РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200501064 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от
адвокат В. А., пълномощник на А. И. Б. и Д. И. К., срещу решение № 8901 от
28.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 309 от 2020 г. на Районен
съд Гоце Делчев, с което са отхвърлени предявените от наследодателя им И.
Д. К. искове с правни основА.я чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. От
събрА.те по делото доказателства се установило, че наследодателят е бил
собственик на поземлен имот с идентификатор 17395.501.3130 по КККР на гр.
Гоце Делчев. Въпросният имот представлявал част от нива, находяща се в
местността „Сайрян чаир“, с площ от 2 дка, при съседи Н. Б. и К. А. Имотът
бил закупен с договор от 22.02.1956 г. Последвало коопериране на
земеделските земи, но той не бил включен в масивите на ТКЗС. По-късно част
от имота влязла в регулацията на гр. Гоце Делчев, като били образувА.
парцели, които към момента са застроени. Останалата част от имота, която не
била застроена, се обработвала от наследодателя до смъртта му. През 1991 г.,
1
когато настъпила реституцията, И. К. подал необходимото заявление и
предприел съответните стъпки за възстановяването на имота по реда на
ЗСПЗЗ. Тъй като частта, която ползвал, била включена в регулацията на гр.
Гоце Делчев, с Решение № 6365 от 10.09.1998 г. било възстановено правото
на собственост върху лозе от 520 кв. м., находящо се в строителните грА.ци
на гр. Гоце Делчев, в местността „Сейрян чаир“, имот № 4226, парцел 13, кв.
212. Спазена била процедурата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, с издаване
на скица и удостоверение. Вещото лице потвърдило, че спорната грА.ца по
предходно действащия план на гр. Гоце Делчев е именно технически
ситуирана така, както е посочено и в скицата към удостоверението по чл. 13,
ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. От заключението на експерта категорично било
доказано, че е налице грешка при заснемането на спорната грА.ца и в
техническата част на експертизата е посочено нейното местоположение по
начин, по който ищците твърдят, че е била винаги. Вещото лице изложило
една точна и вярна логическа последователност на ситуирането в различните
планове на спорната грА.ца, като дало много добро обяснение, подкрепено с
доказателства и техническа част, кога е допусната грешката при заснемането
на спорната грА.ца, кое е довело до тази грешка и къде е била ситуирана
същата преди допуснатата грешка. Това, в каква конфигурация стрА.те са
ползвали имота и в какви грА.ци, било установено и от свидетелските
показА.я. Свидетелят Никола Витанов много добре обяснил докъде е била
грА.цата на имота на Б.и, кога са започнали споровете и как точно са се
ползвали двата имота от стрА.те. Съдът не следвало да кредитира показА.ята
на свидетелката Т., тъй като същите били очевидно неясни,
непоследователни, нелогични и противоречиви. Свидетелката Т. не успяла с
категоричност и точност да поясни къде е била разположена спорната грА.ца
между двата имота. От доказателствата по делото се установило, че спорната
част от имота се е ползвала в трайно установени грА.ци, без да са се
променяли в годините конфигурацията, площта и грА.ците на имота. С тази
площ и грА.ци имотът бил отразен в плана от 1992 г., както и до настоящия
момент. През 2009 г. била одобрена кадастрална карта за гр. Гоце Делчев, в
която била допусната грешка при заснемането на имота, като 153 кв. м. от
него били заснети като част от имота на ответниците. Те били заключени под
формата на триъгълник в западната част на процесния имот и източната
грА.ца на имота на ответниците. Спорната част се владеела и ползвала много
2
преди реституцията на имотите. Владението било осъществявано от ищеца К.
и семейството му до лятото на 2018 г., когато ответниците, възползвайки се
от допуснатата грешка в кадастъра, без никакво правно основА.е премахнали
оградата и заявили, че това място е тяхно, попада в техния имот и ищците
повече не могат да го ползват. Спорната грА.ца била стара и с трайно
обозначено местоположение. Имотът бил ползван в тези грА.ци, без да има
спор с никого, до 2018 г., когато ответниците решили, че те са собственици на
спорната част. В отговора на исковата молба, освен отричане на правата на
ищците, не се съдържали никакви твърдения относно спорната част от имота,
грА.цата, за която се спори, и площта на имота. В нито един момент по
делото ответниците не заявили собственически претенции, а единствено
отричали собствеността на ищците. Моли се за отмяна на атакувА.я съдебен
акт и уважаване на предявените искове.
Подаден е отговор на жалбата от С. Н. Б., Е. Н. Р. и С. Д. Б., чрез адвокат А.
К.-М.. В него се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно,
правилно и обосновано. Изложените съображения в жалбата били
неоснователни. Още с доклада на районния съд била разпредЕ.
доказателствената тежест за всяка от стрА.те, същият доклад не бил оспорен
и не бил допълнен по искане на стрА.те, поради което следвал да се има
предвид при доказване на твърденията на всяка от стрА.те. В подкрепа на
твърденията, всяка от стрА.те ангажирала писмени и гласни доказателства.
Изпълнена била подробна СТЕ, която разкрила подробна фактическа
обстановка относно действащ и отменени ПУП и кадастрална карта на гр.
Гоце Делчев. Заключението не било оспорено от стрА.те, прието било като
компетентно и следвало да се цени в неговата цялост. Изводите на първата
инстанция били обосновА. именно с това заключение и представените от
стрА.те писмени и гласни доказателства. Ищците не направили нови
доказателствени искА.я в срок и не навели нови обстоятелства. Неправилно
във въззивната жалба били тълкувА. установените от районния съд
фактически констатации по делото. Налице били писмени документи,
доказващи, че на 03.05.2011 г. първоначалният ищец Иван К. е дарил имота на
дъщеря си А. Б.. Това прехвърляне не давало право на ищците да тълкуват по
различен начин фактическите констатации на съда. По предявения иск с
правно основА.е чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, разрешаването на спора имало за цел
да установи принадлежността на правото на собственост върху спорната част
3
от имота, засегната от непълнотата или грешката в плана. Именно затова
съдът правилно извършил преценка въз основа на събрА.те по делото
доказателства, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ищците не
доказали по безспорен начин принадлежността на правото на собственост
върху спорната част, което било разпределено в тяхна тежест. По-голямата
част от въззивната жалба представлявала повторение на съображенията,
изложени в писмената защита, депозирана пред районния съд, които той бил
обсъдил. Решението било постановено след правилно обсъждане на
показА.ята на свидетелите. За да достигне до изводите си да отхвърли изцяло
предявените искове, съдът обсъдил както заключението на вещото лице, така
и показА.ята на свидетелите на двете стрА.. Основно значение при
преценката на съда имали писмените документи и заключението на вещото
лице относно това, кой е приложеният план на гр. Гоце Делчев досежно
процесните имоти. Моли се за потвърждаване на атакувА.я съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
СтрА.те не поискаха приемане на доказателства от окръжния съд. Не се
наложи ново изслушване на свидетелите и вещото лице по реда на чл. 267, ал.
2 от ГПК. Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства от
въззивната инстанция.
Делото се насрочи и разгледа в открито съдебно заседА.е.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Гоце Делчев
е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържА.е. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като се запозна с доказателствените материали, приобщени от районния
съд, и ги анализира, окръжната инстанция достигна до същите изводи, които
са направени в обжалваното решение, и препраща към тях на основА.е чл. 272
от ГПК.
4
Твърди се наличие на грешка в кадастралната карта на гр. Гоце Делчев, в
резултат на която 153 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
17395.501.3130 неправилно са заснети като част от поземлен имот с
идентификатор 17395.501.3129.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК, докладвано от съдиите Маргарита Соколова и Теодора
Гроздева, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в КП или КК като част от съседен имот или изобщо
не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки
в КК и КР. В производството по иска за собственост съдът трябва да изследва
и наличието на непълнота или грешка в КК. ЗКИР определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, грА.ците и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост върху тях. За
отразените данни за имотите в КК законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от
ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
същото. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или
грешките в КК като несъответствия в данните за недвижимите имоти в КК и
КР спрямо действителното им съС.ие. Когато тези несъответствия не са
свързА. със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни
в КК и КР са свързА. със спор за материално право, те се отстраняват след
решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Спорът за
материално право най-често се изразява в това, че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост, с оглед правилното му отразяване в КК. Установяването както
на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на
това право, трябва да бъде към момента на приключване на съдебното дирене
в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на КК юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото. Необходимо е да се извърши преценка
дали КК отразява вярно грА.ците на имота. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на
5
ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в КК като имотни грА.ци на поземления имот. Затова в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на КК, като се съобразява
дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните грА.ци в имотни. От установеното следва
да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в КК и
действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на
доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове,
съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, докладвано от съдията Теодора Гроздева, и
Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК,
докладвано от председателя на отделение Благовест Пунев, а също така и
всички други факти, водещи до промяна на грА.ците. При уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се
установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване
на иска произтича от допусната в КК непълнота или грешка - да се посочи и в
какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица, ще бъде
основА.е за изменение на КК от оргА.те по кадастъра, както и за записване в
КР на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Когато
имотът се намира в урегулирана територия и имотните грА.ци не съвпадат с
регулационните, на изменение, съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, ще
подлежи и влезлият в сила ПУП.
Първоначалният ищец е претендирал, че е собственик на спорната площ на
основА.е земеделска реституция, евентуално - по давностно владение.
Правилни са разсъжденията на районния съд, че не се установява това да е
така, защото още през 2011 г. имотът е дарен на дъщерята на Иван К.. Ищецът
се е постарал да скрие от съда този факт, но последният, така или иначе, е
излязъл наяве и пряко рефлектира върху спора по делото. Не е доказано и
твърдяното придобиване по давностно владение, защото от 2011 до 2020 г. не
е изтекъл изискващият се от закона 10-годишен срок. Верен е и изводът на
първата инстанция, че след като бащата не е притежавал собствеността,
встъпилите на мястото му в процеса негови деца не се легитимират като
6
притежатели на имота по наследство. Следва да се открои и обстоятелството,
че дъщерята не се е позовала на самостоятелното си придобивно основА.е -
дарението.
Дори и да се приеме обаче, че настоящите жалбоподатели са придобили
собствеността върху някаква част от поземлен имот с идентификатор
17395.501.3130, то това не се отнася за спорните 153 кв. м. Преди
реституирането на въпросния имот по реда на ЗСПЗЗ, за грА.цата му с имота
на Б.и няма приложен регулационен план. След възстановяването на терена,
за приложен трябва да се счете планът за регулация от 2009 г. По него не се
предвиждат придаваеми части между имотите и не се е налагало такива части
да се заемат и да се заплащат. Ето защо регулацията между двата съседни
имота се е приложила с влизането в сила на самия план, който не е бил
обжалван и отменен досежно тях /в подобна насока е и Решение № 117 от
25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Розинела Янчева/. По този начин регулационната линия е станала и имотна
грА.ца.
Приобщените свидетелски показА.я не могат да разколебаят горните изводи.
Както се постулира в правната доктрина, при оценката на гласните
доказателства следва да се изхожда от: а/ степента им на съответствие с
безспорните доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента
на разностранност и г/ степента на автентичност /“Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрА.
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързА. с възприемането
на установявА.те факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото съС.ие на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявА.я; паметово-
7
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образовА.е,
заболявА.я, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже
истината. При противоречие в показА.ята на свидетелите, съдът трябва да
прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането
по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно
време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показА.ята са подкрепени или отречени от останалите събрА. по делото
доказателства /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/.
АнализирА. в контекста на горните принципни положения, събрА.те в
настоящия казус гласни доказателства не подкрепят в нужната степен
ищцовата теза в процеса. ПоказА.ята на двамата свидетели, доведени от
ищците - Н. В. и З. В., не са убедителни. Първият разказва, че грА.ца между
имотите е било голямо дере, което после е зарито от К.и и сега не съществува,
докато В. му противоречи, като сочи, че въпросното дере продължава да
разделя двата парцела /“Това си е дере и си върви водата“/. Витанов твърди,
че спорната площ е повече от половин декар, което изобщо не съответства на
претенциите от само 153 кв. м. ПоказА.ята на В. са изключително кратки,
общи и неконкретни. В тях не се посочват години, квадратури, имена на
собственици, № на имоти и парцели и т. н. Ето защо разказаното от тези
двама свидетели не следва да бъде кредитирано. От показА.ята на другите
двама - И. Т. и Н. Т., разбираемо, също не могат да се извлекат сведения и
данни, които да послужат за заключение за основателност на предявените
искове. Те са в насока, която подкрепя защитните възражения на ответниците.
В обобщение - предявените искове правилно са отхвърлени от районната
инстанция. Решението на последната трябва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода от въззивната проверка, на ответниците по жалбата следва
да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от горните размишления, разсъждения и съображения,
окръжният съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8901 от 28.07.2022 г., постановено по
гражданско дело № 309 от 2020 г. на Районен съд Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „**”, бл. *, ет. *, ап. *,
и А. И. Б., ЕГН **********, адрес гр. Г. Д., ул. „***” № *, да заплатят на С. Д.
Б., ЕГН **********, адрес гр. Г. Д., ул. „**“ № *, С. Н. Б., ЕГН **********,
адрес гр. Г. Д. ул. „***“ № *, и Е. Н. Р., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул.
„***“ № , сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатска защита пред втората инстанция.
На стрА.те да се връчат копия на настоящия съдебен акт, чрез адвокатите им,
който може да бъде обжалван от двамата въззивници в едномесечен срок,
считано от връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281,
чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9