Решение по дело №319/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП – София, чрез процесуалния му представител гл.ю.к.В. П., против Решение №1836/21.12.2023г по АНД №4017/2023г на РС - Варна, 37-ми състав, с което е отменено издаденото от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна НП №В-002015/19.07.2023г и наложената на „Б.Б.“ ЕООД Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.200 от Закона за защита на потребителите, и дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно наказание от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложено административно наказание. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, с изложени подробно мотивирани съображения, въз основа на които се претендира отмяна на решението и потвърждаване на законосъобразното НП. В съдебно заседание по същество, редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява; процесуалният му представител гл.ю.к.П. с писмено становище поддържа изцяло касационната жалба на изложените в нея основания, претендира за уважаването й, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение

С отговора си по касационната жалба ответното „Б.Б.“ ЕООД чрез процесуалния си представител ю.к.Ю. Г. оспорва същата с аргументи за незаконосъобразност на НП като санкциониращо обективно несъставомерно нарушение, алтернативно – такова, което правилно е квалифицирано от ВРС като маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН. Настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира и присъждане на разноски. Това становище се поддържа и с молба от 23.02.2024г по хода на делото с оглед неявяването на процесуален представител на дружеството в о.с.з.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 23.02.2023г служители на КЗП – Варна, сред които св.М. А., извършили проверка на стопанисвания от ответното дружество магазин „Б.“ в гр.Варна, [улица]. В магазина се предлагали за продажба хляб, месни и млечни продукти, безалкохолни и алкохолни напитки, пакетирани стоки, плодове, зеленчуци, храни в насипно състояние, захарни изделия, перилни и почистващи препарати и др. В хода на проверката било установено, че в топли и в хладилни витрини били изложени и предлагани за продажба храни в насипно състояние и за дома, като пред всеки продукт бил поставен етикет с наименованието му, обявена продажна цена за 100 гр., код, и с по-дребен шрифт – цената за 1 кг. Всички етикети били идентични и съдържали обявени продажни цени за 100 гр. и за 1 кг. Сред тях били: боб-яхния, Блла мусака, ориз със зеленчуци, прясно зеле, качамак със сирене, картофи с шунка и бекон, зелени маслини без костилка, маслини черни Услу, маслини К. Б. (общо 20 вида маслини), салата С., царска туршия, Европейска салата (общо 16 вида салати). Въз основа на така установените факти св.А. – компетентно длъжностно лице, съставила против „Б. Б.“ ЕООД АУАН за осъщественото нарушение по чл.23 от ЗЗП – за това, че не е изпълнило задължението си предлагайки стоки, които се продават в насипно състояние, да обозначи само цената за единица мярка, която за стоки, търгувани според теглото им, е 1 килограм съгл.§13 т.9 от ДР на ЗЗП. При предявяване на акта чрез упълномощено лице и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.200 от ЗПП наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 500лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН; съдържанието му съответства на изискванията на чл.57 от ЗАНН, съотв. това на АУАН – на тези по чл.42 от ЗАНН; санкционираното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво се защитава; и в обобщение – че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП. По приложението на материалния закон, след като цитирал приложимите правни норми, предходният състав приел, че санкционираното с НП административно нарушение е безспорно установено, правилно квалифицирано и обективно съставомерно, и се изразява в това, че в търговския обект, стопанисван от търговеца, се предлагат за продажба стоки в насипно състояние с обявена цена не само за 1 кг, но и за 100 гр. Независимо от горното съдът приел, че безспорно установеното съставомерно нарушение представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН. На първо място съдът посочил, че макар нарушението да е формално, в случая предвид характера на извършваната търговска дейност – търговия на дребно с хранителни стоки и такива за бита, липсата на настъпили вредни последици за потребителите следва да бъде отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство. На второ място съдът приел, че в случая не са засегнати съществено обществените отношения, обект на защита от ЗПП, понеже на потребителите е дадена информация дори в повече от изискуемата по закон, като видно от описаните в АНП цени за грам и за килограм на насипните стоки различия между тях няма, те не будят съмнение у потребителите и не ги подвеждат; цените били посочени на етикети, които са лесно разбираеми и недвусмислени; цената в грамове е посочена за улеснение на потребителите, доколкото този вид насипни стоки обикновено се купуват в малки разфасовки – на грамове, а не на килограми. С тези аргументи въззивният съд приел, че конкретното нарушение представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН – такова, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността им, и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид (арг.чл.93 т.9 от НК, приложим по изричното препращане на чл.11 от ЗАНН). Съдът счел, че за поправянето и превъзпитанието на дееца в случая е било напълно достатъчно след преценка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН АНО да предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Въззивният състав приел, че като не е преценил пренебрежимо ниската степен на обществена опасност на нарушението, и е издал НП, с което е наложил имуществена санкция за същото независимо от квалификацията му като маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, АНО е постановил незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон правораздавателен акт, който следва да бъде отменен. С тези аргументи ВРС отменил НП и предупредил дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за него ще им бъде наложена имуществена санкция.

Касационният състав преценява горецитираните правни изводи на ВРС като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр. второ от АПК.

Всички възражения на касатора на неоснователни. Те касаят единствено извода на ВРС, че конкретното административно нарушение представлява маловажен случай. Изложените от него аргументи обаче не опровергават становището за маловажност на случая по см.чл.28 от ЗАНН, споделено от настоящия съдебен състав. Всъщност те са неконкретизирани и се изчерпват с цитиране на правната норма на чл.23 от ЗЗП и факта, че нарушението принципно е формално, както и с позоваване на това, че извършването му за първи път е съобразено от АНО при определяне минималния размер на имуществената санкция, но само по себе си това не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност. Както беше посочено по-горе, въззивният съдебен състав е отчел факта, че нарушението е такова на формално извършване, но изрично е посочил защо независимо от това счита, че от него не са настъпили вредни последици. Досежно аргумента, че поредността не е основание за отпадане на отговорността за нарушението – следва да бъде подчертано, че ВРС изобщо не е отчел и не е съобразявал извършването на нарушението за първи път като смегчаващо отговорността обстоятелство. Независимо от горното този съдебен състав счита, че предходният е изложил убедителни мотивирани съображения защо счита конкретното нарушение за маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, а касаторът не е изложил контрааргументи, равни и противопоставими на тях, които да обосноват различен извод по същество относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на „Б.Б.“ ЕООД чрез налагане на имуществена санкция, макар и в специалния минимум по приложимия чл.200 от ЗПП.

Независимо от горното този съд приема, че в случая е налице по-силно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, а именно – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му. От изложеното в мотивната му част се установява, че в деня и часа на проверката проверяващите са констатирали общо 12 отделни нарушения по чл.23 от ЗПП, всяко от тях с предмет различна насипна стока, при липса на яснота дали всички от 20-те предлагани за продажба видове маслини и от 16-те видове салати са с етикет с две цени – за грам и за килограм, или нарушението е установено само за изрично описаните насипни стоки. Независимо от това и в нарушение на изричния текст на чл.18 от ЗАНН, с НП за всички тях е наложена една обща имуществена санкция. По този начин и за санкционираното дружество, и за съда съществува неяснота дали АНО е наложил санкция само за някое от нарушението и за кое точно, или за всички, и как следва да бъде направено разграничението така, че да бъде избегнато евентуално повторно наказание за същото нарушение. Поради изложеното освен че е в пряко противоречие с предписанието на изрична правна норма, налагането на едно наказание за множество отделни нарушения рефлектира отрицателно и върху правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

Макар да е пропуснал да съобрази изложеното в предходния абзац, ВРС е постановил законосъобразно като краен резултат решение, вкл. и с отправеното предупреждение на осн.чл.63 ал.4 от ЗАНН, което квалифицира касационната жалба против него като неоснователна, респективно – оставяне в сила на решението.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на ответника следва да бъде уважена чрез присъждане в тяхна полза на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено на осн.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 от АПК касационният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1836/21.12.2023г по АНД №4017/2023г на РС - Варна, 37-ми състав.

ОСЪЖДА РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна да заплати на „Б. Б.“ ЕООД – София, [ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.