Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 14.05.2019 год. в състав
:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13568/2018год. по описа
на Районен съд гр. Варна,
ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** против ответника А.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 544.94 лева,
произтичаща от Договор за потребителски кредит
№*********, сключен на 14.05.2014г. между „****“ ООД и А.Т.Т., задължението по който е цедирано
на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 21.03.2016 г., която сума е формирана като
сбор от следните суми, а именно:
- сумата от 371.38 лева -
главница;
- сумата от 61.08 лева -
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода
от 11.02.2015г. до 27.03.2015г.;
- сумата от 36.21 лева - лихва за
забава за периода от 12.02.2015г. до 19.04.2018г.;
- сумата от 76.27 лева- такси за
периода от 11.02.2015г. до 27.03.2015г.;
- законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изпълнение на задължението по чл. 410 ГПК – 04.05.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 3054/08.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6417/2018г.
на ВРС-7 състав.
Претендира се за осъждане на
ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
на 14.05.2014г. между „****" ООД, ЕИК **** и А.Т.Т.,
ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер *********, въз
основа на който между страните възниква облигационноправна
връзка, като по силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя
сума в размер на 500.001 лева, като последният се задължава да я върне, ведно с
уговорените лихви и такси, на 45 седмични погасителни вноски. Твърди се, че
страните по облигационното правоотношение са договорили условията, при които
следва да бъде погасен дълга, като на първа страница от договора-подробно са
описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят се е съгласил да
заплати и които са свързани с обслужването на отпуснатия кредит, а именно:
фиксирана лихва в размер на 130.60 лева (буква „В"), такса за оценка на
досие в размер на 25.00 лева (буква „Б") и такса за администриране на
делото в размер на 69,70 лева (буква „Г").
Твърди се, че в чл. 25 от Договора е уговорена допълнителна услуга
„Домашно посещение", представляваща домашна доставка на заетата сума в
брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи
такса в размер на 186.75 лева (буква „Е"). Съгласно чл. 27 от Договора с
подписването му, кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума
в пълния й размер. Приема се, че е налице изпълнение от страна на кредитора на
договорните му задължения. Твърди се, че ответникът не изпълнил всички свои
задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 11.02.2015г., вследствие на което е изпаднал в
забава и му се начислява обезщетение за забава (лихва за забава) в размер на
законна лихва. Твърди се, че крайния срок за изпълнение на договора настъпва на
27.03.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на
задължението. Твърди се, че се дължи и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените
такси, съгласно условията на договора, както и обезщетението за забава (лихва
за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.
Твърди се, че на 21.03.2016г.
между „****" ООД, ЕИК **** и ищецът „Ф.И." ЕАД, ЕИК **** се сключва
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99,
ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто
дружество, като в потвърждение на това е изготвено Приложение № 1 към договора
за цесия. Твърди се, че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера
да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията. В полза на„Ф.И." ЕАД, ЕИК **** има издадено пълномощно от „****"
ООД, ЕИК ****, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да
уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени.
В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищцовото
дружество е направило опит да уведоми ответника, като изпраща писмено
уведомление до А.Т.Т., ЕГН **********, но пратката се
връща в цялост като непотърсена от адресата, поради което моли в настоящото
производство да бъде връчено уведомление за настъпилата цесия, приложено ведно
с исковата молба.
Твърди се, че поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищцовото
дружество, в качеството си на цесионер по договора за
потребителски кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 6417/2018г. по описа на
PC Варна, има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на
длъжника и същият подава в срок възражение. Гореописаните факти обуславят
интереса и легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК **** да подаде иск за
установяване на вземанията си.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, депозиран от назначения на ответника особен
представител. Оспорва иска като неоснователен,
недоказан и необоснован, поради което моли същия да бъде оставен без уважение.
Приема, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца,
че кредитополучателят е получил и усвоил процесната
сума, предоставена му по Договор за потребителски кредит от 14.05.2014г. Твърди
се, че ответника не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, не му е
връчено уведомлението и няма негов подпис върху документа.
Съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. 6417/2018г. на
ВРС-7 състав се установява, че в полза на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК **** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.Т.Т..
От писмените доказателства
- договор
за потребителски паричен кредит; договор за цесия;
извлечение от Приложение № 1 към договора; потвърждение за сключена цесия;
уведомление за цесия, се установява, че: на 14.05.2014г. между „****" ООД, ЕИК **** и А.Т.Т.,
е сключен Договор за потребителски кредит с номер ********* за сумата от
500лв., която била усвоена изцяло. Връщането следвало да се извърши
на 45 равни седмични вноски в размер на 20,27 лв. с падежи всяка сряда след
21.05.2014г., включващи главницата и уговорените възнаградителна
лихва от 130,60 лв., и такси от 281,45 лв. /25 лв. за оценка на клиента,
69,70лв.-такса за администриране на кредита и 186,75 лв. за домашно посощение/. Отразено е, че размера на възнаградителната
лихва е 55,0 %, а годишния процент на разходите – 146 %. Общата сума, която
следвало да се върне от Т. е в размер на 912,05 лева чрез извършване на 45
равни седмични погасителни вноски в размер на 20,27 лева. В чл. 25 от договора,
относно таксата „Кредит у дома“, е посочено, че клиентът разбира, че 30 % от
тази такса е равна на разходите свързани с организирането на допълнителната
услуга „Кредит у дома“ и предоставяне на кредита в брой по местожиеене
на Клиента и че тази такса е дължима от клиента при подписване на договора, но
се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на клиента.
Крайният срок за връщане на заема бил 01.04.2015г. На 21.03.2016 год заемодателят цедирал
неплатените си вземания по договора за
заем на обща
стойност 508,73 лв. на
заявителя-ищец, който уведомил длъжника за цесията
с покана към
настоящата искова молба.
Прието по
делото е и пълномощно, с което „****“ ООД е упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да го представлява във връзка с извършване
на уведомяване по законовоустановения ред на длъжниците
за сключения договор за прехвърляне
на вземанията, сключен между „****“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД, сключен
на 21.03.2016г.
По делото
е представено уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземанията до А.Т.Т. от „****“ ООД чрез пълномощника „Ф.И.“ ЕАД. Не се съдържат доказателства
същото да е връчено на ответника.
Въпреки отправеното от ищцовото
дружество искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото и
дадената от съда възможност за назначаването й след внасяне на определения
депозит за вещо лице, ищцовото дружество не внесе в
определения му срок този депозит. Предвид неизпълнение на указанията на съда, с
определение в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2019г. съдът
констатира пасивността на ищцовата страна и
неизпълнение на указанията, поради което заличи допуснатата ССЕ от доказателствения материал по делото.
Съдът приема, че ищцовата
страна не доказа твърденията си относно размерите на реално отпуснатия на
ответника кредит, както и относно размера на извършените от него погашения,
респективно на диференцирането на всяко от тези плащания и отнасянето му по погасяване
на различните твърдяни задължения.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните
правни изводи :
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1
вр. чл.
415, ал. 1
ГПК, за
вземане произтичащо от чл. 79
вр. чл.
99 ЗЗД. Видно от приобщеното
ч. гр. д. №6417/2018г. по описа на Районен съд,
град Варна, е че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 410
ГПК срещу ответника за сумите, предмет
на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по
реда на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца
да предяви иск за установяване
на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване
на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване
на разпореждането и на датата на
предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции
са заявени в указания срок по
чл. 415, ал.
1 ГПК.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца
за уважаване на предявените искови претенции е да установи по
реда на пълно
и главно доказване, следните обстоятелства: 1/ учредено по нейна инициатива
заповедно производство по реда на
чл. 410 от
ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение
в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова
молба в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; 2/ съществуването на твърдяното вземане
в нейна полза по основание /в т.ч. валиден договор
за цесия, имащ за предмет
вземане срещу ответника в размер на исковата сума;
валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по
същото/, както и по размер, длъжник
и падеж, респективно факта на осъществяване
на всички предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита; 3/ факта и момента
на уведомяването на длъжника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; 4/ настъпилата
изискуемост на претендираната сума.
Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на сключен между ответника и третото лице „****“ ООД валиден формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане на стойност от 544,94 лв.; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и „****“ ООД и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, респ. ответинкът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит на цесионера или цедента или, че задължението за връщането й е погасено по друг правнорелевантен способ.
По делото не бе безспорно доказано от ищцовата страна на първо място факта на реалното изплащане в полза на ответника на договорената сума и усвояването й от негова страна. Не бе безспорна доказано изплащането, респ. неизплащането от страна пна ответника на договорените вноски, както и техния падеж.
Предвид горното съдът извежда извод за липсата на валидна облигационна връзка между ответника и „****” ООД за отпускане на кредит по силата на договор за потребителски кредит *********/14.05.2014г. Ето защо и установените по размер в настоящото производство вземания на цесионера – ищец не са дължими от ответника. Към датата на прехвърляне на вземането по потребителски кредит *********/14.05.2014г. цедентът е нямал съществуващо вземане към ответника и не е могъл валидно да го прехвърли на ищеца.
Във връзка
с гореизложеното съдът приема, че не
са налице елементите от фактическия
състав на чл.
422, ал. 1 от ГПК,
поради което
, предявеният иск за признаване дължимост от страна на
ответника на вземане в полза на ищеца, предмет
на заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №6417/2018год. на ВРС се явява неоснователен
и недоказан, и постановява решение, с което го отхвърля в цялост.
При този
изход на спора в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени по реда
на чл. 78, ал.
3 от ГПК сторените
от ответника в производството съдебно деловодни разноски, но доколкото такива липсват, то съдът не следва
да се приознася по тяхна дължимост.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Ф.И.”ЕАД, ЕИК: ****, представлявано
от ****със седалище и адрес на управление:*** против А.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните , че ответникът А.Т.Т., ЕГН **********
дължи на ищеца „Ф.И.”ЕАД,
ЕИК: ****, на основание Договор за потребителски
кредит с номер *********, сключен
на 14.05.2014год. и договор за цесия от
21.03.2016год., следните суми:
сумата от 371.38 лева – главница, сумата от 61.08 лева - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 11.02.2015г.
до 27.03.2015г., сумата от 36.21 лева
- лихва за забава за периода от 12.02.2015г. до 19.04.2018г., сумата от 76.27 лева- такси за периода от
11.02.2015г. до 27.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изпълнение на задължението по чл. 410 ГПК – 04.05.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
3054/08.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6417/2018г. на ВРС-7 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: