Решение по дело №24/2021 на Административен съд - Добрич

 

 

 

 

                      Р Е Ш Е Н И Е

 

                 №…… /19.03.2021 г., град Добрич

 

         В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Административен съд-Добрич,  кас. състав, в публично заседание на девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на секретаря, ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия Милева,  к.адм.д. №24 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от В.Ж.И. ***, против Решение №260056/26.11.2020 г., постановено по АНД №1064/2020 г. по описа на Районен съд гр. Добрич.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните норми и правила. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че касатора е управлявал процесното МПС, тъй като то не е негова собственост и липсва декларация на собственика, кой го е управлявал. Релевират се доводи, че неправилно е прието от въззивния съд, че И. е бил разпознат от служителя на реда и това е прието за безспорно доказателство от районния съд, а именно, че той е управлявал МПС-то и е нарушил закона. Моли, да се отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателя не се явява. По делото са постъпили писмени бележки, които припокриват изложеното в жалбата.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд - Добрич се е развило по жалба на В.Ж.И. *** против Наказателно постановление №19-0851-001731 от 08.10.2019 г., издадено от Началник на сектор „ПП“ към Областна дирекция на МВР Добрич, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №88381/10.09.2019 г., на И., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП; на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 150 лева, за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, на осн. чл.177, ал.1, т.8 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.09.2019 г. в 17.00 часа, в гр. Добрич, на бул. „25-ти септември“, до Туристическа спалня в посока гр. Варна, касаторът управлява лек автомобил „Мицубиши Галант“ с рег. №ХХХХХХХ, като след подаден ясен и отчетлив сигнал от служител със стоп палка, не спира на указаното място и продължава посоката си на движение към гр. Варна. Последван е със светлинен и звуков сигнал по път ІІ-29, като отново не изпълнява задължението си да спре плавно най в дясно по плътното платно, като с действието си застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, изразяващо се в рисково изпреварване и движещ се със скорост надвишаваща максимално допустимата. След извършена справка е установено, че  водача не притежава свидетелство за управление на МПС. Срещу АУАН е подадено възражение в законоустановения срок, което е прието за неоснователно.

           Добричкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.103 и чл.150 и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

         Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:

Основателно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Основателно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил и събрал доказателства за извършителя на твърдяното нарушение. Видно от събраните писмени доказателства е, че процесния автомобил е собственост на М.Н.И.от гр. Ген. Тошево. Според написаното в собственоръчно Сведение от И., същата е продала през 2018 г. автомобила на С.Д.Г., без да е направен договор за покупко-продажба. За нарушителя В.И. няма посочена информация от И. От разпита на св. М. Г.- актосъставител се установява, че той е познал водача в автомобила, който не е спрял на подадената стоп-палка и това е бил касатора, който той познавал от преди, когато е работил в гр. Ген. Тошево. Водача не е спрян от патрула на ПП Добрич /тъй като същият е изгубен след преследване в с. Стожер/, а след подаден сигнал до РУ Ген. Тошево е спрян на входа на гр. Ген. Тошево. Там е установено обаче от служителите на реда, че автомобила се управлява от друго лице, а не от В.И., който е бил в колата, но на мястото до шофьора. Другият свидетел Диян И., не е познавал лицето, което управлява автомобила, той единствено потвърждава, че колегата му Г.е казал, че това е лице от криминалния контингент. След като автомобила не е спрял на мястото на извършване на нарушението остава неясно за съда, как само по единствените показания на свидетеля Г., че познава от преди лицето е прието и от АНО и от въззивния съд, че същото е извършило процесните нарушения. Неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че само изложеното от контролните органи становище и съставения АУАН са достатъчно за да бъде прието, че е извършено твърдяното нарушение. Въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички събрани в производството доказателства и възражения, поради което е постановил едно незаконососъобразно и неправилно решение.

В случая от събраните доказателства настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са обсъдени всички факти, предвид направеното възражение, което също е съществено нарушение на производствените правила. Нито административнонаказващия орган, нито въззивния съд са счели за необходимо да изяснят и обсъдят всички доказателства и възражения, които очевидно не доказват безспорно изложеното в АУАН. Като не е изяснил всички факти и обстоятелства, въззивният съд неправилно и необосновано е приел в мотивите си, че след като има съставен АУАН по показания на контролните органи, същите са достатъчни за да се приеме, че е безспорно установено нарушение и нарушител, без въобще да се произнесе по направеното възражение и да положи усилия да изясни спорните факти, а е мотивирал решението си само въз основа на показанията на контролните органи.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но е постановено при нарушение на процесуалните правила и не съответства на приложимия материален закон. Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение  е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

Предвид, което на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Добрич

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №260056 от 26.11.2020 г., постановено по нахд № 1064/2020 г. на Районен съд Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0851-001731 от 08.10.2019 г., издадено от Началник на сектор „ПП“ към Областна дирекция на МВР Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: