РЕШЕНИЕ
№ 23292
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110167435 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.
422 ГПК от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /с последващо наименование „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД/ срещу М. Г. Ц. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 48991/2021 г. по описа на СРС.
След извършено преобразуване, правоприемник на ищеца „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД /с последващо наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД –
заличен търговец/ е „Обединена българска бА.“ АД.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответника М. Г. Ц., че дължи на
ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 30.08.2021 г. по ч. гр. д. 48991/2021 г. по описа на СРС с правно основание,
както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1487,72 лева, представляваща редовно падежирала главница за
периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г. по договор за студентски кредит от 17.09.2011
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до погасяване на
задължението; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 6391,61 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница с дата на настъпване на изискуемостта 13.08.2021 г. по договор за студентски
кредит от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021
г. до погасяване на задължението; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1259,69 лв., представляваща редовна
възнаградителна лихва за период от 20.01.2019 г. до 12.08.2021 г.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 179,19 лв., мораторна лихва върху редовно
падежирала главница за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г.; 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17,75 лв., мораторна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 13.08.2021 г. до 22.08.2021 г.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не достигне до извод за
1
предсрочно настъпила изискуемост на вземанията по кредита, исковете са предявени
като осъдителни с правна квалификация по: чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК; чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен между
бА.та и М. Г. Ц., в качеството му на кредитополучател, договор за студентски кредит
от 17.09.2011 г., съгласно който БА.та предоставила на кредитополучателя, като
последният усвоил банков кредит в размер на 19800 лева, с краен срок за погасяване:
20.01.2029 г. Кредитът бил предоставен за заплащането на 12 броя такси за обучение,
всяка от които 1650 лева. Съгласно условията по договора, кредитополучателят
ползвал 89 месеца гратисен период, през който не дължал заплащането на главница и
лихва, като в този период се начислявала възнаградителна лихва, която се
капитализирала годишно. След изтичане на гратисния период, кредитът следвало да
бъде издължен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на
318,55 лева, считано от 20.02.2019 г. до 20.01.2029 г. Била уговорена годишна лихва от
7 %, а при забава в плащанията, кредитополучателят дължал лихва за забава в размер
на основния лихвен процент, увеличен с 10 /десет/ пункта годишно върху забавената
сума. На падежните дати 20.02.2019 г. и на 20.07.2021 г. не постъпило плащане, поради
което бА.та се възползвала от правото си по чл. 6.2 от договора и обявила
предсрочната изискуемост на кредита. Уведомлението било изпратено на посочения от
кредитополучателя адрес, като с оглед на уговореното, следва да се счита, че е налице
фингирано връчване, макар и съобщението да не е получено от адресата.
Алтернативно прави изявление за предсрочна изискуемост с исковата молба.
Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в
заповедното производство. В условията на евентуалност, в случай че съдът не
достигне до извод за предсрочно настъпила изискуемост на вземанията по кредита,
моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми по евентуално предявените
осъдителни искове. Претендира разноски.
Ответникът, в законоустановения срок, подава отговор, с който оспорва
основателността на предявените искове. На първо място прави възражение за
унищожаемост на договора поради факта, че към момента на сключването му не е бил
способен да разбира и ръководи действията си. Прави възражение за липса на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Намира, че задължението е недължимо
и поради разпоредбата на чл. 8.2 от договора, тъй като след като е уведомил ищеца, че
с ЕР на ТЕЛК от 18.03.2019 г. му е призната 80 % трайна намалена работоспособност
за срок от 3 години, бА.та е следвало да отправи искане до Министъра на
образованието и науките за погасяване на задължението. Прави възражение за изтекъл
период на погасителна давност на вземанията. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
С отговора на исковата молба се прави възражение за недействителност на
извършените от ответника действия по време на развитие на заповедното производство
по ч. гр. дело № 48991/2021 г. по описа на СРС, като се твърди, че към този момент
последният е бил недееспособен. Сочи се, че с действията си последният е превърнал
заповедното производство в двустранно, поради което настоящото исково
производство е недопустимо. Видно от данните по ч. гр. дело, извършените от
длъжника М. Г. Ц. действия касаят единствено подаване на възражение по реда на чл.
414 ГПК, с което се оспорва дължимостта на претендираните от него суми и се прави
2
възражение за изтекъл давностен срок. Дееспособността на ответника към момента на
подаване на възражението би имала значение за развитието на исковото производство
единствено в случай че възражението не се поддържа в цялост или частично от
ответника чрез назначения му настойник. В случай че възражението за недължимост
се поддържа от ответника и чрез неговия настойник, респ. упълномощени адвокати С.
П. и С. Б., то тогава възражението за недопустимост на настоящото производство би
било неоснователно.
С определение от 30.03.2022 г. производството по настоящото дело е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК – когато е необходимо да се учреди настойничество
или попечителство на някоя от страните, като е уведомена Софийска градска
прокуратура. С писмо с вх. № 23514/24.01.2024 г. от СГС, по делото е постъпило
препис от Решение № 1833/08.04.2023 г. по гр. дело № 11507/2022 г. по описа на СГС,
влязло в законна сила на 10.05.2023 г. От същото се установява, че ответникът М. Г. Ц.
е поставен под пълно запрещение.
С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение, че с действията
си, изразяващи се в подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение,
длъжникът в заповедното производство е превърнал процеса в двустранен исков такъв,
съдът, с определение от 19.02.2024 г., е указал на ответника М. Г. Ц., чрез
процесуалния му представител, че в едноседмичен срок от съобщението следва да
посочи дали поддържа подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК по ч. гр. дело
№ 48991/2021 г. по описа на СРС. Указано му е освен това, че в случай че не го
поддържа, изрично следва да го заяви, като съдът ще приеме, че срещу заповедта за
изпълнение не е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, като производството по
настоящото дело ще бъде прекратено поради влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
В изпълнение на указанието, с молба от 29.02.2024 г., ответникът, чрез неговите
процесуални представители, е посочил, че поддържа подаденото възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Ответникът е поставен под пълно запрещение с
влязло в сила решение от 10.05.2023 г. Дори да се приеме, че същият не е бил
дееспособен към момента на подаване на възражението, то извършеното от него
действие е санирано в момента на потвърждаването му от неговите процесуални
представители с депозираната молба от 29.02.2024 г. От друга страна учредената
представителна власт на двамата процесуални представители е потвърдена от
назначения настойник на ответника с молба от 07.02.2024 г. Ето защо, при положение,
че възражението срещу издадената заповед за изпълнение е потвърдено от законния
представител на ответника, респ. неговите пълномощници, то съдът не може да
приеме, че образуваното исково производство е недопустимо.
По направеното от ответника възражение за унищожаемост на договора по
чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ответника по направеното възражение е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че към момента на сключване на процесния договор за
кредит не е бил способен да разбира и ръководи действията си.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си.
За основателността на възражението следва да се установи, че ответникът не е
бил способен да разбира и ръководи действията си към момента на сключването на
договора – 17.09.2011 г. За установяване на това обстоятелство по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, като е изслушана и
съдебно-психиатрична експертиза.
3
От показанията на свидетелката М – приятелка на майката на ответника, се
установява, че ответникът основно си стои вкъщи, не излиза никъде, като казва
единствено „добър ден“, не контактува с други хора. Сочи, че е в това състояние от
около 2013 година, като преди 2013 година имал съвсем нормално поведение. През
2013 година започнал да се изолира. Сочи, че няма впечателние за състоянието на
ответника през 2011 година, тъй като не е контактувала с него през този период.
От показанията на свидетелката Б – С – колега на майката на ответника, се
установява, че същата не познава лично ответника. Работи заедно с неговата майка,
като я познава от 2021 г., от който момент е запозната и за състоянието на ответника.
Неговата майка била споделила, че същият страда от шизофрения. Няма информация
от кога назад във времето майката на ответника е наблюдавала особености в
поведението му.
Съдът кредитира свидетелските показания, като счита същите за обективни и
непротиворечиви.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че ответникът М. Г. Ц. страда от психично
заболяване Параноидна шизофрения, като същото е с давност от 2016 година.
Отразено е, че това заболяване качествено е нарушавало и нарушава годността на Ц. да
разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, както и да осъзнава и
защитава интересите си. Според експертното заключение обаче няма данни
психичното заболяване да е налице и през 2011 година. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно дадено.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да не е бил
способен да разбира и ръководи действията си към момента на сключването на
договора – 17.09.2011 г. От свидетелските показание се установи, че най-ранният
период, в който са констатирани поведенчески особености у ответника, датира след
2013 г., а от приетото експертното заключение се установи, че психичното заболяване
е с давност от 2016 година. Ето защо съдът намира, че при сключването на процесния
договор на 17.09.2011 г. ответникът е могъл да разбира и да ръководи действията си.
Направеното възражение за унищожаемост на договора на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
неоснователно.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.
1 и по ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за редовно падежирали главница и лихва:
Предявен е иск за сумата от 1487,72 лева, представляваща редовно падежирала
главница за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г. по договор за студентски кредит
от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до
погасяване на задължението, както и иск за сумата от 1259,69 лева, представляваща
редовна възнаградителна лихва за период от 20.01.2019 г. до 12.08.2021 г.
За основателността на предявените искове с правно основание по чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор
за студентски кредит, изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по
силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане
на заетата сума, заплащане на възнаградителна лихва.
При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
дължимите суми са погасени.
Между страните не е налице спор, че претендираните суми не са погасени.
С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от
4
страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между тях са отделени фактите, че страни по процесния договор за потребителски
кредит са ищецът и ответникът; че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предостави сумата по кредита.
Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства и
заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза. От приетия договор за
студентски кредит от 17.09.2011 г. е видно, че страни са „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД (към настоящия момент преобразувано дружество с правоприемник „Обединена
българска бА.“ АД), от една страна, и ответникът М. Г. Ц. – кредитополучател. По
силата на сключения договор бА.та предоставя на кредитополучателя сумата от 19 800
лева с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от
които в размер на 1650 лева. Крайният срок за погасяване на задълженията бил
уговорен до 20.01.2029 г., като кредитополучателят имал право да усвоява суми два
пъти в рамките на една учебна година от всяка година на обучение, не по-късно от
последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър /чл. 2 от
договора/.
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с
цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид договори са
регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и
докторантите, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват
специални по отношение на правилата на чл. 430 от ТЗ и на правилата за договор за
заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата
на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти - от общите правила на ТЗ,
ЗЗД и ЗЗП, доколкото кредитополучателят е физическо лице.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти
и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен отделен
вид кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между бА.та и държавата
(чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗКСД ). Качеството кредитополучател по този закон може да
притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания – чл. 3, ал. 1 от
ЗКСД, сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС
или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва
само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор,
уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в
системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл. 6, ал. 1/. Този типов
договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и
докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото
задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на
гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане
на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича
определеният срок на докторантурата /чл. 23/; начин на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период - главница в
размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима
от кредитополучателя за срока на договора за кредит /чл. 24/; началния момент на
дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението;
максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на
клауза регламентираща по-висок такъв /чл. 20/. Същевременно, чл. 17, ал. 5 ЗКСД
5
изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП
касателно неравноправните клаузи в потребителски договори.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми следва да се
считат правилата на чл. 17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който
трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер
на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изисванията за писмен договор,
или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди
сключването му бА.та не уведоми кредитополучателя за всички условия на договора,
той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но
не и лихви, такси и други разходи; чл. 19 ЗКСД, според който кредитополучателите не
дължат заплащане на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с
отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни; чл. 23 ЗКСД,
според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по
кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора
до изтичане на едно година от първата дата за провеждане на последния държавен
изипт или защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната
специалност и чл. 24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на
кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и включват
главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и
лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след
изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните,
при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни
вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния период.
Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и
на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за
кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7, договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл. 7 от ЗКСД типовият договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния
съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в "Държавен
вестник". В случая са спазени императивните изисквания, касаещи съдържанието на
договора за студентски кредит.
По възражението за недължимост на претендираните суми с оглед
разпоредбата на чл. 8.2 от договора.
Според посочената разпоредба държавата заплаща непогасената част от общия
размер на задължението (главница и лихва) по договора за кредит при настъпване на
трайна неработоспособност на кредитополучателя 70 или над 70 на сто за срок, по –
дълъг от три години от датата на инвалидизиране. Чл. 8 от договора възпроизвежда
предвидените в чл. 27, ал. 1 ЗКСД предпоставки за държавна гаранция. Следва да се
посочи, че предвидената в договора възможност за активиране на държавната
гаранция е уредена в полза на бА.та – кредитор, доколкото се касае за предоставени
кредити, без каквото и да е обезпечение /чл. 1.4 от договора/, при което, с оглед
тяхната специфика, държавата се явява гарант за плащане на дължимите суми в
изрично посочените случай. Това обаче представлява единствено възможност за бА.та
– кредитор за улеснена процедура и събиране на вземането си чрез отправянето на
такова искане до държавата, но не означава, че кредитополучателят се освобождава от
задължението си да погаси задължението си. Аргумент за това е разпоредбата на чл.
14, ал. 3 ЗКСД, според която разпоредба, когато държавата изпълни в случаите по ал. 2
задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от
кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната
6
лихва от момента на плащането. Тоест, при изпълнение на задължението от страна на
държавата, по силата на законовата разпоредба тя се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор до размера на плащането. Задължението на
кредитополучателя в този случай не се погасява, но вместо на бА.та, следва да бъде
платено на държавата. Когато е реализирана хипотезата на чл. 8 от договора и е
активирана държавната гаранция, респ. е налице плащане от страна на държавата в
полза на бА.та, то кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане
на сумата на бА.та, а на държавата. Сумата обаче следва да е платена от страна на
държавата /чл. 27, ал. 4 ЗКСД.
В процесния случай не са налице данни да е реализирана хипотезата на
активирана държавна гаранция, респ. не е налице плащане от страна на държавата,
поради което не е налице суброгация в правата на удовлетворения кредитор.
Легитимиран да получи процесните вземания е първоначалният кредитор -
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към настоящия момент преобразувано дружество с
правоприемник „Обединена българска бА.“ АД).
От приетото по делото заключение по изготвена съдебно-считоведна експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че бА.та е превела по разплащателната сметка
на ответника сумата от общо 4950 лева за плащане на семестриални такси, както
следва: 1650 лева на 17.09.2011 г., 1650 лева на 15.03.2012 г. и 1650 лева на 10.09.2012
г. За гратисния период по кредита от 17.09.2011 г. до 21.01.2019 г. общо дължимата и
капитализирана лихва възлизала на сумата от 2929,33 лева. Общият размер на
непогасената главница така възлизал на сумата от 7879,33 лева. Отразено е, че
погасяване по кредита е налице единствено за сумата от 25,43 лева, представляваща
частична сума от дължима лихва от първата погасителна вноска. Посочено е в
експертното заключение, че размерът на редовно падежиралата и непогасена главница
възлиза на сумата от 1487,72 лева за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г.
Гратисният период за погасяване на дълга е 89 месеца, считано от подписването
на договора до 20.01.2019 г. /чл. 4.2 от договора/. Едва след изтичане на гратисния
период вземането на кредитора става изискуемо, респ. започва да тече погасителна
давност за вземането. Според експертното заключение възнаградителната лихва за
процесиня период от 20.01.2019 г. до 12.08.20221 г. възлиза на претендираната от
ищеца в размер на 1259,69 лева. Ответникът не оспорва факта, че задълженията не са
погасени, поради което исковете следва да бъдат уважени като основателни.
По възражението за давност:
Ответникът е направил в срок възражение за изтекъл период на погасителна
давност на претедираните вземания. В случая се касае за договор за банков кредит.
Предвидено е, че за кредитополучателя има 89 месечен гратисен период до 20.01.2019
г. В случая между страните е приложимо уговореното по отношение на момента, в
който задължението става изискуемо, като е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Ето защо ответникът е изпаднал в забава, считано от
изтичане на гратисния период за погасяване на задължението.
По отношение на вземането за главница по договор за банков кредит съдът
намира, че приложение намира институтът на общата 5-годишна погасителна давност.
Уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не
превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице само съгласие на кредитора
да приеме изпълнение на части. Задължението по договора за кредит е единно, като
единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен от страните
погасителен план. Погасяването на вземането на равни месечни вноски не превръща
плащането в периодично, а те представляват частични плащания по отношение на едно
7
задължение. Това разрешение относно прилагането на института на давността по
отношение на главницата при договорите за банков кредит се приема
безпротиворечиво от съдилищата – в този смисъл са мотивите на Тълкувателно
решение от 21.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, както и
постановените по реда на чл. 290 и сл. от ГПК: Решение № 261 от 12.07.2011 г. по
гр.д. № 795/2010 г., ГК, IV Г.О.; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г.,
ГК, III Г.О.; Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г., ТК, I Т.О и други.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или
за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска – в този смисъл Тълкувателно решение от
21.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на вземанията за лихви давностният срок е тригодишен години /чл.
111, б. „в“/.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.08.2021 г., от която дата
установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Ето защо, вземанията на ищеца за главница, станали изискуеми преди 24.08.2016 г. и
тези за лихви, станали изискуеми преди 24.08.2018 г., са погасени по давност. Видно е
от приетото заключение по ССчЕ, че всички задължения са станали изискуеми след
тези дати, поради което възражението на ответника за погасяване на вземанията
поради изтекъл давностен срок е неоснователно.
Предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за предсрочно изискуема главница:
Предявен е иск за сумата от 6391,61 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница с дата на настъпване на изискуемостта 13.08.2021 г. по договор за студентски
кредит от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021
г. до погасяване на задължението.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.08.2021
г./ размерът на неплатената главница с ненастъпил падеж съгласно погасителния план е
6391,61 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№3/2017г. при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Спорен
между страните е въпросът настъпила ли е предсрочна изискуемост за вземането.
От съществено значение за настоящото дело е съдържанието на чл. 6 от договора
в която разпоредба е обективирано съгласие между страните, БА.та да обяви кредита
за предсрочно изискуем при наличието на следните случаи: кредитополучателят не
предостави на бА.та документ от съответното висше училище или научна организация,
удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се запише за
следващ семестър за два поредни семестъра или ако се установени, че
кредитополучателят е предоставил неверни сведения, при прекъсване на обучението,
продължило повече от две години, поради болест, майчинство по смисъла на КСО или
за обучение в друго висше училище или организация, при условие, че
кредитополучателят предостави на БА.та доказателства за настъпилите обстоятелства
8
(чл. 6.1), неплащане на три последователни погасителни вноски (чл. 6.2), при условие,
че бА.та установи или получи информация от МОМН, че Кредитополучателят е
ползвал същия вид кредит (студентски кредит), предоставен за целта описана в чл.1.1
от друга бА.. В случаите по предходните разпоредби е уговорено, че бА.та има право
да пристъпи към събиране на всички дължими суми, по предвидения в закона ред, без
да е длъжна да спазва поредността на способите и/или имуществото, срещу което е
насочено изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя. В чл.7 са
уговорени условия и срокове за прекратяване на договора – след пълно погасяване на
всички задължения на Кредитополучателя към бА.та, в случая когато вземанията на
бА.та към кредитополучателя бъдат погасени от държавата, посредством активиране
на държавна гаранция, като по-горе се посочи, че по делото няма данни държавната
гаранция да е активирана, респ. не е налице суброгация в правата на удовлетворения
кредитор. Неразделна част от договора е погасителен план – л. 11 – л. 15, в който са
отразени траншове – превод на суми.
В случая от кредитора се твърди да е налице хипотезата на чл. 6.2 от договора –
право на бА.та да обяви кредита за предрсрочно изискуем поради неплащане на три
последователни погасителни вноски. От приетото заключение по ССчЕ се установи, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(24.08.2021 г.) е налице просрочие в погасяване на задълженията по кредита от 914
дни. Ето защо следва да се приеме, че са налице повече от три последователни вноски,
които не са погасени, респ. кредиторът е имал право да обяви оставащите вноски по
кредита за предсрочно изискуеми. В заповедното производство е представено
уведомление за предсрочна изискуемост, адресирано до ответника, но няма данни
същото реално да е достигнало до него. Отбелязано е от връчителя, че пратката е
непотърсена.
Според даденото в Решение №60009/02.06.2021г. на Върховния касационен съд по
т.д.№2891/2019г. разрешение, съдът разглеждащ установителния или осъдителен иск
по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
моментът, към който се установява съществуване на вземането е моментът на
приключване на съдебното дирене в исковия процес. Съдът е приел, че за да бъде
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, когато в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират суми въз основа на
твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, без да се отрича възможността,
упражняването на това право да се осъществи в исковото производство. Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство е определено, като
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235,
ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми. В случая издадената заповед за
изпълнение е по реда на чл. 410 ГПК
Според константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/05.11.2014
г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №362/2015
г. на ВКС, II т.о. и др., съобщаването на длъжника от страна на бА.та на нейното
изявление за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, може
да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на
препис от нея на ответника по иска. В настоящия случай уведомлението, в което е
обективирано изявление на бА.та-ищец, че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора предпоставки, е приложено към исковата молба /л. 18/. В тази хипотеза,
9
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответник
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита – в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г.
по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Отделно от това следва да се посочи, че към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо /05.12.2024 г./, е била настъпила и изискуемостта на по-голямата част
от вземането съгласно уговореното между страните, което следва да се зачете от съда –
в този смисъл задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК.
Поради изложеното следва да се приеме, че възражението на ответника за липса
на предсрочна изискуемост на оставащите вноски по кредита е неоснователно. Между
страните не е спорно, че претендираната сума не е погасена.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост - в този смисъл Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по Тълкувателно
дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС. В случая предсрочната изискуемост е обявена на
ответника на 15.02.2022 г. – с достигане на уведомлението до него /л. 36/, поради което
следва да се приеме, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок.
Предявеният иск следва да се уважи в пълен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявени са искове за установяване вземането на ищеца към ответника за
сумата от 179,19 лв., представляваща мораторна лихва върху редовно падежирала
главница за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г., както и за сумата от 17,75 лв.,
представляваща мораторна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от
13.08.2021 г. до 22.08.2021 г.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза размерът на
лихвата за забава съответства на претендираната от ответника лихва. Съдът достигна
до извод за наличие на главен дълг, поради което като основателни следва да се уважат
и исковете за лихва за забава върху вземането.
По разноските:
С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
778,84 лева разноски в исковото производството, от които: 278,84 лева държавна такса,
400 лева възнаграждение за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение при определен от съда минимален размер от 100 лева
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 236,72 лева, включваща държавна такса в размер на 186,72 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева съобразно издадената заповед за
изпълнение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Ц., ЕГН: **********, чрез неговия
законен представител К. Г. М., ЕГН **********, дължи на „Обединена българска бА.“
АД, ЕИК: *********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с
предходно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2021 г. по ч. гр. дело
№ 48991/2021 г. по описа на СРС, както следва:
- 1487,72 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща редовно падежирала главница за периода от
20.02.2019 г. до 20.07.2021 г. по договор за студентски кредит от 17.09.2011 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021 г. до погасяване на
задължението;
- 6391,61 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
студентски кредит от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.08.2021 г. до погасяване на задължението;
- 1259,69 лева на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща редовна възнаградителна лихва за период от
20.01.2019 г. до 12.08.2021 г.;
- 179,79 лева на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2019 г. до 20.07.2021 г. и
- 17,75 лева на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2021 г. до 22.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. Ц., ЕГН: **********, чрез
неговия законен представител К. Г. М., ЕГН **********, да заплати на „Обединена
българска бА.“ АД, ЕИК: *********, сумата от 778,84 лева разноски в исковото
производството и сумата от 236,72 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11