по предявен от К. А. Г. против В. Ц. К. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ответникът оспорва изложеното в молбата. Не признава извършените актове на домашно
насилие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че ответникът e баща на децата на В. К. и бивш неин съжителстващ
партньор.
Не е спорно, че понастоящем има произнасяне с влязло в сила решение по гр. д. № 4622 от
2022 г., което е съединено за общо разглеждане с гр.д. № 4677 от 2022 год., двете по описа на
РРС. Между страните е висящо и гр. д. № 4799/2022 г. по предявен от К. А. Г. против В. Ц. К. иск
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
В подадената декларация по чл. 9 от ЗЗДН пострадалата сочи следното: „на 06.06.2023г.
около 18 часа спрямо мен бе упражнено психическо насилие, обижда с думите „*****" , псуваше
ме „*-*-*" и ме наплю, в последствие и на 10.06.2023г. без мое съгласие отведе децата, като отново
ме обиждаше и псуваше…“
За доказване на твърденията си, предвид оспорването от страна на ответника- на първо
място въобще да се е намирал пред входа на бл. ф.е. Б откъм ул. ч*, В. К. ангажира показанията на
свидетеля в.с.. Съдът не ги кредитира, тъй като те са нелогични, непоследователни и вътрешно
противоречиви. Свидетелят заяви, че се е намирала срещу предния вход на блока на разстояние от
около 200- 300 метра, от другата страна на ул. ч*, в уличката между магазин п*** и намиращия се
до него блок. При това положение на такова разстояние, в 18.00 часа в делничен ден, когато
трафикът по тази улица, която е една от най- оживените в града, е много интензивен (както заяви и
самата свидетелка), тя няма начин да чуе какво си говорят двама души, дори и единият от тях да е
викал. Свидетелят даде нелогични и противоречиви отговори на въпросите в кой ден от седмицата
е била срещата, какво е правила същия ден. Съвсем услужливо за сметка на това изтрила цялата
хронология на разговорите си с В. и не можа да покаже телефона си, за да установи, че
действително са се уговорили да пият кафе по- рано същия ден. Нелогично е и да се прие кафе по
това време на денонощието. Впоследствие се оказа, че наскоро дори сменила апарата си.
Свидетелката с**** твърдеше, че пред блока, заедно с В. и децата, имало и съседи, които
също чули обидните думи и видели как ответникът я заплюва. Съдът по искане на ответника
задължи К. да представи данни за тези свидетели, които да бъдат призовани, като тя е
предупредена, че ако не изпълни указанията на съда, ще се приложи чл. 161 от ГПК. Според тази
разпоредба съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е създала
пречки за събиране на доказателства.
При това положение съдът приема за верни твърденията на ответника- че срещата между
двамата се е състояла на паркинга зад блока и че дори и да е имало разменени някакви реплики, то
те не могат да се квалифицират като насилие, още повече, че страните безспорно са в обтегнати
2
взаимооотношения заради предявения от ответника иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, в
производството по който той претендира упражняването на родителските права по отношение на
децата.
По отношение на втория твърдян акт на домашно насилие- на 10.06.2023 год. пострадалата
е посочила в декларацията си: „ на 10.06.2023г. без мое съгласие отведе децата, като отново ме
обиждаше и псуваше…“. При положение, че спорът за родителските права е висящ, всеки от
двамата родители има право да ги упражнява. В молбата за защита К. твърди, че при излизането
си то МОЛ- а, децата видели баща си на паркинга, дъщерята отишла към него, а молителката се
опитала да задържи сина им да не отива при баща си, тъй като имала други планове за деня, а
нямали предварителна уговорка с ответника, освен това предните дни- 6.06.2023 г., 7.06.2023 г. и
8.06.2023 г. децата били при баща си. В отговор на нейните действия ответникът отново изрекъл
същите обиди и я на-*-, като издърпал сина им. Тогава молителката се засилила, застанала пред
колата. Ответникът вече се бил качил и потеглил срещу нея, като за малко не я блъснал. В съдебно
заседание К. посочи, че е застанала до шофьорската врата, а не пред колата, опровергавайки
собствените си твърдения, че имало опасност за живота и здравето й. Свидетелят с****, която знае
за този случай от думи на К., също каза, че децата са се затичали към баща си, но майка им се
опитала да предотврати това.
Поради това явно несъответствие в показанията на свидетеля на молителя и
несъответствията между заявеното в молбата за защита, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и
изявленията на самата молителка, съдът намира твърденията за извършени актове на домашно
насилие на тези дати спрямо молителката за недоказани.
Само за пълнота на изложението може да се спомене, че извършеното не е насилие. Касае
се за нескопосан опит на ответника да привлече и задържи любовта на децата си, които да го
предпочитат пред майка си, недържейки сметка, че те имат еднаква нужда и от двамата си
родители, а ако си позволява грубо държане по отношение на майка им, той ще предизвика
единствено тяхното отчуждение. Това негово поведение безспорно е укоримо, но не е насилствен
акт.
Вероятно, за да подсигури позитивен изход за себе си от спора за упражняване на
родителските права, майката на децата е послушала нечий съвет да заведе настоящото дело, без
също да си дава сметка, че по този начин с нищо не допринася за спокойствието и щастието на
децата, нито за своето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл.
2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В
закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за
понятието "емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия,
3
които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо насилие, осъществено чрез вербално
насилие – обиди и наплюване на 06 и 10 юни 2023 год. Предвид факта, че са установени и
безспорни влошените отношения между страните по повод опасенията на молителката, че бащата
ще упражнява родителските права занапред, както и заради самата раздяла, която ответникът
очевидно отказва да приеме, страните са развили нетърпимост един към друг. Дори и молителката
да преекспонира опасността и да насажда излишно безпокойство, както и самата тя да изпитва
такова, поводи за това многократно са давани от самия ответник в миналото.
Представената декларация в случая от молителката, намираща се на л. 19 от делото, с оглед
спецификата на настоящото производство и като допълнение на вече изложеното следва да се
подчертае изрично, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, макар и да няма
други събрани доказателства, като в настоящия случай. С оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за търсещия защита
молител срещу домашно насилие, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е
придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в
нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно
и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието. В
настоящото производство молителката сама отрече част от написаното в молбата за защита,
ангажираната от нея свидетелка доусложни процеса на доказване и с показанията си компрометира
тезата на молителката. На следващо място молителката създаде пречки за събиране на допуснати
доказателства, поради което съдът приема за доказани обстоятелствата, за които тя създаде пречки
на основание чл. 161 от ГПК относно твърдяния акт на домашно насилие на 06.06.2023 год.
Следва да се държи сметка и че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН далеч не отговаря на
изискванията за конкретност.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че на по отношение на В. Ц. К. не е
осъществен акт на домашно насилие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Ц. К., ЕГН ********** да бъде признато за установено, че на
06.06.2023 год. и на 10.06.2023 год. К. А. Г., ЕГН ********** е извършил актове на домашно
насилие спрямо нея, като му бъдат наложени ограничителни мерки, изразяващи се в забрана да
4
извършва актове на домашно насилие, забрана да се приближава до дома й в гр. Русе, ул. ч* № 24,
бл. ф.е. Б, вх. В, местата за социални контакти и отдих, както и до местоработата й в ДГ п. на ул.
б* № 52 и в ж. к. зи, ул. к* № 15, гр. Русе.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5