Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2019 г.
В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1540 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Х.И.М. чрез адвокат К.М. срещу решение № 297 от
02.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 111 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Провадия, трети състав, с което е отхвърлен иска на въззивника против М.А.К. с
правно основание член 135 от семейния кодекс /СК/, както и е осъдено въззивника
да заплати на М.А.К. сумата от 300 лева, представляваща сторените от нея
разноски пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, както и за постановяването му при неправилна
преценка на събраните доказателства. Сочи се, че са останали необсъдени част от
събраните гласни доказателства посредством разпит на свидетели, , както и
противоречията в свидетелските показания, което е довело до неправилни изводи
на районния съд. Също така не е взето предвид и образуваното срещу М.К.
наказателно производство по член 183 от НК, както и родителските качества на
майката и на партньора й. твърди се, че след постановяване на съдебното решение
от първата инстанция въззивникът е узнал, че лицето, с което майката живее – З.С.–
е било осъждано с влезли в сила присъди; че на 30.11.2018 г. майката заедно с
посоченото лице се е явила да вземе децата, като автомобилът, с който са се
движели, е бил оправляван от С., който не разполага с валиден документ за
правоуправление, и при спирането е причинил пътно-транспортно произшествие,
освен това автомобилът е бил дерегистриран и без сключена гражданска
отговорност. Поради изложеното моли атакуваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което да бъде променен режима на лични
отношения на майката с децата И.и Х., като бъде постановено тя да ги взема при
себе си всяка първа и ткрета седмица от месеца в събота от 10 часа до 18 часа
без преспиване, а през лятото – два пъти по една седмица, когато въззивникът не
е в платен годишен отпуск.
Въззиваемата М.А.К. чрез адвокат И.В. в писмен отговор е
оспорила жалбата като неоснователна.
Излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като
съдът подробно е изложил съображенията си, мотивирани от установеното с разпита
на свидетелите и изготвения социален доклад за непосредствените отношения на
родителите с децата. Излага, че на 30.11.2018 г. не С.е допуснал ПТП, а
напротив – бащата на въззивника с неговия автомобил умишлено е блъснал техния,
а наказателното производство е прекратено. Също така твърди, че описаното от Х.М.
досежно съдимостта на лицето, с което тя живее на съпружески начала не отговаря
на истината, както и, че С.е управлявал автомобила си без валиден документ за
правоуправление на МПС. Твърди, че от три месеца бащата отказва на децата да
виждат своята майка. Желае постановеното решение да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна
жалба от Х.М. чрез адвокат К.М. против определение № 499 от 05.06.2019 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя с правно основание член 248 от ГПК. Излага се, че няма основание
на М.К. да бъдат присъждани разноски, тъй като производството е спорна съдебна
администрация и такава е практиката на ВКС. Излага също, че представянето на
списък по член 80 от ГПК не обвързва съда с присъждането на разноски. Иска се
отмяна на определението.
Въззиваемата М.А.К. чрез адвокат И.В. в писмен отговор е
оспорила частната жалба като неоснователна и иска да бъде потвърдено
атакуваното определение.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищeцът твърди, че с
определение от 22.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 958/2016 г. на втори състав
на Районен съд - Провадия, е одобрена спогодба между страните, с която
родителските права по отношение на децата И.н, роден на *** г., и Х., роден на ***
г., са предоставени на бащата Х.И.М., както и е определен режим на лични
контакти с майката М.А.К., както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица
от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при нея, за
Коледните празници – от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12., за Нова година
– от 10 часа на 31.12. до 10 часа на 01.01., за Великденските празници – от 10
часа в съботата преди Великден до 12 часа в неделя на Великден, както и първата
половина на коледно-новогодишната ученическа ваканция и първата половина на
пролетната ученическа ваканция, а също така е един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Твърди, че към настоящия момент е налице изменение на обстоятелствата,
при които е била постигната и одобрена спогодбата, и се налага промяна и в
режима на контактите на майката с децата. Сочи, че непосредствено след
постигане на спогодбата ответницата се преместила да живее трайно в град В.,
където съжителства на съпружески начала със З.Г.С.. В последно време децата
категорично отказвали да посещават майка си, връщали се болни, гладни, мръсни и
без дрехите, с които ги е изпратил, неподготвени за училище или с някакъв друг
проблем. След престоя при майка си децата били видимо изнервени, не искали да
ходят при нея и мъжа, с когото живее, употребявали нецензурни думи и правели
неприлични жестове с ръце. Освен това ответницата не заплаща издръжка за децата,
не се интересува от нуждите им, не им купува никакви дрехи или учебници, дари
не връща лекарствата, с които отиват при нея. Принуждава Х. да се обръща към
мъжа, с когото живее, с „татко“, поради което и детето при завръщането си
питало ищеца кой е неговия баща. Излага, че децата се возят в автомобила на
съжителя на ответницата без столчета.
Във въззивната жалба са наведени
нови обстоятелства, настъпили след съдебните прения пред първата инстанция, а
именно: на 30.11.2018 г. ответницата заедно със З.С.дошла, за да вземе децата,
като автомобилът с който пристигнали бил управляван от С.; поради настъпило
пътно-транспортно произшествие се установило, че С.не разполага с валиден
документ за правоуправление на моторно-превозно средство; също така по време на
инцидента последният проявил агресивно поведение спрямо въззивника и неговия
баща.
По делото е постъпил писмен отговор от ответницата М.К. в
който се сочи, не се оспорва, че между страните е постигната спогодба в посочения
по-горе смисъл. Оспорва се, че е налице промяна в обстоятелствата, която да
налага изменение на режима на лични отношения между нея и децата, като се
възразява против всички изложени факти в исковата молба. Излага, че бащата
забранява на децата да контактуват с майка си по телефон по времето, когато не
са при нея. Твърди, че при нея децата се чувстват щастливи и не искат да се
връщат при баща си. От своя страна сочи, че купува всичко необходимо за децата,
включително и лекарства, когато са болни. Обяснява, че децата толкова са
свикнали със З.С., че сами използват обръщението „татко“. Намира, че условията,
които може да предостави на двете деца, са много по-добри от тези, при които
ищецът ги отглежда. Сочи, че между бащата и децата липсва изградено доверие и е
налице отчужденост, липсват му познания за това какво обичат децата, кое не им
харесва, какви са мечтите им.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия изразява
становище, че страните са били насочени към социална услуга в Центъра за
обществена подкрепа – Провадия, но резултат не е налице, тъй като майката е
посетила само веднъж консултациите, а направлението било дадено за година и
половина. По същество намира, че децата следва да общуват и с двамата си
родители.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че упражняването на родителските права по отношение на
децата И.н, роден на *** г., и Х., роден на *** г., са предоставени на бащата Х.И.М.;
2/ Че на майката М.А.К. е определен режим на лични
контакти с децата И.и Х., както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица
от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при нея, за
Коледните празници – от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12., за Нова година –
от 10 часа на 31.12. до 10 часа на 01.01., за Великденските празници – от 10
часа в съботата преди Великден до 12 часа в неделя на Великден, както и първата
половина на коледно-новогодишната ученическа ваканция и първата половина на
пролетната ученическа ваканция, а също така е един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск;
3/ Че М.А.К. *** и от връзката си със З.С.има родено
дете.
Въззивният съд намира, че не
следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка,
доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно
фактическата обстановка. Единствено следва да
бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства –
изслушването на родителите на основание член 59, алинея 6 от СК, разпит на
свидетелите П.Д.П.и И.И.а И., като по отношение на последната следва да бъде
приложена разпоредбата на член 172 от ГПК, тъй като е майка на ответницата, и
писмени доказателства.
Бащата
Х.М. заявява, че не иска да ограничи майката да вижда децата, но в продължение
на две години тя идвала да ги вземе заедно със З.Г.С., с когото живее на
семейни начала, с личния им автомобил и, когато станал инцидента пред дома му,
разбрали, че той въобще няма книжка, а в продължение на много време той карал
децата от В.до В. и обратно. Твърди, че общуването на децата със С.не е в техен
интерес. Голямото дете не искало да посещава дома на майка си, той се опитвал
да го убеди, но И.казвал, че не се държат добре с него без обаче да споделя
какво точно не му харесва при майка му; казвал, че не му е хубаво там, няма
приятели и стои затворен. И.обикновено споделял с баща си за училище и приятели,
общителен е. Х. понякога искал да ходи при майка си, понякога не. Без да се
замисли отговаря на въпрос на съда, че любимата игра на И.е „Фортнайт“, а
малкият обича да гледа „Том и Джери“ и да играе на футбол с децата. Майката не
спазвала стриктно установения режим, а идвала, когато иска. В последно време го
уведомява кога ще дойде. Също така обяснява, че след връщане на Х. от посещение
при майка си, детето използвало цинизми. Заявявало, че не му е баща, защото майка
му казвала, че баткото /З./ му е баща. Според него при майката не се поддържа
добра хигиена, защото децата се връщали с мръсни дрехи. Случвало се е децата да
се върнат болни, с кашлица, с въшки. Излага, че майката
не плаща издръжката.Сочи, че наистина след катастрофата казала на К., че повече
няма да пусна децата с този мъж, тъй като разбрал и съдебното му минало.
Катастрофата се случила при маневра на баща му назад, имало лед, колата се хлъзнала
и ударила тяхната кола по вратата. З.започнал да се държи агресивно и М. звъннал
на тел.112. Въззивникът на въпрос на съда отговаря, че отказвал да пусне
децата, тъй като когато мъжът на бившата му съпруга не е шофьор, поради което и
тя спряла да идва да ги взима.
Майката
М.К. обяснява, че децата не са били връщани болни или с въшки. Малкият не искал
да стои при баща си и всеки път плачел, когато трябвало да се прибира. Големият
бил отчужден, защото миналата година след катастрофата не го били виждали два
месеца, защото баща му не го пускал. Всеки път се обаждала да попита дали
децата ще отидат при нея, като се е случвало да отида да ги вземе и баща им да й
каже в последния момент, че няма да ходят. Разказва, че преди две седмици се
обадила и казала, че иска да говори с Х., писала му съобщение, защото била
блокирана, но въззивникът й казал, че той не иска да говори с нея и да ходи при
нея. Следващата седмица му писала отново, за да каже, че ще се обади да чуе
малкия и Х. казал на детето: „Казвай, каквото ще казваш.“. Х. казал, че иска да
отиде при майка си. Когато дошъл, го попитала дали е искал да отиде при нея
миналата седмица, и той й отговорил, че искал, но баща му казал, че няма да
ходи. Когато отивала да вземе децата, Х. много пъти й е отказвал с аргумент, че
те не искали да ходят при майка си, псувал я, обиждал я. По отношение на
катастрофата обяснява, че отишла заедно с майка си, З.и дъщеря си, която тогава
била на четири месеца, за да вземат децата; спрели пред дома на Х.М., който бил
навън с баща си; баща му се качил в колата, дал на заден ход и ги блъснал
умишлено. След тази случка до началото на февруари не била виждала децата,
защото Х. казал, че няма да ги пусне. И.имал мобилен телефон и можела да му се
обажда, но не й вдигал. От своя страна излага, че имала снимки, на които се
вижда, че детето е нахапано от бълхи, с неизрязани нокти; идвали при нея мръсни,
с един чифт дрехи. Апартаментът, в който живеят, имал детска стая, спалня, хол
с кухня и голям коридор, в който децата имат стая. Когато е с децата, излизат
на разходки в парка, в Морската градина, в мола; децата се забавлявали, чувствали
се добре. Малкият обичал да скача на батут, а големият обичал да ходят в мола. И.не
бил идвал много отдавна, последно дошъл през първата седмица на август. Малкият
обичал да гледа филмчета, а големият да играе на телефона или таблета, но не
знае кои са любимите им игри. Гледали детските филмчета по Бумеранг, но не може
да каже конкретно кои. На въпрос на съда отговаря, че не е знаела, че З.няма
СУМПС, не му е гледала документите, а той й е казвал, че има. Откакто се
установило, че той няма книжка, не се е качвала в неговата кола, пътувала със
свако си. З.се държал много добре с децата и им давал повече, отколкото на
собственото си дете. Купувал им каквото искат, водел ги, където искат. Не се е
случвало децата да излязат сами със З., тя винаги присъствала.
От
справка, изготвена от ОД на МВР – В. – РУ „Полиция“ – Провадия /лист 55 до лист
57 от въззивното дело/ се установява, че многократно в периода 2007 г. – 2018
г. на З.Г.С.са налагани наказания по ЗДвП за управляване на МПС без да
притежава свидетелство за правоуправление, като последното /досежно инцидента
на 30.11.2018 г./ е и за извършено нарушение в срока на наказание. Също така от
свидетелството за съдимост на С./лист 60 и лист 61 от въззивното производство/
е видно, че същият е осъден за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Х.М.
обуславя искането си за промяна на определения режим на лични отношения на децата
И.и Х. с майката с обстоятелствата, че непосредствено след постигане на
спогодбата, с която е определен предходния режим на лични контакти, ответницата
се преместила да живее трайно в град В., където съжителства на съпружески
начала със З.Г.С.; че децата не искат да ходят при майка си и се връщат гладни,
мръсни и без дрехите, с които са е изпратени, неподготвени за училище, видимо
изнервени, употребяващи нецензурни думи и правещи неприлични жестове с ръце;
майката принуждава Х. да се обръща към мъжа, с когото живее, с „татко“, поради
което и детето при завръщането си питало ищеца кой е неговия баща; децата се
возят в автомобила на съжителя на ответницата без столчета, а и последният не
притежава свидетелство за управление на МПС.
Съобразно
разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че
изменението на обстоятелствата, които засягат интереса на децата, е такова, че
води до нуждата от промяна на определения режим на лични отношения с родителя,
комуто не е предоставено титулярството при упражняване на родителските права. В
съдебната практика се приема, че изменението може да представлява настъпила
промяна във възможностите на родителите, здравословното им състояние или това
на децата, в отношенията между родителите и децата, материалните условия,
социалната среда, обкръжаващите лица. Основно изискване при преценката, която
съдът следва да направи, е дали промяната в който и да е от факторите е трайно,
а не с временен характер или инцидентна проява. Освен това е необходимо да
бъдат съобразени всички обстоятелства с оглед интереса на децата като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства,
взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се
извършва преценката, не само при кого от родителите да живеят децата и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на децата
с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Под "интереси на
децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили
силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59,
алинея 4 от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт.
Не
се спори по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че
след одобряването на постигнатата между страните спогодба, И.и Х. живеят при баща
си, който полага грижи за тях, като междувременно майката се е преместила да
живее в град В., фактически съжителства със З.С., като от това съжителство през
2018 г. се е родило дете.
Твърдяното
от ищеца изменение на обстоятелствата бе доказано в хода на процеса посредством
събраните доказателства. От гласните доказателства се установи, че майката
неглижира отношението и грижите си към двете момчета и тяхното възпитание. Констатира
се от социалния доклад и изявлението на социалния работник, че майката не е достатъчно
отговорна като родител – при наличие на предоставена социална услуга за година
и половина, същата е посетила само веднъж консултациите. Освен това се
установи, че К. не е запозната с предпочитанията и интересите на децата за
разлика от бащата, който без колебание при изслушването му започва да изброява
подробно какво харесват. Абсолютно недопустимо е и поведението и отношението й
по повод липсата на свидетелство за правоуправление на МПС у лицето, с което
живее на съпружески начала. Определено К. не си дава сметка за сериозността на
това нарушение, като настоящият състав на съда счита, че въпреки декларираното
незнание, че З.С.не притежава правоспособност да управлява МПС, това
противоречи на нормалната логика. Майката след инцидента на 30.11.2018 г. е спряла
да ходи до село В., за да взема децата по време на определения й режим на лични
отношения, като обяснява това с отказа на бащата да й дава децата. От събраните
по делото доказателства се установи обаче, че бащата е отказал да дава децата,
ако тя идва да ги взема с автомобил, управляван от С.. Това само показва
отговорността на бащата като родител и не следва да бъде тълкувано в негов
ущърб. Напротив – К. е тази, която не оценява правилно ситуацията и вместо да
намери алтернативен начин за пътуване от В. до В., какъвто е открила по-късно,
е предпочела да прекъсне връзката с децата си, при това прехвърляйки вината
върху бащата.
Изложеното
води до извод, че така предявеният иск за промяна режима на лични отношения на
майката с децата следва да бъде уважен, като бъде определен следния: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, като децата ще бъдат вземани и връщани на адреса на
местоживеене на бащата, за Коледните празници – всяка нечетна година от 10 часа на 24.12. до 18
часа на 26.12., за Нова година – всяка четна годинаот 10 часа на 31.12. до 18
часа на 01.01., за Великденските празници – от 10 часа на Велики петък до 18
часа на Велика събота, първата половина на пролетната ученическа ваканция, а
също така е един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то
атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго
в посочения по-горе смисъл.
По
разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може
да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
Поради изложеното частната жалба на Х.М. се
явява основателна и атакуваното определение на първоинстанционният съд следва
да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 297 от
02.11.2018 г., и определение № 499 от 05.06.2019 г., постановени по гр.д.№ 111 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Провадия, трети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на М.А.К. ЕГН **********
с адрес *** с децата И.Х.М. ЕГН ********** и Х. Х.М. ЕГН **********, по
иска на Х.И.М. ЕГН ********** *** с правно основание член 59, алинея 9 от СК,
както следва: : всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, като децата ще бъдат вземани и връщани на адреса на местоживеене
на бащата, за Коледните празници – всяка
нечетна година от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12., за Нова година –
всяка четна годинаот 10 часа на 31.12. до 18 часа на 01.01., за Великденските
празници – от 10 часа на Велики петък до 18 часа на Велика събота, първата
половина на пролетната ученическа ваканция, а също така е един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – В. пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.