МОТИВИ: Срещу подсъдимия И.П.Б., роден на *** ***, се явява предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава II-ра, Раздел II от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 19.06.2019 година, в гр. Габрово, на улица „*****” № 23, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, е причинил на С.И.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване (счупване до основата) на първи горен ляв зъб (резец), без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

При състоялото се разпоредително заседание по делото, което е било проведено на 26.11.2019 година в съответствие с правилата на Глава XIX от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански иск, предявен от страна на св. С.И.И. против подс. И.Б., с цена в размер на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и морални болки и страдания, претърпени в резултат на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, заедно с искане за неговото осъждане да заплати тази сума в едно със законната лихва, считано от 19.06.2019 г. - датата на увреждането, до нейното окончателно изплащане.

Вследствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на изразеното от него желание за това, в рамките на разпоредителното заседание посочения по-горе свидетел е бил конституиран не само в качеството на граждански ищец, но и като частен обвинител в наказателния процес, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 76, чл. 84, ал. 1 и сл. от Глава VIII-ма, Раздели II-ри и IV-ти на НПК.

Освен че е получил препис от внесения обвинителен акт, подс. И.Б. е заявил, че разбира и същността на обвинението, което е било предявено против него. Той не се признава за виновен по отношение на това обвинение, макар и при съдебното следствие да дава обяснения във връзка с извършването на инкриминираното чрез същото престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. И.Б., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

I. С Присъда от 25.03.1997 година по НОХД № 14 за 1997 г. на Районен съд Габрово, подс. И.Б. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, осъществено през месец юли 1996 година, за което е бил осъден на „Шест месеца лишаване от свобода”. С приложението на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от „Две години”, считано от 09.04.1997 г. – датата за влизане на присъдата в сила.

 II. С Решение № 370, постановено на 10.07.2006 г. по НАХД № 198 за 2006 г. на РС Несебър и влязло в законна сила на 31.07.2006 година, подс. И.Б. е признат за виновен в осъществено на 10.06.2006 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което (с приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК) е бил освободен от наказателна отговорност чрез наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 600 лева. На основание чл. 78а, ал. 4 от НК чрез това решение на Б. е било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Пет месеца” от влизане на същото в сила, с приспадане (съобразно предвиденото в чл. 59 от НК) при неговото изпълнение на времето, през което той е бил е лишен от възможността да упражнява въпросното право по административен ред, считано от 03.06.2006 година.

 III. С Решение № 103, постановено на 21.02.2007 г. по НАХД № 49/2007 г. на Районен съд Габрово, подс. И.Б. е признат за виновен в извършено на 05.06.2006 г. престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което (с приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК) е освободен от наказателна отговорност чрез наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева. Решението е влязло в законна сила на 09.03.2007 година.

Приложените по делото материали не съдържат данни, които да установяват, че двете административни наказания „Глоба”, наложени на подс. Б. по НАХД № 198/2006 г. на РС Несебър и НАХД № 49/2007 г. на РС - Габрово, са били заплатени от него. Освен за това обстоятелство, те не съдържат данни и за наличие на изпълнителни производства, инициирани във връзка с тяхното събиране, както и за дати, на които са били образувани те. Независимо от изложеното, след като отчете указанията по тълкуването на закона, отразени в т. 8 от констативно-съобразителната и диспозитивна част на задължителната (според чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) за прилагане съдебна практика (каквато се явява Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 година на ВКС по т.н.д. № 2/2017 г., ОСНК) заедно с изтеклия абсолютен тригодишен срок по чл. 82, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАНН, който е започнал да тече от датите за влизане на решенията по двете дела в сила и е погасил възможността за принудителното изпълнение на въпросните наказания по давност, както и изтеклия (едногодишен) период по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, изминал между последния (31.07.2009 година - при първото, и 09.03.2010 г. - при второто дело) ден от този давностен срок до инкриминираната дата, съдът прие, че отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро от НК са отпаднали на 31.07.2010 г. (респективно 09.04.2011 г.), т.е. преди нея, ако такова изпълнително производство не е било образувано в рамките на този срок. В съответствие с указанията по т. 4 от констативно-съобразителната част на същото тълкувателно решение, тези отрицателни предпоставки ще се явят отпаднали преди инкриминираната дата и при наличието на несъбрано (незаплатено) административно наказание по изпълнително производство, образувано на последно посочените дати от абсолютния давностен срок, дори и ако (в разрез с тези указания) се отчитат не отразените в ЗАНН по-кратки срокове на обикновената (двугодишна) давност за тяхното изпълнение, а уредените в ДОПК такива, важащи за производството по събиране на публични вземания. И това е така, тъй като при подобна хипотеза самите административни наказания „Глоба” като вид публични вземания, попадащи между посочените в чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, в съответствие с чл. 171, ал. 1 от ДОПК ще бъдат погасени (заради изтичане на отразения в тази норма петгодишен срок) най-късно на 31.07.2015 г., съответно на 09.04.2016 г., а от тези дни до инкриминираната дата е изтекъл период, по-голям от предвидения с чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК едногодишен такъв. Приложената справка за съдимост не сочи за съществуване на умишлено престъпление от общ характер, извършено от подс. Б. в рамките на изпитателния срок, определен по НОХД № 14/1997 г. на ГРС, вида на наложеното за което наказание да е станал причина за привеждане в изпълнение на определеното по това дело „Лишаване от свобода” въз основа на предвиденото с чл. 68, ал. 1 от НК. При липса на такова престъпление следва да се приеме, че последиците от постановената по същото дело присъда са заличени от реабилитация по право, настъпила към 09.04.1999 година при условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на изложеното до момента може да се твърди, че към месец юни 2019 година подсъдимият И.Б. е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други престъпления от общ и частен характер, както и освобождаван от наказателна отговорност за различни от посочените по-горе такива по реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.

Свид. Т.С.Й. и пострадалия С.И.И. са познати. Към месец юни 2019 година Й. е обитавала жилище – ап. 11 на ет. 4-ти от жилищен блок, находящ се на улица „*****” № 23 в град Габрово. В този блок на същия адрес, но в ап. 24 на последния 8-ми етаж, живее и подсъдимия И.П.Б..

Около полунощ на 18 срещу 19.06.2019 година Й. и свид. С.И. се качили на покрива на блока, в който се намирало жилището на свидетелката. Започнали да снимат падащите мълнии с мобилния телефон на Й.. Когато направили няколко снимки, св. И. видял на покрива стъклена бутилка. Взел я и я хвърлил от него в близост до беседка върху детска площадка, която била разположена до сградата на блока. Към този момент на площадката имало хора, между които се намирал и синът на подс. И.Б.. При тези действия последният бил на терасата на апартамента си и чул шума от нейното счупване след падането на бутилката на земята. Погледнал нагоре към покрива на сградата и разбрал, че същата била хвърлена от там. Решил да провери какво става и след като взел едно фенерче, излязъл от дома си и се качил на покрива на блока. Когато се озовал на него, той видял своята съседка – свид. Т.Й. и свидетеля С.И., когото не познавал дотогава. Приближил се до двамата, които стояли почти един до друг, и ги осветил с фенерчето, като им задал въпрос кой от тях бил хвърлил бутилката върху детската площадка. След като видял, че свид. И. е ром, се ядосал още повече, тъй като бил правил предходни забележки на Й. да не води цигани в блока. Вследствие на това и заради хвърлената бутилка щом като осветил двамата с фенерчето, нанесъл на С.И. удар с юмрук в областта на лицето. В резултат на този удар той усетил, че един от горните му зъби започнал да се клати и паднал по гръб. След това се изправил на краката си и тръгнал да бяга. Прекосил тичешком част от покрива и влязъл в помещение, през което се излизало на него, след което се спуснал по метална стълба, водеща от това помещение до последния осми етаж на сградата. Подсъдимият И.Б. го подгонил със закани, че ще го убие. Не успял да го стигне, поради което след две - три минути се върнал обратно до мястото на покрива, на което останала свид. Й.. Ударил я по лицето с ръка и след като тя паднала, я ритнал няколко пъти по тялото с крак. След това подс. Б. наредил на свидетелката да слезе заедно с него пред блока, за да обясни на хората защо са хвърлили бутилката от покрива. Двамата слезли до площадката, но тъй като там вече нямало никой, Б. влязъл в блока и се прибрал в дома си. Свидетелката Й. изчакала около половин час пред сградата, след което също се прибрала в жилището си.

След като успял да избяга от подс. И.Б. и да напусне жилищния блок, свид. С.И. се скрил на място в района на заведение „Чевермето” в кв. „Русевци” и разположената в близост до него бензиностанция „Марешки” на улица „Найден Геров” № 8 в град Габрово. Там престоял известно време, и когато се убедил, че никой не го търси, се насочил през кв. „Трендафил” към моста до ул. „Индустриална” в СИЗ на града. Преминал през него и край намиращия се на тази улица магазин „Технополис”, след което се прибрал в дома си на ул. „Генерал Н.” № 13, ет. 3, ап. 29. Разказал за случилото се на майка си – свид. И.И., след което с такси отишъл до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово. След като пристигнал, в 02,16 часа на 19.06.2019 година той бил прегледан в „Спешно отделение” на болничното заведение. Във връзка с прегледа е бил издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 009683. Този лист е приложен на л. 14 от досъдебното производство, като в същият са отразени данни за два счупени зъба – резци, както и за хематом в челната област. Въз основа на подаден сигнал от служител на болницата до ОДЧ при ОД на МВР Габрово, на място бил изпратен полицейски екип. Членовете на този екип установили свидетеля С.И. в спешното отделение на болничното заведение. Разговаряли с него, при което той (според приложената на л. 5 докладна записка) им обяснил, че около полунощ на тази дата, на покрива на блок на ул. „*****” № 23, е бил ударен с ръка в областта на лицето от непознат за него мъж с гола глава, среден на ръст, който му отправил заплахи за убийство. Членовете на екипа уведомили ОДЧ, и след като на място снели 1 брой заявление и писмено обяснение от страна на И. във връзка с претърпените от последният телесни увреждания, го поканили да посети сградата на РУ Габрово за продължаване на работата по случая.

На 19.06.2019 година пострадалия С.И.И. е бил разпитан във връзка със случилото се от разследващ полицай при РУ Габрово. Едновременно с посоченото процесуално - следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано и досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-345/2019 г., с разследване, започнало за престъпление с квалификация по чл. 129, ал. 1 от НК.

В предобедните часове на 19.06.2019 година подс. Б. разговарял със своя съседка, от която разбрал, че мъжът, с който тя живеела заедно – Б.Г., е бил задържан във връзка с инцидент на покрива, случил се през изминалата нощ. Когато научил за това, подс. Б. ***, където заявил, че не Г., а именно той е бил на покрива по повод на хвърлена от него бутилка. С оглед на данните за осъщественото престъпление, предмет на разследване по образуваното досъдебно производство, в сградата на РУ Габрово подс. И.Б. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР чрез Заповед с Рег. № 1752зз-245/19.06.2019 г., издадена от полицейски служител към него. Тя и останалите съставени във връзка с полицейското задържане писмени материали са приложени на л. 68-73 от НОХД № 1145/2019 г. на Районен съд - Габрово, като от тях е видно, че задържането е било извършено в 12,00 часа на 19.06.2019 година и е продължило до 14,15 часа на същата дата, когато Б. е бил освободен.

На 20.06.2019 година свид. С.И. е бил прегледан от съдебен лекар в отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД в град Габрово. Резултатите от прегледа са отразени в издадено съдебно - медицинско удостоверение под № 97/2019 г., от което е видно, че при него и въз основа на данните в представения от И. лист за преглед на пациент в спешно отделение КДБ/СО № 009683, са били установени: охлузване в лявата челна област; оток и разкъсно-контузни рани с леко кръвонасядане – от вътрешната страна на двете устни вляво; счупване в основата на първи горен ляв зъб (резец); както и охлузване на лявото коляно и на бедрото над коляното. В удостоверението е вписано, че посочените увреждания е възможно да бъдат причинени по време и начин (около 00,30 часа на 19.06.2019 година, чрез удар с юмрук в лицето, одраскване на крака при опит да стане и да избяга, както и чрез удар на челната област на главата при падане), съобщени от пострадалия, както и че същите (с изключение на отнасящото се до зъба) са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. За свързаната със зъба травма е отразено, че е било причинено избиване (счупване до основата) на такъв, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

При воденото разследване по образуваното в РУ Габрово ДП № 1752 ЗМ-345/2019 г. подс. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Фактическите признаци от състава на престъплението са отразени в приложеното на л. 9 от ДП постановление, съставено от разследващия орган. Основаното на тях обвинение е било предявено против него и чрез обвинителния акт, с който събраните в досъдебното производство материали са били внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, в чието изготвяне са взели участие две вещи лица – специалисти по съдебна и дентална медицина, което не е оспорено от страните и е прието като обосновано и компетентно от съда, е видно, че пострадалия на 19.06.2019 г. свидетел С.  И.И. е получил следните увреждания: линейно охлузване в лявата челна област на границата с окосмяването; оток и разкъсно-контузни рани с леко кръвонасядане – от вътрешната страна на двете устни вляво; счупване до основата на първи горен ляв зъб (резец) и болезнен първи горен десен зъб; малко охлузване на лявото коляно и на бедрото над коляното. Счупването на първия горен ляв зъб е довело до избиване (счупване до основата) на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което съставлява средна телесна повреда според законовото определение за такава, отразено в чл. 129 ал.2 от НК. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, и поради това представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Заключението на експертизата сочи, че описаните увреждания на челото, лявото коляно и на бедрото е възможно да се получат при падане с удари в околни предмети под различен ъгъл, а увреждането в областта на устните и зъбите – при удар с твърд тъп с предмет с ограничена повърхност (юмрук). В заключението е отразено, че няма външно увреждане на устните в същата област от контакт с предмети с по-груба повърхност.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на обясненията, дадени от подсъдимия И.Б. в рамките на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на свидетелите С.И., Т.Й. и И.И., също дадени при него; от приложените по досъдебното производство писмени материали (уведомително писмо за образуване – л. 1; искане за удължаване на срок за разследване и постановление от 16.08.2019 г. на прокурор при РП Габрово във връзка с него – л. 3-4; докладна записка и заявление – л. 5-6; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 9; копие от лист за преглед на пациент в спешно отделение КДБ/СО № 009683 от 19.06.2019 година – л. 14; постановление за назначаване и съдебно - медицинска експертиза – л. 21-29; копие от съдебно - медицинско удостоверение № 97/20.06.2019 година – л. 38; справка за съдимост на Бюро „Съдимост” при Районен съд - Габрово – л. 40; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 41; протокол за предявяване на разследване – л. 47-48), както и от приложените на л. 32-52 и л. 66-73 от НОХД № 1145/2019 г. на ГРС такива, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

Макар да не оспорва наличието на претърпяната от С.И. средна телесна повреда, защитника на подс. Б. пледира, че предявеното против последният обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Показанията на пострадалия и свид. Т.Й. си противоречали, а при естеството на установените близки отношения между тях и обстоятелството, че първоначалните твърдения на същата пред разследващия орган са били променени по-късно от нея, се налагал извод, че заявеното от двамата не следвало да се кредитира с доверие. С оглед на изложеното не можело да се счита, че телесната повреда е била причинена именно от подсъдимия, и то по начина, описан от тези лица. Подобна позиция се застъпва и в обясненията на самия Б., който излага, че през въпросната вечер действително се е качил на покрива на блока, където е заварил Й. и И.; че след като е светнал с фенерчето и е запитал кой е хвърлил бутилката върху площадката, пострадалият е започнал да бяга; че го е последвал, но не е могъл да го стигне, при което е чул шум от спъване и падане. Изрично заявява, че не е удрял нито него, нито св. Й.. Поддържа, че показанията на същата и св. И. във връзка с описания от тях удар не отговарят на истината, както и че твърденията им по повод на него са били свързани със стремеж за получаване на финансова облага, тъй като и двамата не работели, а имали нужда от парични средства.

 След като съпостави изложеното от подс. Б. с данните от останалите приложени по-делото доказателствени източници, съдът прие, че неговите обяснения във връзка с механизма за получаване на средната телесна повреда не биха могли да бъдат кредитирани с необходимото доверие. На първо място следва да се посочи, че те противоречат на показанията, които свид. Т.Й. и С.И. са дали пред съда. Освен че се опровергават пряко от тях, твърденията на Б. не намират опора и в житейската логика, която не би могла да даде приемливо обяснение за естеството на причините, въз основа на които пострадалия И. би тръгнал да бяга след зададения от подсъдимият въпрос кой е хвърлил бутилката от покрива на блока. До инкриминираната Б. и този свидетел изобщо не са се познавали, а събраните доказателства не установяват наличие на други обстоятелства (в т.ч. и лоши отношения), които биха могли да създадат опасения у пострадалият за възможно физическо насилие над него от страна на Б., за да се приеме, че самото бягство на И. се е дължало на тях. Поради това следва да се заключи, че действията на последният биха могли да бъдат обяснени именно с онези събития, за които той и св. Й. са разказали в рамките на съдебното следствие. Останалите обстоятелства, изнесени в обясненията на подс. И.Б., отново водят до подобно заключение. След като се е качил на покрива на блока, същият е бил вече ядосан от сериозните последствия, които хвърлената бутилка би могла да причини на някое от намиралите се на площадката лица, между които е бил и неговия син. Свързаният с тях мотив не само дава логично обяснение за естеството на онези факти, въз основа на които подсъдимият е имал причина да удари пострадалият в лицето с юмрук, но и определя като напълно правдоподобни други от твърденията на свидетелите – за заплахите с убийство, отправени от него по адрес на С.И., особено при етническата принадлежност на този свидетел и признанията за нееднократните предходни предупреждения на Б. към Й. да не води такива лица в блока. При това положение следва да се заключи, че изложените от подсъдимият обяснения както във връзка с механизма за причиняване на средната телесна повреда, така и по отношение на твърденията за липса на нанесен от него удар, не кореспондират на обективната истина, както и че същите възпроизвеждат защитна теза, която цели да го оневини. Тя обаче не се подкрепя от останалите доказателствени източници, и се опровергава по един достатъчно обоснован начин от данните в тях. Поради изложеното наличието на отправения удар с ръка в лицето на пострадалия не следва да се поставя под съмнение. Свързаният с него механизъм за причиняване на съставомерните телесни увреждания отговаря в най-пълна степен и на липсата на следи (като охлузвания или наранявания по други, близко разположени точки на контакт от главата), които положително биха останали, ако св. С.И. е падал или се е ударил в областта на устните и зъбите при бягството си от покрива до излизането си от сградата на блока. Макар и най-вероятно да са получени при падане, съпроводено с удари в околни предмети под различен ъгъл при това бягство, останалите увреждания (на челото, лявото коляно и бедрото на долния ляв крайник) също не биха да послужат за подобно заключение, още повече и поради своята отдалеченост от местата на телесните увреждания, които обосновават средната телесна повреда. Поради това поддържаната теза от страна на защитника и самият подсъдим следва да се изключи от възможните механизми за счупването на зъба, което, според устните разяснения на вещите лице и заключението на съдебно медицинската експертиза, се дължи на въздействие от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, с каквито характеристики се определя именно нанесеният от Б. удар с юмрук.

Въз основа на изложените до момента съображения и след като съпостави отразеното в заключението на изготвената медицинска експертиза от досъдебното производство заедно с данните, които се съдържат в останалите проверени в рамките на съдебното следствие доказателствени материали, съдът прие, че наказателната отговорност на подс. Б. следва да се ангажира по отношение на всички фактически обстоятелства, включени в предявеното му обвинение, тъй като между нанесения от него удар в лицето на св. С.И. и настъпването на резултата от същото деяние, който покрива напълно медико - биологичните характеристики на избиване (заради счупването в основата) на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, съществува безспорно установена причинно – следствена връзка. С оглед на тези обстоятелства престъплението, инкриминирано по това обвинение, може да се приеме за осъществено от обективна страна. При характера на посоченото увреждане правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК се явява правилно определена, защото (съобразно установения принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия по вид резултат и задължителните указания, дадени с т. 18 от диспозитивната част на Постановление № 3 от 27.09.1979 година на Пленума на ВС във връзка с тълкуването и прилагането на закона) тя се предпоставя единствено от него. Освен от обективна, подс. И.Б. е осъществил състава на въпросното престъпление и от субективна страна. При причиняване на телесната повреда той явно е действал умишлено, с форма на вина евентуален умисъл, тъй като дори и да не е целял пряко настъпването именно на конкретния съставомерен резултат и счупването на самия зъб (което не би могло да се счита за доказано по несъмнен начин от приложените материали), заради използвания юмрук при нанасянето на удара и уязвимостта на мястото, към което същия е бил насочен, той обективно е осъзнавал възможността за неговото възникване, като го е допускал и очевидно безкритично се е съгласил с нея.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените по-горе съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 19.06.2019 година, в град Габрово, на улица „*****” № 23, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, е причинил на С.И.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване (счупване до основата) на първи горен ляв зъб (резец), без който се затруднява дъвченето и говоренето, подс. И.П.Б. *** при форма на вина евентуален умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. И.Б. към инкриминираната дата; дадените обяснения пред разследващия орган по досъдебното производство и по време на съдебното следствие, чрез които същият, макар и да не се е признал за виновен, е спомогнал за разкриване на обективната истина по отношение на него; предходните действия на пострадалия С.И. във връзка с хвърлената бутилка от покрива на жилищната сграда, които (с оглед на възможността тя да нарани някое от намиралите се на площадката до блока лица, между които е бил и сина на Б.) е провокирала нанесения удар от негова страна; предишното осъждане на подсъдимия в миналото и двукратното освобождаване на същият от наказателна отговорност за извършени престъпления от общ характер, които го определят като лице с по-висока степен на обществена опасност в качеството на деец, въпреки настъпилата по отношение на последиците от тях реабилитация по смисъла на закона.

 Като съпостави изложените по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице установен превес на смекчаващите вината такива. Въз основа на това заключение, и след като отчете техния конкретен характер и естество, наложи на подс. И.Б. предвиденото наказание в нормата на чл. 129, ал. 1 от НК, индивидуализирайки същото малко над минималния размер, отреден за съответния вид, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Шест месеца”, като намери, че по този начин ще бъдат създадени всички необходими предпоставки за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

От срока на наложеното наказание в посочения по-горе размер съдът разпореди да се приспадне времето, през което подс. И.Б. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд по настоящото дело, отнасящо се за периода от 12,00 часа до 14,15 часа на 19.06.2019 година, със зачитане на един ден от него за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

Заради заличените последици от предходната присъда, която е била постановена по отношение на подс. И.Б., същият е притежавал чисто съдебно минало и не се е считал за осъждан на наказание „Лишаване от свобода” към инкриминираната дата. С оглед на изложеното, след като отчете наличието на останалите кумулативно предвидени от закона предпоставки заедно с основаното на данните по делото заключение, че (заради значителния период от време, който е изминал от настъпването на реабилитацията до тази дата) за неговото превъзпитание той не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че изпълнението на определеното наказание следва да се отложи чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Поради това и въз основа на този текст отложи изпълнението на определеното наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в законна сила.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

След като прецени установените по делото данни, съдът намери, че същите разкриват всички законови предпоставки, които ангажират личната гражданска отговорност на дееца за неимуществените вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление от страна на гражданския ищец С.И.. Освен вреди с такъв характер, произтекли за последният заради физическите и морални болки и страдания, явяващи се последица от причинената телесна повреда, съществува и причинно-следствена връзка между действията на подс. Б. и настъпването на самите вреди. Последните са безспорен факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като гражданския ищец не е обезщетен до настоящия момент за тези вреди.

Въпреки че намери предявения граждански иск за доказан по основание, съдът прие същият за недоказан по отношение на неговия размер, тъй като констатира, че търсената от ищеца сума се явява завишена предвид обема на самите вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление. Счупването на зъба е довело както до болки и страдания, така и до затруднения в дъвченето и говоренето, които са причинили и ще доведат за в бъдеще до страдания през един период, който не може да се счита за кратък по време. Свързаното с него увреждане обаче не е единствената причина за тези негативни последици. От данните, отразени в констативно-съобразителната част на съдебно - медицинската експертиза, е видно, че гражданския ищец е имал общо седем други зъба (корени), които са били за вадене, с изменения и много за лечение, чието лошо състояние също е довело до тези последици. С оглед на изложеното по-горе, след като подложи на преценка естеството на телесната повреда заедно с посочените в устните разяснения на вещите лица данни относно състоянието на съответния зъб (който не е имал други придружаващи заболявания, допринесли за неговото счупване), на основание чл. 52 от ЗЗД, и по справедливост, съдът прие предявения от С.И. иск с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за доказан до размер на сумата от 1500 лева. В рамките на тази сума той бе и уважен, като в останалата част – до пълния заявен размер от 10 000 лева, същият бе приет за неоснователен и недоказан и отхвърлен по отношение на нея именно като такъв. Поради обстоятелството, че по отношение на обезщетение, основано на вреди от непозволено увреждане, каквото представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от момента на причиняването, който съвпада  с датата за извършване на самото престъпление, съдът осъди подсъдимия И.Б. да заплати на ищеца посочената по-горе сума от 1500 лева в едно със законната лихва, считано от 19.06.2019 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Предвид естеството на постановената присъда, подс. И.П.Б. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 463,20 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при разследването в досъдебното производство, съгласно предвиденото в чл.189 ал.3 от НПК.

Освен посочената по-горе сума, подс. Б. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово: дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД, възлизаща на сумата от 60 лева, съгласно указаното в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; сумата от 120 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при съдебното производство – последната на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК; както и сумата от по 5 лева, представляваща съответната държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същата в случай на служебно издаване на такива за събиране на присъдените вземания за държавна такса и разноски в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…