Р Е Ш Е Н И Е
№ 1195 02.06.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети май две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 5726 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против С.И.Д. и е
за установяване на дължимост от ответника на банката на суми, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея
по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
С
определение № 9903/21.11.2019 г. на ответника е назначен особен представител,
като за такъв АК – Бургас определя адвокат З.К., който депозира отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество поддържа исковете, като моли съда да ги уважи.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.11.2013 г. между банката и ответника е сключен
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № *** (за краткост
Договора), по силата на който банката предоставя на кредитополучателя Д. кредит
в размер на 15 000 евро, а кредитополучателят се задължава да ползва
кредита, съгласно уговореното в Договора, и да върне предоставените средства,
ведно с уговорените лихви и в договорения срок. Крайният срок за погасяване на
кредита е 14.11.2023 г. Падежът
на месечната анюитетна вноска е десето число. При неиздължаване от страна на
кредитополучателя на погасителна вноска по кредита с настъпил падеж и/или при
предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължена
просрочена и изискуема част от главницата) се олихвява с лихва за просрочие в
размера по т.4.2 от Договора.
На 15.11.2013 г. по сметка в лева в банката кредитор с
титуляр Д. постъпва сума в размер на 29 250 лева с основание „усвояване на
кредит“. Последното извършено от ответника плащане по кредита е направено на
21.09.2017 г. С платените суми са погасени изцяло дължимите вноски до
10.09.2017 г. включително.
Поради неплащане
на задълженията в срок, банката изпраща нотариална покана до длъжника, с която
го уведомява, че предоставеният кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем
на дата 12.04.2018 г., поради което Д. е поканен в 7-дневен срок от получаване
на поканата да погаси доброволно задълженията, описани в поканата (главница –
10 850,70 евро и лихви – 863,45 евро). Поканата е връчена на бабата на Д.
на адреса, на който той живее. Госпожа Д. поема задължение да я предаде на
адресата. Длъжникът обаче не предприема плащане.
Към 12.04.2018 г. според вещото лице по
съдебно-икономическите експертизи ответникът дължи на банката: 576,69 евро
възнаградителна лихва по вноски с дати на падеж 10.10.2017 г. – 10.04.2018 г.,
плюс лихвата от 10.04.2018 г. до 12.04.2018 г.; 10 850,70 евро главница –
цялата оставаща неизплатена главница по вноски с дати на падеж 10.11.2017 г. –
14.11.2023 г.
По кредита са начислени и наказателни лихви в общ размер
на 871,90 евро за закъснели плащания за периода 10.12.2013 г. – 31.08.2018 г.
От тях са погасени 17,98 евро по вноски с дати на падеж 10.12.2013 г. –
10.09.2017 г. Според експерта остават неизплатени наказателни лихви в размер на
853,94 евро за периода 10.10.2017 г. – 31.08.2018 г.
На 31.08.2018 г. банката входира
в БРС заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу Д.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на съда.
На 05.09.2018 г. съдът издава
заповед за изпълнение № ***, с която разпорежда Д. (ответник в настоящото дело) да заплати
на банката следните суми: 10850,70 евро главница по договора
за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на входиране на
заявлението в съда; 1430,61 евро, дължими лихви за периода 10.10.2017 г. –
30.08.2018 г., от които 576,67 евро договорен лихвен процент за периода
10.10.2017 г. – 30.08.2018 г. и 853,94 евро лихва върху просрочена главница за
периода 10.10.2017 г. до 30.08.2018 г.), както и разноски. Въз основа на
разпореждане за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на
банката. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни искове за вземанията
си пред БРС, по които
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
частично от заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-икономическа
експертиза. Заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа
експертиза касае хипотеза, при която предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно съобщена на длъжника преди образуване на заповедното производство,
каквато не бе доказана по делото, поради което и съдът не го взе предвид при
установяване на фактите.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване три установителни иска с правно основание чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК.
Единственото възражение на особения представител на
ответника, обективирано в отговора на исковата молба, е, че длъжникът не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това възражение е
неоснователно, като мотивите за това са следните:
Установява се от справка от Национална база данни
„Население“, изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. (л.76 от исковото
производство), че заявените от ответника пред администрацията негови настоящ и
постоянен адреси съвпадат и не са променяни от 2005 г., а именно – гр. Бургас, ***.
Нотариалната покана, с която банката обявява кредита за предсрочно изискуем,
адресирана до Д., е връчена именно на този адрес – гр. Бургас, ***. Разписката
е подписана от бабата на Д., госпожа Д. И. Д. – аргумент от
справки от Национална база данни „Население“ (л.99 и л.100 от исковото
производство) От последната (л.100) се установява, че регистрираните постоянен
и настоящ адрес на госпожа Д. съвпадат и това е същият адрес, а именно – гр.
Бургас, ***.
Следователно госпожа Д. се явява „пълнолетно лице от домашните“, което живее на
адреса по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. Нещо повече, тя поема задължение да
предаде нотариалната покана на адресата (внука си) по смисъла на чл.46, ал.2,
изр.2 от ГПК, поради което уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита е надлежно към дата 25.06.2018 г., т.е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда.
По
основателността на претенциите:
С платените от Д. суми по кредита са погасени изцяло
дължимите вноски до 10.09.2017 г. включително, като последното извършено от
него плащане е направено на 21.09.2017 г. Ето защо към 2018 г. банката има
право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание т.29.3 от
Общите условия към Договора, според която непогасяването в срок на изискуемо
задължение за заплащане на главница и/или лихва към банката и/или свързаните с
нея лица или неизпълнение към кредитори, при условие, че то би създало
предпоставки за неизпълнение на Договора или непогасяване по други кредити,
предоставени от банката, съответно неизпълнение на всяко друго изискуемо
вземане на банката, независимо от основанието, което го поражда, дава право
кредитът да бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем. Датата на предсрочната
изискуемост е 12.04.2018 г., независимо че ответникът получава нотариалната
покана на 25.06.2018 г.
Според т.2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
Следователно след дата 12.04.2018 г. Д. ще дължи само непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
В този смисъл установителният иск за дължимост на главница следва да бъде
уважен в неговата цялост (за сумата от 10 850,70 евро), защото това е
непогасеният остатък от нея към дата 12.04.2018 г. До същата се дължи и
договорна лихва по вноски с падеж 10.10.2017 г. – 10.04.2018 г., т.е. преди
настъпване на предсрочната изискуемост, която е в размер на 576,69 евро според
вещото лице, но от банката се претендира сума в размер на 576,67 евро, като тя
следва да бъде присъдена. Ето защо установителният иск за дължимост на
договорна лихва („договорен лихвен процент“ по терминологията на банката) следва
да бъде уважен по размер, но само за периода 10.10.2017 г. – 12.04.2018 г., и
отхвърлен за периода 13.04.2018 г. – 30.08.2018 г.
По претенцията
за присъждане на лихва върху просрочена главница за периода 10.10.2017 г. –
30.08.2018 г.:
Както вече се посочи, при неиздължаване от страна на
кредитополучателя на погасителна вноска по кредита с настъпил падеж и/или при
предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължена
просрочена и изискуема част от главницата) се олихвява с лихва за просрочие в
размера по т.4.2 от Договора, а именно: базовият лихвен процент (тримесечен EURIBOR, съгласно Раздел III от ОУ и премия) плюс надбавка към базов лихвен процент,
формирана от надбавка по т.4.1 и обезщетение за забава, съответно от 14.11.2013
г. до окончателното погасяване на кредита БЛП в размер на 0.224 % и надбавка от
19.526 %. Тези клаузи важат обаче до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, защото след това ответникът дължи само законната лихва върху
главницата, която е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на
забава, който за периода 10.10.2017 г. – 30.08.2018 г. е 0,00, увеличен с 10 пункта. Видно е обаче, че банката не претендира законна лихва
за периода от 13.04.2018 г. – 30.08.2018 г., поради което искът следва да бъде
уважен само за периода 10.10.2017 г. – 12.04.2018 г. Размерът на лихвата върху
просрочена главница за този период може да бъде определен от съда на основание
чл.162 от ГПК и той е 61,93 евро.
Ето защо установителният иск
за дължимост на лихва върху просрочена главница следва да бъде уважен за сумата
от 61,93 евро за периода 10.10.2017 г. 12.04.2018 г. и отхвърлен за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 853,94 евро и за периода
от 13.04.2018 г. до 30.08.2018 г.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 1448,88 лева, част от заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съответна на уважената част от исковете.
Ищцовото
дружество претендира като разноски
в исковото производство адвокатско възнаграждение
в размер на 1500,72 лева,
заплатените суми за допълнителна държавна
такса от 484,40 лева, възнаграждение
за особения представител в размер на 1000 лева и
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическите експертизи
(първоначална и допълнителна) в размер на 300 лева. С оглед изхода на делото на
ищцовото дружество се дължат разноски в исковото производство в размер
на 3072,90 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че С.И.Д., ЕГН – **********, дължи
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК – *********, следните суми: 10 850,70 евро
(десет хиляди осемстотин и петдесет евро и седемдесет евроцента),
представляваща дължима главница по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № ***/14.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от
31.08.2018 г. до окончателното й изплащане; 576,67 евро (петстотин седемдесет и
шест евро и шестдесет и седем евроцента), представляваща договорен лихвен
процент (договорна лихва) по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № ***/14.11.2013 г. за периода 10.10.2017 г. – 12.04.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорен
лихвен процент за периода 13.04.2018 г. – 30.08.2018 г.; 61,93 евро (шестдесет
и едно евро и деветдесет и три евроцента), представляваща лихва върху
просрочена главница за периода 10.10.2017 г. – 12.04.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху просрочена
главница над присъдената сума до пълния претендиран размер от 853,94 евро и за периода от 13.04.2018 г. до 30.08.2018
г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС и изпълнителен лист въз
основа на нея.
ОСЪЖДА
С.И.Д., ЕГН – **********, да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК – *********, следните суми: 1448,88 лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева
и осемдесет и осем стотинки), представляваща
разноски по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 3072,90 лева (три хиляди седемдесет и два лева и
деветдесет стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство, и двете суми
съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ