№ 1476
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501923 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
В. И. Г., с ЕГН ********** и адрес г***********************************,
срещу решение №1977/17.06.2022г., постановено по гр.д. № 9793/2020 г. на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Гаранционен
фонд, с адрес гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, иск с правно основание
чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от увреждания на безименния пръст на лявата ръка, наранявания
в областта на главата, гръдния кош и кръстната област, както и
кръвонасядания в областта на лявото коляно, които травми са причинени в
резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на
неустановени водач и автомобил на 17.08.2015г. около 19:00 часа в гр. Варна,
по бул. „Цар Освободител“ след кръстовището с ул. „Поп Димитър“ между
управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН ******* и спрял в
аварийната лента лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДКН ******, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
1
14.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че ПТП е настъпило при независимо съпричиняване с
неидентифициран водач на неустановено МПС, който навлязъл в лентата за
движение, в която се движел управляваният от ищеца автомобил и го
принудил да се отклони в ускорителната лента, където неправилно били
паркирали други два автомобила. С неправомерно извършената маневра
неидентифицираният водач нарушил правилата за престрояване от една пътна
лента в друга. По изложените съображения счита, че фактът, че ищецът е
признат за виновен с влязло в сила решение по АХД 38/2021г., не
освобождава другия водач от отговорност, още повече, че наказателният съд е
формирал изрични мотиви за съпричиняването и го е третирал като
смекчаващо вината обстоятелство. Поддържа се, че са доказани и останалите
елементи от фактическия състав – претърпени в причинна връзка с ПТП
телесни повреди, най-тежката от които счупване на фалангата на безимения
пръст на лявата ръка и свързаните с това болки, продължили месец и
половина, с възможност за епизодични проявления до края на живота на
пострадалия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че липсват доказателства за виновно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС. Напротив
вината на ищеца е призната с влязло в сила решение, без да е посочено
участието на неидентифицирано МПС в произшествието, като със
задължителна сила по чл.300 от ГПК се ползва само диспозитива, а не и
мотивите на съдебния акт. Изискването на чл.288, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./ е
неидентифицираното МПС да е причинило ПТП, а не само да е участвало в
него. Моли за прекратяване на делото по тези съображения, а в условията на
евентуалност за отхвърляне на иска или редуциране на размера на
обезщетението, при съобразяване на продължителността и интензитета на
неимуществените вреди и икономическата конюнктура в страната. Излага, че
причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата по чл.51, ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
2
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. Принос е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта или е
улеснил механизма на увреждането.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) от
В. И. Г. срещу Гаранционен Фонд, за заплащане на сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от увреждания на безименния пръст на лявата ръка, наранявания
в областта на главата, гръдния кош и кръстната област, както и
кръвонасядания в областта на лявото коляно, които травми са причинени в
резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на
неустановени водач и автомобил на 17.08.2015г. около 19:00 часа в гр. Варна,
по бул. „Цар Освободител“ след кръстовището с ул. „Поп Димитър“ между
управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН ******* и спрял в
аварийната лента лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДКН ******, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
14.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.08.2015г. около 19:00 часа в
гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ след кръстовището с ул. „Поп
Димитър“ настъпило пътно-транспортно произшествие между управлявания
от него лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН ******* и спрял в аварийната лента
лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДКН ******. Ищецът поддържа, че
причина за произшествието бил друг неизвестен автомобил, намиращ се
вляво от автомобила на ищеца, който внезапно пресякъл посоката му на
движение и така принудил ищеца да завие рязко на ляво, вследствие на което
навлязъл в аварийната лента за движение и се ударил с предната част на
автомобила си в спрелия в аварийната лента лек автомобил „Фолксваген
Поло“. Твърди, че вследствие на удара получил счупване на безименният
пръст на лявата ръка, както и наранявания в областта на главата, гръдния кош
и кръстната област, както и кръвонасядания в областта на лявото коляно.
Впоследствие се оказало, че се касае за многофрагментно счупване с
разместване на фрагменти на крайната фаланга на четвърти пръст и била
3
проведена операция под обща анестезия с открито наместване на фрактурата.
След това се наложило извършването на нова операция на 15.10.2015г.
Лечението продължило няколко месеца, като било съпроводено с болки и
страдания вследствие на причинените на ищеца телесни повреди. Правният
интерес от иска срещу ответника се основава на настъпването на ПТП по вина
на водача на неизвестния за ищеца автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд оспорва
предявения иск по основание и размер. Позовава се на липса на
доказателства, че виновното противоправно поведение на водач на
неидентифицирано превозно средство е причина за настъпване на ПТП.
Поддържа, че от всички представени доказателства е видно, че вина за
настъпване на ПТП има единствено ищецът, срещу когото е образувано
наказателно производство. Въвежда се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е управлявал
автомобила с несъобразена скорост с пътните условия и интензитета на
движение и е пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния
предпазен колан. Размерът на претенцията за неимуществени вреди се
оспорва като прекомерен с оглед принципа на справедливостта.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна и правна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.288, ал.1 от КЗ
(отм.). Съгласно цитираната разпоредба Фондът изплаща обезщетения по
4
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство. С оглед правилото на чл.154 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже факта, че е пострадал от ПТП, причинено от неизвестно
лице при управление на неидентифицирано МПС.
Единственото ангажирано в тази насока доказателство е влязло в сила
на 30.12.2021г. Решение № 260784/13.12.2021г. по АНД № 38/2021г. по описа
на Варненски районен съд, но същото не е годно да установи посочения
релевантен факт. По силата на цитираното решение ищецът е признат за
виновен в това, че на 17.08.2015г. в гр. Варна, при управление на моторно
превозно средство - лека автомобил „Ауди А4" с per. № ************, като
не направил всичко възможно да намали и да спре при възникналата
опасност, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.М.А.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
период от около 2.5-3 месеца - престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Безпротиворечиво в съдебната
практика се приема, че разпоредбата е приложима не само за присъди на
наказателния съд, но също и за решения, с които лицето е признато за
виновно, но е освободено от наказателна отговорност при наличие на
предпоставките по чл.78а, ал.1 НК. Със задължителна сила по чл.300 ГПК
обаче се ползва само диспозитивът на съдебния акт, а не мотивите, поради
които съдът го е постановил. В случая в диспозитива на цитираното решение,
при описание на деянието не е посочено същото да е причинено от няколко
лица, включително различно от ищеца неустановено лице. По тези
съображения гражданският съд е обвързан да приеме, че всички вреди от
произшествието, включително и претърпените от самия ищец, са настъпили
единствено в резултат на собственото му виновно противоправно поведение.
5
Действително в мотивите на решението като смекчаващо вината
обстоятелство е отчетено наличието на съпричиняване от страна на водач на
неустановен автомобил. В тази част обаче, решението не се ползва със
задължителна сила по чл.300 ГПК. С оглед принципа на непосредственост в
гражданския процес решението не може да бъде основано на доказателства
събрани в други производства. Недопустимо е формиране на вътрешното
убеждение въз основа данни, които не са възприети непосредствено от
съдебния състав. В този смисъл приетите в наказателното производство
доказателства нямат доказателствена стойност в гражданския процес.
Фактическите констатации и правните изводи на наказателния съд относно
поведението на лица различни от подсъдимия, също нямат обвързващ
характер.
Други доказателства за твърдяното от ищеца независимо
съизвършителство по делото не са ангажирани. Не е доказана и причинната
връзка между претърпените от ищеца вреди и неправомерно действие или
бездействие на неизвестно лице. Още повече, че при независимото
съизвършителство е необходимо по недвусмислен начин да се отграничи дали
претърпените от деликвента вреди са резултат от собственото му
противоправно поведение или от това на другия участник.
Освен недоказано, това твърдение изначално не е годно да обуслови
отговорност на Гаранционен фонд за репариране на претърпените от самия
деликвент вреди. Смисълът на гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ е да се репарират вредите, претърпени от
добросъвестния участник в ПТП, а не тези резултат от самоувреждане или
съпричиняване.
Налага се изводът, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради
липса на пасивна материална легитимация, поради което
първоинстанционното решение, постановило същия краен резултат, следва да
бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липсата на
направено искане и представени доказателства за сторени такива в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1977/17.06.2022г., постановено по гр.д. №
9793/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7