№ 205
гр. Севлиево, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100317 по описа за 2022 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове
по чл. 53 СК, по чл. 56 СК, по чл. 59 СК и по чл. 143, ал. 2 СК.
Постъпила е искова молба от М. М. К., с ЕГН **********, от гр.
**************************, ап. 16 срещу К. А. К., с ЕГН **********, от гр.
**********************.
Страните сключили граждански брак на 18.10.2003 г. в гр. Севлиево, който бил първи
поред и за двамата. От брака си имали две деца: А., роден на 02.05.2004 г. и Ф., роден на
28.09.2007 г.. Семейното им жилище представлявало къща в гр. **********************,
придобито от близки на ответника. Последното им съвместно семейно жилище било в гр.
Гент, Кралство Белгия, където живели на квартира около десет години. Първоначално
отношенията на страните били добри, по социално-икономически причини живели извън
страната, но от началото на 2021 г. отношението на ответника към ищцата рязко се
влошило. Той започнал напълно неоснователно да я злепоставя пред близки и познати, вкл.
и пред децата им, да я нарича проститутка, травестит, да разпространява снимки на
неизвестни лица от еротични сайтове с твърдения, че са на ищцата. Започнал да я преследва,
да я обвинява в аморално поведение, заявил й че не иска повече да я вижда. Всичко това
дълбоко наранило и обидило ищцата. Отношенията на страните рязко се влошили и след
като през април ответникът вместо със семейството се прибрал сам в България с детето Ф., а
2-3 седмици след това и ищцата заедно с А. също се върнала, от май 2021 г. страните
прекъснали всякакъв контакт помежду си и били в трайна и необратима фактическа раздяла.
Отношенията им били необратимо влошени. Предвид изложеното ищеца иска
постановяване на решение, с което да се прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, като на майката се предостави упражняването
1
на родителските права върху детето Ф., при която да бъде местоживеенето му, да се
определи разширен режим на свиждане с бащата всяка събота и неделя с преспиване,
издръжка в размер на 240 лв., месечно, за детето, до настъпване на основания за изменение
или отпадане на така определената издръжка и предоставяне за съвместно ползване на
семейното жилище в гр. **********************. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Заявява, че от май 2021 г. съпрузите били в трайна
фактическа раздяла, като ищцата напуснала семейното жилище на адрес: гр.
************************** и отишла да живее при своя баща на адрес: гр. Севлиево, ж.к.
„**********************. Не отговаряло на истината твърдението, че вина имал съпругът,
както и това, че последният се отнасял обидно към ищцата. Непоносимостта между страните
тлеела от години, като последната година ескалирала, което довело до размяна на обидни
реплики и на двете страни и до трайна фактическа раздяла. Двете деца на страните –
пълнолетния А. К. А., роден на 02.05.2004 год. и Ф. К. К., роден на 28.09.2007 г. останали да
живеят и към настоящия момент живеели при своя баща на адрес: гр.
**************************. Ответника полагал основните грижи по възпитанието и
отглеждането на децата. Двете деца учели в Професионална гимназия по транспорт и
машиностроене в с. Градница, общ. Севлиево, като по - голямото дете А. било ученик в 10
клас, а по - малкото дете Ф. ученик в 8 клас. Децата посещавали майка си и нейното жилище
в ж.к. „Митко Палаузов" рядко. От датата на раздялата им с бащата, вече почти една година,
майката не плащала на бащата издръжка за децата. Последните били силно привързани към
своя баща, свикнали с жилищната обстановка, в която живеели при баща си и проявявали
желание да продължат да живеят там. Условията на живот при бащата били благоприятни за
децата, като всяко едно от тях имало самостоятелна стая. В отглеждането на децата
помагала с домакинската работа /готвене, чистене, пране/ бабата на децата по бащина линия,
която също живеела в тази къща. Бащата работел в „Идеал Стандарт - Видима" АД с
месечна заплата от около 1 100 лв. и желаел да продължи да упражнява родителските права
върху децата. Иска брака между страните да бъде прекратен, без съда да се произнася по
въпроса за вината довела до прекратяването му. Моли: да бъде определено
местожителството на ненавършилото пълнолетие дете на адреса на бащата К. А. К.: гр.
**************************; да бъдат предоставени родителските права върху
ненавършилото пълнолетие дете, на бащата К. А. К.; да се определи режим за лични
контакти на ненавършилото пълнолетие дете, с майката както следва: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от 9 ч. на съботния ден до 18 ч. на неделния ден, както и по две
седмици през лятната ваканция, когато същата не съвпада с платеният годишен отпуск на
бащата, както и по всяко друго време при съгласие между родителите и желание на детето;
да бъде осъдена майката да заплаща на детето Ф. по 240 лв. ежемесечна издръжка, ведно със
законната лихва при забава дължима от подаване на исковата молба, до настъпване на
основание водещо до нейното прекратяване. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
2
предявените искове по доводите изложени в исковата молба. Иска да възстанови след
развода предбрачната си фамилия А..
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по доводите изложени в същият.
Непълнолетното дете – Ф., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че за него се
грижи основно баща му, като рядко се вижда с майка си. Последния един месец преди
заседанието се виждали с майка си, вкъщи. Говорели с майка си по телефона, не всеки ден,
но често.
Ищцата, майка на детето – М. М. К., лично пред съда, заявява, че желае да се грижи
за детето Ф..
Ответника, баща на детето – К. А. К., лично пред съда, заявява, че желае да се грижи
за детето Ф..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак, че ищцата М. М. А. и
ответника К. А. К. са сключили граждански брак на 18.10.2003 г., за което е съставен акт за
граждански брак № 0103/18.10.2003 г. на Община Севлиево. Посочено е в удостоверението,
че след брака съпругата ще носи фамилното име К..
Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на непълнолетното дете
Ф. К. К., с ЕГН **********, роден на 28.09.2007 г..
Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на пълнолетното дете А.
К. А., роден на 02.05.2004 г..
Видно от служебна бележка от 30.03.2022 г., издадена от ПГТМ Градница, общ.
Севлиево, че Ф. К. К. през учебната 2015 г. – 2016 г. е ученик в трети „а“ клас и посещава
редовно учебните занятия.
Видно от служебна бележка, че ответника К. А. К. работи в „ИДЕАЛ СТАНДАРТ-
ВИДИМА“ АД, гр. Севлиево, и средномесечния му брутен доход за периода от месец
октомври 2021 г. до месец март 2022 г. е 1384,79 лева.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че служители на Д "СП" са провели
среща с детето Ф. К. К. и родителите му, като са установили, че грижи за детето към
момента на срещата се полагат в жилището на баща му, където същото живее, като в
грижите на бащата, помощ оказва неговата майка, която живее в същото жилище; и двамата
родители разполагат с жилища в гр. Севлиево, в които са налице, необходимите материални
условия за отглеждане на дете; майката също може да разчита, на помощ от нейния баща в
отглеждането на детето; и двамата родители работят в „ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА“
АД, като майката получава около 1200 лв., месечен доход, а бащата около 1400 лв. – 1500
лв..
От показанията на свидетеля М.А.А., баща на ищцата, преценени по реда на чл. 172
3
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установяват следните факти: свидетеля заявява, че страните живели в Белгия,
като годината преди заседанието, април месец 2021 г., на ответника нещо психически му
станало; взел големия син на страните и без да се обади на ищцата се прибрал в България;
след това ответника не бил добре, ищцата отишла при него да се съберат заедно, но не
можало да стане; ответника обиждал ищцата на „курва“, казвал, че брат й я бил карал с кола
по адреси, а ищцата цял ден работела, чистела, готвела и гледала децата; децата били
ученици и майката им помагала колкото може, повече големия син идвал при майка си;
малкия си играел с игрите на компютъра; издръжката на децата била осигурена и от двамата
родители; сутрин децата ги будела ищцата за училище, давали им пари.
От показанията на свидетелката Ш.А.С. сестра на ответника, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, се установяват следните факти: свидетелката заявява, че
страните живели в Белгия, до преди две години и ответника си дошъл с големия им син;
ищцата си дошла с малкия син; ответника си дошъл видимо изплашен, стресиран с качулка
на главата, бил много отслабнал; казал, че имат спор с ищцата и не могат да се разбират;
ответника като си дошъл отседнал в къщата си на ул. ************** с големия си син;
ищцата си дошла по – късно, след около един месец и отишла да живее при баща си с
малкия си син; след това се събрали пак за известно време; били разделени около два
месеца, живели заедно пак около 2 - 3 седмици, в неговата къща, четиримата; след това и
двете деца останали при ответника; около две седмици живели в къщата, после се скарали тя
си взела багажа и си заминала; малкия син живеел при баща си на ул. **************, като
основно баща му се грижел и за двамата сина; големия син по – често се виждал с майка си,
а малкия по - рядко.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на
разпитаните по делото свидетели - М.А. и Ш.С. е видно, че страните от продължително
време имат проблеми, като от повече от година преди съдебното заседание, страните са и
разделени, ответника е напуснал обитаваното от страните жилище в гр. Гент, Кралство
Белгия и се върнал без съпругата си в България. Установи се също така от показанията на
свидетеля М.А., че ответника наричал ищцата „курва“ и казвал, че брат й я карал с кола по
адреси. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от
4
дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само
формално.
Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Видно от
показанията на свидетелите, вината на съпругът, произтича от това, че същият самоволно
напуснал обитаваното от страните жилище в гр. Гент, Кралство Белгия, като изоставил
съпругата си, обиждал същата, като я наричал „курва“ и казвал, че брат й я кара с кола по
адреси, с което нарушил задължението си по чл. 14 СК за взаимно уважение между
съпрузите. С посочените си действия ответника изцяло е пренебрегнал и нарушил
моралните си и етични задължения като съпруг, регламентирани в глава трета от СК.
Предвид всичко изложено брака следва да бъде прекратен с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга.
Относно предоставянето на родителските права и определяне режима на лични
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Предвид установените по делото факти настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на детето Ф. К. К. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
бащата, на основание чл. 59 СК. Съдът намира, че и у двамата родители се установиха
изискуемите възпитателски качества, необходими за предоставяне родителските права на
всеки от родителите. И двамата родители разполагат с възможност да им бъде оказана
помощ от трети лица, техни близки в отглеждането на детето, налице у всеки от родителите
са и необходимите материалните възможности, желание и социално обкръжение.
Съобразявайки обаче полаганите до момента грижи и отношение към детето, пола и
възрастта на детето и най – вече привързаността на детето към родителите, обстоятелството,
че детето желае да продължи да живее при баща си, предвид и всички останали обсъдени
факти, след цялостна преценка на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че е
изцяло в интерес на детето, родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
бащата - К. А. К., който пълноценно и адекватно е полагал грижи за детето и до момента.
След преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че най -целесъобразно с
оглед интересите на детето е определяне на режим на лични отношения с майката, при
който последната ще осъществява лични контакти с детето Ф. К. К., както следва: майката
М. М. К., има право да вижда детето - Ф. К. К., и да го взема със себе си: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя; всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, при
желание на детето; половината от пролетната ваканция на детето; първата и всяка следваща
поредна нечетна година, считано от влизане в сила на решението – половината от коледната
ваканция на детето, включваща новогодишните празници, а втората и всяка следваща
поредна четна година, считано от влизане в сила на решението – половината от коледната
ваканция на детето, включваща коледните празници; един месец през лятната ваканция на
детето, когато бащата К. А. К., не е в платен годишен отпуск; както и по всяко друго време,
5
по съгласие между родителите и желание на детето. Този режим е съобразен с възрастта и
пола на детето, ангажираността и установените материални възможности на бащата и
майката и би осигурил възможност за пълноценен контакт на родителите с детето.
Времевите периоди на срещите между майката и детето и тяхната продължителност са
съобразени най - вече с обстоятелствата, че такива периоди съответстват в максимална
степен на желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, възрастта на
детето, възможностите на двамата родители, да се грижат за детето, установените
ангажименти на детето в училище. Не се установиха по делото обстоятелства, които да
обосновават определяне на още по – разширен и обстоятелствен режим от горният, а по
стеснен би противоречал на изразеното от страните желание в съдебно заседание, като в
конкретния случай различен от горепосоченият режим не би бил в интерес на детето и
единствено би препятствал нормалното му отглеждане и развитие.
Относно издръжката на детето:
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка за
непълнолетният Ф. К. К., в размер на 240,00 лева месечно, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната или същата възлиза
на 177,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето - непълнолетният Ф. К. К., с оглед
възрасттта му, както и възможностите на всеки от родителите: майката реализира
средномесечен брутен доход в размер на около 1200,00 лева, а бащата реализира
средномесечен брутен доход в размер на 1384,79 лева, съдът намира, че двамата родители
следва да осигуряват ежемесечно общо 390,00 лева за издръжката на детето, от която сума
майката ще следва да заплаща 240,00 лева, а бащата 150,00 лева. Трябва да се отчетат и
обстоятелствата, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето ще
се полагат от бащата. Предвид изложеното иска за издръжка е основателен, като следва да
се осъди майката да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 240,00 лева за детето,
считано от предявяването на иска, с отговора – 08.04.2022 г., до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката. Основателно е и следва да се уважи
и искането за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска от
240,00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Относно ползването на семейното жилище съдът намира следното:
6
Ползването на семейното жилище находящо се на адрес гр.
**************************, което е собственост на ответника, съдът намира, че следва да
се предостави на последния. Съображенията за този извод са, че това съответства на
интересите на непълнолетното дете на страните, като критерий с първостепенно значение, а
и на останалите предвидени в чл. 56, ал. 1 СК предпоставки за предоставяне ползване
жилището на ответника: не е установено ответника да има друго жилище, а е трайно
установен в гр. Севлиево и работи в същия град, поради което има жилищна нужда, а
семейното жилище е неделимо като имот от една страна, като влошените отношения между
съпрузите от друга страна не предполагат съвместно ползване на жилището.
Относно фамилното име след развода на съпругата съдът намира следното:
При сключване на брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си, като в хода
на производството, същата е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име,
поради което след прекратяването на брака, на основание чл. 53 СК, ищцата следва да носи
предбрачното си фамилно име А..
Страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг след прекратяване на
брака, поради което такава не следва да им бъде присъждана.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за
решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Ищцата следва да
заплати държавна такса върху тригодишните платежи на определената за детето издръжка в
размер на 345,60 лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника следва да бъде осъден още да
заплати на ищцата разноски за заплатените такси, в размер на 25,00 лева, а също така и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер 600,00 лева, или общо сумата 625,00 лева, за
разноски по делото, с оглед решението, в частта за вината за разстройството на брака, и на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 18.10.2003 г., за което е съставен акт за
граждански брак № 0103/18.10.2003 г. на Община Севлиево, между М. М. К., с ЕГН
**********, от гр. **************************, ап. 16 и К. А. К., с ЕГН **********, от гр.
**********************.
7
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак, сключен на
18.10.2003 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0103/18.10.2003 г. на Община
Севлиево, има съпруга - К. А. К., с ЕГН **********, от гр. **********************.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр.
************************** и представляващо къща, на К. А. К., с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, след прекратяване на брака,
по отношение на роденото от брака дете – Ф. К. К., с ЕГН **********, роден на 28.09.2007
г., на бащата К. А. К., с ЕГН **********, от гр. **********************, на основание чл.
59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката М. М. К., с ЕГН **********, от
гр. **************************, ап. 16 с детето - Ф. К. К., с ЕГН **********, роден на
28.09.2007 г., както следва: майката М. М. К., с ЕГН **********, има право да вижда детето
- Ф. К. К., с ЕГН **********, и да го взема със себе си: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя; всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, при желание на детето;
половината от пролетната ваканция на детето; първата и всяка следваща поредна нечетна
година, считано от влизане в сила на решението – половината от коледната ваканция на
детето, включваща новогодишните празници, а втората и всяка следваща поредна четна
година, считано от влизане в сила на решението – половината от коледната ваканция на
детето, включваща коледните празници; един месец през лятната ваканция на детето, когато
бащата К. А. К., с ЕГН **********, не е в платен годишен отпуск; както и по всяко друго
време, по съгласие между родителите и желание на детето.
ОСЪЖДА М. М. К., с ЕГН **********, от гр. **************************, ап. 16
да заплаща на непълнолетното си дете Ф. К. К., с ЕГН **********, лично и със съгласието
на баща му К. А. К., с ЕГН **********, от гр. **********************, месечна издръжка
за детето в размер на 240,00 лева, считано от 08.04.2022 г., до настъпване на основание за
изменение и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата до
окончателното погасяване на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака с развод жената да носи
предбрачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, от гр. ********************** да заплати на
М. М. К., с ЕГН **********, от гр. **************************, ап. 16, направените
разноски по делото, в размер на 625,00 лева.
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, от гр. ********************** да заплати в
полза на държавата по сметка на РС – Севлиево държавна такса в размер на 25,00 лева,
както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума
не бъде внесена доброволно.
8
ОСЪЖДА М. М. К., с ЕГН **********, от гр. **************************, ап. 16
да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Севлиево държавна такса в размер на
345,60 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че
присъдената сума не бъде внесена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9