Номер 81731.08.2020 г.Град С.З.
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело №
20205500503032 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.“ ЕООД, ЕИК № ****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.*****, представлявано от законните си
представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, чрез юрк.Р.И. против разпореждане №
5198/11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1837/2020 г. по описа на Старозагорски
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1342,30 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на
разпоредбите на заповедното производство и на Закона за защита на потребителите.
Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на
заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението суми.
Претендира присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за
платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е частна жалба и срещу разпореждане № 6248/10.07.2020 г., с което е
отхвърлено искането на ,,П.К.“ ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
1837/2020 г. по описа на СтРС.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради
постановяването му при неправилно приложение на процесуалния закон и се
претендира отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение относно
претендираната законна лихва за забава, считано от датата на предсрочната
изискуемост на вземането, до окончателното изплащане на същото.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „П.К.“ ЕООД
- гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Г.К.И. от гр.С.З. за сумата от 4186,60 лв., от които 1871,09 лв. - главница;
900,81 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.04.2018 г. до 28.08.2019 г.;
1342,30 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
72,40 лв. - лихва за забава за периода от 16.12.2017 г. до 28.08.2019 г. и законната лихва
от 28.08.2019 г. –датата на предсрочната изискуемост на вземането до окончателното
му изплащане.
1
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 17.10.2017 г. между „П.К.“ ЕООД - гр.С. и длъжника
Г.К.И., по силата на който дружеството предоставило на длъжника паричен кредит, а
последният се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение, за срок от
36 месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер от 140,89 лв. и падежна дата
всяко петнадесето число на месеца.
Страните по договора за кредит подписали и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължал
възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването му.
Страните се съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни услуги да
бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на самия кредит, като неплатеното възнаграждение
било в размер на 1342,30 лв.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, като платил четири
погасителни вноски и изпаднал в забава на 16.12.2017 г., поради което кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2019 г., а длъжникът –уведомен за
предсрочната изискуемост.
С издадената заповед за изпълнение съдът разпоредил Г.К.И. да заплати на
„П.К.“ ЕООД - гр.С. сумата от1871,09 лв. - главница; 900,81 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 15.04.2018 г. до 28.08.2019 г.; 1342,30 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 72,40 лв. - лихва за забава за
периода от 16.12.2017 г. до 28.08.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 107.84лв. – разноски по съразмерност.
С обжалваното разпореждане № 5198/11.06.2020 г. съдът е отхвърлил
заявлението в частта, с която ,,П.К.“ ЕООД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1342,30 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, като е приел, че споразумението за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги противоречи на закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.10, ал.4 от ЗПК
и заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
С молба от 01.07.2020 г. ,,П.К.“ ЕООД - гр.С. е поискало поправка на очевидна
фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, като законната лихва за забава
бъде присъдена от 28.08.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост на вземането до
окончателното му изплащане, така, както е била поискана със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
С обжалваното разпореждане № 6248/10.07.2020 г. съдът е оставил молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка без уважение, като е изложил съображения за
липса на такава.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба срещу разпореждане № 5198/11.06.2020 г. е допустима, тъй
като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128,
т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована
вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
2
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от 1342,30 лв.,
представляваща уговореното възнаграждение за пакет за допълнителни услуги
противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Неоснователно е оплакването на частният жалбоподател, че заповедният съд е
превишил правомощията си, извършвайки преценка валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши
проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона
и на морала.
Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да
прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика
означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят
черпи права, и валидността на отделните нейни клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с
потребител, съдът следва да извърши и преценка и дали искането не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на съда за
наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на
която се претендира издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза
вземане, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на което се претендира
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 1342,30 лв., противоречи на закона и
е основано на неравноправна клауза.
В тази връзка приема, че това споразумение не представлява отделен договор от
договора за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява
изискване за отпускане на кредита.
С подписването му от страните по договора за потребителски кредит това
споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан с предмета
на основното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за
потребителя се включва в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, т.к.
се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни вноски; предвидено е
общите условия на договора за потребителски кредит да са част от споразумението.
Противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита, т.к. приоритетното разглеждане и
изплащане на потребителския кредит се отнася до конкретното искане на потребителя
за отпускане на кредит, което при уважаването му от кредитора бива последвано от
3
сключването именно на договора за потребителски кредит, а възможностите за
отлагане или за намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяната на
датата на падежа, по съществото си представляват новиране на възникналите за
потребителя от договора за кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги,
което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение
от потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в споразумението услуги и без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор.
Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието
заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води
до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при
договарянето.
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл.143,
т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение
за възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по
договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на ,,П.К.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 1342,30 лв., представляваща възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги като краен резултат е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Частната жалба против разпореждане № 6248/10.07.2020 г. въззивният съд
намира за недопустима, поради следните съображения:
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени с т.7 на ТР № 4/2014 г.
по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 от
ГПК намират приложение в заповедното производство.
От своя страна разпоредбата на чл.247, ал.4 от ГПК предвижда, че решението за
поправката подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.
В случая ,,П.К.“ ЕООД е сезирало първоинстанционния съд с искане за поправка
на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Тъй като по аргумент от чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, то следва да се приеме, че
разпореждането, с което е отказано допускането на поправка на очевидна фактическа
грешка в тази заповед за изпълнение също е необжалваемо.
Ето защо производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, а
частната жалба-оставена без разглеждане.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на ,,П.К.“
ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.*****,
представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, чрез
4
юрк.Р.И. против разпореждане № 6248/10.07.2020 г., с което е била оставена без
уважение молбата на ,,П.К.“ ЕООД за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка в заповед за изпълнение № 812/11.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1837/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 3032/2020 г.
по описа на Старозагорски окръжен съд в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5198/11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 1837/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на ,,П.К.“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.*****, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. –
управители за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.К.И. от
гр.С.З. за сумата от 1342,30 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба
пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на частния
жалбоподател ,,П.К.“ ЕООД.
В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5